Р
Е Ш Е
Н И Е №.......
гр.К., ………..2018 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на десети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря......................Х. К.…..……….............................като
разгледа докладваното от съдията..........................................гр.дело
№1278 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е за местоживеене,
родителски права, режим на лични контакти и издръжка, с правно основание чл.
127, ал.2 и чл.149 във вр. с чл.143, ал.2 от СК.
Ищцата твърди,
че от съвместното й съжителство с ответника В.И.Н. е родено детето И. В. Н.
на 18.04.2015 г. По време на съжителството им живеели при нейните родители, а
след това при неговите родители в гр.К. общ.К.. На 26 февруари 2017 г. се
разделили, като тя и детето заживели в дома на баща й в гр.К., ул.“Г.“ №.., вх..,
ет.., ап…. В грижите при отглеждането на детето й помагал баща й, както и
нейните баба и дядо по майчина линия. Детето посещавало детски ясли, а от
м.септември 2017 г. било записана на детска градина, за което заплащала такса.
Твърди, че от раздялата им ответникът посещавал детето винаги, когато изявил
желание, но не заплащал никаква издръжка на детето и сама се грижела за нуждите
му макар, че доходите й не били високи , тъй като работела в частна фирма „Л.“
ЕООД гр.К. и получавала брутно трудово възнаграждение .. лева. Последните
няколко месеца, детето често боледувало, което наложило да го спре от детска
градина, за да може да се излекува добре, няколко пъти го водила на лекар, за
да се установи точно заболяването му. Ответникът веднъж ги придружил при лекар.
Въпреки, че не заплащал никакви пари за издръжка на детето, той не я е осигурил
по никакъв друг начин /с храна, дрехи, лекарства и др./. Няколко пъти се е
държал агресивно спрямо нея и това наложило да подаде оплакване до Районна
прокуратура-К., за неговите действия и поведение. Не можели доброволно да се
разберат с ответника за издръжката и за правилата на лични контакти с детето,
което обусловило правният интерес да потърси правата си по съдебен ред.
Ответникът работел в „А.“ ООД гр.К. като монтажист и получавал добро трудово
възнаграждение. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да предостави
упражняването на родителските права спрямо дете И. В. Н., роден на ***г. на нея
като майка, а на ответника да определи режим на лични контакти с детето,
съобразени с неговата възраст и обстоятелството, че бащата живеел в друго
населено място, както и да осъди ответника В.И.Н. да заплаща ежемесечна
издръжка за детето И. В. Н., роден на *** год. в размер по ** лв., считано от
м.05.2017 год. /т.е. една година назад от подаване на исковата молба/.
Претендира съдебни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба макар, че с
получаването на преписа на исковата молба с доказателствата и разпореждането на
по чл.131 от ГПК, съдът му е указал, както за съдържанието на отговора, така и
за доказателствата, така и за последиците от непредставянето им в срок. В
откритото заседание ответникът не оспорва претенцията на ищцата за
предоставянето на нея упражняването на родителските права спрямо детето И. В. Н., не оспорва и основателността на иска за издръжката,
но оспорва претендирания размер. Обяснява, че от съжителството му с ищцата е
родено детето И. В. Н., че
от м. февруари 2016г. с нея са разделени и оттогава детето живее при майката и
тя полага преките и непосредствени грижи за неговото отглеждане, възпитание и
издръжка. Твърди, че няма финансова възможност да заплаща издръжка на детето в
претендирания размер, тъй като доходите му трудово правоотношение били в размер
на минималната работна заплата. Изразява готовност да заплати издръжка за
минало време в размер на ** лв.
месечно, а от подаване на исковата молба месечна издръжка в размер на ** лв.
От събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане, ищцата П.И.Б. и
ответникът В.И.Н. са родители на детето И. В. Н., с ЕГН-**********,
роден на *** г. По делото е прието за безспорно, че ищцата и
ответникът са живели на семейни начала до м.февруари
2016г., когато се разделили и оттогава детето И. живее при майката, която
полага преките и непосредствени грижи за неговото отглеждане, възпитание и
издръжка. Ответникът признава, че след раздялата не е осигурявал ежемесечно
издръжка на малолетния И. в пари или натура.
Обясненията на ответника кореспондират с показанията на св. И. П. Б., баща на ищцата, който сочи, че детето живее и ищцата живеят в
жилище му от раздялата й с ответника през м.февруари 2017 г. Оттогава дъщеря му
полагала грижите за малолетния И.. Детето посещавало детска градина в гр.К..
Ответникът осъществявал контакти с детето, но осигурявал издръжка за нуждите
му. Ищцата единствена осигурявала храната, облеклото и плащала градината на
детето. След раздялата детето не е живяло при ответника, но при контактите с
бащата оставало да преспи в дома му.
От приетата по
делото служебна бележка №111/10.05.2018 г. е видно, че детето И. В. Н. е
записан и посещава Детска градина №** „Р.“
в гр.К., за което се заплаща такса в размер на **лв.
на ден.
По делото е представен социален
доклад на Д”СП”-К., съгласно който ищцата живее и отглежда детето И. в гр.К.,
ул.“Г.“ №**, вх.Б, ет. **, ап. **, в жилище, собственост на баща й, което
представлява четиристаен апартамент, с много добри хигиенно-битови условия и за
детето е осигурено достатъчно жизнено пространство. След раздялата на
родителите контактът между бащата и детето не е прекъснат. Майката съумява да
осигури подходящи битови условия и адекватно задоволява базисните потребности
на детето И.. В грижите за малолетното дете тя може да разчита на подкрепа от
близкия си роднински кръг. Между майката и детето е изградена силна емоционална
връзка и привързаност поради проявяваната от нея загриженост, обич и силно
желание да го обгрижва. Бащата разполага с много добри битови условия и е в
състояние да осигури на детето всичко необходимо за престоя на сина си в дома
му и е мотивиран да участва в живота на
детето.
Видно от 2 бр. удостоверения
№6/10.05.2018 г. и №7/07.09.2018 г. на „Л.“ ЕООД, средно месечния брутен доход
на ищцата от трудово правоотношение за периода м.04.2017 г.- м.03.2018 г. е ** лв., а за
периода м.04.2018 г.-м.08.2018 г.- **лв., а съгласно
декларация от 10.09.2018 г. средно месечния доход на ответника за 2017 г.
е ** лв. и ** лв. за периода
м.01-м.08.2018 г.
Предявеният иск с правно основание
чл.127, ал.2 от СК е основателен. Ищцата и ответникът са родители на
малолетното дете И. В. Н., с ЕГН-**********, не са в брак и
не живеят заедно от м.02.2017 г. Съдът е сезиран с разрешаване на спора относно
местоживеенето, родителските права, режим на лични контакти и издръжката на
детето, поради което са налице кумулативните предпоставки, визирани в чл.127 от СК. Основно задължение на родителите, произтичащо от разпоредбата на чл.125,
ал.1 от СК е да се грижат за правилното отглеждане и възпитание на детето.
Безспорно от раздялата на родителите, малолетният Иван живее при майката, която
от м.02.2017 г. единствена полага преките и непосредствени родителски грижи за
неговото отглеждане, възпитание и издръжка. Ищцата е осигурила необходимите
социално-битови условия за отглеждане на детето, задоволява базовите му
потребности, като в грижите среща подкрепата на близкия си роднински кръг.
Между майката и детето е изградена силна емоционална връзка предвид ниската
възраст на И.–на три години, загрижеността и обичта, с която го дарява, както и
обстоятелството, че тя полага преките ежедневни грижи за него. Връзката между
бащата и малолетния И. не е прекъсната поради осъществяването на лични контакти
между тях. Съдът като взе предвид претенцията на ищцата, становището на ДСП-К.,
съгласието на бащата, ниската възраст на детето, както и обстоятелството, че
майката се грижи за малолетния И. от раждането му счита, че в интерес на детето
е да продължи да живее при ищцата, към която с е силно емоционално привързан и
която е доказала, че е отговорен родител. Живеенето с родител е съществен
елемент от родителските права и задължения, и текущото им упражняване се
извършва от родителя, при когото детето живее. Предвид това родителските права
спрямо детето И. В. Н., с ЕГН-********** следва да бъдат
предоставени за упражняване на майката П.И.Б., при която то живее и която се
грижи изцяло за неговото отглеждане и възпитание.
Иманентна черта
на упражняването на родителските права спрямо детето от единия родител е режима
на лични контакти с другия родител. Съгласно чл.124,
ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно
задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да
се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК
регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който
да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено, психическо и
социално. Следователно родителят, при когото детето живее следва да осигурява
възможности детето да осъществява контакти с другия родител, тъй като съзнателното
прекъсване на емоционалната и родствена връзка между родител и дете е укоримо
родителско поведение, което се отразява негативно върху пълноценното личностно
развитие на детето. Това е така, тъй като поддържането на лични отношения с
родителя, с когото детето не живее, е важен момент в развитието му, защото
позволява да се осъществи при условия, близки до нормалните - при грижите и на
двамата родители. Предвид това поддържането на лични отношения между ответника
и малолетното дете е жизнено необходимо и за двамата с оглед създаване на
възможност чрез общуването, детето да развива чувството си на обич,
привързаност, доверие и пълноценност с родителя, с когото не живее, а и ще засили ролята на ответника във възпитанието на
детето, което е от изключителна важност, защото ще се изгражда коректив на
поведение, който не може да бъде заменен от общуването с майката, а това
ще съдейства за правилното развитие на детето. Детето
е навършило три години, ответникът разполага с жилищни условия и разчита на
подкрепата на родителите си, при които живее в гр.К.- населено място в района
на Община К., а и при контактите с бащата е
оставало да преспи в дома му. Предвид изложеното съдът намира, че
режимът на лични отношения между ответника и детето И. следва да се
осъществява: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в
събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато
това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като
ответникът взема и връща детето в дома на майката П.И.Б.. Така
определения режим на лични контакти подлежи на промяна, когато това се налага в
интерес на детето или при изменение на обстоятелствата.
Относно издръжката:
Съгласно нормата на чл.143, ал.2
от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, а съгласно чл.149 от СК издръжка за минало време може да се търси най
-много за една година преди предявяването на иска. Следователно задължението за
издръжка спрямо непълнолетните е безусловно съобразно закона-чл.143, ал.1 от СК. В разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК се установява по императивен начин
минимален размер на издръжка за едно дете, а именно - една четвърт от размера
на минималната работна заплата
за
страната, която в случая за 2017 г. е ** лв., а от
01.01.2018 г. е ** лв., приета с ПМС №316/20.12.2017 г.
Безспорно е, че от м.02.2017 г., към 23.05.2018 г. /датата на подаване на
исковата молба/ и 10.09.2018 г., преките
грижи по отглеждането на детето и месечната му издръжка се осигуряват
единствено от майката. Малолетният И. е
на три години и четири месеца, а родителите нямат задължения към други
ненавършили пълнолетие деца. Средно месечните доходи на ответника и на ищцата
са в размери незначително над
минималната работна заплата. Ищцата не доказа, че ответникът притежава
имущество и реализира доходи над декларираните. Предвид характера на
задължението, предвидената с чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка,
която се присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира доходи в
размер на минималната работна заплата или е без доходи, възрастта и
нуждите на детето и доходите на родителите, при съобразяване с МРЗ за страната
съдът намира, че ответникът следва да заплати чрез ищцата като майка и законна
представителка, издръжка за минало време от 23.05.2017 г. до 22.05.2018 г. на
малолетния И. в месечен размер **лв., а с оглед
заявеното съгласие на ответника и месечна издръжка на детето И. в размер на ** лв., считано от
подаване на исковата молба- 23.05.2018 г. до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване, а останалите средства, ведно с грижите за следва да
бъдат поети от ищцата. Исковете в частта над уважения до претендирания размер- ** лв. са
неоснователни и недоказани поради което следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
решението относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.
Ответникът следва да заплати на
ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер
на **
лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът следва на основание
чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка
на Районен съд-К. **лв. държавна такса за постановената
издръжка.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОСТАНОВЯВА детето И. В. Н., с ЕГН-********** да живее при майката П.И.Б., с ЕГН-********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето И. В.
Н., с ЕГН-********** на майката П.И.Б., с ЕГН-********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата В.И.Н., с ЕГН-**********
*** и детето И. В. Н., с ЕГН-**********, който да се осъществява всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя,
с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато това не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, като бащата взема и връща
детето И. в дома на майката П.И.Б..
ОСЪЖДА В.И.Н., с ЕГН-********** *** да заплати на малолетното дете И.В.Н., с ЕГН-**********, чрез неговата майка и законен представител П.И.Б., с ЕГН-********** ***, на основание чл.149 от СК, месечна издръжка в размер на ** лв. за минало време от 23.05.2017 г. до 23.05.2018 г. като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендираните ** лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА В.И.Н., с ЕГН-********** *** да заплаща на малолетното дете И. В. Н., с ЕГН-**********, чрез неговата майка и законен представител П.И.Б., с ЕГН-********** ***, на основание чл.143, ал.2 от СК, месечна издръжка в размер на ** лв., считано от 23.05.2018 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендираните ** лв. като неоснователен.
НА основание чл.127, ал.4 от ГПК присъдената с решението издръжка на детето И. може да бъде заплащана по следната банкова сметка *** П.И.Б. - IBAN: ***, BIC: ***.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА В.И.Н., с ЕГН-********** *** да заплати на П.И.Б., с ЕГН-**********
***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на ** лв.
ОСЪЖДА В.И.Н., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета
на Съдебната власт по сметка на Районен съд-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса за постановената
издръжка в размер на **лв.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд- С. З., в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: