РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 57
гр. Пловдив, 11 януари 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на девети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 861 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба на И.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***,
против Решение № 2153-15-74/19.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив,
с което е оставена без уважение жалба на П., срещу Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-38/17.01.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като
жалбоподателят счита, че неправилно органите на НОИ са зачели положения от него
осигурителен стаж за периода от 01.03.1993 г. до 01.06.1996 г., от 01.06.1996
г. до 01.03.2000 г. и от 14.04.2003 г. до 27.07.2007 г. като такъв от трета
категория. Твърденията са, че този стаж следва да бъде зачетен като втора
категория по т. 53а или т. 26 от ПКТП, тъй като през посочените периоди същият
е работил като шофьор във „ВОДСТРОЙ“ АД, а именно: през периода 01.03.1993 г.
до 01.06.1996 г. е управлявал самосвал „Роман“ с номер ***, по-късно
пререгистриран с № ***като в трудовата му книжка за този период е записано
шофьор на 16 тона; през периода 01.06.1996 г. до 01.03.2000 г. е управлявал
товарен автомобил „Шкода“ – строителна машина; през периода 14.04.2003 г. до
2006 г. е управлявал товарен автомобил „Камаз“ с № ***и
товароносимост 13 тона, след което до 27.07.2007 г.
последователно бетоновоз „МАН“ рег. № ***и бетоновоз „ТАТРА“ рег. № *** и двата
строителни машини с товароподемност над
12 тона.
В
този смисъл се иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане. Допълнителни съображения са изложени в писмено становище
приложено по делото. Претендират се сторените в производството разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмена защита,
приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Изначално производството е започнало
по повод заявление вх. № 2113-15-4480/17.09.2019 г., с което П. е направил искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО. Към заявлението са представени военна книжка № 151167/30.10.1975
г., трудова книжка № 601/11.01.1982 г., продължение на трудовата книжка № 601
от 01.04.1998 г., обр. УП-2 № 02-323/25.09.2017 г. и обр. УП-З № 02-321/25.09.2017
г., издаден от „ВОДСТРОЙ-Пловдив“ АД.
Установено е, че към датата на подаване на заявлението - 17.09.2019 г., лицето е навършило 58 г. 04 м. и 25
дни и има придобит осигурителен стаж от II
категория труд – 11
г. 03 м. и 14, и от III категория труд – 24 г. 00 м. и 24 дни, или общ стаж приравнен към трета
категория на основание чл. 104 от КСО – 38 г. 02
м. 04 дни, зачетен по
предоставените документи за времето от 01.01.1979 г. до 11.07.2019 г.
В
тази връзка в разпореждането е посочено, че:
Осигурителният
стаж за периода 01.03.1993 г. - 01.03.2000 г. (с прекъсване за времето на неплатен
отпуск без трудов стаж) на длъжност "шофьор", положен във "Водстрой" АД се зачита от трета категория труд, тъй
като съгласно издаденото удостоверение обр.УП - 3 № 02-007/07.01.2020 г. няма
данни в съхраняваната документация за вида и товароносимостта на управлявания
от лицето автомобил.
Осигурителният
стаж в периода 14.04.2003 г. до 27.07.2007 г. на длъжност "шофьор",
положен във „ВОДСТРОЙ“ АД се зачита от трета категория труд, тъй като съгласно
удостоверение изх. № 02-029/17.01.2020 г. П. е управлявал автомобил под 12
тона.
Осигурителният
стаж положен в ЕТ ''Сарай - А. С." за периода от 01.01.2009
г. до 01.02.2010 г., положен на длъжност "шофьор на междуселищни
превози" не попада в обхвата на чл. 2, т. 23 - 25 от НКТП и се зачита от
трета категория труд.
Право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 2 и ал. 7
от КСО през 2019 г. мъжете придобиват при навършена възраст 58 години 04
месеца, придобит осигурителен стаж от втора категория най-малко 15 години, не
са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или са променили осигуряването
си по чл. 4в КСО и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100.
Въз
основа на изложеното е издадено Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-38/17.01.2020 г. от Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 69б, ал. 2 КСО на П. е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е
изпълнено условието за наличие на 15 години осигурителен стаж от втора
категория. Каза се същият има 11 г. 03 м. 14 дни от втора категория.
6. Така издаденото разпореждане е обжалван от П. пред
горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2140-15-38/17.01.2020 г. го е потвърдил.
За да постанови този резултат, Директорът на ТП на
НОИ гр. Пловдив е възприел изцяло изложеното по-горе и е приел още следното:
В приложените трудови книжки № 601/11.01.1982 г. и №
601/01.04.1998 г., осигурителят „ВОДСТРОЙ" АД гр. Пловдив в позиция
„длъжност" не е правил вписвания за заеманата от П. длъжност при промяна
на длъжност, заплата или други обстоятелства. Стажът с начална дата 20.02.1984
г. не е оформен по надлежния ред в трудова книжка. Осигурителят не е направил
предложение за зачитане на труда от категория, различна от трета.
Осигурителният стаж, придобит във „Водстрой" АД гр. Пловдив е зачетен по обр.УП-3 №
02-007/07.01.2020 г., съгласно който от втора категория труд се зачита трудът на
длъжност „шофьор на „Роман" 16 тона" в периода от 20.02.1984 г. до
01.03.1993 г. с продължителност 09 г. 00 м. 11 дни. В цитирания образец
осигурителят е направил допълнение, че за периода след 01.03.1993 г. няма данни
за тонажа на управлявания автомобил, поради което стажът в периода от
01.03.1993 г. до 01.03.2000 г. (с прекъсване) с продължителност 06 г. 10 м. и
15 дни е зачетен от трета категория труд.
Осигурителният стаж, придобит във „ВОДСТРОЙ" АД
гр. Пловдив в периода от 14.04.2003 г. до 27.07.2007 г. с продължителност 04 г.
03 м. 13 дни е зачетен съгласно трудова книжка № 601/01.04.1998 г. В
приложената трудова книжка осигурителят не е направил предложение за
зачитане на стажа
от втора категория
труд. Съгласно удостоверение
изх. № 02-029/17.01.2020 г. издадено от „ВОДСТРОЙ" АД гр. Пловдив за
цитирания период лицето е управлявало автомобил под 12 тона, поради което
стажът е зачетен от трета категория.
В жалба с вх. № 1012-15-67/21.02.2020 г. П.
декларира вида на управляваните от него автомобили, по периоди. С писмо изх.№
1012-15-67#1/28.02.2020 г. от П. е изискано да представи заповеди или други
първични документи, от които да е видно вида на превозните средства, които е
управлявал за времето от 01.03.1993 г. до 01.03.2000 г. и от 14.04.2003 г. до
27.07.2007 г. Със заявление вх. № 1012-15-67#2/06.03.2020 г. П. декларира, че
не съхранява първични документи за вида на управляваните автомобили за периодите
от 01.03.1993 г. до 01.03.2000 г. и от 14.04.2003 г. до 27.07.2007 г.
Към жалба вх. № 1012-15-67/21.02.2020 г. същият е
приложил две декларации от Д.Д. Б.и В.Б.П.. Д.Б.твърди,
че П. е работил като шофьор на товарен автомобил „Роман 16 тона“ с регистрационен
№ *** до 1996 г. В периода от 2004 г. до 2007 г. е бил шофьор на самосвал „Камаз“ 13 т. с рег. № ***, бетоновоз „Ман" с рег. № ***и
бетоновоз „Татра“ рег. № ***, и двата бетоновоза с товароподемност над 12 т.
В декларацията си В.П. твърди, че П. в периода от
1984 г. до 1996 г. е бил шофьор на автомобил „Роман“ - 16 тона, след което е
управлявал камион „Шкода“. За времето от 2003 г. до 2006 г. е управлявал „Камаз" 13 тона, от 2006 г. до 2007 г. - бетоновоз „Ман“
рег. № ***и „Татра“ рег. № ***.
Позовавайки се на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС и
чл. 104, ал. 10 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е приел, че приложените
към жалбата декларации от Д.Д. Б.и от В.Б.П. не могат
да бъдат кредитирани като неоспоримо доказателство в подкрепа на твърденията,
че стажът положен от П. е от втора категория труд.
С оглед изложеното е формиран извод, че административният
орган правилно и законосъобразно е категоризирал процесния стаж, положен във „ВОДСТРОЙ"
АД гр. Пловдив за времето от 20.02.1984 г. до 01.03.1993 г. - 09 г. 00 м. и 11
дни от втора категория труд, от 01.03.1993 г. до 01.03.2000 г. /с прекъсване/ -
06 г. 10 м. и 15 дни от трета категория труд по представения образец УП-3 №
02-007/07.01.2000 г. и от 14.04.2003 г. до 27.07.2007 г. - 04 г. 03 м. 13 дни
от трета категория труд съгласно трудова книжка № 601/01.04.1998 г. и
удостоверение изх. № 02-029/17.01.2020 г.
С
тези именно съображения е обоснован изводът на решаващия орган за
законосъобразност на оспореното разпореждане, съответно за неоснователност на
жалбата на П..
7.
В хода на съдебното производство като свидетел е разпитан В.Б.П.: Същият заявява, че познава И.П. от ученическите години. Заедно учели в
„Автотранспорта“ в гр. Казанлък. През 1981 г. свидетелят започнал работа във „Водстрой“, в Пловдив, а пък И. дошъл по-късо, през
1983-1984 г. И двамата работели като шофьори във „Водстрой“.
Той три – четири години работел на една „Газка“, а И. работел на един самосвал
„Роман“ – 16 тона, голям самосвал. И. откакто постъпи във „Водстрой“
работел на този самосвал „Роман“. След това и свидетелят започнал от 1985 г. да
кара такъв самосвал. Във „Водстрой“ работел до 2006
г., а И. напуснал след него, няма и година. Във „Водстрой“
работели на различни обекти и на различни камиони. Доколкото знае тогава,
когато работил във „Водстрой“ имало 10 самосвала
„Роман“. На И. „Романа“ бил с рег. № 2231. Първите номера нямали букви, имало
само „П“. След това номерът на „Романа“ станал ***. После този „Роман“ го
оставили и взели един друг. Това се наложило, защото първият „Роман“ отишъл на
основен ремонт. След това И. започнал да кара един „Роман“ 2161 със стария
номер, с „П“ до 1993-1994 г. След него взел да кара една Шкода, самосвал, която
била по-малка от „Романа“. Номерът на самосвала Шкода бил 9495. Буквите не ги
помни, но тогава буквите предимно били РВ отред и ТВ отзад на номера. И. карал
„Шкодата“ до 2000 година. След това те с него напуснали
за малко и пак се върнали. През този период 2000-2002 г. било напускането ни. Свидетелят
се върнал 2002 г. във „Водстрой“ и започнал пак да
карам самосвал „Роман“, а И. започнал работа може би 6-7 месеца след него и
тогава му дали да кара самосвал „Камаз“, 13-тонен. ***
му бил номерът на „Камаза“. Този „Камаз“
И. го карал до 2006 г., след което го преместили от централата на „Водстрой“ Пловдив в базата в село Ръжево Конаре. Там му дали
да кара „Татра“, бетоновоз. Свидетелят помни само
стария номер на „Татрата“ 0103. Тази „Татра“ мисли, че И. я карал около година. След това му дали
друг камион, един „МАН“, който бил първо самосвал, а след това тук в Пловдив го
направили бетоноварка, бетоновоз. Този „МАН“ имал лента за по-дълго изсипване
на бетона. Не си спомня номера му. Тъй като „Водстрой“
е строително предприятие те предимно били по кариерите и извозвали строителните
материали - пясък, камък, инертни материали, пръст, защото копаели ямите на
сметището. Работили са през цялото време само на строителни обекти. Например
единият обект бил главният напоителен канал Пясъчник - Брезово. Друг обект бил
главният канал от Кричим до Йоаким Груево, сметището на Цалапица, кариерата за
баластра на Ръжево Конаре и други. Свидетелят заявява, че неговият стаж също го
зачели като на И., но той не обжалвал. Заявява също, че Романът е един от
най-трудните камиони за каране и никой не искал да ги кара. По принцип тази
работа била много шумна и много трудна, защото всеки ден правели по пет-шест
спукани гуми. Този камион „Роман“ бил с три оси и общо 10 гуми.
8.
В хода на съдебното производство е изслушано заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза (СТЕ).
Въз основа на събраните по
делото документи и дадените свидетелски показания, вещото лице е дало следното
заключение:
И.П. започва работа като
шофьор във „Водстрой" през 1983-84 година. Същият
е шофьор на „Роман" - 16 тона, голям самосвал. От постъпването си във „Водстрой" работи само на този самосвал „Роман".
Жалбоподателят е работил на
различни обекти и камиони. Свидетелят изброява следните МПС: „Роман", рег.
№ ***, след което номера се променя на ***; „Роман" № П 2161 също
самосвал; „Шкода" № 9495, като предполага, че буквите са били РВ пред и ТВ
след посочените цифри, самосвал, който е по-малък от „Роман"; „Камаз" - 13 тона с рег. № *** до 2006 г.
И.П. ***. Там кара „Татра" - бетоновоз и след това „МАН" самосвал,
променен на бетоновоз.
„Водстрой"
е строително предприятие, работата е предимно по кариерите от където се
извозват строителни материали - пясък, камъни, инертни материали.
При изкопаване на ямите на
сметището се извозва пръст от изкопите.
Работи се през цялото време
само на строителни обекти.
Такива са: Главния напоителен
канал Пясъчник - Брезово; главен канал от Кричим до Йоаким Груево; сметището в
с.Цалапица; кариера за баластра в село Ръжено Конаре и др.
Съгласно писмо вх. № 15458 от
02.10.2020 г. на ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция" е представена
справка от АИС-КАТ за настояща и бивша собственост на ППС на „Водстрой Пловдив" АД, ЕИК *********, а именно:
- МПС с рег. № ***марка „Камаз 551", рама № 201091 е регистриран в сектор Пътна
полиция ОДМВР-Пловдив на 18.05.1989 г. собственост на СП „Водно
стопанство". На 05.10.2006 г. е променен регистрационния номер на рег. № ***;
- МПС с рег. № *** марка
„Роман 19215", рама № *** е регистриран в сектор Пътна полиция
ОДМВР-Пловдив на 09.01.1990 г. собственост на СП „Водно стопанство". На
26.09.1997 г. е променен регистрационния номер на рег. № ***;
- За МПС с рег. № Д 2231 с
сектор Пътна полиция няма данни (стр.166).
От 01.03.1993 г. до 01.06.1996 г., жалбоподателят
работи във „Водстрой" АД като шофьор на товарен
камион марка „Роман", рег. № ***, ***.
Според Удостоверение обр.
УП-3 № 02-007 от 07.01.2020г. в съхраняваната документация няма данни за вида и
товароносимостта на управлявания от лицето автомобил (стр.40).
Съгласно информационен масив
на КАТ данните за процесния автомобил са следните:
Регистрационен № ***; стар
регистрационен № П 5153 ТВ /стр. 167/;
Дата на първа регистрация:
08.04.1980 г.
Марка и модел: РОМАН 19215;
Вид: специален автомобил;
Маса на превозното средство: 16
000 кг.;
Допустима максимална маса: 27
000 кг.;
Каросерия: бетоновоз
От 14.04.2003 г. до 27.07.2007 г. жалбоподателят
работи като шофьор на товарен автомобил „Камаз",
рег. № *** ТВ.
Според Удостоверение изх. №
02-029 от 17.01.2020 г. за периода от 14.04.2003 г. до 27.07.2007 г. И.И.П. е управлявал автомобили под 12 тона (стр.39).
Съгласно информационен масив
на КАТ, данните за процесния автомобил са следните:
Регистрационен № ***; стар
регистрационен № П 3570 ТВ (стр. 168);
Дата на първа регистрация: 18.06.1985
г.;
Марка и модел: Камаз 5511;
Вид: товарен автомобил;
Маса на превозното средство: 9
000 кг.;
Допустима максимална маса: 19
150 кг.;
Каросерия: самосвал;
До 27.10.2007 г. П. работи като шофьор на товарен
автомобил „МАН", рег. № ***.
Съгласно информационен масив
на КАТ данните за процесния автомобил са следните:
Регистрационен № *** (стр.
153);
Дата на първа регистрация: 09.03.1990
г.;
Марка и модел: МАН 32.332;
Вид: специален автомобил
Маса на превозното средство: няма
данни;
Допустима максимална маса: няма
данни;
Каросерия: бетоновоз
До 27.10.2007 г. П. работи и като шофьор на
товарен автомобил „Татра", рег. № ***.
Съгласно информационен масив
на КАТ данните за процесния автомобил са следните:
Регистрационен № *** (стр.
151);
Дата на първа регистрация:
03.12.1986 г.;
Марка и модел: Татра Елба АП 7018;
Вид: специален автомобил;
Маса на превозното средство: няма
данни;
Допустима максимална маса: няма
данни;
Каросерия: бетоновоз.
И.И.П.
е управлявал следните автомобили:
Специален автомобил „Роман
19215"- бетоновоз; товарен автомобил „Камаз
5511" - самосвал; специален автомобил „Ман 32.332"- бетоновоз и
специален автомобил „Татра Елба АП 7018"-
бетоновоз.
Три от автомобили управлявани
от жалбоподателят съгласно класификацията на пътна полиция са специални
автомобили, а именно:
„Роман 19215", „Ман
32.332" и „Татра Елба АП 7018".
Предназначението и
технологичната им специализация е транспортиране, хомогенизиране и контролирано
по обем разтоварване на бетонов разтвор - бетоновози.
Четвъртият управляван от И.И.П. камион е товарен автомобил „Камаз
5511" - самосвал.
Предназначението на същия е
за превоз на строителни материали /пясък, чакъл, баластра, скална маса, земна
маса, и др./ със специализирана възможност за изсипване на товара чрез
механично /хидравлично/ повдигане на каросерията - самосвал.
Управляваните от И.И.П. товарни и специални автомобили са специализирани,
предназначени за превоз на строителни материали, строителна техника, помощни
средства и бетонов разтвор. Със същите се извършва строителна дейност.
Крайният извод на вещото лице
е, че управляваните от И.И.П. товарни автомобили
„Роман 19215" - бетоновоз; „Камаз 5511" -
самосвал; „Ман 32.332" - бетоновоз и „Татра Елба
АП 7018" - бетоновоз, така както са установени, при осигурителя „Водстрой Пловдив" АД, се използват за транспорт,
хомогенизиране и контролирано по обем разтоварване на бетонови разтвори, превоз
на строителни материали с автоматично изсипване на товара - самосвал.
Товарните автомобили се
използват пряко и непосредствено в строителната дейност на дружеството.
При осъществяване на
строителния процес е безусловно необходим транспорт на строителна техника;
оборудване и помощни средства; строителни и инертни материали, от мястото на
тяхното съхранение и/или придобиване, до строителния обект.
Без системното обезпечаване
на превоз на суровини и материали, реализацията на технологичния процес (изкопни
и укрепителни работи, кофраж, арматура, бетониране, монтаж на съоръжения и др.)
по изграждане на съответния обект е немислим.
За техническото и
технологично обезпечаване на цялостния строително-монтажен процес, независимо
от неговия вид и предназначение и в зависимост от мащаба, са необходими
строителни машини и оборудване и транспортни средства.
Товарните и специализирани
автомобили (самосвали и бетоновози) в конкретния
случай, съобразени с технологичните и организационни особености на строителния
процес имат характеристики на строителни машини. Извършваните с тях дейности са
неотменима част от технологичния процес по изграждането на различни строителни
обекти.
Може да се направи извода, че
специални автомобил „Роман 19215", „Ман 32.332" и „Татра Елба АП 7018" - бетоновози, и
товарен автомобил „Камаз 5511"- самосвал отговарят
на характеристиките за строителни машини, пряка и непосредствена връзка със
строителната дейност на предприятието.
ІV. За правото:
9. Оспореният административен акт –
Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма.
От
своя страна, процесното разпореждане е издадено в хода на административно
производство, развило се на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, което е приключило
с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт
от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че
фактическите констатации на органите на НОИ са истинни, а направените въз
основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е
спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на
процесния такъв. В следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията
за тези изводи.
10. Противоположните
становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до
правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса
налице ли са предпоставките за придобиване право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от страна на жалбоподателя и по-конкретно като каква категория труд следва да бъде зачетен осигурителния му стаж (вписан в трудова
книжка № 601/11.01.1982 г. и трудова книжка /продължение/ № 601 от 01.04.1998
г.) за длъжността „шофьор“
за периода от 01.03.1993 г. до 01.03.2000 г. и от 14.04.2003 г. до 27.07.2007
г., положен във „ВОДСТРОЙ - ПЛОВДИВ“ АД – като такъв от втора или трета
категория труд.
11. Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал.
2 от КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория
труд, придобиват право на пенсия през 2019 г. при навършена възраст 58 години и
04 месеца, при условие, че сборът от осигурителен стаж и възраст е не по-малък от
100 и не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО, и не са променили
осигуряването си по чл. 4в от КСО. В конкретния случай от доказателствата по
делото се установява категорично, че жалбоподателят, макар да отговаря на
останалите условия на посочената разпоредба, не е изпълнил условието й да има
15 години осигурителен стаж от втора категория труд, доколкото е установено да
има такъв в размер на 11 години, 03 месеца и 14 дни. Следва да се има предвид,
че основанията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 69б, ал. 2 от КСО са дадени кумулативно и при липсата на което и да било от
посочените условия, на заявителят не следва да се отпуска пенсия.
Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО
с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а
осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски -
с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ
по утвърден образец.
С
разпоредбите на т. 26 и 53а (в редакцията й от ДВ, бр. 58, съответно бр. 10 и
49 от 1990 г.) от раздел втори на ПКТП /отм./, действащ до 31.12.1999 г., е
създаден преференциален режим за пенсиониране при условията на втора категория
труд на машинисти на всички видове строителни и пътни машини и на шофьори на
товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона.
Съответно
след 31.12.1999 г., приложение намира чл. 2, т. 25 от действащата Наредба за
категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), според която трудът на
шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона при
пенсиониране се зачита от втора категория.
Следователно, за да е
налице признаване на осигурителния стаж за такъв от втора категория труд на
посочените основания е необходимо да е установено, че трудовата функция на
съответното лице е включвала изпълнение на длъжността шофьор на товарен
автомобил с товароподемност 12 и повече тона на пълно работно време, или на
повече от половината законоустановено работно време (в този
см. чл. 4 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП), съответно че видът на машините
управлявани от конкретния машинист са били строителни или пътни.
По делото обаче не са ангажирани
категорични доказателства, които биха могли да обосноват приложението на
цитираните разпоредби.
12. Приобщените в хода на
административното производство доказателства, както и тези събрани в настоящото
съдебно административно производство, налагат несъмнения извод, че по отношение
на установения размер на осигурителния стаж, няма причина да не се приеме, че
процесуалните действия на осигурителните органи в хода на развилото се
административното производството са осъществени съобразно изискванията на
закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от
органите на НОИ в издадените от тях административни актове (процесното
разпореждане и решение), съотнесени са спрямо останалите констатации направени
в административното производство и въз основа на това е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на жалбоподателя.
Доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и
основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото
производство. Жалбоподателят, който носи доказателствената тежест по общото
правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като лице,
претендиращо право на пенсия, не доказа по пътя на пълно и главно доказване, че
са налице законоустановените предпоставки за отпускане на пенсия за ОСВ по чл.
69б, ал. 2 от КСО.
13. Показанията на разпитания по делото
свидетел сами по себе си не са достатъчни, за да обосноват извод в желаната от
жалбоподателя насока. Според
свидетеля, П. е управлявал последователно
следните МПС: „Роман" със стар рег. № ***, нов рег. № ***; „Роман" №
П 2161 (също
самосвал) до 1993 г. –
1994 г.; след това започнал да кара „Шкода" с № 9495 (самосвал, който е по-малък от „Роман") до 2000 г.; „Камаз"
- 13 тона с рег. № *** до 2006 г.; след 2006 г. около година П. управлявал „Татра“ бетоновоз; накрая е управлявал „МАН“ бетоновоз.
В същото време от представените
справки с Писмо рег. № 103000-12725/17.07.2020 г. и с Писмо рег. №103000-18126/29.09.2020
г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив (лист 144 и сл., лист
166 и сл. по делото), се
установява, че „ВОДСТРОЙ – ПЛОВДИВ“ АД е притежавало следните от цитираните (от свидетеля) автомобили: МПС с рег. № *** ТВ, марка
„Камаз 551“, рама № 201091, регистрирано в сектор
Пътна полиция ОДМВР - Пловдив на 18.05.1989 г. собственост на СП „Водно
стопанство" (на
05.10.2006 г. е променен регистрационния номер на рег. № ***) и МПС с рег. № ***, марка „Роман
19215", рама № ***, регистриран в сектор Пътна полиция ОДМВР - Пловдив на
09.01.1990 г., собственост на СП „Водно стопанство“ (на 26.09.1997 г. е
променен регистрационния номер на рег. № ***). Последното МПС обаче, според свидетеля е управлявано от
жалбоподателя преди 1993 г., а данни, че „ВОДСТВОЙ – ПЛОВДИВ“ АД е собственик
на товарен автомобил „Шкода" с № 9495 очевидно не се съдържа в регистрите
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив.
Относно „Татра“
бетоновоз и „МАН“ бетоновоз, от така представените справки се установява, че
„ВОДСТРОЙ – Пловдив“ АД е притежавало специални автомобили с такава марка през
2007 г. (лист
151 и 153), но липсват
каквито и да било данни, П. да е управлявал някое от тях. Нещо повече, по
делото е представено удостоверение изх. № 02-029/17.01.2020 г. изготвено от
страна на „ВОДСТРОЙ - ПЛОВДИВ“ АД (лист 39), според което през периода 14.04.2003 г. до 27.07.2007
г. П. е управлявал автомобил под 12 тона.
При това положение, така депозирани
свидетелските показания като несъответстващи на събраните по делото писмени доказателства,
няма как да бъдат съобразени при постановяване на настоящия съдебен акт.
14. Фактическите констатации на
оспорените актове не бяха оборени и от изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, доколкото констатациите на вещото лице са свързани единствено с
предназначението на специални автомобил „Роман
19215", „Ман 32.332" и „Татра Елба АП
7018" - бетоновози, и
товарен автомобил „Камаз 5511", което по
никакъв начин не установява, че същите са управлявани от жалбоподателя през
спорните периоди. Обстоятелството, че в заключението вещото лице сочи, че
същите са управлявани от П. не почива на събраните по делото писмени
доказателства, нито на извършени от него проверки при осигурителя, а се
основава единствено на свидетелските показания, които каза се не се възприемат
от съда.
15. Представената по делото трудова книжка също не може да обоснове извод в
противната насока.
Конкретно по отношение на стажа през периода от 01.03.1993 г. до 01.06.1995
г. в трудова книжка № 601/11.01.1982 г. няма вписана длъжност, а за периода от 01.06.1995
г. до 01.03.2000 г. е налице отразяване на длъжност "шофьор",
посочена и в представеното от „ВОДСТРОЙ – ПЛОВДИВ“ АД удостоверение обр. УП - 3 № 02-007/07.01.2020
г., в което изрично е удостоверено, че за периода след 01.03.1993 г. няма данни
„за тонажа на управлявания автомобил“.
Дори и да се приеме, че от 01.03.1993 г. до 01.06.1995 г. П. е заемал
длъжност „шофьор 16 т.“ (така както е отразено в трудова
книжка № 601/11.01.1982 г. за периода от 01.01.1992
г. до 01.03.1993 г., т.е. да се приеме, че е заемал същата длъжност до
01.06.1995 г. поради липса на вписване на друга такава – подход възприет при
попълване на трудовата книжка през всички периоди, през които П. е работил във
ВОДСТРОЙ), следователно е работил при условията на втора
категория труд, доколкото през този период същият е осигуряван именно при
условията на II категория труд, въпросният осигурителен стаж отново не е достатъчен,
за да изпълни условието на чл. 69б, ал. 2 КСО за наличие
на 15 години стаж от втора категория труд.
Следва да се констатира, че П. е осигуряван при условията
на II категория труд до 30.06.1997 г. (лист 41), но размерът на внасяните
осигурителни вноски, сам по себе си не е определящ за категоризацията на
положения от него труд, а както вече се посочи безспорни доказателства, които да подложат на съмнение
направените от осигурителните органи констатации и основаните на тях правни
изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство.
Относно втория според период - 14.04.2003 г. до 27.07.2007 г., в трудова
книжка № 601 от 01.04.1998 г. отново е отразена длъжност
„шофьор“, но наред с това е представено и цитираното по-горе удостоверение изх.
№ 02-029/17.01.2020 г. изготвено от страна на „ВОДСТРОЙ - ПЛОВДИВ“ АД, в което
изрично е заявено от осигурителя, че през периода 14.04.2003 г. до 27.07.2007
г. П. е управлявал автомобил под 12 тона, т.е. че трудът е трета категория. Същото е отразено по отношение осигуряването му и
в справката от персоналния регистър на НОИ (лист 14 и сл. по делото).
16. При това положение, съдът намира, че категорията труд за процесните период
следва да бъде зачетена като трета, а не така, както се претендират от жалбоподателя
(втора категория). В този
смисъл изискванията на чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване не са
изпълнени по отношение на жалбоподателя, поради което правилно на същия е
отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
17. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения административен
акт. При това положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските:
18. При посочения изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, на Националния
осигурителен институт, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. То се констатира в размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.
основание чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***,
против Решение № 2153-15-74/19.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив,
с което е оставена без уважение жалба на П., срещу Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-38/17.01.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА И.И.П., с
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100 лева, представляваща
равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: