РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1361
гр. Пловдив, 20 юни 2019год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Милена
Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 299 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215
от ЗУТ във връзка с чл.225 а от същия закон.
Образувано е
по жалба на К.Й.А., ЕГН **********,***,
чрез адв.К., против Заповед № РД-09-89/16.01.2019 г.
на Кмета на община „Марица“ за премахване на незаконен строеж, находящ се в село Войводиново, представляващ „масивна
сграда“, с размери 11 на 4 метра и с височина 2,40 м., с дървена покривна конструкция, покрита с
керемиди, построена в имот с идентификатор 11845.17.20.
Твърди се
незаконосъобразност и немотивираност на оспорената заповед с доводи, че неправилно
общинската администрация не е взела предвид, че построената от жалбоподателката сграда е на повече от 20 години, строена е
съгласно БДС, с вложено дори повече желязо в бетона, подсилени основи с цел
надстрояване. Сочи се, че жалбоподателката е плащала
такса смет и сметки за ток и вода, освен това сградата е търпим строеж като
построена в периода 1980 – 1990 г., обезопасен, не заплашва хигиената,
чистотата и спокойствието на гражданите. Заема се тезата, че в обекта живее
цялата фамилия – три поколения има малки деца и възрастни хора, съответно едно
евентуално изпълнение на процесната заповед ще остави
повече от десет човека под открито небе в суровата зима. Жалбоподателката
сочи, че няма друг жилищен имот.
В крайна
сметка се твърди и нарушение на чл.8 от ЕКПЧ и се иска отмяна на оспорената
заповед.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.
Претендират се
разноски.
Ответникът – Кметът на Община Марица,
заема становище за неоснователност на жалбата.
Представя се и подробна писмена защита.
Претендират се разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства /представената
административна преписка и свидетелските показания/, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предмет
на процесното оспорване е заповед № РД-09-89/16.01.2019
г. на Кмета на община Марица, с която е наредено да бъде премахнат незаконен
строеж, представляващ „масивна сграда“ с размери 11 на 4,50 м и с височина 2,40
м., изпълнен с тухлени стени, стоманобетонов пояс и
покрив с дървена конструкция, покрита с керемиди, без одобрени проекти и
разрешение за строеж върху ПИ – частна общинска собственост с идентификатор
11845.17.20 по КККР на с.Войводиново.
Заповедта
е издадена на основание чл.225 а от ЗУТ.
Съдът приема, че макар и адресат на заповедта да е неизвестно лице – като извършител и собственик на разпоредения за премахване строеж е посочен „неизвестен“, за жалбоподателката съществува правен интерес от процесното оспорване предвид изричното заявяване в жалбата от нейна страна, че този строеж е нейно жилище, което обстоятелство се сочи и в свидетелските показания, както и в молба – уточнение относно правния интерес (л.54 по делото).
Твърдейки,
че процесният строеж е нейно жилище безспорно
премахването му засяга правната сфера на жалбоподателката.
Всеки, който е засегнат по смисъла на чл. 147, ал.1 АПК, има правен интерес да
оспори заповед за премахване на незаконен строеж - в този смисъл Определение № 5578 от 12.04.2019 на Върховният
административен съд на Република България - Второ отделение, постановено по АД
№3767/2019г.
Процесният
строеж е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без да е издадено
разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, което
е дало основание на АО да приеме същият за незаконен по смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 ЗУТ и да разпореди премахването му.
Прието
е, че строежът не представлява търпим по смисъла на § 16 и §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ, тъй като не са налични изискванията на тези норми.
Констатирано
е, че за строежа не са налице данни за започнало и неприключило производство по
узаконяване по реда на § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ както и че не е депозирано
заявление за узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
В
изпълнение на законовите изисквания, до извеждането на извода за незаконност на
процесния строеж, се е стигнало след извършване на
надлежна проверка от страна на служители на Община Марица, констатациите от
която са обективирани в КА № 10 от 08.01.2019 г. –
л.10 по делото.
В
този КА е констатирано изграждането на разпоредения
за премахване строеж, представляващ масивна сграда, изпълнена с тухлени стени и
бетонов пояс с размер 11 /4 м., Н=2,40 м и дървена покривна конструкция,
покрита с керемиди, която се намира в ПИ 17.20, собственост на община Марица
съгласно АЧОС№ 61/15.12.2003 г., без строителни книжа.
Материалната
доказателствена сила на така представения и приет
като доказателство по делото КА не бе оборена, съответно съдът приема за
доказани направените в него установявания.
По
делото не са представени доказателства, че у жалбоподателката
са налични строителни книжа за процесния строеж макар
и съдът да е изпълнил задължението си за разпределение на доказателствената
тежест и изрично да е указал с разпореждането си за насрочване на делото такива
да бъдат представени в случай, че са налични.
При
това положение, съдът приема, че са налице релевантните за издаването на процесната заповед факти, съответно АО е процедирал в
съответствие със законовите изисквания като е констатирал незаконност на изградената
сграда и е наредил премахването ѝ.
В
оспорената заповед е посочено, че е установен незаконен строеж по смисъла на
чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, който подлежи на премахване. Описано е също, че
строежът е изпълнен без изискващите се
строителни книжа/одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за
строеж/ в нарушение на чл. 137, ал.3 и чл. 148,ал.1 ЗУТ.
Всъщност
в жалбата не се твърди, че за спорния строеж са налице одобрени проекти и е
издадено разрешение за строеж, нито се възразява по отношение на обема на
изградения строеж, както и не се сочи година на изграждане на строежа.
Установяването
на годината на построяване на строежа е от съществено значение за изясняване предмета на спора дотолкова
доколкото се твърди в жалбата търпимост на строежа макар и да не се сочи
конкретно в коя хипотеза на §16 или §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ да попада процесното строителство.
В
тази връзка са дадени изрични указания по разпределението на доказателствената тежест с разпореждането за насрочване на
делото като е указано да се конкретизира по коя от законовите хипотези на §16
или §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ се твърди да е налице търпимост, което не е сторено
от страна на жалбоподателката или представляващият я
адвокат.
Дадени
са и изрични указания, че за доказване търпимост на един строеж с оглед
необходимостта от преценка на неговото съответствие с ПУП/ правилата и
нормативите, действащия към момента на извършването му/или съгласно ЗУТ е необходимо назначаването на СТЕ в
какъвто смисъл са указанията на съда. Такава експертиза е допусната по делото,
депозит за извършването ѝ обаче не е внесен, съответно е направено искане
за заличаване на същата.
Предвид
това, съдът счита, че е изпълнил задължението си по прилагане служебното начало
в административното производство за изясняване
на фактите по делото (конкретно тук за търпимостта на строежа), дал е
задължителни указания по разпределението на доказателствената
тежест, допуснал е доказателства за установяване на твърдяните
от жалбоподателката факти, а именно СТЕ, съответно следва
да изведе изводите си на база събраните по делото доказателства.
Жалбоподателката сочи, че построената от нея сграда е на повече от 20 г. и е построена
в периода 1980 -1990 г.
Съдът
не приема въпросното твърдение поради
неговата житейска абсурдност предвид годината на раждане на жалбоподателката
– 1983 г. и невъзможността в детските си години да е извършвала или възлагала процесното строителство.
Според
данните по свидетелските показания - св.П.сочи,
че преди 6 г. жалбоподателката се е преместила в тази
къща, а според св.К.жалбоподателката живее от 22 г. в
тази къща и е на „бая“ години тая къща, от „едно време“, макар и да не може да
посочи като година кога е правена.
Предвид
тези данни по делото съдът приема, че поради житейската невъзможност жалбоподателката да извърши/възложи строителството преди 22
г./20 г. и/или в периода 1980-1990 г., строителството на процесната
сграда следва да се е осъществило евентуално преди около 6 години, когато тя се
е преместила там (по показанията на Пакетова) като
преди това е живеела при баща си. Приемайки за година на построяване на разпоредената за премахване сграда „преди около 6 години“
автоматично се изключва приложението на §16
или §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като въпросните норми обхващат времеви
период от преди 2001 г.
Предвид
изложеното, се налага единствения възможен извод, че процесната
сграда не е в режим на търпимост, в какъвто смисъл са и изводите на АО,
съответно правилно е разпоредено и нейното
премахване.
Административният
орган е приел, че в случая извършеното строителство не попада в хипотезата на
§16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ и на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Действително,
съгласно приетите доказателства по делото липсват основания за прилагане на §
16 ал.2 и ал.3 ПР ЗУТ, както и на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д.В. бр.82 от
2012г. Действалата към момента на влизане в сила на ЗУТ /01.03.2001г./ Наредба
№ 2/1998г./отм./, допуска застрояване в земеделски земи без промяна на тяхното
предназначение на едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв.
м. за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и
помещение за обитаване, при имоти с площ до 10 дка /чл. 2, ал.1, т.1 от Наредба
№ 2/1998г., отм. - при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни стопански
постройки със застроена площ до 35 кв. м за съхранение на селскостопанска
продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване, които нямат траен
статут и не се заплащат при отчуждаване и комасация
на земята /. Ясно е, че жилищните сгради не попадат в обхвата на разрешението с
цитираната наредба, вкл. и в обхвата на Наредба № 19/2012г. за строителство в
земеделски земи без промяна на предназначението им.
Не
са налице условията за застрояване в имота, с оглед на това, че същият е
общинска частна собственост и извършеното строителство от жалбоподателката не е свързано с ползване на земеделска
земя, а е за обитаване лично и на нейното семейство, както се твърди в жалбата.
Освен
това ПИ, където е извършено строителството е общинска частна собственост и не е
учредено право на строеж.
Съгласно
регламента на чл.2, ал.1 от Наредба № 19/25.10.2012г. без промяна предназначението на земеделска
земя е разрешено строителство, свързано с ползването на земеделските земи,
чиито функции са съвместими с предназначението на земята /т.1 – при имоти до 10
дка – едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска
продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях/. Според
Скица на ПИ /л.18/, ОУП, Становище на Гл. архитект, ПИ 11845.17.20 попада в
зона 427-Смесена мнофункционална устройствена
зова, следователно не е предназначен за производство на селскостопанска продукция
и функциите на построените в същия имот
постройки не отговаря на предназначението на земята, следователно не са допустими строежи по
изискванията на Наредба № 19.
Процесният
строеж попада в имот-частна общинска собственост, съгласно Акт за общинска собственост
№61 от 15.12.2003г. (макар и същият да не е представен като доказателство
поделото, представен е друг АУОС, но този факт не е спорен между страните,
съответно съдът го приема за доказан) и е извършен без учредено право на строеж
и то в земеделска земя без промяна на предназначението.
Не
се ангажираха доказателства за осъществени процедури по § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не
се представиха доказателства и за висяща процедура по заявление за узаконяване
по реда на §127 ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ. Строежът е безспорно извършен върху
земеделска земя - частна общинска собственост. Няма ангажирани доказателства за
предоставяне право на ползване на жалбоподателката по
реда на някой от нормативните актове, изброени в § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Няма данни по
делото предназначението на земята да е променено.
Сградата
е изградена в земеделска земя, чужда собственост, без да има одобрен ПУП и без
да е променено предназначението й.
С
оглед горното съдът достигна до извода, че
процесният обект, имащ характер на строеж по
смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, осъществен е без строителни книжа.
За процесния обект не са налице
предпоставките, водещи до приложимостта на § 127 ал.1 от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на ЗУТ.
По
отношение на последния довод по жалбата, че процесната
сграда е единствено жилище на жалбоподателката,
съответно се претендира приложение на
чл.8 от ЕКПЧ, съдът намира за нужно да посочи следното:
Не
може да се приеме за безспорно доказано, че процесното
жилище е единствено такова за жалбоподателката (в
какъвто смисъл са нейните твърдения, свидетелските показания и тезата на
представляващия я адвокат), тъй като, видно от писмените доказателства по
делото на л.35 и л.36, същата има различни постоянен/настоящ адрес, което предполага
наличие/обитаване на различни жилища.
Член 8 от Конвенцията
защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на
кореспонденция. Всеки човек има правото на неприкосновеност на жилището му, но
правата по ЕКЗПЧОС не са абсолютни и търпят ограничения. Тези права могат да
бъдат ограничавани при наличие на предпоставките в ал. 2, а именно -
ограничението да е предвидено в закона, да е необходимо в едно демократично
общество и да преследва една от изброените цели - да е в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите. В случая с издаването
на процесната заповед за премахване на незаконен
строеж се държи сметка и за правата на останалите членове на обществото да
живеят в благоустроена среда.
От значение за
служебната преценка на съразмерност на оспорената заповед по критериите на чл.
6 ал.5 АПК, е липсата на убедителни доказателства по твърденията за нарушени
права – такива не са представени както с жалбата, така и в хода на съдебното
производство. Каза се жалбоподателката, видно от писмените доказателства по
делото има различни постоянен/настоящ адрес, а адресът на ПИ 11845.17.20 е
с.Войводиново, местност Када Пара. Данните не
подкрепят твърдението за единствен жилищен имот на оспорващото лице, тоест
липсва оставане без дом. Не бе представена информация за живущи в сградата три
поколения, сред които малки деца и възрастни хора. В тази връзка съдът не
кредитира показанията на свидетелите досежно
установяване на фактите кои и какви лица
са обитавали процесната сграда, поради
противоречивостта им. Не са установени обективни факти за обитаване на сградата
в дълъг период – не са представи данни за партидни номера при консумирана вода
и електроенергия или дори само документация, удостоверяваща начален период на
потреблението им или за период на заплащана такса смет.
Следва извод за това, че
не са налице живущи в обекта уязвими членове – деца, възрастни хора.
Не без значение е
обстоятелството, че по делото са приети писмени доказателства (л.65 и сл.) за
предприети от община Марица действия за предоставяне възможност на ромски
семейства за построяване на жилища чрез отстъпено право на строеж – към 2004г. Предоставена
е възможност на Йозо Асенов (баща на жалбоподателката
– удостоверение за родствени връзки на л.62), на когото е отстъпено възмездно
право на строеж върху 1/2 ид.ч. от УПИ I-630., кв. 23, като
същият е заявил, че живее заедно със съпругата и дъщерите си. Във връзка с
осъществяването на тази процедура по предоставяне право на строеж на Йозо
Асенов от негово страна е представена декларация (на л.72 по делото), от която
е видно, че жалбоподателката е посочена като член на
семейството му. През 2018г. община Марица е предприела, съгласно ЗОС,
своевременни мерки по отношение социалните жилища, вкл. продажби по чл.35 ЗОС.
Отделно от това, не се
твърди да е поискана и отказана социална помощ, вкл. не са заявени факти за здравословно
състояние на оспорващото лице, ограничаващи или отричащи възможност за полагане
на труд, предвид възрастта й.
Съдът намира, че
неоснователно жалбоподателката се позовава на делото
"Й.и други срещу България" на Европейския съд по правата на човека,
доколкото това дело касае проблеми, различни от настоящите.
В съдебното производство
не са представени данни за подадено заявление за узаконяване на сградата, което
е един от алтернативните способи, посочени по делото „Й.и други срещу България“. Конкретните
доказателства не сочат идентитет с фактите по случая
в община Гърмен, като самият закон е предвидил възможност за узаконяване по см.
на предложените от СЕС алтернативи – в случая не се твърди да са положени
усилия за обитаване на законно основание дори за известен период от време още
повече при изрично дадена такава възможност на семейството на жалбоподателката. Доколкото целта на закона е да не се
допуска и да се отстранява незаконното строителство, което изначално
представлява заплаха за живота и здравето на своите собственици и ползватели,
както и за неограничен брой други лица, намесата на общината в случая не
противоречи на целта.
По тези съображения, съдът намира,
че Заповед №РД-09-89/16.01.2019 г. на Кмета на Община Марица, е издадена от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния
закон, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в съответствие с целта на закона.
Ето
защо, съдът намира, че подадената пред него жалба се явява неоснователна, а
оспореният административен акт – законосъобразен.
По
разноските:
При този изход на делото, искането на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4
от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на
възнаграждение за осъществената от юрист правна защита на административния
орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ
бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ ЗПП/ и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от
гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на К.Й.А., ЕГН **********,***, чрез адв.К.,
против Заповед № РД-09-89/16.01.2019 г. на Кмета на община Марица за премахване
на незаконен строеж, находящ се в село Войводиново,
представляващ „масивна сграда“, с размери 11 на 4 метра и с височина 2,40 м., с дървена покривна конструкция, покрита с
керемиди, построена в имот с идентификатор 11845.17.20.
ОСЪЖДА
К.Й.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на Община Марица сторените по делото разноски в
размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
Председател: