РЕШЕНИЕ
№ 2250
гр. Пловдив, 18.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330115232 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 – решение по исков спор.
Делото е образувано по искова молба на „ ЕОС Матрикс ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж к. Малинова долина , ул. Рачо Петров –
Казанджията , № 4-6, против М. С. И., ЕГН ********** , от ************.
За да обоснове съществуването на вземането си, ищцовото дружество черпи права
от два договора.
Първият от тях е за заем под формата на банков кредит, и е сключен на дата
17.12.2014 год. между ответника И. и „Уникредит Булбанк“ АД с ЕИК *********, като
договора е с номер **************г. С него банката предоставила на И. кредит в
размер на 500 лв., усвоен изцяло, а от своя страна тя се задължила да върне ползвания
кредит заедно с лихва като възнаграждение на кредитора, такси и комисионни
възнаграждения, с краен срок на договора – 31.12.2016г. Ответникът изпаднал в забава.
На 21.11.2016 г. между кредитора „Уникредит Булбанк „ АД и ищеца бил сключен
договор за цесия, по силата на който, вземането на банката било прехвърлено на
настоящия. Ответника бил уведомен за така извършената цесия.
На дата 11.06.2021г., ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
плащане по реда на чл. 410 от ГПК, и такава била издадена под № 5635 по частното гр.
дело № 9622 по описа на ПРС за 2021г. Длъжникът възразил в срок срещу така
издадената заповед. Затова ищецът иска от съда да постанови решение, с което да
1
установи по реда на чл. 422 ГПК съществуването на вземане на ищеца за следните
суми: 352.44 лева /триста петдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки/ -
главница, дължима по Договор за издаване на кредитна карта на физически лица №
********************* от 17.12.2014г. сключени с „Уникредит Булбанк“ АД,
вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 21.11.2016г. в полза на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, 78,28 лева /седемдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/ -
лихва за забава, за периода от 15.06.2018г. до 10.06.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.06.2021г.
до окончателното погасяване, и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска. Отговорът е своевременно подаден. Прави възражение за
изтекла погасителна давност и същевременно отрича изискуемостта на вземането –
кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем. Възразява, че договора е
недействителен на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, на
основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите – като неравноправен , и на
основанието по чл. 26 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите – поради
неспазване на предписана от закона форма. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да
му се присъдят направените за защитата разноски.
Вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза дава заключение , че
И. е усвоявала суми по кредита, като остават за плащане 352.44 лева /триста петдесет
и два лева и четиридесет и четири стотинки/ - главница, и 78,28 лева /седемдесет и
осем лева и двадесет и осем стотинки/ - договорна лихва , начислена за периода на
договора; същите суми са прехвърлени на ищеца като предмет на договора за цесия.
Водят се обективно и субективно съединени между същите страни искове с правно
основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от същия закон, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 9 и
следващите от Закона за потребителския кредит, предявени като установителни по
реда на чл. 422 ГПК. Исковете са допустими - ищецът разполага със заповед за
изпълнение на същото задължение, спазени са сроковете както по чл. 414 от ГПК, така
и този по чл. 422 от с. к Съдът съобрази следното:
Копие от договора за издаване на кредитна карта на физически лица №
********************* е представено на л. 7 от делото; договора е сключен в писмена
форма и съдът не споделя възражението на ответника за нищожност поради липса на
форма съобразно чл. 26 от ЗЗД. Установява се договора , че на ответника е предадена
банкова кредитна карта с разрешен лимит на теглене от 500 лева. Договорен бил краен
срок на действие на договора и погасяване на всичко дължимо по него – 31.12.2016г,
като И. се е задължила да върне усвоената част от лимита на вноски, заедно с
възнаградителна лихва в размер от 1.33 % месечно ( 15.96 % годишно ), при
минимална месечна погасителна вноска от 15 лева. Според заключението на вещото
лице , което съдът кредитира, сумата по лимита е усвоена от картодържателя и са
2
останали неплатени суми. С оглед изложеното, съдът приема, че за И. е възникнало
облигационното задължение да върне полученото, ведно с възнаграждение на
кредитора.
Предсрочна изискуемост на целия кредит не се твърди от ищеца; към датата на
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК , договорът е с изтекъл срок.
С оглед датата на сключването на договора, Закона за потребителския кредит е
приложим по отношение на него. Тъй като претенцията на ищеца касае единствено
главницата по договора за кредит , без значение е това, дали същия е недействителен
по смисъла на чл. 22 от ЗПК , при всички положения връщането на чистата стойност се
дължи. По силата на закона, чл. 86 от ЗЗД, длъжникът дължи и обезщетение за забавата
за периода след изтичането на договора. Изчисления от съда размер на това
обезщетение надхвърля за процесния период размера на претенцията, съответно и иска
по чл. 86 от ЗЗД е изцяло основателен. Макар предмет на договора за цесия да е
кредиторово възнаграждение в размер от 78.28 лева, възникнало за ползването на
заемните средства в периода на договора, то същата сума е предмет на делото не в това
си качество, а като законна лихва за забава, начислена след датата на цесията или
изтичането на срока на договора.
На следващо място длъжникът е бил надлежно уведомен за цесията по реда на чл.
99 от Закона за задълженията и договорите, като е търсен на посочения от нея в
договора адрес. Дори да се приеме обратното , то към исковата молба – л. 57 от делото
– фигурира копие от уведомление до И. за извършването на цесията , което съдът не
може да игнорира, доколкото трайната практика на съдилищата приема такова
уведомление за валидно направено. Оттам, представеното на л.45 от делото копие от
договор за продажба на вземания от дата 21.11.2016г. легитимира успешно ищеца като
носител на спорното материално право.
Ответника следва да понесе разноските по спора, в пълен размер, който включва
само държавни такси и възнаграждение на вещо лице.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено между страните, че М. С. И., ЕГН ********** , от
Р.***************** дължи на „ ЕОС Матрикс ООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж к. Малинова долина , ул. Рачо Петров – Казанджията , №
4-6, плащане на следните суми , за които е издадена заповед за плащане № 5635 по ч. гр.
дело № 9622 по описа на ПРС за 2021г.: 352.44 лева /триста петдесет и два лева и
четиридесет и четири стотинки/ - главница, дължима по Договор за издаване на кредитна
карта на физически лица № **************** от 17.12.2014г. 78,28 лева /седемдесет и осем
лева и двадесет и осем стотинки/ - лихва за забава, за периода от 15.06.2018г. до
3
10.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 11.06.2021г. до окончателното погасяване на вземането.
Осъжда М. С. И., ЕГН **********, от ************************, да заплати на „ ЕОС
Матрикс ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж к.
Малинова долина , ул. Рачо Петров – Казанджията , № 4-6, сумата 277 лева разноски по
двете дела, вкл. частното гражданско дело № 9622/21, ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4