Р
Е Ш Е
Н И Е
№……… /24.08.2020 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III
състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на двадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 687/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
12 - 19 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по повод на молба вх. №
4047/13.08.2020 г., подадена от В.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Д.Я.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
В молбата се твърди, че с ответника по иска
доскоро съжителствала на съпружески начала. Двамата имали две деца. Излага, че
винаги е била обект на домашно насилие от негова страна – обиждал я, ругаел я,
биел я постоянно и я заключвал вкъщи. Това ставало пред децата им. Те изпадали
в ужас от това, което се случвало, опитвали се да я защитят, но ответникът
скачал да ги бие и тях и агресията си я осъществявал и пренасял на тях.
Последният случай станал на 23.07.2020 г. сутринта около 8:00 часа. Ответникът
станал от сън и видял, че е закъснял. Започнал да псува, защото молителят Г. не
го събудила за работа и изпуснал графика, и вече не можел да отиде. После
започнал да я обижда заради някакви клюки, които чул от съседи и да ѝ
натяква. Взел бастуна на баща си и започнал да я налага с него където свари –
по главата, гърба, краката, ръцете и корема. Г. започнала да му се моли да
спре, но той се ожесточил още повече и с по – голяма сила я налагал, като през
цялото време псувал, обиждал и заплашвал молителя. Дошла дъщеря ѝ, която
се опитала да го спре, но той ударил и нея. Въпреки всичко тя успяла да я
измъкне и двете избягали при съседите. Синът ѝ бил до прозореца и чувал
всичко, и плачел за това, което се случва и че не може да ѝ помогне, а
бил само на 13 години. Посочва, че е отишла в дома на родителите си и сега
живеела там.
На
следващо място излага, че на 10.08.2020 г. в 9:40 часа вечерта ответникът
нахлул в дома на родителите ѝ, като разбил заключената входна врата.
Нападнал я отново и то в дома на родителите ѝ пред очите на майка ѝ
и брат ѝ. Брат ѝ се опитал да го изкара от дома им. Ответникът
викал и крещял, налитал на бой, но те успели да го избутат през портата и се
прибрали. Твърди, че всички се страхуват от него. През повечето време в дома им
били тя и майка ѝ. Брат ѝ работел и отсъствал, а те сами жени не
можели да се справят с него. Твърди, че има решение на ТЕЛК относно
здравословното ѝ състояние и тези действия на ответника допълнително
влошавали състоянието ѝ. До това положение стигнала в резултат на
побоищата над нея – получила инсулт, от който ѝ останали усложнения. От
стреса получила и диабет и сега била половин човек.
Оттогава
не била на себе си. Страхувала се и за детето. Мъчно ѝ било, че не могла
да го вземе със себе си. Насилието спрямо нея продължавало вече почти двадесет
години. Осъществявало се продължително време и с голяма жестокост, а по смисъла
на закона това, че се осъществява пред непълнолетно дете, се приравнявало на
насилие, осъществявано и спрямо него.
Моли
да бъдат наложени на ответника следните мерки
по ЗЗДН: чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН – да не доближава молителя и
жилището, в което живее в с. Ж., на по – малко от 30 метра за срок от 18
месеца.
В
изпълнение на указанията на съда, дадени, предвид наведените в молбата
твърдения за инцидент и на 10.08.2020 г., молителят е представила декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и за този инцидент.
В
молбата е инкорпорирано и искане на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН да бъде
постановена заповед за незабавна защита на нея, защото имало пряка и
непосредствена опасност за живота и здравето ѝ, като спрямо ответника
бъде наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 – да не доближава молителя и дома,
в който живее в с. Ж. на по – малко от тридесет метра.
Горните факти и обстоятелства са
декларирани от молителя по надлежния ред с необходимите Декларации по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН. Представени
са и други писмени доказателства и са ангажирани гласни доказателствени
средства. Молбата съдържа предвидените в
чл. 9 от ЗЗДН реквизити и е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от същия закон. Същевременно връзката
между молителя и извършителя попада в хипотезата на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН. Следователно страните по делото, съобразно твърденията в молбата,
разполагат с активна и пасивна процесуална легитимация за целите на специалното
производство.
По направеното с молбата искане по
реда на чл. 18 от ЗЗДН, съдът се е произнесъл с определение № 715/14.08.2020
г., с което същото е било уважено и е издадена заповед за незабавна защита на молителя с мерки по
чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН до приключване на делото с влязло в сила
решение, като
ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителя и му е забранено да приближава молителя и дома, в който живее
понастоящем в с. Ж., а именно дома на родителите ѝ, на по – малко от
тридесет метра разстояние.
На основание чл. 9, ал. 2, във вр. с.
чл. 8, т. 2 от ЗЗДН по делото е конституирано като пострадало лице малолетното
дете на страните Я.Д.Я., ЕГН **********.
На основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт по
делото е призована ДСП – Провадия, на която е възложено да изготви и социален
доклад по делото.
Ответникът не е подал отговор на
молбата.
В съдебно заседание молбата се
поддържа от молителя В.Г., чрез
процесуалния ѝ представител. Моли съда да издаде заповед за защита, с която Д.Г. да не
доближава В.Г. на по-малко от 20 метра за максимален период от 18 месеца.
Ответникът се явява в съдебно
заседание лично. Не оспорва фактите, изложени в
разглежданата молба относно инцидента от 23.07.2020 г. Отрича фактическите
твърдения за това, което е станало на 10.08.2020 г. Моли съда да уважи
молбата и да издадете заповед.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите
и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Молбата за защита е с правно
основание чл. 8, т. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 5 от ЗЗДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност,
като при проверката ѝ за допустимост съдът взе предвид следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръгът на
лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред. В
случая молителят и ответникът са лица в отношенията по чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, а малолетният
пострадал и ответникът са лица в отношения по чл. 3, т. 4 от ЗЗДН. С оглед на това съдът намира, че молителят Г. и
малолетното дете имат право на защита по ЗЗДН.
Целта
на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е
осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .
Съгласно посочената разпоредба,
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Според нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита,
само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В представените
такива се съдържат твърдения за упражнено психическо, емоционално и най-вече
физическо насилие, изразяващо се в телесни посегателства, осъществени от
ответника на процесната дата – 23.07.2020 г., както и за психическо и
емоционално насилие, осъществено от ответника на втората процесна дата –
10.08.2020 г. Законодателят е улеснил доказването на акта на домашно насилие
посредством декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като в по-голяма част от
случаите на такова насилие, с оглед обстоятелствата, при които се извършва, е
невъзможно или значително затруднено доказването да се осъществи с
доказателствените средства, предвидени в ГПК. В конкретния случай обаче, са
налице писмени и гласни доказателства, в подкрепа на твърдяното от молителя.
Страните не спорят относно фактите на
съществуващо между тях до този момент фактическо съжителство, както и че са
родители на малолетния пострадал, а от направените служебно справки в НБД
„Население” се установява родствената
връзка между страните и детето.
По делото е представен протокол за
предупреждение от 12.08.2020 г., съставен на основание 65 от ЗМВР, подписан от
ответника Д.Г. и мл. полицейски инспектор Валентин Вълчев при РУ – Провадия.
В съдебно заседание процесуалният
представител на молителя поясни, че на 10 август са се обадили на тел. 112 и са
помолили да дойде патрулна кола, като са ги уведомили какво се е случило, но
такава не е дошла. На другия ден също са потърсили съдействие, но отново никой
не е дошъл. Ответникът е казал, че ще заколи сина на молителя и тогава тя пак
се е обадила на органите и те са дошли на 12 август.
Представено е и Експертно решение на ТЕЛК №
0687 от зас. № 037 от 11.03.2020 г., издадено от МБАЛ „Св. Анна – ****” АД, от
което се установява, че молителят Г. е с 60% трайно намалена работоспособност и
с водеща диагноза: мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии.
От изготвения социален доклад, се установява,
че при проучването социалните работници са констатирали, че детето Я.Я. се
чувства добре в дома на баща си. Последно е посетил майка си в началото на
месец август. Основни грижи за детето до края на месец юли 2020 г. са полагали
и двамата му родители. Към настоящия момент детето живее с баща си, сестра си и
дядо си по бащина линия. Бащата на детето работи, а майката е пенсионер по
болест. Установено е, че психо-емоционалното състояние на детето е добро, но то
проявява признаци на тревожност в присъствието на баща си. Детето с нежелание е
разговаряло със социалните работници и не е споделило почти нищо за проблемите
между родителите му. Социалните работници не са установили към настоящия момент
риск за живота и здравето на детето. Становището им е, че не следва да се
възпрепятстват контактите на детето с неговите родители.
По
делото са събрани и приобщени и гласни доказателствени средства, ангажирани от молителя.
Свидетелят М.П.Д. /майка
на молителя/ дава показания, че в началото страните живеели добре, но дъщеря
ѝ криела от нея някои неща, за да нямали разправии. Посочва, че не е
виждала ответникът да бие дъщеря ѝ, но тя идвала бита в дома ѝ и се
виждали синините ѝ. Два пъти била идвала при майка си със синини. Март
месец дошла със синини, след инсулта, а втория път – през юли 2020 г. За
инцидента на 23.07.2020 г. разказва, че е била на работа и когато се прибрала
заварила децата и дъщеря си. Молителят казала на свидетеля, че вече няма да се
прибира при мъжа си. Тогава дъщеря ѝ разказала за случилото се. На
10.08.2020 г. Д. изпратил два пъти Я. да каже на майка си да изпрати дъщеря им
вкъщи, но тя не отишла. В десет без двадесет вечерта Д. дошъл, нахлул в двора
им и започнал да вика и крещи: „Дайте ми дъщерята!”. За да ги защити, синът ѝ
излязъл с вилата. Свидетелят и синът ѝ успели да избутат ответника навън.
Той седнал на поляната и започнал да крещи: „Искам си дъщерята.”. В. му казала,
че е пиян и няма да я пусне тази вечер. Момичето избягало и се скрило вътре. Д.
им казал да изкарат Н., само да я види. Баба ѝ я извикала и тя излязла. Д.
я грабнал за ръцете и детето тръгнало. В. я викала по име, но тя тръгна с него.
Д. държал Н. за ръката. Н. му казала: „Татко остави ме. Пиян си тази вечер.
Утре ще се прибера.“, но той я взел. След 10 август Д. бил пак пиян и се
заканвал на центъра на селото. Дъщеря ѝ още същата вечер, на 10 август, е
звъняла на полицията, но никой не ѝ е обърнал внимание. Според свидетеля
това отношение на Д. към дъщеря ѝ се дължи на ревност и алкохол. Посочва,
че на 10 август той не нападал В., а нападал сина ѝ. Синът ѝ го
спрял, за да не я удари. Д. им казал, че ще ги убие. Това го казал към всички,
които били в къщата. На свидетеля казал, че няма да може да излезе, за да отиде
на гарата на работа. На 10 август Я. бил там.
Съдът кредитира
изцяло споделеното от свидетеля, отчитайки нейната евентуална
заинтересованост, с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Съдът
подложи на внимателна преценка и анализ дадените показания, съпостави ги с
останалите по делото доказателства, като констатира, че те са логични,
последователни и подкрепени от останалите доказателства, поради което не е
налице основание да бъдат дискредитирани.
На основание чл. 15, ал. 1 от
ЗЗДт по делото беше изслушано детето Я.Я.. За случая през месец юли разказва,
че се сеща,
че един ден бил навън и си играел с топката. Родителите му започнали да се
карат. Майка му казала нещо на баща му, но той бил навън и не ги чул. Сестра му
май била вътре. Посочва, че баща му не го е гонил. След като се скарали, майка
му ги взела – него и сестра му, с нея. Мама му казала, че отиват у баба му,
защото с баща му са се скарали. Тя казала, че ще останат там. Сподели, че е съм
свикнал при баща си и решил да се прибере при него. Към него той не се отнасял
лошо и не му се карал. Баща му му казвал да отиде да види майка си и той ходел
да я види. Не знае какво се е случило през месец август. Сеща се, че двамата с баща
му отишли в двора на баба му. Баща му му казал, да отиде и да каже на Насето,
ако иска да се върне. Те не я пускали. Детето отишло и казало на баща си, че не
я пускат да си дойде. Баща му отишъл до тях, но не бил влизал вътре. Стоял до
вратата. Те отворили вратата и братът на майка му тръгнал с вилата срещу баща му.
Те го бутали, той паднал и си ударил ръката. Заявява, че баща му не им е
направил нищо, нито им е посягал. Казал само, че си иска дъщерята. Те не я
пускали. Бутали го. Когато кака му излязла, баща ѝ я хванал и ѝ
казал да си ходят. Не я е дърпал. Тя му казала да се успокои. Баща му бил пиян.
Преди тези случки не му е направило впечатление да има напрежение между майка
му и баща му.
В
своите обяснения, дадени в съдебно заседание, молителят твърди, че откакто се е
оженила през 1998 г., ответникът все я тормозил и я бил, но тя заради децата не
казвала и той продължавал. Сега започна пак да я бие, а тя била болна. Като
лежала в болницата, докторът я питал, дали той я бие. Тя казала, че не я бие и
не я тормози. Криела го заради децата и
да не чуват хората. Сега, като се разделили я заплашвал. За инцидента на 23.07.2020
г. разказва, че хвърлял по нея туби и чаши. Станал и започнал да я бие с
бастуна. Повод за това бил разказът на ответника, че майка ѝ е казала на
центъра нещо. Молителят попитала коя е тази жена, която му е казала, а той не
ѝ отговорил. Тогава тя му казала някакви думи и той ѝ казал, че
сестра му му е казала. Молителят признава, че е казала мръсни думи. При побоя
се счупил бастуна. Бил и дъщеря ѝ, защото тя тръгнала да я отървава от
него. Ударил и дъщеря ѝ с бастуна. Молителят взела децата и отишла в
комшиите, а след това отишла при майка си. Я. спал само една вечер у майка
ѝ и отишъл при баща си, заради колелото. Твърди, че ответникът нищо не
прави на децата. Биел само нея и я тормозел. Сочи, че Д. я ревнувал. Вярвал на
всичко, което му кажели. Тогава започвали проблемите. Той я биел, когато е
пиян, без да ѝ казва защо. Като се прибирал пиян, не всеки път я биел.
Понякога пред децата я биел. На следващия ден скандалът продължавал. Сега,
когато я бил, Я. бил навън. Ответникът я бил вътре. Н. била вътре и ги
разтървавала. Той даже нея я ударил с бастуна. Посочва, че не е обсъждала с децата това, че се карат и той я
бие. Аз им казала, че ще отиде при майка си, но те я молили да не си отива. Твърди, че сега Д. не
ѝ давал децата. Не пускал Я. при нея. Откакто се прибрала при майка ми, Я.
е идвал да я види. Н. не била идвала от 10 август. Дошла един ден само, за да
си вземе сандалите и се прибрала. Н. била на 18 години, навършени. Твърди, че
вече ще стои при майка си и че не иска Д. да идва при нея. Вчера пак ѝ се
обадил от скрит номер и казал, че и 20 години да минат, ще заколи брат ѝ.
В обясненията си, дадени в съдебно
заседание, ответникът сочи, че това което казала В. било малко преувеличено. За първия
случай през месец март, тази година, той бил виновен. Питал я нещо и тя не му
отговорила. Хвърлил една чиния, но не я ударил. Тогава тя отишла при майка си.
Минало малко време и му се обадила. Помолила го, да я прибере от майка ѝ,
защото не вижда от високото кръвно. Казал на комшийката и отишъл с нея с
колата, за да я прибера. Тя се прибрала. На същия ден майка ѝ изпратила
полиция в дома им, за да му съставят протокол, че той я е взел насила. Г.
обяснила на полицаите, че тя му се е обадила да отиде да я вземе. Тогава той
ѝ казал, че вече не искал да вижда майка ѝ. Твърди, че се карали
с В. заради майка ѝ. След месец март не е имало скандали в дома им.
Излага, че вечерта преди 23 юли е пил и на сутринта изпуснал автобуса. Казал
ѝ: “В., майка ти те хвали много, че много шеташ и си гледаш работата“. Тя
знаела, че той си говори със сестра си, но му казала, че която жена му е
казала, да отива при нея. В. била с бастун. Той взел бастуна и я ударил два
пъти, и бастунът се счупил. После си тя взела багажа и си отишла. Когато я
ударил с бастуна, се качил на колелото и излязъл от вкъщи. На 10 август
изпратил Я. да извика дъщеря му. Те не я пуснали. Два пъти изпращал Я.. Тогава той
отишъл да извика дъщеря си. Дъщеря му казала на Я., че майка ѝ и баба
ѝ не я пускат да си дойде. Твърди, че е отишъл до тях, без да влиза в
къщата. Я. бил до него. Те излезли тримата. Бабата го бутала, а синът ѝ
идвал с вилата срещу него. Съборили го на земята. Помолил ги, да му дадат
дъщеря му и ще се прибере. Дъщеря му била пред портата. В. не я пускала. Тогава
Н. казала, че ще се прибере с баща си. Отрича да е дърпал дъщеря си. Взели си
колелетата със сина му и с дъщеря му слезли до магазина. Купили си храна и се
прибрали. Твърди, че никога не е бил молителя, само сега ѝ ударих два
бастуна. Те се разбирали чудесно, но всичката работа я правила майка ѝ. В.
получила инсулта на 27.12.2019 г. и постъпила в болница. През ден ходел в
болницата. Когато ударил В., Н. била там. Тя му казала: „Татко, не се разправяй
с мама“. Тя се опитала да ги разтърве. Отрича да е ударил дъщеря си.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Молбата за защита се разглежда
относно два конкретни акта на насилие, извършени на 23.07.2020 г. и на 10.08.2020 г., а всичко останало следва да се отчита
като съпътстващи факти и обстоятелства.
Въз основа на събраните писмени
доказателства изслушаните свидетелски показания, представените декларации по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и доказателствената стойност, която законът им придава,
изготвеният социален доклад, както и с оглед признанията на ответника за
събитията от 23.07.2020 г. и отчасти за тези от 10.08.2020 г., въпреки опитите
му да омаловажи последните, съдът приема, че описаните актове на домашно
насилие са доказани. Действията на ответника съдът квалифицира като физическо,
психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Съдът намира поведението на
ответника за недопустимо и в абсолютно противоречие с общоприетото разбиране за отношенията между лица, намиращи
се във фактическо съпружеско съжителство.
В ЗЗДН не е дадено легално
определение за фактическо съпружеско съжителство. Определения за фактическо
съжителство на съпружески начала и фактическо извънбрачно съжителство са дадени
в ЗПКОНПИ и ЗЧРБ. Съгласно § 1, т. 18 от ДР на Закона за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, "фактическо съжителство на съпружески начала" е
доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица,
по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване
в брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат
един за друг и за общо домакинство, а според т. 10 от ДР на Закона за
чужденците в Република България „фактическо извънбрачно
съжителство" е налице, когато лицата живеят в едно домакинство и
съжителстват на съпружески начала.
Въз
основа на приетото от съдебната практика, настоящият съдебен състав счита, че
фактическо съпружеско съжителство е налице тогава когато две лица от различен
пол, съжителстват заедно въз основа на свободната им и независима воля, като
поддържат взаимоотношения по между си и в отношенията с околните, идентични с
взаимоотношенията между съпрузи при съществуващ брак, като признаването на това
състояние не е свързано с някаква правно регулирана процедура. Касае се за
отношения на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом и домакинство,
като партньорите следва да са обвързани от взаимно уважение, разбирателство,
подкрепа и грижи, както и чрез общи усилия и според своите възможности,
имущество и доходи да осигуряват благополучието на тази общност.
В случая между
страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че същите са се намирали във фактическо съпружеско съжителство от 1998 г., от
което имат родени две деца.
Несъмнено се установява, че отношенията между страните са конфликтни.
Спрямо молителя, ответникът е упражнил физическо насилие на 23.07.2020 г.,
съпроводено с психическо и емоционално такова, а на 10.08.2020 г. – психическо
и емоционално насилие, което е неправомерно, тъй като засяга личността на друг
индивид. При това, както се установи по делото, действията на ответника са
осъществени в присъствието на малолетното дете на страните, като за определянето
му като пострадало лице е без значение дали то е видяло случилото се на
23.07.2020 г. Достатъчно е че е чуло, че между родителите му е имало скандал.
Що се отнася до случилото се на 10.08.2020 г., на него детето е присъствало
през цялото време и дори съзнателно е било въвлечено в инцидента от своя баща.
Последният, който е бил в нетрезво състояние, два пъти е изпратил момчето да
извика сестра си да се прибере, а след това, отивайки до дома на родителите на
молителя, отново взема детето със себе си, като по този начин го е направил
неволен свидетел на поредния скандал. От изслушването на детето съдът придоби
впечатления, че то е емоционално привързано и към двамата си родители, факт,
констатиран и от социалните работници, поради което и предвид възрастта му, не
може да се очаква от него да даде оценка на случилото се между родителите му и тяхното
поведение. Наличието на влошен семеен климат обаче и възникнали
неразбирателства, не следва да провокира прояви от такъв характер, изразяващи
се във физическа агресия и предизвикване на отрицателни емоционални и
психически състояния, водещи до негативни изживявания, което е недопустимо,
както от законова, така и от морална гледна точка. Нещо повече, при
установеното по делото влошено здравословно състояние на молителя, за което
ответника признава, че знае, подобно агресивно отношение би могло да доведе до
фатални последици за нея.
Предвид всичко
изложено, съдът приема, че спрямо В.Г. и малолетното дете Я.Я. е извършено
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, поради което същите следва да
получат защита срещу извършителя на насилието – Д.Я..
За да се защитят правата на пострадалите
лица, е необходимо съдът да наложи съответни мерки за защита. Посоченото в молбата
и декларациите, дават основание за реакция и изискват намесата на съда като
регулатор в отношенията между страните, каквато именно е и целта на закона - да
обезпечи неприкосновеността на личността, обект на посегателство, чрез
механизми на въздействие за закрила, които по делото несъмнено са необходими. Съдът, като съобрази фактическите отношения между страните
и поведението на ответника, приема, че същият следва да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя. Налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН съдът
счита, че ще способства за преосмисляне от ответника на собственото му
поведение към В.Г., която до настоящия момент е била негов съжител и е майка на
децата му, съответно за промяна в отношението му към нея, за прецизиране на
употребяваните спрямо нея изразни средства и обръщения, за преустановяване на
упражняваното спрямо нея физическо насилие и отправяните заплахи за
физическа саморазправа.
По
отношение на поисканата мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН – да не доближава
молителя и жилището, в което живее в с. Ж., на по – малко от 30 метра /в
съдебно заседание процесуалният представител на молителя посочи 20 метра/ за
срок от 18 месеца, съдът приема за подходяща мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, предвид установения по делото акт от 10.08.2020 г., поради което искането
е основателно и следва да бъде уважено. При
определяне на срока, за който да бъде наложена мярката за защита, съдът изхожда
от характера на физическото насилие, както и от установеното по делото системно
психическо, емоционално и физическото насилие, осъществявано от ответника
спрямо молителя, при което намира, че следва да бъде определен срок от 10
месеца, с оглед разпоредбата на чл. 5,
ал. 2 от ЗЗДН, считано от датата на постановяване на съдебното решение. При определяне на мярката и
срока, за който следва да бъде наложена, съдът съобрази и обстоятелството, че страните като
родители, би следвало да контактуват помежду си при разрешаването на въпросите,
свързани с родителската отговорност. Въпреки че по този повод не е наложително
непременно родителите да имат директен и непосредствен физически контакт,
доколкото тези отношения могат да се осъществяват и по друг начин - телефонни
разговори и комуникация чрез социалните медии, близки приятели или родственици,
съдът намира, че ако се определи максимален срок на мярката - 18 месеца, това
би довело постепенно до еднолично
разрешаване на въпросите относно родителската отговорност от родителя, при
когото детето е останало да живее, което не е в негов интерес.
По
отношение на пострадалото малолетно дете съдът намира за подходяща мярката по мярката
по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН - задължаване на
ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие.
Относно мярката, предвидена в чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН, за временно определяне местоживеенето на детето при
пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, преценката
за прилагането е предоставена на съда, като същата следва да бъде съобразена с интересите
на детето, за които съдът следи служебно. С оглед конкретните обстоятелства
по делото съдът намира, че в случая тази мярка е неподходяща и че налагането
ѝ не би било в интерес на детето. За да направи този извод, съдът взе
предвид както представения по делото социален доклад, така непосредствените и
лични впечатления, които съдът придоби при изслушването на родителите и детето.
В този
доклад, се прави констатация, че за детето се полагат адекватни грижи от страна
на неговите родители, че между последните и детето съществува емоционална
връзка, но между родителите съществува сериозен конфликт и криза в отношенията
им, които се отразяват негативно върху психиката му. Детето е чувствително към
промяната във взаимоотношенията между родителите и реагира на това чрез
затваряне в себе си. При съдебното изслушване на родителите ясно се открои
обичта и на двамата към детето, а при неговото изслушване то не обвини нито
един от тях за случилото се. Наред с това съдът счита, че на практика ако се
допусне налагане на тази мярка в рамките на настоящото производство, това в
значителна степен би се отразило неблагоприятно на психо-емоционалното
състояние на детето. То е израснало в дома на баща си, свикнало е с
обстановката и с неговите обитатели и на този етап не би разбрало кое налага да
бъдат променени средата и начина му на живот. При изслушването то по детски
обясняваше, че него баща му не го е гонил и че към него той не се отнасял лошо и не му се карал.
Съдът намира, че изброените мерки за защита ще
имат максимален предупредително-възпиращ ефект, като следва да се има
предвид, че при несъобразяване с наложените мерки или неспазването им дори
еднократно, законодателят е предвидил неблагоприятни последици за нарушителя,
свързани с намеса на органите на реда и сигнализиране на Прокуратурата - чл.
21, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДН, а с приетия ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 16 от 22.02.2019 г.
е предвидил и най – високата степен на защита от домашно насилие, каквато е
наказателноправната. Налагането им за определените срокове ще даде възможност на молителя да
преодолее страха си.
По отношение на мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДН, следва да се посочи, че задължаването на извършителя да се въздържа
от извършване на домашно насилие, по съдържание не се различава от задължението
на всеки правен субект да не нарушава правата на останалите. Тази мярка се
налага без определяне на срок и поради това с нея се гарантира трайна превенция
на пострадалия от последващи посегателства върху неговата правна сфера.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, като
последица от решението, нарушителят трябва да бъде осъден да заплати глоба. Налагането на парична глоба е обусловено от основателността
на молбата за защита и е винаги кумулативно. Глобата е необходима заради
извършеното от дееца по отношение на молителя, като задължителна реакция спрямо
укоримо поведение, което следва да се преустанови. Съдът
преценява, че подходящият размер на глобата би бил такъв в размер на 300.00лева.
Паричната санкция в този размер е в състояние да окаже търсеното превантивно
въздействие занапред и без да е необходимо тя да се налага в по - висок размер,
защото целта на това наказание е с него да намери реализация идеята за
поправяне и превъзпитание на нарушителя, без да се оказва ненужно негативно и
неблагоприятно икономическо въздействие върху него.
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, за сметка на нарушителя следва да се възложат разходите
за държавна такса за образуваното производство, възлизащи в размер на 25 лева,
съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Молителят не претендира разноски,
поради което и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.
15, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, съдът
Р Е
Ш И:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на В.М.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** от осъщественото спрямо нея домашно насилие от Д.Я.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, като:
ЗАДЪЛЖАВА Д.Я.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗЗДН да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.М.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***.
ЗАБРАНЯВА на Д.Я.Г., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да приближава В.М.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, както и жилището, в което живее, а именно: дома на родителите
ѝ в с. Ж., община Провадия, на по малко от 30 метра разстояние за срок от
10 месеца.
ЗАДЪЛЖАВА Д.Я.Г., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетния Я.Д.Я.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
НАЛАГА ГЛОБА на
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Д.Я.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на 300,00 лева /триста
лева/, платима по сметката на Районен съд – Провадия в двуседмичен срок от
влизане в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА Д.Я.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по
сметка на Районен съд - Провадия сумата от 25.00
лева /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса по
делото, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
УКАЗВА на полицейските органи да
следят за изпълнението на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д.Я.Г., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал
неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата на
основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
Преписи от настоящото решение и от издадената
заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН да
се изпратят служебно и на РУ - Провадия.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - **** в седемдневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: