О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
30.09.2019 г.
Старозагорски районен съд,
Гражданско отделение, пети състав,
в закрито заседание на 30.09.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 6411 по описа на РС Стара
Загора за 2018 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.
Предявените
искове са редовни и допустими.
Ищецът
е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането
им е допустимо.
Следва да бъдат приети по делото
приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор.
Възражението за неподсъдност на
делото следва да се отхвърли като неоснователно. Исковата молба е заведена под
входящ номер от 17.12.2018 г. Към този момент седалището и адреса на управление
на ответното дружество е в гр. Стара Загора, ул. „Осми Артилерийски полк“ № 4,
ет. 5, ап. 15. Промяната в седалището и адреса на управление е извършена с
вписване в ТР от 29.03.2019 г. в гр. София, район Красно село, ж.к. Лагера, бл.
57, офис 4, партер т.е. почти четири месеца след образуване на делото. Съгласно
чл. 120 от ГПК настъпилите след подаването на исковата молба промени във
фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за
препращане на делото. Ето защо възражението за местна неподсъдност на делото
следва да се отхвърли.
Оспорването по чл. 193 от ГПК е
неясно формулирано. Ответникът следва да уточни в първото по делото съдебно
заседание кои конкретно документи оспорва, като ги изброи под опис и ги
индивидуализира, както и да посочи чии подписи оспорва. В случай, че страната
не изпълни указанията в срок до о.с.з. съдът ще счете такова оспорване не е
налице и не са отправяни доказателствени искания.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
представените с исковата молба
писмени доказателства.
ОХВЪРЛЯ възражението за местна неподсъдност на делото.
ОТЛАГА произнасянето си по оспорването по реда на чл. 193 от ГПК в
първото по делото о.с.з., като УКАЗВА на ответника да уточни
оспорването и исканията си съгласно мотивната част на определението в срок до
о.с.з. вкл.
НАСРОЧВА делото за 11.11.2019
г. от 10.30 ч., за която дата да
се призоват страните, като книжата по делото на ответника следва да се връчват
на посочения от него съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 81, вх. В, ет. 6, офис 1.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца препис и от
депозирания отговор на ответника ведно с приложенията.
Определението
за подсъдност подлежи на обжалване пред ОС Стара Загора в едноседмичен срок от
връчване на съобщението.
ПРОЕКТО - ДОКЛАД по делото:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
327 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Тандем Попово“ ООД предявява иск срещу “БЕСТ ТРЕЙД КЪМПАНИ”
ЕООД, в който твърди, че с ответника в качеството му на купувач (получател),
имали търговски взаимоотношения, съгласно които им доставяли стоки - месо и
месни продукти. Съгласно договорките стоките, определени в отделно приложение
към фактурата - търговски документ, изискуемо съгласно ЗВМД, “Тандем Попово“
ООД следвало да доставя в обектите, за които били предназначени. Разплащанията
следвало да се извършват в 14 дневен срок, считано от датата на издаване на
фактурата, съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, който срок бил указан и във всяка
една получена със стоките фактура.
Твърди още, че за периода от 27.07.2017 г. до 17.09.2017 г., изпълнявал
редовно задълженията си спрямо ответната страна. Стоките били доставяни до
обектите, за които били заявени, като транспортът бил за негова сметка. През
този период, не било имало претенция на ответното дружество, както по отношение
на качеството на доставяните стоки, така и по отношение на тяхното количество.
В процеса по доставяне на стоките, „Тандем Попово“ ООД спрямо получателя си
съставял и издавал изискуемите документи, съобразно нормативните актове. Такива
документи били фактурата и търговският документ, които отразявали фактическото
предаване и приемане на стоките, предмет на договореностите.
За периода на доставките - 27.07.2017 г. - 17.09.2017 г., „Тандем
Попово“ ООД издало четиринадесет фактури, придружени с търговски документ,
които били разписани от получателя на доставките, на обща стойност с ДДС 19
715.02 лева, но нито една от тези фактури към момента на подаване на исковата
молба не били разплатени, като към исковата молба прилагат фактурите и
търговските. Също така ищецът твърди, че двете дружества били регистрирани по
ЗДДС. Фактът на регистрация по ЗДДС, издадените фактури с начислен ДДС и
незаплатени от получателя - в случая ответник по иска, означавало, че „Тандем
Попово“ ООД бил внесъл за своя сметка в държавният бюджет дължимото ДДС по
фактурите, което било видно от представените с исковата молба Дневници за
продажби, ведно с подадените в НАП Справки декларации за ДДС.
С Нотариална покана per. №
1405 на Нотариус per. № 495
по регистъра на НК. връчена на управителя на ответното дружество, „Тандем
Попово“ ООД отново уведомил представляващия ответника за дължимите суми, като дал
10 дневен срок за изпълнение, но действия по изплащане на задължението липсвали.
Ищецът
„Тандем Попово“ ООД счита, че не били налице никакви основателни причини
ответникът да не заплати стоката, която била доставена до посочените от него
обекти, което обосновавало и правният му интерес да подаде и поддържа
предявените искове както за заплащане на цената, така и за заплащане на лихвите
за забавено изпълнение от момента на падежа по всяка една фактура до момента на
окончателното изплащане на дължимите суми.
Счита, че неправомерното поведение
на ответника довело до следните правни ефекти:
По отношение на „Тандем Попово” ООД: На първо място, било лишено от
възможността да ползва парични средства, дължими му заради доставена стока.
Невъзможността да се ползват тези средства водело до значителни затруднения в
стопанската дейност на ищеца. Така се затруднявало разплащането и с доставчици
на суровини - живи животни и охладено месо. Затруднявало се текущото разплащане
с доставчици на ел. енергия и др. комунални разходи. Затруднявало се
навременното плащане на заплатите на работниците в предприятието. Затруднявало
се навременното погасяване на задължения към банки, свързани с направени
инвестиции от страна на дружеството. Счита, че поведението на ответната страна
е неправомерно.
На второ място, „Тандем Попово“ ООД, в качеството си на доставчик издал
данъчни фактури по смисъла на ЗДДС, като също по силата на ЗДДС /чл. 82 и сл./
бил начислил ДДС за всяка извършена продажба. Начисляването на ДДС водело и до
задължението за отразяване на фактурите за продажба в дневниците за продажби и
Справките декларации но ЗДДС, като начисленият деклариран данък, независимо дали
е платен от купувача, подлежал на внасяне. Така „Тандем Попово“ ООД, освен, че
не получавало сумата на данъчната основа - цената на стоката, плащало и
начисления от него и дължим ДДС за внасяне, използвайки собствените си парични
ресурси, без да е бил получил и ДДС по издадените фактури, ведно с данъчната
основа.
На трето място, „Тандем Попово“ ООД бил отчел прихода по издадените фактури,
въпреки, че плащане не бил получил и вече бил заплатил следващия се
корпоративен данък за данъчната 2017 г., тъй като това било периода, в който били
издадени фактурите към ответната страна и бил задължен за това по смисъла на
счетоводното и данъчното законодателства.
Съгласно Закона за счетоводството, счетоводството се осъществявало и
финансовите отчети се съставяли в съответствие с изискванията на този закон при
съобразяването с посочените в тази разпоредба основни принципи, като съгласно
т. 1, която визирала принципа на текущо начисляване, приходите и разходите,
произтичащи от сделки и събития, се начислявали към момента на тяхното
възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните
средства или техните еквиваленти и се включвали във финансовите отчети за
периода, за който се отнасяли. Поради това счита, че независимо от това, че в
действителност не била получена сумата за извършените доставки на стоки, то
дружеството отразило тези суми, съгласно посочения счетоводен принцип, видно от
хронологичните описи за всяка една фактура като получени приходи и въз основа
на това формирало годишния си финансов резултат, както и данъчната основа за
облагане с корпоративен данък. По този начин, още веднъж, неоснователно „Тандем
Попово” ООД ползвало свои средства, за да плати данък за отчетени приходи,
които реално не били получени като пари.
По отношение на ответника: С неплатените суми за доставената стока,
ответната страна неоснователно се облагодетелствала, като задържала и ползвала
същите без правно
Ищецът „Тандем Попово“ ООД счита,
че освен, че не заплащало сумите по описаните фактури, това дружество, по
силата на данъчните норми в ЗДДС имало правото да упражни право на приспадане
на ДДС /чл. 68 и сл. от ЗДДС/. По този начин то имало правото да ползва една
данъчна преференция да приспадне начисления му данък, без реално такъв да бил
платен заедно с данъчната основа по доставките от „Тандем Попово“ ООД.
Действително, ЗДДС не изисквало данъкът да бил внесен, но нормалното развитие
на стопанските отношения и принципите на добросъвестността в търговските
взаимоотношения изключвало като добросъвестно подобно поведение при търговец.
По аналогичен начин стояли нещата и с нормите, уреждащи корпоративното
облагане. Ответното дружество, въз основа на същия счетоводен принцип, посочен
по- горе - принцип на текущо начисляване, имало право да отчете по издадените
фактури разходи, без обаче те да били действително направени - заплатени. Така
ефектът бил, че ответникът бил намалил данъчните си задължения за внасяне с
разходи, които в действителност не били направени. ЗКЛО и ЗСч също не изисквали
приходите и разходите да били наистина сторени, за да се отчетели, но отново
стопанския оборот и търговските отношения налагали добросъвестно отношение в
изпълненията на задълженията по търговски сделки.
Налице била трайна невъзможност ищецът да постигне споразумение с
ответника поради продължаващото му бездействие, след многократни разговори и
обещания за плащане, дори и след нарочната нотариална покана, да заплати за
вече доставената му стока.
Искането е да се осъди „БЕСТ ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕООД. ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Осми Артилерийски полк“
№ 4, ет. 5, ап. 15, представлявано от управителя Зорница Желева Георгиева, с
ЕГН **********, да заплати на „ТАНДЕМ ПОПОВО“ ООД, адрес за кореспонденция: гр.
Попово, ж.к. „Младост“, бл. 110. вх. „В“, ет. 2, ап. 2, представлявано от
Валентин Русчев - управител, общо сумата по определените искови претенции - 22 305.98 лв.
/двадесет и две хиляди триста и пет лева и деветдесет и осем стотинки/, от
които - главница - 19 715.02 лв. /деветнадесет хиляди седемстотин и петнадесет
лева и две стотинки/ и 2 590.96 лв. /две хиляди петстотин и деветдесет лева и
деветдесет и шест стотинки/ лихви, считано от датата на падежа на всяка една
фактура до датата на предявяване на иска, ведно с лихвите до окончателното
плащане на сумата, а също и разноските по воденето на делото държавна такса -
892.24 лв. /осемстотин деветдесет и два лева и двадесет и четири стотинки/,
както и платеното за изготвянето на иска и воденето на делото възнаграждение за
защита от адвокат.
С уточнителна молба от 17.01.2019 г. ищецът пояснява петитума на исковата молба по отношение на процесните фактури и периода на дължимост на мораторната лихва както следва:
1. Сумата от 19 715.02 лева (деветнадесет хиляди
седемстотин и петнадесет лева и две стотинки), посочена в исковата молба като
главница, представлява общата стойност на неразплатените с дължимото ДЦС от
ответника фактури под номер дата на издаване и стойност, както следва:
фактура №
00000113378/27.07.2017г. на стойност 2 797. 36 лева
- фактура №
00000113615/01.08.2017г. на стойност 2 462. 00 лева'
фактура №
00000113657/03.08.2017г. на стойност 549. 00 лева- '
фактура №
00000113920/08.08.2017г. на стойност 2 859. 35 лева-
фактура №
00000113986/10.08.2017г. на стойност 2 448. 41 лева'
фактура №
00000114112/13.08.2017г. на стойност 2 954. 00 лева-'
фактура №
00000114253/15.08.2017г. на стойност 660. 00 лева- '
фактура №
00000114517/22.08.2017г. на стойност 1 006. 40лева-
фактура №
00000114783/29.08.2017г. на стойност 1 237.00 лева;
фактура №
00000114999/03.09.2017г. на стойност 583.00 лева;
фактура №
00000115045/05.09.2017г. на стойност 819.00 лева;
фактура №
00000115177/07.09.2017г. на стойност 336. 00 лева;
фактура № 00000115228/10.09.2017г.
на стойност 951.50 лева;
фактура №
00000115494/17.09.2017г. на стойност 52.00 лева.
2. Сумата от 2 590.96 лева (две хиляди петстотин и
деветдесет лева и деветдесет и шест стотинки) представлява общата стойност на
лихвата за забавено плащане по описаните в т. 1 от настоящата молба фактури,
считано от изтичане на срока за плащане, посочен като дата на падеж във
(дясната долна част на) всяка една фактура, до дата 13.12.2018г. - датата преди
подаване на исковата молба, както следва:
- фактура
№ 00000113378/27.07.2017г. на стойност 2 797.36 лева, с дата на падеж
10.08.2017г. и изчислена лихва от 380.78 лева за период 11.08.2017г. -
13.12.2018г.;
- фактура
№ 00000113615/01.08.2017г. на стойност 2 462.00 лева, с дата на падеж
15.08.2017г. и изчислена лихва от 331.71 лева за период 16.08.2017г. -
13.12.2018г.;
- фактура
№ 00000113657/03.08.2017г. на стойност 549.00 лева, с дата на падеж
17.08.2017г. и изчислена лихва от 73.66 лева за период 18.08.2017г. -
13.12.2018г.;
- фактура
№ 00000113920/08.08.2017г. на стойност 2 859.35 лева, с дата на падеж
22.08.2017г. и изчислена лихва от 379.69 лева за период 23.08.2017г. -
13.12.2018г.;
- фактура
№ 00000113986/10.08.2017г. на стойност 2 448.41 лева, с дата на падеж
24.08.2017г. и изчислена лихва от 323.76 лева за период 25.08.2017г. -
13.12.2018г.;
- фактура
№ 00000114112/13.08.2017г. на стойност 2 954.00 лева, с дата на падеж
28.08.2017г. и изчислена лихва от 387.33 лева за период 29.08.2017г. -
13.12.2018г.;
- фактура
№ 00000114253/15.08.2017г. на стойност 660.00 лева с дата на падеж 29.08.2017г.
и изчислена лихва от 86 36 лева за период 30.08.2017г.-13.12.2018г.;
- фактура
№ 00000114517/22.08.2017г. на стойност 1 006. 40 лева. с дата на падеж
05.09.2017г. и изчислена лихва от 129 72 лева за период 06.09.2017г. -
13.12.2018г.;
- фактура № 00000114783/29.08.2017г. на
стойност 1 237. 00 лева с дата на падеж 12.09.2017г. и изчислена лихва от
157 04 лева за период 13.09.2017г. - 13.12.2018г. ;
- фактура № 00000114999/03.09.2017 г. на
стойност 583.00 лева с дата на падеж 18.09.2017 г. и изчислена лихва от 73.04 лева
за период 19.09.2017 г. до 13.12.2018г.
- фактура № 00000115045/05.09.2017г.
на стойност 819.00 лева с дата на падеж 19.09.2017 г. и изчислена лихва от 102, 38 лева за период от
20.09.2017 г. до 13.12.2018 г.
- фактура
№ 00000115177/07.09.2017г. на стойност 336.00 лева, с дата на падеж
21.09.2017г. и изчислена лихва от 41.82 лева за период 22.09.2017г. -
13.12.2018г.;
- фактура
№ 00000115228/10.09.2017г. на стойност 951.50 лева, с дата на падеж
25.09.2017г. и изчислена лихва от 117.36 лева за период 26.09.2017г. -
13.12.2018г.;
- фактура №
00000115494/17.09.2017г. на стойност 52.00 лева, с дата на падеж 02.10.2017г. и
изчислена лихва от 6.31 лева за период 03.10.2017г. - 13.12.2017г.
В
срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба.
Ответното дружество заявява, че
оспорва предявения иск, който счита за неоснователен.
„БЕСТ ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕООД оспорва
обстоятелството, че между страните били налице или са били налице търговски
отношения. Не бил представен писмен договор, нито друг двустранен писмен акт,
който да установявал двустранни търговски отношения. Не се установявало
двустранно обективирано съгласие относно поръчка и респективно доставка на
хранителни стоки, както и последващото им приемане. В изложението на исковата
молба дори не бил посочен обектът, до който ищецът твърдял да е доставял
стоките.
Ищецът не бил
ангажирал доказателства за начина на заявяване на стоките, нито лицето, което
ги е приемало, ако въобще доставка била осъществявана. Всички твърдения на
ищеца били спорни и недоказани.
В обстоятелствената част на
исковата молба се обсъждала редовността на издаването на данъчни документи от
страна на ищеца, което било задължително за всяко търговско дружество, а спазването
на данъчното законодателство било задължение за всеки субект на данъчното
право. Това изложение обаче било ирелевантно и не установявало съществени факти
относно претенциите на ищеца, нито доказвало техния размер.
В конкретния
случай не били ангажирани никакви доказателства от страна на ищеца, които да
навеждали наличието на каквито и да е било облигационни или търговски
отношения, не били получавани надлежно цитираните в исковата молба нотариална
покана, протоколи и фактури. Същите документи не били подписани от управителя,
нито били получавани от него.
Или като
обобщение можело да се заключи следното:
1.
Липсвал
писмен договор или какъвто и да е друг двустранен документ, надлежно подписан
от страните, който да навеждал съществуването на облигационна (търговска)
връзка. Нито един от представените от ищеца документи не бил подписан от
управителя на дружеството;
2.
Нямало
надлежни доказателства, че твърдините доставки били поръчвани въобще, а оттам
не било установено къде били доставяни и кой ги бил приемал.
Поради липсата на надлежни
писмени доказателства за установяване твърденията на ищеца, счита обективно
съединените искове за изцяло неоснователни и недоказани.
Възражения
срещу исковете:
Счита, че не било доказано
наличието на облигационни отношения между страните, в това число по никакъв
начин не било доказано надлежно изпълнение на твърдините доставки, нито
приемането им от законния представител на дружеството или упълномощено за това
лице.
Оспорва истинността
(съдържанието) на приложените от ищеца към исковата молба писмени доказателства
- проформа фактури (нар. търговски документ), фактури и др. подобни, които
реално не били подписвани от управителя, нито от надлежно упълномощено за това
лице. Моли да се открие производство по оспорването им на основание чл. 194 от ГПК, като в случая, тъй като нито един от документите не носел подписа на
представляващия дружеството, моли да бъде възложена тежестта на доказване
истинността им изцяло върху ищцовата страна.
Предвид
неоснователността на главния иск и акцесорният иск за лихви също бил
неоснователен и недоказан.
Отделно от това направените
изчисления на претендиралата лихва, също счита за неправилни и неоснователни,
предвид факта, че не било доказано по безспорен начин получаването на
фактурите, нито възлагането, нито приемането на доставките от страна на
надлежно упълномощен представител на дружеството ни.
С оглед
на изложените съображения и предвид обстоятелството, че ищецът не доказвал по
никакъв начин съществуването на двустранни отношения, респективно размера на
претенциите си, моли съда да отхвърли изцяло обективно съединените искове на
„ТАНДЕМ ПОПОВО” ООД като неоснователни и необосновани.
Становище по отношение на приложените към исковата
молба доказателства.
Във връзка със съображенията,
подробно изложени и предвид факта, че нито един от приложените документи към
исковата молба не бил надлежно подписан и не установявал каквито и да било
двустранни отношения, моли да не бъдат приемани същите като годни
доказателства, установяващи обстоятелства по предмета на делото.
С оглед
горното, моли да не се допусне до разглеждане исковата молба на „ТАНДЕМ ПОПОВО”
ООД, а в случай че съдът я разгледа, моли да се отхвърли изцяло обективно
съединените искове, като неоснователни и необосновани и респективно да
постанови, че не съществуват твърдините претенции на ищеца спрямо дружеството.
Правната квалификация на предявения
иск за главница е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ
В тежест на ищеца е да докаже сключен търговски
договор за покупко – продажба на стоки, по който е предал стоките, както и изискуемостта
и размера на дължимата сума. В тежест на ответника е да докаже плащане или
насрещните си възражения за неизискуемост на задълженията по фактурите.
По
отношение на мораторната лихва за забава искът следва да се квалифицира като
такъв като по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът следва да докаже настъпилата забава и
размера на дължимата сума.
НАПЪТВА страните към спогодба,
като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: