№ 619
гр. Варна, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110100842 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Н. В. И. срещу ЗАД Армеец
искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 2 268,90 лв. за
обезщетение за причинени имуществени вреди за отстраняване на щета, увредени заден
капак и вътрешен десен стоп, в резултат на настъпило застрахователно събитие по
застрахователен договор/застрахователна полица застрахователна полица № 0306X0821523
от 13.06.2023г. за „Каско", клауза „Пълно" на лек автомобил марка Ауди А4, с peг. № **** за
настъпило застрахователно събитие на 21.07.2023г., в гр. София на паркинга в ж.к. Надежда
пред бл. 253, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 24.01.24г. до окончателното изплащане на задължението.
Сумата 2 268,90 лв., се претендира за всяка една увредена част както следва: заден
капак-цена в ново състояние 1 899,90 лв.,труд 200,00 лв., боя и материали 50,00 лв.;
вътрешен десен стоп цена в ново състояние 50,00 лв. и труд 19,00 лв., както и за камера и
тониране 500,00 лв.
Ищецът твърди, че на 13.06.2023г. сключил застраховка „Каско", клауза „Пълно" на
собствения си автомобил марка Ауди А4, с peг. № ****, с ответника ЗАД „Армеец", със срок
на действие от 16.06.2023г. до 15.06.2024г. Автомобилът бил застрахован за 8 000.00 лева по
застрахователна полица № 0306X0821523 от 13.06.2023г., като към момента е платена 3-та
вноска.
Сочи, че на 20.07.2023г. предоставил автомобила на Н.Н. И.а. Същата на 21.07.2023г.,
около 01.30 часа, в гр. София, управлявайки л.а. Ауди А4, с peг. № **** при маневра обратен
завой на паркинга в ж.к. Надежда пред бл. 253, в тъмен, неосветен участък не вижда дърво
при движение на заден ход и се блъска.
Ищецът твърди, че на 21.07.2023г. уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, била заведена щетата под претенция № 10123030103545. В описа,
като увредени детайли бяха описани: заден капак и вътрешен десен стоп. Като обезщетение
за претърпените вреди получил сума в размер на 913.04 лева.
Ищецът сочи, че ответникът не му изплатил в цялост дължимото обезщетение,
поради което предявява претенцията си пред съда.
1
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска.
Счита претендираният размер на обезщетението не само за неоснователно завишен,
но и определен напълно произволно, и не съответства на действителните стойности на
авточастите в страната и йената на труда по средни пазарни цени. Счита, че изплатеното от
застрахователя обезщетение е напълно съответстващо на претърпените щети. Твърди, че е
налице презастраховане, поради което обезщетението следва да се намали в пропорция равна
на съотношението между договорената застрахователна сума и действителната стойност на
МПС.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна и прави следните
правни изводи:
В настоящото производство ищецът следва пълно и главно да докаже факта на
съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото с характера
на договор по застраховка, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора,
настъпване на покрит от застрахователното правоотношение между страните риск и
осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало
правото му да претендира застрахователно обезщетение и неговия размер. В тежест на
ответника е, при положително доказване на горното, да докаже, че е изпълнил поетите с
договора задължения, респективно изправността си по него, включително предпоставките за
отказ от плащане на застрахователно обезщетение.
Съдът е приел за безспорно между страните по делото съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка застраховка „Каско" със срок на
действие, обхващащ датата на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие
по застрахователна полица № 0306X0821523 от 13.06.2023г. на лек автомобил марка Ауди
А4, с peг. № **** , от 16.06.2023г. до 15.06.2024г.
Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото застрахователна
полица застрахователна полица за застраховка Каско на МПС № 0306Х0821523.
Съобразно Свидетелство за управление част І № *********, собственик на лек
автомобил марка Ауди А4, с peг. № **** е Н. В..
Щетата е заведена при застрахователя под № 10123030103545.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните САТЕ се установява,
че на 21.07.2023 г. около 01:30 часа, процесният автомобил се е намирал в гр. София и е бил
управляван от Н. И.а. В ж.к. Надежда, на паркинга пред блок № 253, при маневра за обратен
завой и при движение на заден ход, водача не вижда дърво зад автомобила и се блъска в
него. Щетите по автомобила и тяхната стойност по средни пазарни цени за части и труд към
датата на произшествието, са в общ размер на 3181.94 лева. На база на описания механизъм
на възникване на застрахователното събитие, експертизата приема, че е налице причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди. Пазарна стойност на л.а.
Ауди А 4, рег. № ****, рама ****, на база на аналозите към 21.07.2023 г. и след закръгляне:
7950 лева.
През време на действието на договора за застраховка „Каско " - на 13.06.23 г., е
установено увреждането на застрахования автомобил.
Застрахователят по имуществена застраховка „Каско" носи отговорност за всички
вреди, които са настъпили в резултат на събитие, предвидено като покрит застрахователен
риск в застрахователния договор и в Общите условия към него.
Механизмът на настъпване на щетите, както и наличието на причинно следствена
2
връзка се установява от заключението по приетата САТЕ, прието от съда и неоспорено от
страните.
Следователно категорично по делото е доказана причинно следствената връзка между
вредите и процесното ПТП.
Спорен между страните е въпросът относно размера на дължимото обезщетение.
При съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата на чл.400, ал.2
от КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда на
имущество, представлява възстановителната му стойност като цена на всички присъщи
разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за възстановяване на това
имущество до вида преди увредата, без прилагане на обезценка /в тази насока Решение
№57/07.07.2016г. по т.д.№3751/2014г. на ВКС, първо т.о/. Затова при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват данни за
реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН /в
тази насока постановени при подобна фактическа обстановка Решение № 79/2009г. по т.д.№
156/2009г. на ВКС, т.о.; Решение № 52/08.07.2010г. по т.д.№ 652/2009г. на ВКС, първо т.о.;
Решение № 109/14.11.2011г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; и решение № 165/24.09.2013г.
по т.д.№ 469/2012г. на ВКС, т.о./.
Съгласно непротиворечивата съдебна практика по приложението на чл. 405 КЗ,
обективирана в решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО,
решение по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение по т. д. № 1586/2013 г на ВКС,
ТК., II ТО; решение по т. д. № 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение по т. д. № 2140/2014
г. на ВКС, ТК, І ТО и редица други, застрахователното обезщетение при вреди на имущество
е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора
е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на събитието. При
изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
В КЗ не е регламентирано като условие за заплащане на дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение реално извършване на ремонт на застрахованото имущество. В
случая се установи, че е отремонтиран вътрешния десен стоп. Ищецът не ангажира
доказателства за заплатена сума по отстраняване на тази щета. Независимо от което, правно
релевантно за определяне размера на застрахователното обезщетение е пазарната стойност
на причинената щета към момента на настъпване на застрахователното събитие, като
нейният размер не може да надвишава застрахователната сума. Ето защо следва да се
присъди обезщетение съобразно даденото заключение по САТЕ.
От заключението на вещото лице по изслушаната авто – техническа експертиза се
установи, че ремонтът на вредите, причинени на застрахования автомобил през време на
действие на застрахователния договор, определени по средни пазарни цени възлиза на
3181,94 лв. От същата, след приспадане на заплатеното от застрахователя обезщетение от
913,04 лв., което не е спорно между страните, предявения иск се явява основателен за сумата
от 2268,90 лв. Вещото лице е установило, че повредите по застрахования автомобил по вид и
степен на увреждане биха могли да настъпят при посочения от ищеца в исковата молба и
3
уведомлението за щета механизъм.
Неоснователно е възражението на ответника за презастраховане, тъй като видно от
представена по делото Застрахователна полица за застраховка Каско на МПС №
0306Х0821523 застрахователната сума е 8 000 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и
главно доказване предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по
имуществената застраховка по чл. 405, ал.1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен
в претендирания размер от 2268,90 лв.
По разноските: На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат и направените от ищеца разноски.
Направено е възражение от ответника по отношение на заплатеното
адв.възнаграждение от насрещната страна за сумата от 630 лв. и 240 лв. по възз. ч.гр.д.
983/24г. Съгласно чл.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко
от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае
до адвокатско възнаграждение, което съобразно цената на предявения иск, броя проведени
съд. заседания и правната и фактическа сложност на делото не води до извод за
прекомерност, както и заплатеното такова по възз. ч.гр.д. 983/24г.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и
направените от ищеца разноски в настоящото производство ,вкл. възз. ч.гр.д. 983/24г. на
ВОС съобразно представен списък по чл.80 от ГПК или общо сумата от 1385,76 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище гр.София да заплати на Н.
В. И., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна сумата в размер 2 268,90 лева (две хиляди
двеста шестдесет и осем лева и деветдесет стотинки), обезщетение за причинени
имуществени вреди за настъпили щети: увредени заден капак и вътрешен десен стоп, в
резултат на настъпило застрахователно събитие по застрахователен договор/застрахователна
полица № 0306X0821523 от 13.06.2023г. за „Каско", клауза „Пълно" на лек автомобил марка
Ауди А4, с peг. № **** за настъпило застрахователно събитие на 21.07.2023г., в гр. София
на паркинга в ж.к. Надежда пред бл. 253, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 24.01.24г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище гр.София да заплати на Н.
В. И., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна сумата в размер 1385,76 лв. (хиляда триста
4
осемдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки) представляваща сторени от ищеца
разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5