Решение по дело №534/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 570
Дата: 16 август 2019 г. (в сила от 9 септември 2019 г.)
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20195640100534
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 570/16.08.2019 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесет и девети юли две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                               Председател: Петър Вунов      

секретар: Ваня Кирева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 534 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от Д.Д.П. с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД.

Ищцата твърди, че на 26.02.2019 г. й била връчена покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20199290400273 по описа на ЧСИ Н. К., с която бил поканена да изпълни доброволно претендираното задължение по изпълнителен лист от 14.06.2013 г., издаден по т. д. № 177/2013 г. по описа на СГС на основание Решение № 849/31.08.2012 г. по вътрешно арбитражно дело № 849/2012 г. по описа на арбитър Б. Г. в полза на „Профи Кредит България" ЕООД за сумите, както следва: 1 669,42 лв., ведно със законната лихва от 31.08.2012 г. до датата на окончателно погасяване на задължението, както и 240.17 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, 85 лв. - разноски по арбитражно производство и 50 лв., представляващи такса в производството по издаване на изпълнителен лист, както и 150 лв. разноски по изпълнителното дело и 460.69 лв. такса по Тарифата по ЗЧСИ. Признава се, че преди ползвала услугите на „Профи Кредит" ЕООД, но тя и покойният й съпруг напълно погасили задълженията си към него. Поддържа се, че не била давала съгласие за участие в арбитражно производство и не била подписвала арбитражна клауза. Дори и в договора или общите условия към него да имало такава клауза, то тя била неравноправна, а и противоречала на разпоредби от ЗЗП и от ГПК при определянето на подсъдността на потребителски спорове. Това производство се развило, без да бъде призована и да й бъде дадена възможност да участват в него, а самото арбитражно решение било нищожно, тъй като било разгледано от незаконен арбитражен състав от един арбитър без изрично съгласие, чрез представяне на набор от декларации. Сочи се и липсват данни за формирането на пртендираното задължение в посочения размер, както и че изпълнителният лист бил издаден в нарушение на всички съществуващи процесуални правила и без правно основание. Освен това вземанията по него били погасени по давност, доколкото в продължение на повече от 5 години не бил ползван за образуване на изпълнително производство или дори в образувано и прекратено поради перемпция производство. Поддържа се, че било недопустимо да се претендира лихва за периода от 31.08.2012 г. до 19.02.2019 г., доколото изпълнителното производство пред ЧСИ Н. К. било образувано на 19.02.2019 г. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи в лично качество и като наследник на И. С. П., сумите по изпълнителен лист от 14.06.2013 г., издаден по т. д. № 177/2013 г. по описа на СГС на основание Решение № 849/31.08.2012 г. по вътрешно арбитражно дело № 849/2012 г. по описа на арбитър Б. Г. в полза на „Профи Кредит България" ЕООД, както следва: 1 669,42 лв., ведно със законната лихва от 31.08.2012 г. до датата на окончателно погасяване на задължението, както и 240.17 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, 85 лв. - разноски по арбитражно производство и 50 лв., представляващи такса в производството по издаване на изпълнителен лист, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 20199290400273 по описа на ЧСИ Н. К..

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че на 09.10.2008 г. между „Профи Кредит България ЕООД", в качеството му на кредитор, и Д.Д.П. и И. С. П., в качеството им на кредитополучатели, бил подписан договор за револвиращ заем № **********. Поради неизпълнение на договорните задължения по него „Профи Кредит България" ЕООД се снабдило с изпълнителен лист, издаден на 14.06.2013 г. от СГС, като въз основа на него и молба от 07.08.2013 г. било образувано изпълнително дело № 20138560401746 по описа на ЧСИ Б. Б. с per. № 856 при КЧСИ. На 08.08.2018 г. между „Профи Кредит България" ЕООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД се сключил договор за цесия, по силата на който „Профи Кредит България" ЕООД цедирало вземането си по гореописания договор за револвиращ заем № ********** на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. С нотариално заверено пълномощно от 31.08.2018 г., предишният кредитор (цедентът) упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД да уведоми от името на „Профи Кредит България ЕООД" всички длъжници по неговите вземания. Поради това било изпратено и уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до Д.Д.П. и И. С. П. на посочените им в договора за кредит постоянни адреси: ************. Страните били включили в договора си арбитражна клауза по силата на чл. 1, вр. с чл. 18 от Общите условия, като редът за изпращане и връчване на документите в арбитражното производство бил определен в чл. 18.4. от Общите условия, съгласно който подлежал на установяване единствено фактът на изпращането им от разглеждащия делото арбитър на посочения в договора адрес. По този начин Д.Д.П. и И. С. П. се съгласили да се изключи приложимостта на общия процесуален ред по ГПК. Ето защо изложените в исковата молба доводи за недействителност на арбитражното споразумение и арбитражното решение били неоснователни. Сочи се още, че с образуваното на 07.08.2013 г. изп. дело № 1746/2013 г. по описа на ЧСИ Б. Б. била прекъсната погасителната давност, тъй като с нея се на ЧСИ били възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ, т.е. била редовна, а докато траел изпълнителният и до 26.06.2015 г. намирало приложение Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленум на ВС и погасителна давност не течал, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започвало да тече погасителна давност бил 26.06.2015 г. - датата на постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност, би била 26.06.2020. В условията на евентуалност се твърди, че в рамките на изп. дело № 1746/2013 г. били предприети множество изпълнителни действия, които прекъсвали погасителната давност - на 07.08.2013 г. било образувано изпълнително дело № 1746/2013 г.; на 05.09.2013 г. бил наложен запор в „Централна кооперативна банка" АД; на 26.09.2013 г. бил наложен запор в „Банка ДСК" ЕАД; на 09.10.2013 г. било получено удостоверение от НАП-Пловдив, офис Хасково; на 19.05.2017 г. било изходирано съобщение от ЧСИ Б. Б. до „Профи Кредит България ЕООД" за Постановление от 18.05.2017 г. за прекратяване на изпълнително дело № 1746/2013 г.; на 14.02.2019 г. с молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" било образувано изпълнително дело № 273/2019 г. по описа на ЧСИ Н. К.; на 25.02.2019 г. била редовно връчена поканата за доброволно изпълнение с искане за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника. Предвид изложеното се иска да предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и бъдат присъдени на ответника сторените в настоящото производство разноски. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите, съдържащи се в приложените т. д. № 177/2013 г. по описа на СГС, изп. д. № 20138560401746 по описа на ЧСИ Б. Б. и изп. д. № 20199290400273 по описа на ЧСИ Н. К., се установява, че действително между „Профи Кредит България ЕООД", в качеството му на кредитор, и Д.Д.П. като кредитополучатели и И. С. П. като солидарен длъжник е бил сключен договор за револвиращ заем № ********** от 08.10.2008 г. С Решение № 849/31.08.2012 г. по арбитражно дело № 849/2012 г. на арбитър Б. Г.ищцата и покойният й вече съпруг са осъдени да заплатят солидарно на дружеството – кредитор сумите от 1 669 лв., ведно със законната лихва от 31.08.2012 г. до датата на окончателно погасяване на задължението, както и 85 лв. - разноски по арбитражно производство и 240.17 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. С изпълнителен лист от 14.06.2013 г., издаден на основание чл. 404, т. 1 ГПК и чл. 51, ал. 1 ЗМТА по т. д. № 3177/2013 г. по описа на Софийски градски съд, те са осъдени да заплатят солидарно на „Профи Кредит България" ЕООД същите суми, както и 50 лв., представляващи заплатена държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист. По молба на „Профи Кредит България" ЕООД oт 07.08.2013 г., към която е приложен горепосочения изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело № 20138560401746 по описа на ЧСИ Б. Б.. По него са извършени редица действия, изразяващи се в връчване на покана за доброволно изпълнение, изпращане на писма до взискателя, проучвания на имущественото състояние на длъжниците чрез изискване на информация и документи, като последното изпълнително действие спрямо ищцата е изпратено запорно съобщение от 14.08.2013 г., получено от нейния работодател на 02.09.2013 г., с което е наложен запор върху трудовото й възнагражение. С постановление от 18.05.2017 г. ЧСИ Б. Б. е прекратил на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК производството по изп. д. № 20138560401746. Въз основа на молба от 07.02.2019 г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, към която са приложени изпълнителният лист от 14.06.2013 г. по т. д. № 3177/2013 г. по описа на Софийски градски съд, договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г., приложение № 1 към него, потвърждение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и уведомление за извършеното прехвърляне на вземания, е образувано изп. д. № 20199290400273 по описа на ЧСИ Н. К..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, който е процесуално допустим, доколкото се основава на факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно изтекла погасителна давност на процесните вземания.

Разгледан по същество, искът е основателен поради следните съображения:

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение – чл. 116, б. “в“ с.з.

Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Освен това е обявено за изгубило сила Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС, според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В мотивите към т. 10 е посочено и че давността се прекъсва предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.  

 

 

 

Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. 

 

 

 

 Следва да се има предвид и че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД – т. 14 на същото Тълкувателно решение. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ това тълкувателно решение е задължително за всички съдилища в страната, като е без значение кога е било прието, тъй като има обратно действие спрямо заварените висящи съдебни производства. В този смисъл са и Решение № 152 от 02.04.2002 г. по гр. д. № 823/2001 г. на ВКС, I г. о., Определение № 323 от 23.04.2014 г. по т. д. № 4226/2013 г. на ВКС, I т. о. и др. Ето защо направеното от ответника възражение относно неговото приложение е неоснователно.

            Във връзка с настоящия случай най-напред трябва да се отбележи, че приложима се явява общата петгодишна давност. С оглед липсата на други данни следва, че най-късната безспорно установена дата, от която е започнал да тече давностният срок, е датата на арбитражното решение - 31.08.2012 г. Давността е била прекъсната на 07.08.2013 г., когато „Профи Кредит България" ЕООД е подало молба за образуване на изпълнително производство, в която е формулирано искане за прилагане за определен изпълнителен способ и въз основа на която е образувано изпълнително дело № 20138560401746 по описа на ЧСИ Б. Б.. След 14.08.2013 г., когато е изпратено запорно съобщение до работодателя й, получено от същия на 02.09.2013 г. и в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо нея, поради което производството по изпълнителното дело спрямо Д.Д.П. е било прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - на 03.09.2015 г., а както се посочи по-горе всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право. При това положение е без значение, че съдебният изпълнител е постановил прекратяването на изпълнително дело № 20138560401746 по-късно – на 18.05.2017 г. Извършените след това действия по принудително изпълнение спрямо нея се явяват незаконосъобразни, тъй като са направени, когато изпълнителното производство е било прекратено и не са предхождани от валидно образуване на ново такова срещу същата. Ето защо и не са годни да породят правни последици, респ. да прекъснат давностния срок за процесните вземания. Следователно, той е изтекъл на 03.09.2018 г., т.е. преди образуване на изпълнително дело № 20199290400273 по описа на ЧСИ Н. К. и преди предявяването на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство. С оглед разпоредбите на чл. 125 ЗЗД и чл. 148 ЗЗД следва, че давността по отношение на солидарните длъжници тече самостоятелно за всеки един от тях, поради което в случая трябва да бъде съобразявано действието й само по отношение на ищцата.

Предвид изложеното до тук е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на страните.

По тези съображения съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото и изричното искане на ищцата за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същата следва да се присъдят такива, а именно сумата от 81,80 лв. за платена държавна такса и 373,15 лв. за адвокатско възнаграждение, като при определянето на този размер съдът отчита основателността на възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като действително делото не е с особена фактическа и правна сложност.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, че Д.Д.П., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, кантора ***, чрез адв. Т. Т., в лично качество и като наследник на И. С. П., не му дължи сумите по изпълнителен лист от 14.06.2013 г., издаден по т. д. № 177/2013 г. по описа на СГС  на основание Решение № 849/31.08.2012 г. по вътрешно арбитражно дело № 849/2012 г. по описа на арбитър Б. Г.в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, както следва: 1 669,42 лв., ведно със законната лихва от 31.08.2012 г. до датата на окончателно погасяване на задължението, както и 240.17 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, 85 лв. - разноски по арбитражно производство и 50 лв., представляващи такса в производството по издаване на изпълнителен лист, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 20199290400273 по описа на ЧСИ Н. К., поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" № 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Д.Д.П., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, кантора №***, чрез адв. Т. Т., сумата от 454,95 лв., представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете

         /Петър Вунов/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.