Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 63/27.3.2019г. гр.Ямбол
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ЯМБОЛ,Втори
административен състав
на деветнадесети март 2019 год.
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТКОВА
Секретар Ст.Гюмлиева
като разгледа докладваното от съдия
Д.Петкова
адм. дело № 297 по описа на 2018 г.
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.145
и сл.АПК във вр. с чл.118 Кодекса за социално
подпомагане/КСО/.
Пред Административен съд-Ямбол е
депозирана жалба от И.Д.И. *** против Решение №2153-28-8/5.11.2018 год. на
Директора на ТП на НОИ-Ямбол ,с което е оставена без уважение жалбата на оспорващия против Разпореждане №2174-28-103#2/19.07.2018
год. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Ямбол, и без разглеждане в частта в
която се оспорват намиращите се към пенсионната преписка два броя констативни
протоколи.
В жалбата се сочи ,че оспорвания
административен акт е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на закона
и при съществени нарушения на процесуалните норми, а в частта в която жалбата е
оставена без разглеждане е нищожен.Иска се неговата цялостна отмяна и се
претендира присъждане на съдебни разноски.
В с.з. жалбоподателят се явява лично и с
процесуален представител и поддържа изцяло жалбата.
Ответната страна редовно призована не
изпраща представител.Представя писмено становище чрез процесуалният си
представител, в което излага подробни съображения за неоснователност на
жалбата. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.На осн.чл.78
ал.5 ГПК във вр. с чл.144 АПК прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът,след преценка на събраните по
делото доказателства,приема от фактическа страна следното:
С Разпореждане №**********/24.09.2010
год. на жалбоподателя И.Д.И. е
отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност считано
от 23.04.2010 год. със срок на инвалидността до 01.04.2012 год.в минимален
размер при осигурителен стаж 20 год.,11 м. и 8 дни ,като в общия осигурителен стаж не е включен стажа като самоосигуряващо се лице.С Разпореждане №01002/7.01.2011
год., считано от 23.04.2010 год. е изменена личната пенсия за инвалидност за
трайно намалена работоспособност в размер на 353.45 лв. при осигурителен стаж
до датата на инвалидизиране 31 г. и 8 м. като на лицето е зачетен осигурителен стаж и
доход по осигурителна книжка за периода 01.04.1991-31.12.1998 год. и 01.01.2007-22.04.2010 год.На 20.12.2013 год. Ив.И. е подал
заявление за преизчисляване на личната пенсия поради общо заболяване на осн.чл.21 ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж/НПОС/. С Разпореждане №1014/14.02.2014 год. пенсията е преизчислена от
20.12.2013 год. като е включен осигурителен стаж и доход за периода
7.01.2013г.-19.12.2013 г. Прието че за този период лицето е работело по
граждански договор във фирма „Топ фуудс-1“ ЕООД.
При извършване на осн.чл.108
ал.1 КСО проверка по разходите на ДОО на осигурителя ЕТ“И.И.
–**“ЕТ е съставен Констативен протокол № КВ-5-28-00378823/19.02.2018 год. на
контролен орган при ТП на НОИ-Ямбол в който е отразено ,че съгласно
осигурителна книжка лицето има заверен осигурителен стаж,както следва: 9 месеца
за периода 04.-12.1991 год., по 12 м. за 1992 г.,1993 г. и 1997 г., 8 месеца за
периода 01.-08.1998 год.,по 12 м 2007 г.,2008г. и 2009 г. и 4 месеца за периода
01.-04.2010 год.В Регистъра на осигурени лица са подадени данни за Ив.Д.И. с
вид осигурен 12-за самоосигуряващи се лица за периода
01.01.-31.12.1997 год.,01.01.-31.08.1998
г.,01.01.-31.12.2007 г.,01.01.-
31.12.2008 г.,01.01.-31.12.2009 г. и 01.01-30.04.2010
г.А от справка за направени вноски във фондовете на ДОО се установява че: за
1997 год. за м.05 и м.07 осигурителните вноски са в непълен размер, а за
останалите месеци са внесени от самоосигуряващото се лица осигурителни вноски отговарящи на
дължимите такива: за 1998 год. са внесени осигурителни вноски отговарящи на
дължимите такива за 12 месеца: за периода 1999-2002 год. липсват данни в
Регистъра за осигурени лица,няма внесени вноски ,няма заверена осигурителна
книжка:за 2003 год. осигурителната
книжка не е заверена,и са внесени осигурителни вноски само за м.11 и 12: за
2004 год. липсват данни в регистъра,осигурителната книжка не е заверена,и са
внесени осигурителни вноски за периода
януари-септември:за 2005 и 2006 год. са внесени осигурителни вноски за 12 м.,а
осигурителната книжка не е заверена:за 2007 год. са внесени осигурителните
вноски за 12 м.,но завереният по осигурителната книжка осигурителен доход не
може да бъде потвърден:за 2008 год. осигурителните вноски са внесени:за 2009
год. са внесени осигурителни вноски за 9 месеца:за 2010 год.-3 месеца и 14
дни.Със същия протокол е направен извода,че на жалбоподателя не може да бъде
потвърден заверения осигурителен стаж и доход за периода м.04.1991 г.-м.12.1993
год.,както и че при отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване е зачетен осигурителен стаж
до 23.04.2010 год. по некоректно заверени осигурителни книжки.С Констативен
протокол № КВ-5-28-00382662/27.02.2018 год. за допълване на КП от 19.02.2018
год. е посочено че с разпореждането от 7.01.2011 год. е зачетен осигурителен
стаж по осигурителна книжка за периода 01.04.1991 г.-31.12.1998 год. и 01.01.2007 г.-22.04.2010 г. и че в пенсионното досие на Ив.И.
не се съхраняват отрязъци от заверена осигурителна книжка за периода 1994-1996
г.По отношение на 2009 год. е отразено че внесените осигурителни вноски
отговарят на дължимите такива за девет месеца –от м.01 до м.09.С Констативен протокол № КВ-5-28-00379272/19.02.2018 год. за извършена
проверка по разходите за обществено осигуряване на „Топ фуудс-1“ЕООД е
установено,че фирмата е вписана в ТР през 2008 год. с управител Й.А.. През 2013
год.е вписана промяна в собствеността и седалището на фирмата, като новия собственик
и управляващ е К.Г.. За извършване на
проверка в осигурителя за положения от Ив.И. осигурителен стаж по
граждански договор за периода 07.01.2013 год.-19.12.2013 год. проверяващия
старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ е поискал обяснения от Й.А. и К.Г.,
от счетоводната къща обслужвала фирмата , както и ЯРП по образувано досъдебно
производство, но не открива граждански договор на лицето Ив.И., както и каквито
и да са други документи ,удостоверяващи извършвана от лицето дейност в
дружеството.При извършена проверка в информационната система на НОИ се
установява че осигурителя е подал данни по чл.5 ал.4 т.1 КСО за Ив.И. за
проверявания период с вид осигуряване 14-„работещи без трудови правоотношения“,
но не е спазил сроковете, както и че не внасял осигурителни вноски.При тези
данни проверяващия орган е направил заключение че осигурителя е допуснал
нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба Н-8/2005 год.за съдържанието, сроковете, начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурени от тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица и на чл.7 КСО.
Въз основа на така извършените проверки
и съставени КП Ръководителя на ПО при ТП на НОИ издава Разпореждане №
2174-28-103#2/19.07.2018 год.,с което1.Изменя Разпореждане
№01002/7.01.2011 год. и всички последващи, както
следва:изменя личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване,като приема
осигурителен стаж до 23.04.2010 год. 28г.09 м.,като счита че не следва да се
зачете осигурителния стаж за периодите: 01.04.1991
г.-31.12.1996г.:01.05-31.05.1997г.:01.07-31.07.1997 г.:01.01.1999г.-31.12.2002
г.:01.01.2003 г.-31.10.2003г.:01.10.2004 г.-31.12.2004
г.:01.10.-31.12.2009 г.:2.Отменя Разпореждане №1014/14.02.2014 год..3.Отказва
да преизчисли личната пенсия за инвалидност поради
общо заболяване на осн.чл.21 ал.2 от НПОС:4.На осн.чл.114 ал.1 КСО задължава лицето да възстанови
неправомерно получените суми от 23.04.2010 год. ведно с лихвата по чл.113 КСО. Като
мотиви за постановяване на разпореждането по т.1 и т.2 е посочено “поради
невнесени осигурителни вноски от самоосигуряващото се
лице“, а по т.3 “поради невнесени осигурителни вноски на работещи без трудово
правоотношение“.Като правно основание за издаване на разпореждането са посочени текстовете на
чл.75,чл.99 ал.1 т.2б“а“ и чл.114 ал.1 КСО.Разпореждането на ръководителя на ПО
при ТП на НОИ е оспорено пред Директора на ТП на НОИ-Ямбол, като жалбоподателят
е оспорил както извършените проверки и констатациите по тях ,въз основа на
които са съставени КП,така и разпореждането по чл.114 ал.1 КСО и е поискал
отмяна на цялото разпореждане.С Решение №2153-28-8/5.11.2018 год. Директора на
ТП на НОИ е оставил без уважение жалбата на Ив.И. срещу разпореждането на
ръководителя на ПО-Ямбол, като е приел че въз основа на събраните нови факти и обстоятелства, намерили
отражение в КП разпореждането от 7.01.2011 год. и всички последващи
се явяват неправилно постановени, поради което и следва същото да се измени.Със
същото решение Директора на ТД на НОИ е
приел,че жалбоподателят е оспорил съставените констативни протоколи и
тъй като последните не съставляват индивидуални административни актове е
оставил в тази част жалбата без разглеждане.Решението на директора на ТП на
НОИ-Ямбол е връчено на Ив.И. чрез процесуалният му представител на 5.11.2018
год.Жалбата против решението е подадена до Административен съд-Ямбол чрез
административния орган на 15.11.2018 год.
По делото са представени ревизионни
записки за извършени финансови ревизии
по приходите и разходите на ДОО, по приходите на НЗОК и допълнителното
задължително пенсионно осигуряване на ЕТ“**“ с ревизионни периоди м.11.90г.-м.11.91
г.,1.12.91 г.-28.2.1993 г.,1.3.93г.-31.3.1994 г.1.4.95 г.-30.09.1996 г.,01.01.2001 г.-31.12.2003 г./на една от представените
рев.записки не се разчита ревизирания период/,при които не са констатирани
нарушения.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна,съдът прави следните правни изводи:
Оспорването се явява процесуално
допустимо ,като подадено пред компетентния съд в рамките на преклузивния
14-дневен срок,след проведен задължителен административен контрол пред Директора
на ТП на НОИ-Ямбол, от лице с правен интерес, засегнато неблагоприятно от
издадения административен акт, против годен за обжалване административен акт.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспореното решение на Директора на ТП
на НОИ-Ямбол,с което е оставена без уважение жалбата на Ив.И. против
разпореждане на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Ямбол е постановено от
надлежен орган, в кръга на предоставената му компетентност с оглед разпоредбата
на чл.118 ал.1 във вр. с чл.117 ал.1 т.2 б“б“ КСО.Разпореждането от 19.07.2018 год.е издадено на осн.чл.99 ал.1 т.2 б“а“ КСО от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Ямбол и с оглед разпоредбата
на чл.98 ал.1 т.1 КСО също е издадено от материално и териториално компетентен
орган.Настоящата инстанция обаче счита,че процесното
решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни ,като издадени
при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби.
Съгласно чл.108 ал.1 т.1 КСО
контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си задължения имат право
да проверяват всички фактически и юридически лица за дейността, възложена на
НОИ. За извършване на проверките те имат право на свободен достъп до работните
помещения и обекти.Следователно по силата на чл.108 ал.1 т.1 КСО е допустимо и
законосъобразно контролните органи при ТП на НОИ да извършват проверка на
пенсионните преписки по всяко едно време, независимо от изтеклия период, независимо
от наличието или липсата на съмнение и независимо от наличието или липсата на
външни сигнали или обективни индикации.При това положение извършената проверка
на жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо
се лице и като такова работило по граждански договор за периода 1.04.1991
год.-30.04.2010 год.и 07.01.-31.12.2013 г.,завършила с Разпореждане от
19.07.2018 год., с което е изменено Разпореждане №01002/17.01.2011 год. и последващите го,както и е отменено Разпореждане№1014/14.02.2014
год.е в съответствие с правомощията на органите на НОИ.
Според разпоредбата на чл.98 ал.1 т.1 КСО пенсиите и добавки към тях се отпускат, изменят, спират, възобновяват, прекратяват
и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностно лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение
на НОИ или други длъжностни лица,определени от ръководителя на ТП на
НОИ.Разпореждането съставлява индивидуален административен акт, който има за
правна последица възникването на конкретни права и задължения за страните по
административното правоотношение.Като индивидуален административен акт , с
влизането му в сила разпореждането придобива стабилитет, като се преклудира правомощието на административния орган да
въздейства върху разрешения по вече приключило производство въпрос. Именно
поради това законодателят е предвидил отделно, императивно уредено
производство, само в рамките на което е възможно да се измени или отмени
разпореждане издадено по реда на чл.98 КСО, каквито безспорно са двете
разпореждания посочени по-горе, а именно № 01002/ 17.01.2011 год. и № 1014/
14.02.2014 год. Регламентацията се намира в чл.99 КСО, като правната норма лимитивно изброява предпоставките, даващи възможност да се
образува производство по изменение респ. отмяна на влязло в сила разпореждане
за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, прекратяване, възобновяване и
възстановяване на пенсия, като същите са обособени в две групи. В случаите по
чл.99 ал.1 т.1 КСО производството се инициира по заявление на пенсионера, а по
чл.99 ал.1 т.2 от б“а“ до б“д“ КСО правосубектен да
възобнови производството е административния орган.
Както беше посочено по-горе като правно
основание за издаване на Разпореждане №2174-28-103#2/19.07.2018
год. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Ямбол
е посочена разпоредбата на чл.99 ал.1 т.2 б“а“ КСО “пенсията е отпусната
въз основа на неистински или подправен документ или документ с невярно
съдържание“.Преди всичко нито в оспореното решение на Директора на ТП на
НОИ-Ямбол, нито в потвърденото с него разпореждане не са посочени ясно кои са тези документи с невярно съдържание/както е формулирал основанието си
ръководителя на ПО/ въз основа на които са издадени измененото разпореждане от
7.01.2011 год. и всички последващи го, както и това
от 14.02.2014 год.Най-вероятно се касае за осигурителните книжки на
жалбоподателя които са били представени от него/обстоятелство което
административния орган не оспорва/към момента на постановяване на
разпореждането №01002/ 7.01.2011 год. и последващите
го.Що се касае до разпореждането №1014/ 14.02.2014 год. по никакъв начин не
става ясно кой е документа с невярно съдържание.Но независимо от изложеното, за
да бъде приложима хипотезата на чл.99 ал.1 т.2 б“а“ КСО следва първоначално
представените документи, послужи като
доказателство за осигурителен стаж и доход,въз основа на които е
отпусната и пенсията и е определен нейния размер да бъдат признати за
неистински или подправен или документ с невярно съдържание.Документ с невярно
съдържание е този който е издаден от оправомощено за това лице, но чието съдържание не
съответства на обективната действителност. Установяването на този факт обаче
става по надлежния съдебен ред- с исково
производство по ГПК или в производство по НК.Както се посочи по-горе данни за
това по делото няма.Напротив административния орган по никакъв начин не твърди,
че документите които според него са с невярно съдържание са отменени .Ирелевантно за спора е по каква причина това не е сторено
до издаването на разпореждането от 19.07.2018 год.Декларативното изявление на
ръководителя на ПО в неговия акт, че пенсията на жалбоподателя е
определена въз основа на документи с
невярно съдържание не ги прави такива.Съгласно чл.108а КСО когато контролните
органи на НОИ установят,че са създадени документи с невярно съдържание те са
длъжни да уведомят органите на прокуратурата.До установяването и обявяването по
реда на НПК на процесните осигурителни книжки за
документ с невярно съдържание,същите като издадени по съответния ред и надлежно
заверени от органите на НОИ се явяват официален документ с материална доказателствена сила.Съгласно чл.41 ал.1 НПОС осигурителния
стаж на самоосигуряващите се лица/какъвто е
конкретния случай/се установява с осигурителни книжки, в която се посочва
времето през които лицата са били осигурени и доходът върху който са внесени осигурителните
вноски.За да може да послужи за установяване на осигурителния стаж, осигурителната
книжка която го удостоверява, следва да бъде надлежно оформена и своевременно
заверена от длъжностното лице в ТП на НОИ съгласно чл.7 ал.5 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се
лица,българските граждани на работа в чужбина и морските лица в действащата
редакция към момента на постановяване на измененото разпореждане от 7.01.2011
год. и последващите го такива/С §6 на ПМС №45/5.03.2015
год.,в сила от 1.07.2015 г. чл.7 от наредбата е отменен/.Видно от оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане ответната страна не оспорва че
представените от жалбоподателя осигурителни книжки са били надлежно заверени.В
подкрепа на това са и представените към административната преписка копия на
същите касаещи част от оспорения период,извършените ревизии във фирмата на
жалбоподателя завършили с ревизионни записки за липса на нарушения,съставения КП №КВ-5-28-00378823/19.2.2018 год. и допълващия
го такъв от 27.02.2018 год.Въпреки това за да издаде оспорения акт,административния орган е приел че са
налице нови факти и обстоятелства,тъй като при извършване на проверката
контролния орган е посочил че не следва да се зачитат за осигурителен стаж
посочените периоди поради невнасяне на осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице.За пълнота на изложеното следва да се отбележи че дори
липсата на осигурителни вноски за процесните периоди
не може да се вмени във вина на оспорващия,при наличието на надлежно заверени
осигурителни книжки.
Съдът счита че даже и да се приеме ,както
е посочено в цитирания по-горе КП че осигурителните книжки не са били надлежно
заверени за периода 1999 год.-2006 год.,/въпреки че в решението си ответника е
приел оБратното/то тогава сме изправени пред хипотезата
на пенсия определена в неправилен размер.Ако осигурителната книжка не са били
заверени за осигурителен стаж и доход то те не са годно доказателствено
средство и е следвало административния орган да не ги кредитира и да не зачита
тези периоди за осигурителен стаж, при издаването на разпореждането №01002/7.01.2011 год. и последващите
го такива, което той не е сторил. Нещо повече за да издаде оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане,административните органи формално се позовават
на разпоредбата на чл.99 ал.1 т.2 б“а“ КСО, но обосновават тази си теза с
твърдения за неправилно постановени разпореждания и неправилно определен
осигурителен стаж поради невнесени осигурителни вноски от самоосигуряващото
се лице.При това положение налице е противоречие между фактическите и правни
основания,което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Що се касае до частта от решението,с
която е потвърдено разпореждането за отмяна на Разпореждане №1014/14.02.2014
год. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Ямбол ,то освен изложените по-горе
съображения,следва да се посочи и следното.За да отмени разпореждането от
14.02.2014 год. Ръководителя на ПО при ТП на НОИ се позовава на КП №
КВ-5-28-00379272/19.02.2018 год.,в който е посочено че заради допуснати
нарушения на чл.3 ал.1 от Наредба Н-8/2005 год. и на чл.7 КСО от страна на
осигурителя „Топ фуудс-1“ЕООД при който
жалбоподателя Ив.И. е работел по граждански договор,то за периода
07.01.-31.12.2013 год.не може да му бъде потвърден осигурителния стаж и
доход.Обстоятелството че осигурителя е водел непрецизно своята документация, както и
че не представя при поискване
съответните документи не следва да ангажира неблагоприятни правни
последици за И., в качеството му на добросъвестно лице.От съществено значение
за настоящия казус е обстоятелството, че
към момента на извършване на проверката осигурителя е подал данни по чл.5 ал.4
т. КСО за Ив.И. за проверявания период с вид осигурен 14-работещи без трудови
правоотношения.Допуснатите от осигурителя нарушения е основание за реализиране
на неговата административнонаказателна отговорност
или наказателна такава ако има данни за престъпление.Но неправомерното му
поведение не може да засегне правото на осигуреното лице още по-малко да
обоснове извод за невъзникнало осигуряване.
С оглед на изложеното съдът счита ,че
оспорения акт е постановен при допуснати нарушения на процесуалните правила, от
вида на съществените, което от своя страна е довело до нарушаване на
материалния закон,поради липсата на законовите предпоставки на чл.99 ал.1 т.2
б“а“ КСО.При извършване на своята проверка Директора на ТП на НОИ-Ямбол е
следвало да отчете допуснатите нарушение при издаването на Разпореждане № 2174-28-103#2/19.07.2018
год.
Пред вид на изложеното депозираната
жалба се явява основателна и оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Ямбол
и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Ямбол
следва да се отмени.
Решението на Директора на ТП на
НОИ-Ямбол, в частта в която е оставена без разглеждане жалбата на Ив.И. следва
да се прогласи за нищожно, тъй като административния орган се е произнесъл без
да бъде сезиран за това.Видно от депозираната пред него жалба против Разпореждането
на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Ямбол жалбоподателя не е оспорил
констативните протоколи , а обстоятелството че
административния орган не посочва на какво основание се е самосезирал за извършване на проверка, както и
обстоятелствата установени по време на тези проверки.Неправилно директора на ТД
на НОИ-Ямбол е възприел жалбата като така срещу съставените в резултат на
проверката констативни протоколи.
При този изход на делото и с оглед
разпоредбата на чл.143 ал.1 АПК административния орган следва да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски,съставляващи възнаграждение за един
адвокат в размер на 350 лв. съобразно представения по делото договор за правна
защита и съдействие.Възражението на ответната страна по чл.78 ал.5 ГПК във вр. с чл.144 АПК съдът преценява като неоснователно.Съгласно
чл.8 ал.3 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство,защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес,извън случаите по ал.2
възнаграждението е 500 лв.В конкретния случай договореното и изплатено
възнаграждение е под този минимум.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ
Решение № 2153-28-8/5.11.2018 год. на Директора на ТД на НОИ-Ямбол и
потвърденото с него Разпореждане №2174-28-103#2/19.07.2018
год. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Ямбол.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Решение №
2153-28-8/5.11.2018 год. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол в частта в която
жалбата на И.Д.И. , съд.адрес *** офис 27, адв.Ж.Г.
против Констативен протокол №КВ 5-28-00378823/19.02.2018 год. и Констативен
протокол № КВ 5-28-00382662/27.02.2018 год. е оставена без разглеждане, а
производството по жалбата в тази част е
прекратено.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Ямбол да заплати на И.Д.И.
с посочен адрес разноски в размер на 350/триста и петдесет/ лева съставляващи
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.138 АПК.
АДМ.СЪДИЯ :/п/не се чете