Решение по дело №1572/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 декември 2017 г. (в сила от 7 декември 2018 г.)
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20174430101572
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

   

гр. Плевен, 08.12.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1572 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото се развива след като с решение № 4/07.02.2017 г. по гр.д. № 2386/2016 г. по описа на ВКС са обявени за нищожни решение №91/09.03.2016 г. по гр.д. № 806/2015 г. по описа на ПлОС и потвърденото с него решение № 1090/20.07.2015 г. по гр.д. №1630/2013 г. наПлРС.

Производството по делото е образувано по повод на предявен от  „ЕКОЕЛ“ /в  ликвидация/ ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, чрез ликвидатора Р. В. срещу „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.  М. иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР /предишен чл.53,ал.2 ЗКИР/, с искане да бъде признато по отношение на ответника, че ищцовото дружество е собственик на 198 кв.м., маркирани с червен цвят на скица –приложение №1, лист 82 от гр.д. № 1630/2013 г. по описа на ПлРС, които по действащата кадастрална карта на гр. Плевен, одобрена със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на  Изпълнителния директор на АГКК, неправилно са заснети като част от имота на ответника с идентификатор № 56722.666.83, вместо като част от имота на ищеца с идентификатор № 56722.666.79, определени между т.52, т.53, т.54, т.55 и чл.56 и евентуален иск за признаване на установено по отношение на ответника, че ищцовото дружество е собственик на 8 кв.м., маркирани с червен цвят на скица – приложение №2, находяща се на л. 83. от гр.д. №1630/2013 г., определена между т.54, т.55 и т.56 по описа на ПлРС, които по действащата кадастрална карта на гр. Плевен са заснети като част от имота на ответника с идентификатор № 56722.666.83, вместо като част от имота на ищеца с идентификатор № 56722.666.79.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор № 567222.666.79, с трайно предназначение второстепенна улица по ОК 429д – ОК 429 Е – ОК 429 Ж-ОК 429 з – ОК 429 и – ОК 429 к – ОК 429 л- ОК 429 м – ОК 429 н –ОК 429 о - ОК 429 п, в кв.424 по плана на гр. Плевен, съгласно АДС №719/23.01.1998г, Заповед № РД -15-220/25.01.2000 г. и кадастрална скица № 10828/25.09.2012 г. Сочи, че процесния имот е обособен като обект за собственост по силата на Заповед № РД -15-220/25.01.2000 г. на Кмета на община Плевен за одобряване на ПУП – ПРЗ, с който цялата територия на ЕКОЕЛ- ЕАД с площ от 129140 кв.м., съгласно АДС №719/23.01.1998 г. е разделена и са образувани два нови поземлени имоти, заключени между новопроектираните второстепенни улици. Излага, че със заповед № РД-12-170/18.03.2002 г. на Кмета на община  Плевен е оборен ПУП – ПРЗ, по силата на който част от поземлен имот – второстепенна улица по ОК 429в- ОК 429г- ОК 429д – ОК 429 е – ОК 429 ж-ОК 429 з – ОК 429 и – ОК 429 к – ОК 429 л- ОК 429 м – ОК 429 н –ОК 429 о - ОК 429 п е придаден към УПИ ХХХV, кв.424 по плана на гр. Плевен, собственост на ЕТ „П.П. – ***“ ЕООД /впоследствие след договор за продажба на търговско предприятие, собственост на ответника по делото/, съгласно план за регулация №1499/01.06.2001 г., неразделна част от Заповед №РД-12-170/18.03.2002 г. на Кмета на община Плевен. Твърди се, че от заповед № РД-12-170/18.03.2002 г. на Кмета на Община Плевен липсват данни за наличието на предварителен договор за прехвърлянето на собственост, каквито са изискванията на чл.15, ал.3 от ЗУТ. Навеждат се и доводи, че липсват доказателства и за окончателен договор в изискуемата форма по силата на който ищцовото дружество да е прехвърлило на ответника правото на собственост върху придаваемата част. Излага се, че въпреки  липсата на наличие както на предварителен договор по чл.15, ал.3 от ЗУТ, така и на окончателен община Плевен е извършила изменението на регулационния план. Излага, че съгласно чл.15, ал.11 от ЗУТ копия от влезлите в сила изменения на ПУП се изпращат служебно от общината до Агенцията по Кадастър след представяне на окончателен договор по ал.3, ал.4 и ал.5. Поради изложеното счита, че правото на собственост върху придаваемата част от улицата, придадена по регулация не е преминало към ответното дружество и е останало в патримониума на ищеца, от което следва и извода, че границите между поземлен имот с идентификатор № 56722.666.83 и поземлен имот с идентификатор № 56722.666.79, определени от т. 52, 53, 54, 55,  и 56, съгласно кадастрална скица № 10828/25.09.2012 г. са нанесени неправилно при изготвянето на кадастралната карта и регистри на гр. Плевен и не отговоря на действителните граници, съобразно обема на притежаваното право на собственост към датата на одобряване на кадастралната карта и  регистри на гр. Плевен. Поради изложеното моли съда да уважи иска. В условията на евентуалност моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищцовото дружество е собственик на 8 кв.м., маркирани с червен цвят на скица – приложение №2, находяща се на л. 83. от гр.д. №1630/2013 г. по описа на ПлРС, които по действащата кадастрална карта на гр. Плевен са заснети като част от имота на ответника с идентификатор № 56722.666.83,  вместо като част от имота на ищеца с идентификатор № 56722.666.79. Сочи, че границата между поземлен имот с идентификатор № 56722.666.83 и поземлен имот с идентификатор № 56722.666.79, определени от т. 54, 55,  и 56, съвпада от източния край и част от южния край на незаконно построена сграда, по отношение на която към датата на депозиране на исковата молба тече процедура по §127 от ПЗР на ЗУТ. Твърди, че определената граница между имотите не съответства на определената и оразмерена в скица – план за регулация №1499/01.06.2001 г., неразделна част от Заповед № РД-12-170/28.03.2002 г. поради  изложеното счита, че при  изготвянето на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен е отразена грешка при отразяване на границите между двата имота, поради заснемането на съществуващото фактическо положение – изградена незаконна сграда от ответника без отчитането на действителните права на собственост на страните и без съобразяване с предвижданията на действащия към момента на одобряването на кадастралната карта регулационен план. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

В проведеното по делото о.с.з. на ищеца не изпраща представител. В нарочни писмени бележки моли съда да уважи предявения  главен иск. Моли съда, ако счете, че главният иск е неоснователен да уважи предявеният евентуален такъв. Твърди, че  от изслушаното по делото заключение на допуснатата СТЕ е доказано, че  липсва окончателен договор по реда на чл.15, от ЗУТ. Излага, че е доказано и, че предявеният в условията на евентуалност иск е основателен. Навежда подробни доводи в кои части на изслушаните СТЕ по делото счита за неправилни. С оглед на изложеното моли съда да уважи предявените искове.

В рамките на предоставени му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа изцяло депозирания писмен отговор при предходното разглеждане на делото. Сочи, че оспорваните Заповеди на кмета на Община  Плевен не са оспорвани от ищеца и са влезли в сила. Навежда доводи, че между страните са сключени както предварителни, така и окончателни договори по силата на който ответното дружество е признато за собственик на недвижим имот, придаден по регулация към собственият му имот, съставляващ парцел ХХХV, кв. 424 по плана на гр. Плевен, одобрен със Заповед № РД-12-170/18.03.2002 г. Поради изложеното счита, че правото на собственост върху придаваемата част от улицата, придадена по регулация е преминало към ответното дружество, поради което и границите между имотите са нанесени правилно и отговорят на действителните граници между тях, съобразно обема на притежаваното право на собственост. Навежда доводи и, че ответното дружество е внесло проекти за одобряване и узаконяване на „Офис – сграда“ и изискванията на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ са изпълнени и, че с Акт за узаконяване на община Плевен №2/10.04.2013 г. на основание §127 от ЗУТ е узаконен „офис сграда“ към съществуващата дърводелска работилница в УПИ №ХХХV, с идентификатор № 56722.666.83.5 по плана на гр. Плевен. Поради изложеното счита, че предявените искове са неоснователни.   

В  проведеното по делото о.с.з. процесуалният на ответника моли съда да отхвърли предявения иск. Твърди, че от представените по делото доказателства безспорно се е установило, че както главният, така и евентуалният иск са неоснователни. Излага, че разликата от 8 кв.м. се явява допустима съобразно заключението на вещото лице. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявените искове и да им присъди разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от приложения по делото Акт за държавна собственост №719/23.01.1998 г., че застроен терен от 129 140 кв.м., находящ се в гр. Плевен, стр. кв.424,  при граници – парцел ХІ запад – улица, север – коридор за ВН, юг – улица е включен в капитала на търговското дружество на Екоел“ ЕАД.

Установява се от приложената по делото Заповед № РД -15-220 /25.01.2000 г. на община Плевен, че на основание чл.44, ал.1,т.12 от ЗМСМА и решение по т.1 от протокол  №39 от 04.11.1999 г. и т.4 от протокол № 47 от 30.12.1999 г., че е одобрено изменение на застроителния и регулационен план на парцели ­­І и ХХVІІІ за ЕКОЕЛ.

Установява се от приложеното по делото съобщение от Община Плевен, че със Заповед № РД-15-220 от 25.01.2000 г. е одобрено изменение на застроителния и регулационен план на парцели І и ХVІІ за кв.424 и е дадена възможност на заинтересованите страни да обжалван плана.

По делото е представено и обявление № ТСУпс-0-59 от 27.01.2000 г. , което е видно, че Община Плевен на основание чл.82, ал.3 от ППЗТСУ е съобщила, че със Заповед № РД-15-220 от 25.01.2000 г. е изменен застроителния и регулационен план І и ХVІІ за кв.424 и е дадена възможност същата да се обжалва.

Установява се от приложения по делото акт от 16.02.2000 г., че срещу издадената заповед не са постъпвали възражения и жалби.

 Видно е от заповед № РД-12-170 от 18.03.2002 г. на Община Плевен, че е одобрено изменението на застроителния и регулационен план на гр.Плевен за парцел ХХХV и изработване на план за регулация и застрояване на кв.424. Към заповедта е приложена и скица.Със същата заповед е дадена възможност на заинтересованите страни да я обжалват.

Установява се от приложеното по делото обявление № № ТСУпс-0-162 от 19.03.2002 г., че на осн.чл.130 от ЗУТ със Заповед № РД-12-170 от 18.03.2002 г. е одобрено изменението на застроителния и регулационен план на гр.Плевен за парцел ХХХV за ищцовото дружество, със същото обявление е дадена възможност да се обжалва изменението на ПУП.

Установява се от приложеното по делото съобщение, че за поземлени имоти ХХХV за ЕКОЕЛ е одобрен план за изменение на застроителния и регулационния план. По делото е приложен и акт от 11.04.2002 г. от който се установява, че срещу заповедта не са постъпили жалби.

По делото е приложен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 31.07.2001 г., нотариално заверен под рег.№ 7716 от 12.09.2001 г сключен между ищцовото дружество и ЕТ „П.П.-***“ чрез управителя си П.П. за продажба от страна на „ЕКОЕЛ“ ЕАД / в ликвидация/ на 180 кв.м. от УПИ, като 36 кв.м. се намират в парцел ХХХVІ с размери 15 м. по 12 м. в северозападната страна на парцела и останалите 144 кв.м. се вземат от северната част на сервитутната зона при съседи на частта, която се продава: на север масивна сграда собственост на ЕТ „П.П.-***“ в парцел ХХХV, към който се придава тази част, на юг парцел ХХХVІ, на запад парцел ХХХVІІ, ведно с построената полумасивна сграда в парцела.

 Установява се от приложения по делото НА № 67, том V, рег. № 4652, дело № 578 от 2002 г. на нотариус И.И. с рег. № 7 на НК – София с район на действие ПлРС, че на осн. параграф 8, ал.1 от ЗУТ е признал ЕТ „П.П.-***“ за собственик на недвижим имот предаден по регулация от имоти ХХХVІ и ХХХVІІ към собственият му имот, съставляващ имот ХХХV, кв.424 по плана на гр.Плевен със Заповед № РД-12-172 от 18.03.2002 г. на Община Плевен, а именно: имот с площ от 190 кв.м., собственост на ЕКОЕЛ ЕАД.

Установява се от приложения по делото договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 26.09.2003 г., че ЕТ „П.П.-***“ е продал на „***“ търговското си предприятие, като съвкупност от права и задължения, както и притежаваните от дружеството недвижими имоти сред които е и процесният.

Поделото е депозиран и акт № 5971 от 10.12.1991 г. на ОбНС Плевен.

От приложеното по делото писмо от Община Плевен до страните по делото се установява, че на ответната страна е предоставен срок да представи нужните по закон документи относно узаконяване на сграда по отношение на която ищцовата страна е поискала предприемане на процедура за премахване на същата.

Видно от представеният по делото Акт за узаконяване № 2 от 10.04.2013 г. на Община Плевен, че на ответното дружество е узаконена изградената офис-сграда съществуващ в УПИ ХХХV с иден. № 56722.666.83.5 кв.424 по плана на гр.Плевен.

По делото е представена и Заповед № ДК-10-СРЗ-28/19.09.2013 г., на ДНСК че въз основа на определение по адм. дело №806/2013 г. по описа на АдС Плевен е отменена Заповед за узаконяване № 2 от 10.04.2013 г. на Община Плевен.

Видно от представеното по делото решение от 01.11.1991 г. на ПлОС по ф.д. № 4631/91 г., с която е решено да се впише в ТР на дружествата държавно имущество, дружество с ограничена отговорност – държавно имущество, еднолично ООД под наименованието „ЕКОЕЛ“.

Установява се от приложеното по делото решение на МС №20, че от 16.09.1991 г. фирми с държавно имущество, сред които и „Електрон“ – София.

Видно е от приложения по делото Приложение №20, че се образува ЕООД „ЕКОЕЛ“, което поема част от активите и пасивите и другите права и задължения на фирма „Електрон“ – София, съгласно разделителен протокол, приложен по делото.

Приобщени по делото са и доказателства, удостоверяващи  правото на собственост на ищцовото дружество върху недвижимия имот,  от който са образувани 24 нови парцели,  в т.ч. и парцел XXXV – за „Екоел“ ЕООД, заключени между седем броя новообразувани улици-тупици.  

По  делото са приобщени и заключенията по допуснатите СТЕ.

В експертизите си вещото лице сочи, че с акт № 719 от 23.01.1998 г. за частна държавна собственост са предоставени права на „Екоел“ ЕАД върху  застроен терен с площ от 129 140 кв.м., находящ се в стр.кв. 424 по плана на гр. Плевен, като имотът е включен в капитала на търговското дружество. Със заповед № РД-15-220 от 25.01.2000 г. на кмета на Община Плевен, издадена на основание  чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ /отм./, е одобрено изменение на застроителния и регулационен план за парцели I и XVIII за „Екоел“ ЕООД, парцел II за „озеленяване“ и парцел XI „за коридор високо напрежение“ в стр.кв. 424 по плана на жилищен комплекс ***. С това изменение на застроителния и регулационен план парцел I за „Екоел“ ЕООД е раздробен, като от него се образуват общо 24 нови парцели,  в т.ч. и парцел XXXV – за „Екоел“ ЕООД, заключени между седем броя новообразувани улици-тупици. С нотариален акт № 98/15.02.2001 г. „Екоел“ ЕООД  продава на ЕТ „П.П. – ***“ дворно място с площ от 1480 кв.м., съставляващо парцел XXXV, в стр.кв. 424 по застроителния и регулационен план на гр. Плевен, заедно с построените в него сгради. С последваща заповед № РД-12-170/18.03.2002 г. на кмета на Община Плевен, издадена на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, е одобрено изменение на ЗРП за УПИ XXXV в стр.кв. 424, като част от определената по предходния план улица с осови точки 429м-429о-429п се придава към УПИ XXXV. Предвижда се нов тупик с ок 429н-429м и новосъздадени ок 429о-429п-429р. Образува се нов УПИ XXXV с площ от 1670 кв.м., т.е. придаваемата част към същия имот е с площ от 190 кв.м. Цитираната заповед за изменение на ЗРП е издадена въз основа на одобрена скица с виза № 1499/01.06.2001 г., съставляваща графичната част на административния акт.

В изслушаната по делото СТЕ вещото лице сочи и, че: в преписката за издаване на Заповед № РД -12-170/18.03.2002 г. на община Плевен липсва окончателен договор за прехвърляне на собствеността по реда на чл.15 от ЗУТ; че с Заповед № РД -18-71/06.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за част от територията на община Плевен и в нея попада и кв.424, УПИ ХХХV, представляващ имот с идентификатор №56722.666.83 с площ от 1678 кв.м., собственост на ответното дружество; че собственик на съседния в източна посока имот  с идентификатор № 56722.666.79 с площ 3018 кв.м. е ищцовото дружество; че при съпоставянето на регулационния план, одобрен със Заповед № РД -12-170/18.03.2002 г. на община Плевен и кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД -18-71/06.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК се изразява несъответствие между имоти с идентификатор № 56722.666.79 и имот с идентификатор №56722.666.83 между т.54, т.55 и т.56, като по одобрения регулационен план тази граница е права линия, а по кадастрална карта е начупена линия и навлиза в имота на ищеца, като чупката, която се получава  е в размер на 8 кв.м.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените субективно съединени искове, в тежест на ищцците е да установят в условията на пълно и главно доказване, че са придобили правото на собственост върху процесната реална част на твърдяните в исковата молба придобивни основания, както и че в кадастралния план е налице твърдяната в исковата молба грешка при отразяване границите на имотите.

В тежест на ответника е да установи противопоставимо негово право на собственост, породено на твърдяното основание /процедура по чл.15 от ЗУТ/,, както и наведените от него правоизключващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съобразно приетото в ТР №8/2014 г. на ОСГК предявяването на иск по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, не е обусловено от предварително провеждане на административна процедура по чл. 53, ал. 1 от ЗКИР (първоначална редакция), поради което и съдът счита, че предявеният иск е допустим.

На основание чл.53, ал.4 ЗКИР, споровете за материално право при непълнота или грешка се разрешават по съдебен ред.  

Грешка в плана е налице при разминаване между отразеното в него и действителното правно положение на имота.

Изложените в исковата молба твърдения, че спорът с ответника е възникнал поради грешно отразяване на границите между имотите в действащия кадастрален план обуславя правния интерес на ищеца от търсената защита чрез установяване правото му на собственост върху неправилно нанесената площ към имота на ответника.

 По делото не се спори, а и се установява от представените по делото доказателства, че с акт № 719 от 23.01.1998 г. за частна държавна собственост са предоставени права на „Екоел“ ЕАД върху  застроен терен с площ от 129 140 кв.м., находящ се в стр.кв. 424 по плана на гр. Плевен, както и че имотът е включен в капитала на търговското дружество.

Не е спорно и, че със заповед № РД-15-220 от 25.01.2000 г. на кмета на Община Плевен, издадена на основание  чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ /отм./, е одобрено изменение на застроителния и регулационен план за парцели I и XVIII за „Екоел“ ЕООД, парцел II за „озеленяване“ и парцел XI „за коридор високо напрежение“ в стр.кв. 424 по плана на жилищен комплекс ***, с което изменение застроителния и регулационен план парцел I за „Екоел“ ЕООД е раздробен и от него са се образували общо 24 нови парцели,  в т.ч. и парцел XXXV – за „Екоел“ ЕООД, заключени между седем броя новообразувани улици - тупици.  Не е спорно и, че това е единственият действащ  преходен регулационен план, доколкото от този момент се обособяват новите парцели, част от които е и спорният.

Страните не спорят и, че „Екоел“ ЕООД  е продал на ЕТ „П.П. – ***“ дворно място с площ от 1480 кв.м., съставляващо парцел XXXV, в стр.кв. 424 по застроителния и регулационен план на гр. Плевен, заедно с построените в него сгради.

От представените по делото доказателства се установява,  че между страните по делото е сключен в изискуемата от ЗУТ форма предварителен договор за покупко –продажба на процесните недвижими имоти, въз основа, на който е започнала процедура по реда на чл.15 от ЗУТ за промяна на границите между съседните имоти.

Първият спорен по делото въпрос е дали е завършена  процедурата по реда на чл.15 от ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2, 3, 4 и 5 ЗУТ изменението на подробен устройствен план, касаещо промяна на границите на урегулирани поземлени имоти /т.е. придаването на части от един имот към съседен имот и образуването на общ урегулиран поземлен имот от два маломерни имота/ се допуска   само със съгласието на собствениците на двата имота, изразено със заявление  и предварителен договор за прехвърляне на собственост. Разпоредбата на чл.15, ал.11 ЗУТ предвижда, че  копия от влезлите в сила изменения на подробните устройствени планове по ал. 3 се изпращат служебно от общината на Агенцията по геодезия, картография и кадастър след представяне на окончателен договор по ал. 3, 4 или 5. Тоест, за да е завършена процедурата по изменението на ПУП страните следва да представят окончателен договор пред общината, която от своя страна да  изпрати същия заедно с копия от влезлите в сила изменение на ПУП на АГКК за нанасянето им.

Сключеният между ищеца и ответната страна предварителен договор действително няма вещно - прехвърлителното действие относно частите от парцела, които са предмет на договора, а в настоящия случай служи за започване на процедура по реда на чл.15 от ЗУТ. За да породи своите последици и за да бъде изпълнен фактическият състав на  чл. 15, ал. 3 ЗУТ, договорът за прехвърляне на собственост следва да бъде сключен в изискуемата форма, а именно нотариален акт.

По делото е представен НА № 67, том V, рег. № 4652, дело № 578 от 2002 г. на нотариус И.И. с рег. № 7 на НК – София с район на действие ПлРС,  с който е признал ЕТ „П.П.-***“ / за собственик на недвижим имот предаден по регулация от имоти ХХХVІ и ХХХVІІ към собственият му имот, съставляващ имот ХХХV, кв.424 по плана на гр.Плевен със Заповед № РД-12-172 от 18.03.2002 г. на Община Плевен, а именно: имот с площ от 190 кв.м., собственост на ЕКОЕЛ ЕАД. Със същия  нотариален акт е посочено, че владението ще се предаде от ищеца на ответника след заплащане на дължимата сума от 900 лева.

Настоящият състав на съда счита, че представеният по делото нотариален акт не може да обоснове настъпването на вещно - прехвърлителното действие относно частите от парцела, които са предмет на договора. За да породи същото страните е следвало да сключат договор за продажба на процесните идеални части в предвидената от закона форма – нотариален акт, в който да участват и двете страни, а не с констативен нотариален акт.

Поради изложеното съдът намира, че към настоящия момент не е завършен фактическия състав на чл.15 от ЗУТ, поради което и процесните 198 кв.м. не са преминали по регулация към имота на ответника, поради което и неправилно са отразени като негови в изготвената кадастрална карта.

        Мотивиран от горното, съдът приема, че предявеният от ищеца иск е основателен и следва да бъде уважен.

            Доколкото съдът е уважил предявеният главен иск не следва да се произнася по евентуалния.

            С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски, но доклокото същият не е претиндирал такива съдът не следва да ги присъжда.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н. М., че към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. ищецът „ЕКОЕЛ“ /в ликвидация/ ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, е бил собственик на на 198 кв.м., от улица ОК429е - ОК 429р маркирани с червен цвят на скица –приложение №1, лист 82 от гр.д. № 1630/2013 г. по описа на ПлРС, които по действащата кадастрална карта на гр. Плевен, одобрена със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на  Изпълнителния директор на АГКК, неправилно са заснети като част от имота на ответника с идентификатор № 56722.666.83, находящ се в *** вместо като част от имота на ищеца с идентификатор № 56722.666.79, определени между т.52, т.53, т.54, т.55 и т.56, на осн. чл.54, ал.2 ЗКИР

 

 

 

 

ОБЯВЯВА приложената на л. 82 от гр.д. №1630/2013 г. скица за неразделна част от настоящото съдебно решение.

        Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: