№ 5368
гр. ==, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110134497 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ===== срещу
=====, с която е предявен осъдителен иск по чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
134,00 лв., представляваща остатък от регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „Каско на
МПС“ по щета № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда- 11.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 18.11.2022 г. в гр. ==, на =====
по време на движение в колона, управляваният с намалена до спряло положение скорост лек
автомобил „====“, рег. № ======, е ударен от намиращия се зад него лек автомобил
„====“, рег. № =====, в резултат на което за първото МПС възникнали материални вреди.
Към датата на процесното ПТП за увредения лек автомобил при ищеца е имало сключена
имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №=========66.
Във връзка процесното ПТП е изготвен и подписан Двустранен протокол за ПТП от
18.11.2022 г., удостоверяващ признанието на водача на „====“, рег. № =====, че е виновен
за причиняване на процесното ПТП. По образуваната при ищеца ликвидационна преписка
по щета № **********, е определено и изплатено на сервиза, извършил ремонта на
увредения автомобил, обезщетение в размер на 1890,72 лв., а впоследствие- след извършен
допълнителен оглед е установено и заплатено и обезщетение в размер на 134 лв. за
отремонтирането на скрито увреждане на дясна стойка на RVM модул. Към датата на
настъпване на застрахователното събитие водачът на МПС „====“, рег. №====, имал
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да възстанови заплатените
обезщетения, но последният уважил претенцията частично за сумата от 1890,72 лв. и отказал
за остатъка от 134,00 лв. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
исковата претенция по основание и размер. Твърди, че е погасил изцяло регресната
претенция чрез прихващане на взаимни задължения по регресни претенции- Сочи, че
претенцията за сумата от 134 лв. била оставена без уважение като недоказана. Твърди, че
1
допълнителният оглед е следвало да бъде заявен до седем дни след извършване на
първоначалния. Сочи, че при скрити повреди правото на застрахования да поиска повторен
преглед се погасява, ако не бъде упражнено в срок от 5 работни дни от датата на
първоначалния. Поддържа, че твърдяното скрито увреждане на лек автомобил марка „;“,
======, рег. № ======, е установено над осем месеца след датата на ПТП и извършения
първоначален оглед, с оглед което оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и твърдените вреди, открити при допълнителния преглед. Твърди, че
процесната вреда се дължи на друго събитие. Счита размерът на предявения иск за завишен,
доколкото не отговарял на действително претърпяната вреда. В условията на евентуалност
твърди, че размерът на обезщетението следва да се определи съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди,
настъпили в пряка причинно-следствена връзка със събитието. В тежест на ответника и при
доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга, както и своите
правоизключващи или правопогасяващи възражения.
Не е спорно между страните, че към датата на ПТП – 18.11.2022 г. между ищцовото
дружество и собственика на лек автомобил „лек автомобил „;“, рег. № ======, е било
налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“
със срок на застрахователното покритие от 30.06.2020 г. до 29.06.2025 г., което се установява
и от приобщената застрахователна полица №=========66, сключена при общи условия,
неразделна част от договора. Като безспорен е отделен и фактът, че по отношение на лек
автомобил „====“, рег. № ===== към датата на просецното ПТП – 18.11.2022 г. е налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена с ответното
дружество. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелства: че на 18.11.2022 г. в гр. ==, на ===== по време на движение в колона, лек
автомобил „;“, рег. № ======, е ударен от намиращия се зад него лек автомобил „====“,
рег. № =====, в резултат на което за първото МПС възникнали материални вреди. Тези
обстоятелства се установява и от приетите по делото двустранен констативен протокол от
18.11.2022 г., искане за завеждане на претенция, искане за допълнителен оглед и опис от
оглед, както и от заключението на съдебно – автотехническата експертиза. Страните не
спорят, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2024,72 лв. в полза
на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, както и че ответното дружество е
удовлетворило частично регресната претенция на ищеца за сумата от 1890,72 лв. като е
останала незаплатена сума в размер на 134,00 лева, стойността на държач модул „мъртва
зона“ и неговата подмяна, което увреждане е установено след допълнителен оглед на лек
автомобил „;“, рег. № ======.
2
Спорният въпрос по делото касае механизма на получаване на увреждане по детайл,
представляващ държач модул „мъртва зона“, както и в какъв размер е възникнало
регресното вземане на ищеца.
Според заключението на САТЕ всички щети описани от застрахователя при огледа и
отразените в протокола за ПТП видими увреждания по лек автомобил „;“, рег. № ====== се
намират в пряка - причинно следствена връзка с настъпилото на 18.11.2022 г. произшествие
в гр. ==. Вещото лице е посочило, че държач модул „мъртва зона“ се намира в задната част
на автомобила под задната броня, а съгласно установеното по делото инициалният удар е
настъпил точно в тази зона и държачът може да бъде увреден по този начин. Разпитан пред
съда експертът посочва, че този детайл е разположен зад бронята и когато се удари самата
броня може да се увреди държача.
Ответникът оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП
и увреждането на детайл, представляващ държач модул „мъртва зона“ като твърди, че може
да е настъпило в периода между първоначалния оглед на автомобила на 18.11.2022 г. и
допълнителния оглед на 28.07.2023 г. , респ. да се дължи на друго събитие.
По делото са приети като доказателства копия на искане за завеждане на щета, опис и
декларация, съдържащи се в заведени при ищеца щети по повод лек автомобил „;“, рег. №
====== с №**********/13.06.2021 г., 05007879702/22.06.2022 г.. **********/24.06.2022 г.,
**********/23.06.2024г. и **********/24.06.2024 г., от които се установява, че в периода
след процесния инцидент и до извършването на втори оглед на автомобила не са
регистрирани други увреждания по автомобила. Отделно от това описаните в декларациите
механизми за настъпване на вреди, за които при ищеца са завеждани щети, не съответстват
на зоната, в която се намира увредения детайл. Не се установява детайлът да е увреден и при
извършения първоначален ремонт на автомобила, поради което съдът приема, че е налице
причинно следствена връзка между настъпилия на 18.11.2022 г. удар в задната част на лек
лек автомобил „;“, рег. № ====== и увреждането на държач модул „мъртва зона“ на
автомобила.
Следва да се посочи, че наведеното от ответника възражение, че не дължи заплащане
на стойността на увредения детайл, тъй като правото на застрахования да поиска
допълнителен оглед се е погасило, съдът намира за неоснователно, тъй като за
застрахователното правоотношение, по което ищецът като страна е изпълнил задължението
си да плати обезщетение, ответникът е трето лице и не може да противопоставя възражения
за неизпълнение. Отделно от това регресното право на застрахователя не е част от
съдържанието на застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона,
поради което дали е спазен срока за извършване на допълнителен оглед е ирелевантно за
възникването му. Правото на ищеца да встъпи в правата на увреденото лице срещу
причинителя на вредата, респ. срещу неговия застраховател възниква с плащането на
застрахователното обезщетение, което в случая не е спорно.
Установено е по делото, че ищецът е заплатил на сервиза, извършил ремонта на
увреденото имущество, застрахователно обезщетение в общ размер на 2024,72 лева.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, действителната стойност на застрахованото имущество е тази,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
3
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
А въззивен състав/.
В разглеждания случай съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза, което съдът намира за компетентно и
обективно изготвено, стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил
с марка автомобил „;“, рег. № ======, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
пътно-транспортното произшествие възлиза на 2024,72 лева с включен държач „мъртва
зона“, за който се установи че е подменен с нов. Претендираната от ищеца сума 134,00 лева
представлява разликата между вече заплатеното от ответника по заведената претенция и
стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил според експерта
ведно с ликвидационните разходи, поради което възражението на ответника за завишеност
на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение се явява неоснователно. При това
положение регресната претенция на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение се
явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска 11.06.2024 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата в размер на
880,00 лева, от които 50,00 лева за държавна такса, 350,00 лева за депозит за вещо лице и
480,00 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ===== ЕИК ======= със седалище и адрес на управление: гр. ==, бул.
„===== да заплати на ===== ЕИК ====== със седалище и адрес на управление: гр. ==, бул.
======== на основание чл. 411 КЗ сумата 134,00 лв., представляваща остатък от регресно
вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни
разноски по застраховка „Каско на МПС“ по щета № **********/18.11.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.06.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 880,0
лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4