№ 1416
гр. Пловдив, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Анг. Станева
Членове:Стефка Т. Михова
Борис Д. Илиев
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502283 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение юг“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, ЕИК
*********, чрез пълномощника му по делото юрк. К.А., против Решение
№182/13.06.2022г., постановено по гр. д. №67/2021г. по описа на РС- Карлово, с което е бил
отхвърлен предявения от дружеството против Д. М. Т., ЕГН ***, иск за признаване за
установено, че ответникът дължи на „Електроразпределение юг“ ЕАД сумата от 1862,24
лв., представляваща дължима сума по фактура №**********/11.02.2020г. за
допълнително начислена за заплащане електрическа енергия за периода от 08.08.2019 г. до
04.02.2020г., и сумата от 107,08 лв.- обезщетение за забава за периода 22.02.2020г.-
12.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.10.2020г. до окончателното й
заплащане, за които суми по ч.гр.д.№1289/2020г. по описа на Районен съд- Карлово е
била издадена Заповед №260122 от 14.10.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК. Във въззивната жалба са изложени подробни оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, като от въззивния съд се иска неговата отмяна и
постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендират се
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Д. М. Т., ЕГН ***, чрез пълномощника му адв. К. Н., с който се
взема становище за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице, насочена е срещу неблагоприятното за него първоинстанционно
решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269, изр. първо от ГПК настоящият съд извърши
1
служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива
пороци в случая не се констатираха. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен
до изложените във въззивната жалба оплаквания, като може да приложи и императивна
материалноправна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г
по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК, като
ищецът „Електроразпределение юг“ ЕАД иска постановяване на решение, с което да се
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Д. М. Т. му дължи
сумата от 1862,24 лв., представляваща дължима сума по фактура
№**********/11.02.2020г. за допълнително начислена за заплащане вследствие
неизмерване, непълно или неточно измерване електрическа енергия за периода от
08.08.2019 г. до 04.02.2020г. за обект, находящ се в с. Б., ул. ***, ИТН 1095273, и
сумата от 107,08 лв.- обезщетение за забава за периода 22.02.2020г.-12.10.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 12.10.2020г. до окончателното й заплащане, за които суми по
ч.гр.д.№1289/2020г. по описа на Районен съд- Карлово е била издадена Заповед
№260122 от 14.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
От фактическа страна по делото не се спори между страните, че ищецът е
потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в с. Б., ул. ***, ИТН 1095273, и
като такъв се намира в облигационна връзка с „ЕВН Електроснабдяване България” ЕАД. От
представения по делото констативен протокол е видно, че на 04.02.2020г. служители на
ищеца „Електроразпределение юг“ ЕАД са извършили в присъствието на ответника
проверка на електромера, измерващ доставената в имота му електрическа енергия, при
което са констатирали, че към захранващите входящи проводници преди електрическото
табло на сградата е присъединен двужилен меден кабел със сечение 2 х 1,5 мм.2,
който е поставен преди електромера, като по този начин посоченият кабел захранва
обекта без консумираната електрическа енергия да се отчита от електромер. Протоколът
е подписан от ответника Д. М. Т..
При разпита си като свидетел по делото съставителят на протокола Д. Г.-
служител на дружеството- ищец, потвърждава описаните в него обстоятелства.
Въз основа на констатациите в протокола ищцовото дружество е извършило
корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период- от 08.08.2019г.
до 04.02.2020г., за което е издало фактура №**********/11.02.2020г., с която му е била
начислена допълнително за заплащане електрическа енергия на стойност 1862,24 лв.
От заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно- техническа
експертиза се установява, че при свързване на меден кабел със сечение 2 х 1,5 мм.2
към електроразпределителната мрежа преди електромера потребената електрическа
енергия по този кабел не се измерва от електромера и не се заплаща от клиента.
Няма данни и не може да бъде установено кога е било извършено присъединяването
и да се определи началният момент на неизмерването на електрическата енергия.
Неизмереното количество електрическа енергия, потребено от неправомерно
присъединения кабел, е определено в съответствие с чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ и е
остойностено съобразно чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от правна страна, че
ответникът няма качеството на единствен потребител на електрическа енергия за
процесния имот, тъй като последният е съсобствен, а като съсобственик ответникът
дължи заплащане на доставената за имота електрическа енергия съобразно
притежаваната от него идеална част от имота, размерът на която не бил установен в
процеса. По така изложените съображения съдът е приел, че исковата претенция е
неоснователна и следва да се отхвърли. На следващо място, съдът е приел, че
съгласно разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, б.А от Закона за енергетиката право да
извърши едностранна корекция на сметката за електрическа енергия на потребителя за
минал период в случаите на неизмерена или неправилно измерена такава има само
2
крайният снабдител на електрическа енергия, а не операторът на
електроразпределителната мрежа, каквото качество има ищцовото дружество. Ето защо
последното няма вземане срещу ответника за дължими суми вследствие на извършена
корекция на сметката му за електрическа енергия за минал период.
Направеният от първоинстанционния съд извод за неоснователност на иска
поради обстоятелството, че ответникът не бил единствен собственик на имота, е
неправилен. По делото липсват каквито и да са доказателства за собствеността на
процесния имот, като между страните няма спор, че титуляр на откритата партида за
доставяне на електрическа енергия в него е именно ответникът Д. М. Т., който не
оспорва, че е съсобственик на имота. При това положение обстоятелството, че имотът е
съсобствен и ответникът не е негов единствен собственик, е без значение за
дължимостта на цената на доставената електрическа енергия. Задължението за
заплащане стойността на доставената за имота електрическа енергия възниква за
лицето- собственик или съсобственик, с което е сключен договора, а отношенията
между него и останалите собственици на имота подлежат на уреждане помежду им, но
не касаят дружеството- доставчик, черпещо правата си от сключения договор. В този
смисъл са задължителните указания, дадени в мотивите на т.1 на Тълкувателно
решение №2/2017 от 18.05.2018г. на ОСГК на ВКС, което се отнася до задължения за
топлинна енергия, но следва да намери приложение по аналогия, в което се приема, че
когато единият съсобственик сключи писмен договор при публично известни общи условия
с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при
последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди,
освен за своята идеална част от имота, и за идеалната част на другия съсобственик, поради
което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди за цялото жилище. В случая не се спори между страните, че партидата за
процесния имот в дружеството- доставчик е открита на името на ответника като
негов съсобственик, който в това си качество е договорно обвързан за заплащане на
доставената за имота електрическа енергия и дължи пълната й стойност, а в случай,
че в имота за процесния период е живял и съответно- ползвал такава друг
съсобственик, то ответникът следва да насочи претенциите си за заплащане на
стойността й към него.
Неправилни са и изводите на съда за липса на нормативно основание за
ищцовото дружество да претендира от ответника заплащане на дължими суми за
електрическа енергия за минал период поради неизмерване или неточно измерване на
същата. Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 във връзка с ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ приема правила
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В
изпълнение на законовата делегация КЕВР е приела Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, влезли в сила на 04.05.2019г. В чл.49-56
от ПИКЕЕ са предвидени реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия, като посочените разпоредби легитимират оператора на
електроразпределителната мрежа като лице, което извършва преизчисляването и има
право да получи от ползвателя на мрежата съответната сума, определена в резултат на
преизчисляването. Съгласно формираната практика на ВКС /Решение №77 от
30.05.2022г. на ВКС по гр.д.№2708/2021г., 3-то г.о.; Решение №50178 от 07.10.2022г.
на ВКС по гр.д.№3603/2021г., 4-то г.о./ материалноправните разпоредби на ПИКЕЕ,
легитимиращи оператора на електроразпределителната мрежа като лице, което има право
да начислява корекции на сметки на потребителите за минал период, респ. да начислява
суми за реално потребена електрическа енергия, са в рамките на законовата делегация
3
и не противоречат на нормативен акт от по- висока степен. Предвид горното в случая
ищцовото дружество има право да претендира от ответника заплащане на суми поради
извършена корекция на сметката му за електрическа енергия за минал период в резултат
на неизмерването й и това негово право не противоречи на чл.98а, ал.2, т.6, б.А от
Закона за енергетиката.
При така установените по делото фактически обстоятелства от правна страна
настоящият състав на съда намира, че предявеният установителен иск е основателен и
следва да се уважи. Съгласно чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ при установено неправомерно
присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на
констатиране на присъединяването по една втора от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа,
при 24-часово натоварване, като съгласно ал.2 преизчисляването се извършва въз основа
на констативен протокол. В настоящия случай от представения по делото констативен
протокол по чл.49 от ПИКЕЕ, съставен от служители на ищцовото дружество и
подписан от ответника, и от заключението на съдебно- техническата експертиза се
установява, че обектът на ответника е бил снабден с електрическа енергия посредством
меден кабел със сечение 2 х 1,5 мм.2, присъединен към захранващите проводници
преди електромера. Налице е неправомерно присъединяване към електрическата мрежа,
поради което следва да се приеме, че съгласно чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ за ответното
дружество, в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа е
възникнало правото да начисли и претендира от потребителя заплащане на
електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на
присъединяването по една втора от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово
натоварване. Съгласно приетата СТЕ същата е била правилно определена и
остойностена от ответника с издадените съгласно чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ фактура и
справка. Предвид горното следва да се приеме, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 1862,24 лв.- цена на електрическа енергия за минал период- от
08.08.2019 г. до 04.02.2020г. по фактура №**********/11.02.2020г. От приложените по
делото писмени доказателства е видно, че с писмо, връчено на ответника на
19.02.2020г., ищцовото дружество му е изпратило фактурата и справката и го е
поканило да заплати дължимата сума в посочения във фактурата срок- 21.02.2020г. С
оглед допуснатата забава в плащането на задължението ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 22.02.2020г.-12.10.2020г.,
което, изчислено служебно от съда съгласно чл.162 от ГПК, възлиза на
претендираната сума от 107,08 лв.
Без значение за изхода на делото са доводите на ответника, че не е поставял
процесния кабел, снабдяващ с електрическа енергия имота му, а същият бил поставен
от покойния му брат. Начисляването съгласно чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ на електрическа
енергия за минал период не е санкция за неправомерно поведение на абоната, а начин
за избягване на неоснователно обогатяване, тъй като в резултат на извършеното
неправомерно присъединяване са били създадени условия той да ползва електрическа
енергия, която не се отчита и заплаща. Ирелевантно е и наведеното от ответника
обстоятелство, че за периода на извършената корекция на сметката му той бил
заплащал отчетената от електромера му електрическа енергия. Допълнително
начислените му с процесната фактура количества електрическа енергия се отнасят за
ползваната такава посредством неправомерно поставения преди електромера кабел и
съответните свързани с него консуматори и нямат връзка с тези, отчетени от
електромера.
По така изложените съображения обжалваното решение, с което искът е бил
отхвърлен, следва да се отмени, като вместо него се постанови ново решение за
уважаването му.
4
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят направените
по делото разноски за двете инстанции. В заповедното и първоинстанционното
производство ответникът е направил разноски за държавна такса в размер на 119,49
лв. и за експертиза в размер на 350 лв. и следва да му се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв., а във въззивното производство е направил
разноски за държавна такса в размер на 40,05 лв. и следва да му се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., поради което общо следва да му
се присъди сумата от 809,54 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №182/13.06.2022г., постановено по гр. д. №67/2021г. по описа
на РС- Карлово, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че Д. М. Т. от с. Б.,
ул. ***, ЕГН ***, дължи на „Електроразпределение юг“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, ЕИК *********, сумата от
1862,24 лв., представляваща дължима сума по фактура №**********/11.02.2020г. за
допълнително начислена за заплащане вследствие неизмерване, непълно или неточно
измерване електрическа енергия за периода от 08.08.2019 г. до 04.02.2020г. за обект,
находящ се в с. Б., ул. ***, ИТН 1095273, и сумата от 107,08 лв.- обезщетение за
забава за периода 22.02.2020г.-12.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 12.10.2020г.
до окончателното й заплащане, за които суми по ч.гр.д.№1289/2020г. по описа на
Районен съд- Карлово е била издадена Заповед №260122 от 14.10.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. М. Т. от с. Б., ул. ***, ЕГН ***, да заплати на
„Електроразпределение юг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ №37, ЕИК *********, сумата от 809,54 лв.- разноски и
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5