Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 28.09.2020 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломски районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 2296 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 238, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, респ. чл. 394 КЗ

 

           Предявен е иск  от Г.В.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощника, адв. С. Т., МАК, срещу ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, гр. София, за застрахователно обезщетение.

Ищцата твърди, че по силата на Договор № 45-06-009/22.02.2012 год., сключен между ВСС и ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, са застраховани живота и трудоспособността, чрез групова застраховка, всички действащи и предстоящи за назначение съдии, прокурори и следователи, мл.съдии и мл.прокурори, съдебни помощници и прокурорски помощници, съдебни изпълнители, съдии по вписванията, съдебни служители, членове на ВСС, служители от НИП и инспектори, експерти и служители в инспектората към ВСС. Застраховката е сключена без поименен списък.

Ищцата попада в кръга на застрахованите лица, тъй като от влизане в сила на Договора до 28.04.2015 год., включително е работила като прокурор в РП Видин, а от 29.04.2015 год. и до сега – като съдия в РС Видин.

На 28.05.2014 год. ищцата била приета за оперативна интервенция в УМБАЛ ЦАРИЦА ЙОАННА – ИСУЛ ЕАД, София, поради установен инвазивен дуктален карцином на дясната млечна жлеза. Последвала е неоадювативна химиотерапия.

На 15.10.2014 год. ищцата претърпяла оперативна интервенция в УМБАЛ ЦАРИЦА ЙОАННА – ИСУЛ ЕАД, София. Последвалата химиотерапия продължила до 06.11.2015 год.

Проведена била и лъчетерапия за периода 03.05.2015 – 16.04.2015 год.

Ищцата е била в непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност за периода от 28.05.2014 год., до 17.04.2015 год., а с Решение № 1713/110/11.06.2015 год. на Телк Общи заболявания – Видин са й определени 82% трайно намалена работоспособност по повод на отстранен малинген тумор на млечна жлеза във втора година.

След влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК, ищцата представила същото пред ответника, подавайки молба по образец върху негов формуляр, за изплащане на обезщетение съгл. Договора.

При ответника била  заведена щета № 0502-100-0139-2015, по която ответниикът й изплатил сумата от 45 лв. След подадено от нея възражение, ответникът обяснил, че това обезщетение е изплатено за 9 дни болничен престой. Представеното решение на ТЕЛК не било взето предвид, тъй като срокът на застрахователната полица бил до 31.12.2014 год., а решението било издадено след изтичане на този срок.

Ищцата счита, че това становище на ответника е в противоречие с договореното в Раздел «Допълнителни рискове», т. 1.2. от сключения Договор № 45-06-009/22.02.2012 год., сключен между ВСС и ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, съгласно което й се дължат 80% от договореното обезщетение от 20 000 лв. – т.е. 16 000 лв., от които, след приспадане на изплатените по предходни щети: № 0502-100+0139-2015 – 400 лв., № 0502-100-0139-2015 – 45 лв., присъдените по гр.д. № 1323/2016 год. на ЛРС – 660 лв. и присъдените по гр.д. № 118/2017 год. на МРС – 1000 лв., остават дължими още 13 895,00 лв.

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 13 895,00 лв., представляваща остатък от дължимото застрахователно обезщетение за трайна загуба на работоспособност, причинена от заболяване, съгл. Т. 1.2. от Раздел «Допълнителни рискове» на Договор № 45-06-009/22.02.2012 год., сключен между ВСС и ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът, чрез пълномощника си, ю.к. С.Х. оспорва предявените искове по основание и размер.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Счита исковете за неоснователни, тъй като срокът на деяствие на договора за групово затраховане е изтекъл, като в публичния регистър на АОП е отразено, че същият е изпълнен в пълен обем и внесената гаранция е възстановена в пълен обем на 19.01.2015 год.

Счита, че от приложената медицинска документация не се установява кога е настъпило застрахователното събитие и от там – че то попада в срока на действие на договора за групова застраховка. Още повече, че в експертното решение не е установена начална дата на настъпване на неработоспособността.

Оспорва и претенцията за лихви /каквото искане няма/.

Предвид въведените от ответника възражения, съдът приема, че между страните не се спори единствено по това, че ищцата по принцип е активно легитимирана да търси обезщетение по процесния договор за групова застраховка. Спорно е дали конкретното застраховатлно събитие попада в обхвата на този договор – т.е. основанието, а също и размерът на претенцията.

В съдебното заседание по същество ищцатасе явява лично и с адв. Т., МАК, поддържа исковете като основателни и доказани и като така – да бъдат уважени. Подробни съображения излага в писмено становище. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответната страна не се представлява. В писмено становище не възразява срещу разглеждането на делото в тяхно отсъствие, оспорва претенциите по съображенията, изложени в писмения отговор. Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не е спорно между страните, че на 22.02.2012 год. между ответника като застраховател и ВСС на РБ като застраховащ е сключен Договор № 45-.06-009/22.02.2012 год., с предмет – застраховка живота и трудоспособността чрез застраховка «Злополука» на действащи и предстоящи за назначаване магистрати ДСИ, съдии по вписванията и съдеБни служители, членове на ВСС, НИП, ИВСС и срок на действие – две години – от 00,00 часа на 01.01.2012 год. до 24,00 часа на 31.12.2014 год. издадена е Застрахователна полица № 0502-130-2012-00001 от ответника.

Съгл. чл. 12т. 1.Б от Договора застрахованото лице се обезщетява при трайна загуба на работоспособност поради заболяване в размер на съответния процент загуба на работоспособност от сумата 20 000 лв., като от полагащото се обезщетение се удържат всички изплатени обезщетения и суми за временна загуба на работоспособност, дневни разходи за болничен престой и медицински разходи, породени от същото застрахователно събитие.

Съгл. чл. 14, ал. 2 застрахованите лица имат право да предявят претенции пред застрахователя дори и след изтичане срока на договора, ако застрахователното събитие е настъпило през времето, когато той е бил в сила

По време на сключването и действието на договора, а и до сега, ищцата има качеството на магистрат – до 28.04.2015 год. – прокурор при РП Видин.

На 28.05.2014 год. ищцата е приета за оперативна интервенция в УМБАЛ «Царица Йоанна» - ИСУЛ ЕАД, гр. София. От направената инцизиозна биопсия е установено наличието на инвазивен дуктален карцином на дясна млечна жлеза. Последвала химиотерапия.

На 15.10 2014 год. ищцата е приета отново в клиника по хирургия към същата олница, където на 16.10.2014 год. е претърпяла оперативна интервенция №948 – мастектомия на дясна гърда. Последвала химиотерапия, продължила до 06.11.2015 год. За времето от 05.03.2015 до 16.04.2015 год. е проведена лъчтерапия.

За периода 28.05.2014 – 17.04.2015 год. ищцата е била в непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност.

С ЕР № 1713 от засед. № 110/11.06.2015 год. на ТЕЛК по общи заболявания – Видин, на ищцата са определени 82% трайно намалена работоспособност за период от една година, считано от 01.06.2015 год. до 01.06.2016 год., от които 80% - за отстранен малигнен тумор на млечна жлеза (л. 89 от гр.д. № 313/2018 год. на РС Видин). Изрично е посочено, че датата на биопсията е 28.05.2014 год., а мастектомията – на 16.10.2014 год.

След влизане в сила на това решение, на 20.08.2015 год. /л. 94/ ищцата е подала до ответника уведомление за настъпило застрахователно събитие. По заведената щета № 0502-100-0139-2015, на 28.08.2015 год. ответникът е изплатил сумата от 45 лв., като с аргумент,че по предходна щета са платени 400 лв. за същото заболяване (за болничен  престой), а представеното ЕР на ТЕЛК е издадено след изтичане срока на застрахователната полица не е взето предвид.

С Решение № 473/12.10.2017 год., по гр.д. № 118/2017 год. на РС Монтана, съдът е уважил в цялост предявеният от ищцата срещу ответника частичен иск в размер на  1000 лв. от иск с общ размер 15 555,00 лв., с правно основание чл. 238, ал. 1 КЗ (отм.), сега чл. 394 КЗ.

Решението е влязло в сила на 13.02.2018 год. настоящият иск, в размер на 13 895 лв. е предявен на 03.08.2018 год.

От заключението на вещото лице Л.Ц., изготвила приетата по делото и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че следващото се на ищцата обезщетение е в размер на 16 000 лв.

След приспадане на изплатените до момента обезщетения за същото застрахователно събитие, в общ размер на 2105 лв., остатъкът за доплащане е 13 895,00 лв.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от КЗ (отм.)/ сега чл. 394 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор.

За да уважи предявеният иск, съдът следва да установи, че е налице сключен застрахователен договор, че договорът за групова застраховка има действие по отношение на ищцата, както и че е възникнало застрахователно събитие, т.е. настъпил е покрит риск в периода на застрахователното покритие /съгласно легалната дефиниция на понятието „застрахователно събитие”, дадена в пар. 1 т. 4 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането/.

С оглед на събраните по делото доказателства и предвид влязлото в сила Решение № 473/12.10.2017 год., по гр.д. № 118/2017 год. на РС Монтана, с което е уважен частичен иск и което, събразно с приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 год., по тъблк.д. № 3/2016 год., ОСГТК на ВКС формира сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право по  предявеният в настоящия процес иск за присъждане на вземане, произтичащо от същото право и за разликата до пълния му размер, предявеният иск с правно основание чл. 238, ал. 1 КЗ (отм.), сега чл. 394 КЗ е основателен и доказан.

Съобразно установеното от вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, искът следва да бъде уважен в предявеният размер от 13895,00 лв.

В тази насока, неотносимо е възражението на ответника, че претендираната сума не се дължи, тъй като възложителят, в случая ВСС е възстановил на застрахователя сумата по внесената гаранция за изпълнение с платежно нареждане от 19.05.2015 год., тъй като датата, на която е сторено това все още не е приключило лечението на ищцата и не е била установена степента на загуба на работоспособност.

При това следва да се обсъди и въведеното от ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с писмения отговор, възражение за недължимост поради изтичане на давността по отношение на исковата претенция.

Това свое възражение ответникът основава на разпоредбата на чл. 197 КЗ (отм.), съгласно която разпоредба правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 – с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието.

Следователно и тъй като в случая се касае за Договор № 45-.06-009/22.02.2012 год., с предмет – застраховка живота и трудоспособността чрез застраховка «Злополука», се прилага петгодишния давностен срок.

В конкретния случай, видно от решението на ТЕЛК, застрахователното събитие е настъпило на 28.05.2014 год., в срока на действие на застрахователния договор.

Ищцата е заявила щетата пред ответника на 20.08.2015 год. /л. 94/, когато е подала до него уведомление за настъпило застрахователно събитие по образец.

Исковата молба е входирана в РС Видин на 03.08.2018 год., т.е. преди изтичането на пет години от датата на настъпване на събитието, или вземането не е погасено по давност, а възражението в тази насока е неоснователно.

За това и както се посочи по-горе, предявеният иск следва да бъде уважен в цялост кто основателен и доказан.

За разноските:

При този изход от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените във връзка с делото разноски пред тази инстанция, които съобразно представеният списък  по чл. 80 ГПК са в общ размер на 2283,03 лв., в това число: за процесуално представителство – 1500 лв., държавна такса – 555,80 лв., депозит за вещо лице – 127,23 лв. и хонорар за допълнително съдебно заседание – 100 лв.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА, на основание чл. 238, ал. 1 КЗ (отм.), сега чл. 394 КЗ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, гр. София, чл. 226, ал.1 КЗ и чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3  ЗЗД, да заплати на Г.В.Г., ЕГН **********,***,  сумата от 13895,00 лв. (тринадесет хиляди осемстотин деветдесет и пет лева), представляваща остатък от дължимото застрахователно обезщетение за трайна загуба на работоспособност в резултат от заболяване съгл. т. 1.2. „трайна загуба на работоспособност в резултат от заболяване“ от Раздел „Допълнителни рискове“ на Договор № 45-.06-009/22.02.2012 год., сключен между Висшия съдебен съвет на Република България и ответника, както и сумата от 2283,03 лв. (две хиляди двеста осемдесет и три лева, 03 ст.) разноски пред тази инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

Районен съдия: