№ 1090
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110210938 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72 ал. 4 ЗМВР
Образувано е по жалба на В. Н. В., ЕГН **********, чрез адв. В. К. от АК -
Благоевград, против Заповед за задържане на лице рег. № 22633-1740/19.07.2023 г.,
издадена от полицейски орган при 02 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 7
ЗМВР по отношение на В. Н. В. е наложена принудителна административна мярка
"Задържане за срок до 24 часа".
В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие
с целта на закона. Претендира се отмяната и се прави искане за присъждане на
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят В. В., редовно призован, не се явява. Не
се явява и процесуалният му представител - адв. В. К., също редовно уведомен.
Ответникът – полицейски орган при 02 РУ – СДВР, се представлява от юрк. Д.
Иванова, която пледира жалбата да бъде оставена без уважение и оспорената заповед
да бъде потвърдена. Излага доводи, че при издаването й не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, тъй като в съдържанието й е посочено фактическото
основание за задържане на жалбоподателя. Навежда и че прилагането на
принудителната административна мярка е в съответствие с целта на закона, предвид
зачестилите случаи на домашно насилие и необходимостта от провеждане на
процесуално - следствени действия с жалбоподателя. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
такова. Придържа се към съображенията, изложени в писмени бележки от гл. юрк. Б.
Страхинов с приложено по делото пълномощно от ответник - жалба, в които се излагат
подробни доводи за законосъобразност на обжалваната заповед.
1
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и при спазване на 14-
дневния преклузивен срок по чл. 149 ал. 1 АПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 18.07.2023 г. във 02 РУ - СДВР било подадено заявление, заведено с вх. №
УРИ 226000-11129/19.07.2023 г. от П.В.П. ЕГН **********, в което П. излагала
твърдения, че живее в условията на фактическо съпружеско съжителство с
жалбоподателя В. Н. В. на адрес гр. София, ул. "ххххххххххх" № 14. П. посочила още,
че на 18.07.2023 г. в следобедните часове В. проявил по отношение на нея вербална
агресия като й крещял, както и физическо насилие, като я ударил по главата с
тротинетката на малкото им дете. На същата дата - 18.07.2023 г. П. попълнила и
сведение, в което посочила, че жалбоподателят многократно я пребивал, както и че на
18.07.2023 г. й крещял, удрял я и й нанесъл удар в главата с тротинетката на детето им,
след което я изгонил от дома им. П. попълнила и протокол за установяване на
първоначални данни за извършен акт на домашно насилие. На 19.07.2023 г. П. П.
подала молба до Началника на 02 РУ – СДВР да й бъде оказано съдействие да вземе
личните си документи и вещи от дома си на ул. „ххххххххххх“ № 14, като посочила, че
на 18.07.2023 г. тя и синът й са станали жертви на домашно насилие от страна на В. В.,
след което са избягали от дома си без лични документи и вещи. В същата молба П. П.
посочила, че е потърсила закрила за себе си и за детето си в кризисен център „Света
София“ към фондация „Анимус“, находящ се в гр. Нови Искър ул. „хххххххххх“ № 32,
в който била настанена заедно с детето. По повод на подаденото от П. заявление вх. №
УРИ 226000-11129/19.07.2023 г., на 19.07.2023 г. около 09:40 часа на адреса в гр.
София, ул. "ххххххххххх" № 14, били изпратени служители на 02 РУ - СДВР - Н. и Д.,
но не установили жалбоподателя. Около 22:00 часа на същата дата - 19.07.2023 г. на
адреса в гр. София, ул. "ххххххххххх" № 14, отишли И.И. - полицай в група "Охрана
на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 02 РУ - СДВР и младши
инспектор Е. Филипов при 02 РУ - СДВР. На адреса полицейските служители
установили жалбоподателя В. Н. В.. Със Заповед за задържане на лице рег. № 22633-
1740/19.07.2023 г., издадена от И.И. - полицай в група "Охрана на обществения ред" на
сектор "Охранителна полиция" към 02 РУ - СДВР, на основание чл. 72 ал. 1 т. 7 ЗМВР
жалбоподателят В. Н. В. бил задържан на 19.07. 2023 г. в 22:25 часа и бил
транспортиран до сградата на 02 РУ – СДВР. След задържането на жалбоподателя му
бил извършен личен обиск на основание чл. 80 ал. 1 т. 1 ЗМВР. Жалбоподателят
предал с протокол за доброволно предаване от 19.07.2023 г. на органите на МВР
личната карта на П.В.П. която се намирала у него. От жалбоподателя било снето и
сведение за обстоятелствата, във връзка с които било подадено заявление вх. № УРИ
226000-11129/19.07.2023 г. от Петрана П. и му бил издаден протокол за
2
предупреждение по чл. 65 ал. 1 и ал. 2 ЗМВР да не нарушава обществения ред, да
спазва законите в страната, както и да не отправя физически и психически тормоз
спрямо Петрана П.. На 20.07.2023 г. П. получила личната си карта от органите на 02 РУ
– СДВР. С разпореждане от 20.07.2023 г. на прокурор при СРП по пр. пр. № ДН
35257/2023 г. на основание чл. 145 ал. 1 т. 3 ЗСВ било възложено извършването на
проверка на обстоятелствата, изложени в заявление вх. № УРИ 226000-
11129/19.07.2023 г. На 25.07.2023 г. П. П. представила в 02 РУ – СДВР СМУ №
318/2023 г., видно от което при П. били установени контузия на главата с разкъсно –
контузна рана, оток и кръвонасядане в челно теменната област, кръвонасядания по
крайниците, които увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи
предмети и могат да се получат по начин и време,съобщени в предварителните
сведения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните писмени доказателства –заявление вх. № УРИ 226000-
11129/19.07.2023 г., заповед за задържане на лице рег. № 22633-1740/19.07.2023 г.,
протокол за предупреждение по чл. 65 ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, СМУ № 318/2023 г.,
удостоверение рег. № 513р-102134/18.10.2023 г., издадено от Началник на 03 сектор
към отдел „Човешки ресурси“ – СДВР, докладна записка от 20.07.2023 г., сведение от
Петрана П. от 18.07.2023 г., протокол за установяване на първоначални данни за
извършен акт на домашно насилие, докладна записка докладна записка от 19.07.2023
г., протокол за обиск от 19.07.2023 г., протокол за доброволно предаване от 19.07.2023
г., докладна записка от 19.07.2023 г., сведение от В. В. от 20.07.2023 г., протокол за
предупреждение от 20.07.2023 г., разписка от 20.07.2023 г., молба от Петрана П. от
19.07.2023 г., сведение от Петрана П. от 20.07.2023 г. и от 25.07.2023 г.,отговор от
полицейски инспектор при служба КОС от 21.07.2023 г.
Съдът кредитира изброените писмени доказателства, които оцени като
последователни, еднопосочни и непротиворечиви. При съвкупната им преценка по
несъмнен и категоричен начин се установява гореизложената фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК.
При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в
предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и
процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.
Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да
се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна
3
самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административния акт.
Като извърши дължимата на основание чл. 168 ал. 1 АПК проверка за
законосъобразност на оспорения акт, съдът намери, че жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган –
полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към
02 РУ - СДВР И.И..
На следващо място съдът намери, че са спазени процедурните правила при
издаване на атакуваната заповед. Издадена е в писмена форма /чл. 74 ал. 1 ЗДвП/ и
видно от отбелязването в самата заповед на задържания са разяснени правата по чл. 72
ал. 3 - 6 ЗМВР и разпоредбата на чл. 73 ЗМВР.
Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл. 74 ал. 2
ЗМВР. В случая в оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата
на издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за
задържаното лице, както и правата му по чл. 72 ал. 3 - 6 ЗМВР.
Съдът намира обаче, че в оспорената заповед не са посочени както
фактическите, така и правните основания за задържане на лицето. По отношение на
правните и фактическите основания за задържане на лицето в обжалваната заповед е
посочено „чл. 72 ал. 1 т. 7 ЗМВР, други случи, посочени от закона, извършен акт на
домашно насилие във връзка със заявление 226000-11129/23 г.“. Разпоредбата на чл. 72
ал. 1 т. 7 ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да задържат лице освен в
предвидените в чл. 72 ал. 1 т. 1 – 6 ЗМВР хипотези, но и в други случаи, определени
със закон. Нормата е препращаща, поради което за да е пълна правната квалификация
на предприетото от органа действие по издаване на заповедта, следва да се посочи и
друга законова разпоредба, в която е уредена от законодателя хипотеза на задържане.
В конкретния случай в оспорената заповед не е посочена конкретна разпоредба, нито
дори нормативен акт, различен от ЗМВР, който предвижда правомощие на органите
на МВР да задържат лице. Дори и да се приеме, че предвид посочването, че
задържането на жалбоподателя е във връзка с извършен акт на домашно насилие, се
визира Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, то в ЗЗДН е предвидено
правомощие на органите на МВР да задържат лице единствено при неизпълнение на
заповед за защита от домашното насилие (чл. 21 ал. 4 ЗЗДН). В случая в оспорената
заповед не са изложени твърдения да е била издадена заповед за защита от домашното
насилие, която жалбоподателят да е нарушил, а такава хипотеза не се установява и от
материалите по делото.
На следващо място, в заповедта не са посочени и фактическите основания за
4
задържането на жалбоподателя. Посочено е единствено „извършен акт на домашно
насилие във връзка със заявление 226000-11129/23 г.“. Не са посочени никакви
конкретни фактически обстоятелства - къде, кога е извършен твърденият акт на
домашно насилие, както и по отношение на кое лице. В Решение на СЕС от 25 май
2023 г. по дело С-608/21 г. е посочено, че „член 6, параграф 2 от Директива 2012/13
трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица,
заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата
необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят
законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание
на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират
известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие
на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна
квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така
че да не се вреди на напредването на текущо разследване.“
Съгласно ТР № 4/22.04.2004г. по адм. дело № 4/2002г. на ВАС излагането на
мотиви при издаване на административен акт дава възможност на адресата на акта и
заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния
орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-
горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за
законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е допустим единствено когато
с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или
законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан
със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна
тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта. В
цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че липсата на мотиви във
всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт. Така и
когато органът действа при условията на оперативна самостоятелност, въпреки
предоставената му от закона възможност да извърши преценка дали, кога и какво
решение да вземе при осъществяване на дейност от своята компетентност,
неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни
законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта.
Съгласно цитираното по-горе Решение на СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-
608/21 г., и съгласно постановките в ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВАС е
допустимо издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на
индивидуалния административен акт и те да са обективирани в друг документ, стига
той да изхожда от същия административен орган. И в този случай страните следва да
5
имат възможност да се запознаят своевременно с мотивите към акта, за да узнаят
съображенията на административния орган и организират защитата си срещу акта. В
Решение на СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г. изрично е посочено, че не се
„допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално
оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на
лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото“. В настоящия
случай в материалите по преписката не се съдържа такъв „допълващ“ друг документ,
който са изхожда от административния орган, издал заповедта, и в който да са
посочени мотивите по отношение на жалбоподателя да се приложи принудителна
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.
Констатираната липса на фактически и правни основания за задържането на
жалбоподателя в оспорената заповед е достатъчно основание за нейната отмяна, но в
допълнение съдът ще посочи и че в случая приложената принудителна
административна мярка не съответства на целта на закона, което е следващо основание
за отмяната й поради противоречието й с чл. 146, т. 5 АПК. Целта на принудителната
административна мярка - задържане за срок до 24 часа, налагана по реда на чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР, е попречи на лицето да се укрие, да извърши престъпление или да осуети
наказателно преследване, чрез заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на
улики или лица - като за всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат
категорично установени, което отново изцяло е в тежест на административния орган,
издател на акта. Издаването на оспорената заповед, с която е разпоредено задържането
на жалбоподателя, очевидно не допринася за постигане на посочените цели и
съставлява акт на необоснована държавна принуда върху дееца чрез лишаването му от
свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на
принудителните административни мерки, съгласно легалното им определение в чл. 22
ЗАНН. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е предприел
действия да се укрие – същият е установен на домашния си адрес, а наред с това към
момента на задържане на жалбоподателя от органите на МВР фактическата съпруга на
жалбоподателя и детето им не са се намирали в семейното им жилище (видно от
подадената от молба П. П. от 19.07.2023 г. след събитията от 18.07.2023 г. тя е била
настанена заедно с детето си в кризисен център „Света София“ към фондация
„Анимус“, находящ се в гр. Нови Искър ул. „хххххххххх“ № 32), поради което не е
съществувала и възможност жалбоподателят да осъществява домашно насилие по
отношение на фактическата си съпруга и детето им. Видно от горното задържането на
В. не кореспондира с преследваната от закона цел.
По всички изложени съображения съдът намери, че оспорената заповед е
издадена в нарушение на материалния закон, поради което жалбата е основателна и
атакуваната заповед следва да се отмени.
6
По разноските:
При този резултат от оспорването, право на разноски на основание чл. 143 ал.
1 АПК има жалбоподателят, който претендира такива. Жалбоподателят доказва
извършването на разноски в размер на 10, 00 лева за заплатена държавна такса.
Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013г. по т. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС "Съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков
път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка."В случая от страна на жалбоподателя се представя пълномощно
/л. 3 от материалите по делото/, в който обаче не е посочено договорено
възнаграждение. В пълномощното е упоменато, че „възнаграждението за разноски,
адвокатски хонорар и др. се определя по отделен договор“. Такъв договор, както и
доказателства за заплащане на договорено адвокатско възнаграждение, не са
представени, поради което и присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на
жалбоподателя не се дължи.
Така мотивиран и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 22633-1740/19.07.2023 г.,
издадена от полицейски орган при 02 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 7
ЗМВР по отношение на В. Н. В., ЕГН **********, е наложена принудителна
административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи на основание чл. 143 ал.
1 АПК ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. В., ЕГН **********, сумата от 10, 00 /десет лева/ -
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните - на
жалбоподателя В. В. /чрез адв. В. К./ и на ответника – полицейски орган при 02 РУ –
СДВР.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7