Решение по дело №1123/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник Областен отдел (ОО) „Автомобилна администрация („АА“) - Хасково, Стара Загора против Решение № 134/14.08.2023 г., постановено по АНД № 242 по описа за 2023 година на Районен съд – Харманли.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на закона. Излагат се подробни съображения срещу приетото от районния съд, че административнонаказателното производство спрямо нарушителя било проведено при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление (НП).

Ответникът по касационната жалба - Х.А., чрез пълномощника си, я оспорва като неоснователна и моли решението на Районен съд – Харманли да бъде оставено.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява основателна, но по съображения, различни от изложените от касатора.

С Решение № 134/14.08.2023 г. по АНД № 242/2023 г. Районен съд – Харманли е отменил НП №45-0000599/15.02.2023 г. на Началник на ОО „АА“ гр. Хасково, Стара Загора, с което на основание чл. 93б, ал. 7, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), на Х.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2 от AETR ДВ 28 от 1995 г.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че административнонаказателното производство било проведено при допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на наказаното лице. Посочил е, че не били спазени изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като според описаното в обстоятелствената частта на АУАН и на НП, за дата на нарушението била възприета тази на констатирането му и съставянето на АУАН, а именно 15.02.2023 г., но в действителност същото било извършено много по-рано – 29.01.2023 г. Освен това не било изяснено и мястото на извършване на нарушението. Предвид вида на превозното средство и предназначението му, логично било нарушението да било извършено извън територията на Република България. На следващо място е изложил съображения, че доколкото нарушителят бил чужд гражданин, а АУНН и НП му били връчени единствено на български език, без превод на разбираем за него език, като нямало и данни да му бил предоставен устен превод на посочените актове, то било засегнато правото му на защита, поради което проведеното административнонаказателно производство било изначало опорочено. Посочените процесуални нарушения съдът е възприел за съществени и достатъчни да обосноват извод за незаконосъобразност на НП на формално основание, без да било необходимо обсъждането на спора по същество, респективно и на останалите, релевирани в жалбата възражения.

Обжалваното решение е недопустимо.

Съгласно чл. 79б, ал. 1 ЗАНН, в случай, че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, той може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. Според ал. 2 на с.з., в тези случаи наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането, а ако нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г.

В случая няма спор между страните, а и от представеното пред районния съд заверено копие от обжалваното НП и приложената към същото разписка от извършено чрез дебитна карта плащане на 15.02.2023 г., се установява, че на същата датата, която съвпада с тази на издаването и на връчването на НП, Х.А. е заплатил в полза на ОО „АА“ – Хасково сумата от 160,00 лв., представляваща 80 на сто от стойността на наложената му глоба, и се е подписал под текст в НП, според който не желае да го обжалва в тази му част. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитаната по делото свидетелка Силвия Колева, а и изрично се признава в писмения отговор на касационната жалба, като там се излагат доводи, че било сторено с цел избягване на последствията по чл. 106 и чл. 106а ЗАвтП, съотв. допускане на превозното средство да напусне територията на страната и да продължи движението си поради поети договорни задължения, чието неизпълнение щяло да влече неустойки и обезщетения.

При това положение следва да се приеме, че в настоящия случай са били налице предпоставките на чл. 79б, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗАНН. Следователно, процесното НП е било влязло в сила от датата на извършеното в определения срок плащане на наложената глоба в установения в ЗАНН намален размер, поради което районният съд е следвало да прекрати производството по жалбата срещу него на основание чл. 63г ЗАНН. Като не е сторил това, е постановил недопустимо решение поради наличието на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата – влязло в сила НП в частта относно наложената глоба. Тук е уместно да се отбележи, че със самото заплащане на санкцията в редуциран размер, имащо за последица влизане в сила на НП, санкционираното лице обективира волята си да не го атакува и не е необходимо изрично изявление в този смисъл или друг акт от негова страна (вж. така и Илкова, Р., Тянкова, П., Новите положение в административното правораздаване. Коментар на измененията и допълненията в ЗАНН от 2020 г. С., 2021 г., стр. 583-584). Ето защо и причините, поради които го е направил, са ирелевантни, а въпросът дали е разбрал или не за какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, е такъв по съществото на спора и подлежи на обсъждане при подадена допустима жалба срещу НП, каквато не е настоящата хипотеза.

Както се посочи по-горе, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН касационната инстанция следи служебно за допустимостта на обжалваното съдебно решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, приложим и в производствата по чл. 63в ЗАНН по силата на т. 2 от Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. по тълк. д. № 5/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, то трябва да бъде обезсилено, а производството по делото - да бъде прекратено.

При този изход на спора само касационният жалбоподател има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 134/14.08.2023 г., постановено по АНД № 242 по описа за 2023 година на Районен съд – Харманли, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: