О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 23.09.2020 г.
Административен съд Кърджали в открито съдебно заседание
на осми септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Айгюл Шефки
разгледа докладваното от съдия Шефки адм.д.
№ 35 по описа за
2020 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 215, ал.1 Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба от Д.Д.В. от *** срещу Разрешение за строеж №225/04.11.2019
г. за обект
„Преустройство и промяна предназначение на спортен бар и игрална зала в кафе-сладкарница
и игрална зала в част от УПИ ***,
кв.*** по плана на ***“, издадено от главния архитект на община Кърджали. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на оспореното разрешение
за строеж /РС/,
като издадено в нарушение на ЗУТ, в несъответствие с предвижданията на Подробния
устройствен план /ПУП/, както и на правилата и нормативите
за преустройство и промяна предназначението на обектите, посочени в РС. Изразява несъгласие с предприетото преустройство
и промяна на предназначението на горния обект.
Иска отмяна на оспорения акт и претендира направените по делото разноски.
В с.з., лично и чрез адв.Б., поддържа подадената жалба.
Ответникът
по жалбата – Главен архитект на община Кърджали, не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна
- „Балканстрой-инжинеринг” ООД,
***, чрез адв.В., намира подадената жалба за недопустима, поради липса
на правен интерес. В тази връзка сочи,
че обектът, визиран в строителното разрешение
е с нежилищен характер,
поради което за извършеното
преустройство не се изисква съгласието
на останалите съсобственици в сградата.
Съдът,
като
взе
предвид
доказателствата по делото и
становищата на страните,
приема
следната фактическа обстановка:
Установи се по делото, че жалбоподателката
е собственик на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
*** по КККР на ***, УПИ ***,
кв.*** по плана на *** /НА за
дарение на недвижим имот №***/*** г./, както и че с НА №***/*** г., Д.В. е учредила в полза
на заинтересованата страна „Балканстрой-инжинеринг“ ООД,
право на строеж върху
горния имот, по силата на което
да изгради „Жилищна сграда с търговски партер“ и придобие право на собственост върху бъдещи обекти,
изброени в пункт I от НА, като си запазила правото на строеж върху
обекти, посочени в пункт II от НА.
С РС №***/*** издадено от
гл. архитект на
община Кърджали, на „Балканстрой-инжинеринг“ ООД, е разрешено
изграждането на обект „Жилищна сграда с търговски партер в УПИ ***, кв.*** по плана на ***“ /л.392/.
С РС №***/*** г.
на гл. архитект на
община Кърджали, на „Балканстрой-инжинеринг“ ООД, е разрешено
изграждането на обект „Преустройство на игрална зала
в игрална зала и спортен бар, в част от УПИ ***, кв.*** по плана на ***“ /л.391/.
В тази връзка,
по заявление на заинтересованата
страна, е извършено и
изменение на КККР за самостоятелен обект в сграда /СОС/с идентификатор ***, от който са обособени
два СОС: идентификатор *** – спортен бар и идентификатор ***-игрална зала /л.326-372/. На 15.02.2018 г., обектът,
предмет на РС №***/***г. е бил въведен в експлоатация, видно от удостоверение
№***/*** г. /л.393/.
С Разрешение за строеж
№***/*** г., предмет на настоящия спор, гл. архитект на
община Кърджали, на основание чл.148, ал.2 ЗУТ, одобрен инвестиционен проект и комплексен доклад за съответствието на инвестиционния проект със съществените
изисквания на строежите, разрешил на „Балканстрой-инжинеринг“ ООД,
да изгради обект „Преустройство и промяна предназначението на спортен бар и игрална
зала в кафе-сладкарница и игрална зала в част от УПИ ***, кв.*** по плана на ***“.
От заключението на вещото лице по
назначената СТЕ, която съдът
приема като компетентна и обективна, ведно с обясненията, дадени в с.з., се установява,
че случаят касае преустройство
на два самостоятелни
обекта с отделни индентификатори по КККР. Според вещото лице, с така
предвиденото се изменя функционалното ползване на част
от игралната зала, като обектът си остава такъв за
хазарт. Обектът за обществено хранене-спортен бар също запазва предназначението си. В заключението
се приема, че предвиденото преустройство е обслужваща дейност, която не противоречи на предвижданията на ПУП за УПИ ***, кв.***, както и че с процесното РС не се предвиждат
конструктивни промени и не се засягат
общи части на сградата. Преустройство е в границите на двата
самостоятелни обекта с идентификатори *** – спортен бар и идентификатор
***-игрална зала. Самостоятелните обекти не ползват общи
части от сградата, имат самостоятелни входове,
както и не ползват обща
сградна инсталация.
Не се предвиждат
вътрешни инсталации в обекта да преминават
през помещения на отделни собственици,
като всички вътрешни преустройства са в границите на самостоятелните
обекти по КККР.
Не се променя
и съществуващия транспортен
достъп до процесните обекти. Процесното преустройство не предвижда и различно шумово замърсяване. Няма промени в части
„ВиК“ и „Електрическа“, както и промяна на вентилацията. В констативната част
на СТЕ вещото лице е изложило
съображения, че в случая
е следвало към инвестиционния проект да се приложи
и част „Технологична“ за установяване на технологичното оборудване и неговите параметри. Счита,
че от Техническото становище по част
„ЕЕ“ и „ОВК“ не било ясно, дали на място е изпълнена една обща инсталация или две отделни
инсталационни системи.
В с.з. сочи, че коментираните
недостатъци на инвестиционния проект, свързани с електрическата мрежа и нейната мощност са такива, засягащи вътрешната инсталация.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира подадената
жалба за недопустима, по следните съображения:
Установи
се от представените доказателства, в т.ч. и от заключението на вещото лице, че с
процесното РС се предвижда „игралната зала“ да запази
предназначението си като такава, а въведеният в експлоатация „спортен бар“ да се
преустрои в „кафе-сладкарница“. Така, на практика е разрешено преустройството на два самостоятелни обекта в сграда, без да е предвидена
промяна на тяхното предназначение. В тази връзка, съгласно § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ "Промяна на предназначението"
на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно
съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени
съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото
прилагане. Според относимата т.4 „Самостоятелни обекти
в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура, на приложение №4 „Класификатор
за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със
самостоятелни обекти в тях“ към чл.16, ал.3 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г.
за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, обектите за обществено хранене са отразени под №570. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл.5
от Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и
развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на
действието и прекратяване на категорията, типовете заведения хранене и развлечения
(самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) са: 1. ресторанти; 2. заведения
за бързо обслужване; 3. питейни заведения; 4. кафе-сладкарници; 5. барове. От изложеното
следва, че с предвиденото преустройство на
спортен бар в кафе сладкарница не се променя предназначението на обекта, тъй като
и двата типа са заведения за обществено хранене.
По аргумент от предвиденото в чл.149,
ал.2 от ЗУТ, заинтересувани да оспорят разрешение
за строеж са: в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен
строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления
имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон,
а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът
на земята; в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен
строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; в случаите по чл. 185, ал. 1 и 2 - собствениците
и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната
собственост.
Случаят
касае преустройство на съществуващи нежилищни помещения, поради което не са налице
хипотезите на чл.38, ал.3 и 4 и чл.39, ал.2 ЗУТ, респ. жалбоподателката
не е заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ.
Въпреки,
че е собственик на самостоятелни обекти в сграда, жалбоподателката
не се явява и заинтересовано лице по смисъла на т.3 на чл.149, ал.2 ЗУТ.
Съгласно чл. 185, ал.1 ЗУТ, не се иска съгласието на останалите
собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения
или части от тях, когато: не се променя предназначението
им; не се отнемат общи помещения и площи
или части от тях и не се променя предназначението им; не се изменят съществено общите
части на сградата; се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през
или до делителната стена или през обслужващи помещения
по една вертикална ос; се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга
помещения на отделни собственици; се променя предназначението на обекти, разположени
в нежилищни сгради; преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и
6. В ал.2 на чл.185 е предвидено само в случаите извън тези по ал. 1, да се изисква
решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично
писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато
се завземат общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална
заверка на подписите.
Установи
се от заключението на вещото лице, неоспорено в тази му част, че с процесното РС не се предвиждат конструктивни промени и не се
засягат общи части на сградата. Двата обекта имат самостоятелни входове и не ползват
обща сградна инсталация. Не се предвиждат вътрешни инсталации
в обекта да преминават през помещения на отделни собственици, като всички вътрешни
преустройства са в границите на самостоятелните обекти по КККР. Не се променя и
съществуващия транспортен достъп до процесните обекти,
като с въпросното преустройство не се предвижда
и различно шумово замърсяване. Няма промени в части „ВиК“
и „Електрическа“, както и промяна на вентилацията.
По горните съображения,
съдът намира, че жалбоподателката
не е заинтересувано
лице по смисъла на нито една
от хипотезите на чл.149,
ал.2 от ЗУТ и няма правен интерес от оспорване на
Разрешение за строеж №***/*** г., издадено от гл.архитект
на община Кърджали. Не водят до друг извод и констатациите
на вещото лице, касаещи недостатъци на изготвения инвестиционен проект. Още повече,
че според поясненията в с.з., коментираните недостатъци са такива, засягащи вътрешната
инсталация.
Предвид изложеното, подадената жалба се явява недопустима, поради липса
на правен интерес. Налице са
условията на чл. 159, т. 4 от АПК и жалбата следва
да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на
нея съдебно производство, следва да бъде прекратено.
При този изход на спора и тъй
като заинтересованата страна „Балканстрой-инжинеринг“ ООД, не е направила искане за присъждане на
деловодни разноски, съдът не следва
да се произнася по този въпрос.
По
изложените съображения и на основание
чл. 159, т. 4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от открито съдебно
заседание на 08.09.2020 г., за даване ход на делото
по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Д.В. от *** срещу Разрешение
за строеж №225/04.11.2019 г., издадено от главния архитект
на община Кърджали.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.
№35/2020 г. по описа на АС-Кърджали.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ: