Мотиви към Присъда по НОХД № 237/2016 г.
по описа на Районен съд – Луковит
Производството е образувано по обвинителен
акт на Районна прокуратура Луковит, с който срещу П.Р.Ш. с ЕГН **********
са повдигнати обвинения за престъпление по 339, ал. 1 от НК – за
това, че от неустановена дата след 06.11.2014 г. придобил и до
13.11.2014 г. държал в стая №*** на хотел „Д.П.“ на ул.“Х. ***, огнестрелно
оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ – 1 бр. сигнално-газов пистолет
марка „ZORAKI
917-B“ със заличен фабричен
номер, калибър 9 мм, с променена конструкция – преработен в боен пистолет със
замяна на цевта със самоделно направена стоманена цев, както и боеприпаси по
смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ – 4 бр., патрони кал.9х17 мм – фабрично
производство на германската фирма “GECO”, представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие, без да има за
това надлежно разрешение съгласно чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ и за престъпление
по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК – за това, че на 13.11.2014 г., около
03,00 часа, в стая № 321 на хотел „Д.П.“ на ул.“Х. ***, се заканил на Е.А.Ц.
ЕГН ********** *** с убийство – че ще я застреля и ще й пръсне мозъка, като
насочвал пистолет, от което заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяване на намерението.
В съдебните прения представителят на
Районна прокуратура - Луковит
поддържа обвиненията срещу
подсъдимия, с фактическата обстановка и правна квалификация така, както е по
обвинителния акт. Счита същите за безспорно доказани, като развива подробни
съображения за това. Пледира за реализация на наказателната отговорност чрез
налагане на подсъдимия за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено с
три години изпитателен срок, а за престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК – наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което
да се отложи за изпитателен срок от три години, на основание чл. 23 от НК да се
определи едно общо най-тежко наказание.
По делото беше приет за съвместно
разглеждане граждански иск против подсъдимия П.Ш., предявен от пострадалата Е.А.
М./с фамилно име Ц. към инкриминираната дата/ за сумата 10000 лева,
претендирана като обезщетение на причинените й неимуществени вреди от
престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Пострадалата Е. М.беше
конституирана по делото като граждански ищец и частен обвинител. Поради
направено в хода на производството по
делото от гражданския ищец и частен
обвинител Е.А. М.с писмена молба изрично изявление за оттегляне на гражданския
иск и отказ от участие като частен обвинител, както и искане за заличаването й
като страна по делото в качеството й на граждански ищец и частен обвинител,
съдът прекрати производството по делото в гражданскоправната
му част досежно приетия за съвместно разглеждане граждански иск, като заличи
пострадалата Е.А. М.като граждански ищец и частен обвинител по делото.
Подсъдимият
П.Р.Ш. се явява лично в съдебно заседание. Не се признава за виновен, като се
възползва от правото си да не дава обяснения.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия адв. И.В. от ПлАК намира обвиненията срещу подзащитния му за недоказани,
като основани единствено на показанията на св. Е. М., достоверността на които
подлага под съмнение, тъй като не кореспондират с показанията на другите
свидетели. Пледира съдът да постанови оправдателна присъда и по двете
обвинения, повдигнати срещу подзащитния му.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.Р.Ш. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
български гражданин, циганин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан,
ЕГН **********.
Св. Е. Ц.
/понастоящем М./ и подсъдимият П.Ш. живяли на съпружески
начала за период от около три години (2010 г. – 2012 г.). От съвместното си
съжителство имат две деца, които не са припознати от подсъдимия. В началото на 2013
г. св. Е.Ц. напуснала подсъдимия и заживяла на съпружески начала с друг мъж – К.Ж.М.от
гр. Угърчин, като съвместното им съжителство продължило до началото на м.
октомври 2014 г., когато Ц. напуснала М., отново се събрала с подсъдимия П.Ш. и заживяла с него до инкриминираната дата –
13.11.2014 г. Заради св. Е.Ц. между подсъдимия П.Ш. и К.М.се породил траен междуличностен конфликт, дълбока
вражда, с проявления на взаимна агресия. След като в началото на м. октомври 2014
г. отново заживяли заедно, подсъдимият П.Ш. и св. Е.Ц.
заминали за Германия, върнали се в България за 06.11.2014 г., когато било
насрочено съдебно заседание в Районен съд Луковит по НОХД № 291/2014 г., на
което П.Ш. трябвало да присъства в качеството си на подсъдим по обвинение за
причинена средна телесна повреда на К. М.. След заседанието, пред сградата на Районен съд
Луковит възникнала конфликтна ситуация, при която К.М.и негови близки с брадви и бухалки повредили
лек автомобил „БМВ“, ползван от П.Ш.. По този повод
било образувано досъдебно производство /ДП № 304/2014 г. по описа на РУ
Луковит/.
Два дни след инцидента пред сградата на съда на
06.11.2018 г., подсъдимият Ш. и св. Ц. отседнали в хотел
"Дипломат" в гр. Луковит, като наемали стая за по една или няколко
нощувки. Оставали в хотела понякога с двете си деца, понякога с едното. На 08.11.2014 г. били регистрирани за три нощувки в стая № 209, на 11.11.2014 г.
- за една нощувка в стая № 104, на 12.11.2018 г. - за една нощувка в стая № 321.
На 12.11.2018 г. вечерта подсъдимият П.Ш. и св. Е. М.били
поканени на рожден ден в ресторант в гр. Луковит. Отишли там с 4-годишната си
дъщеря П.. На рождения ден присъствали и св. С.Г.А., св. М.Н.А. и св. И.Р.И.,
който бил първи братовчед на св. Ц.. В ресторанта подсъдимият и св. Ц. се
държали нормално, никой не забелязал нещо нередно в поведението им. На св. И.
му направило впечатление, че св. Ц., често си ровела в телефона и излизала до
тоалетната. След като ресторантът затворил в 24.00 часа, компанията се
преместила в казиното на центъра в гр. Луковит. Там подсъдимият Ш. и св. Ц. с детето останали за кратко време, след което
се прибрали в хотела.
На рецепцията била св. Ц.Ц., която познавала визуално
подсъдимия Ш. и св. Ц. като редовни гости на хотела. Св. Ц. не забелязала нищо
нередно в поведението им, държали се нормално като семейство с дете. Настанила
ги в стая № 321.
Към 03.00 часа на рецепцията дошла св. Ц. и поискала да си купи сок. Св. Ц. я
обслужила, след което влязла в служебната стая зад рецепцията, а след нея там
влязла и св. Ц., казала й, че има проблеми, че мъжът й я заплашва да я застреля
с пистолет. Св. Ц. веднага се обадила на охраната на хотела - св.П.Д.М., който
веднага дошъл. На него св. Е.Ц., плачейки, също казала, че била заплашвана - тя
и детето. В 03.40 ч. св. Ц.Ц. подала сигнал в РУ на МВР - Луковит. На място
пристигнал дежурният патрул, състоящ се от свидетелите Т.П.К. и Л.Х.Л.. Те
заварили св. Ц. в стаята до рецепцията, плачела, изглеждала разстроена.
Обяснила им, че мъжът й бил пийнал и я заплашвал с пистолет, че детето им също
е в стаята, че пистолетът е някъде на пода до леглото. Св. Ц.Ц. завела
полицаите до стая № ***. Вратата била отключена, полицаите отворили вратата и влезли
леко навътре в стаята, като заварили подсъдимият Ш. да спи на леглото от
външната страна до прозореца, а до него от вътрешната страна спяло детето. Св. К.
събудил подсъдимия Ш., казал му да пази тишина, за да не събуди детето, извел
го от стаята и отвън му поставил белезници, като му обяснил, че е задържан
заради отправени заплахи към св. Е.Ц.. Отвън
пред стаята полицаите попитали подсъдимия Ш. къде е пистолета, на което
подсъдимият отговорил, че не знае за какво оръжие го питат. Подсъдимият бил сънен, гол, само по боксерки,
полицаите му дали да се завие със завивка от стаята и св. К. го повел надолу по
стълбището, а св. Л. се върнал в стаята, за види дали детето не се е събудило и
погледнал на мястото, където св. Е.Ц. казала, че е оръжието. На пода до леглото
откъм прозореца видял пистолет и разхвърляни дрехи около него. След това св. Л.
откарал със служебния автомобил подсъдимия в районното управление, а св. К.
останал в хотела да уреди преместването на детето и св. Ц. в друга стая. Св. К.
се върнал в стаята, с него дошла и св. Е.Ц., за да вземе детето. Там св. К. попитал св. Е.Ц. знае ли къде е пистолета, тя
отговорила, че оръжието е до леглото на пода и отгоре има хвърлена дреха. Св. К.
намерил пистолета на земята до леглото, откъм прозореца – откъм страната,
където преди това заварили подсъдимия Ш. да спи, долу откъм краката. Върху
пистолета имало хвърлена дреха. Св. К. с чаршафа на леглото взел пистолета и
проверил пълнителя, в него имало няколко бойни патрона 9мм. Оставил пистолета и
пълнителя на леглото, излязъл и заключил стаята до пристигане на оперативната
група.
На 13.11.2014 г. за времето от 05.10 ч. до 06.00 ч. било
извършено претърсване в стая № *** в хотел „Д.П.“, в хипотезата на неотложност,
при което били намерени и иззети пистолет черен на цвят с надпис „Zoraki
S17-B Duble“, кал. 9мм, без фабричен номер и 1 бр. пълнител с 4 бр. патрони в
него с надпис на дъното на гилзата „Geco
380 ACP“. Протоколът от
извършеното процесуално-следствено действие
при условията на неотложност, бил надлежно одобрен с Определение №
155/14.11.2014 г. по ЧНД № 34182014 г. на РС Луковит.
На 13.11.2014 г.
за времето от 16,20 ч. до 17.00 ч. било извършено претърсване в лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. ********, ползван от подсъдимия П.Ш., при което
действие не били намерени вещи – предмет или средство на престъпление.
На 13.11.2014 г. св. Е.А.Ц. /понастоящем М./ и К.Ж.М.депозирали
в Районна прокуратура гр. Луковит съвместна
жалба против подсъдимия П.Ш. /озаглавена съобщение/.
По досъдебното производство е назначена и извършена дактилоскопна
експертиза, съгласно заключението на която по иззетия пистолет, черен на цвят с
надпис „Zoraki S17-B Duble“ и пълнител за пистолет
с поставени в него 4 бр. патрони кал. 9х17 не е установено наличието на годни
за сравнително изследване и идентификация дактилоскопни следи.
От
заключението на назначената и изслушана
в хода на съдебното следствие балистична експертиза се установява, че иззетият
пистолет е сигнално-газов, марка „Zoraki
S17-B Duble“, калибър 9 мм, със заличен фабричен номер, преработен в боен
чрез замяна на цевта му със самоделно направена стоманена цев. В този си вид
пистолетът е годен да произведе изстрел с бойни патрони кал. 9х17 (380 АСР) и
по смисъла на пар. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие.
Откритите в пълнителя патрони са годни за употреба по предназначение и по
смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелно
оръжие.
По досъдебното производство е приложена справка от служба „КОС“
при РУ на МВР Луковит, според която на подсъдимия П.Ш. не са издавани
разрешения за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие
и боеприпаси, както и не е регистрирано на негово име неогнестрелно оръжие.
Съгласно приложената справка от служба „КОС“ при РУ на МВР Луковит
на Е.А.Ц. няма регистрирано огнестрелно оръжие и боеприпаси, има регистрирано
на нейно име със заявление под вх. № 10451/02.10.2013 г. газ-сигнален пистолет,
марка „EKOL-VOLGA“, кал. 9мм, с ф.№ EVL-1341210
и издадено удостоверение
за регистрация под № 373/04.10.2013 г.
В хода на досъдебното производство е назначена комплексна
психолого-психиатрична експертиза, извършена от експертите психиатри д-р Л.С. и
д-р Х.В.. Съгласно заключението св. Е.Ц. е със запазено емоционално състояние и
с добри комуникативни функции, с оглед междуличностовите
отношения с П.Ш. и Красимир Марков, има добри адаптивни способности. Вещите
лица не са открили данни за психично разстройство у свидетелката, тя не се води
на диспансерен учет към психиатричните служби. Изводът им е, че има способност
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. Считат, че при нея не е налице склонност да
възпроизвежда факти, които не е възприела и събития, които не са се случили, в
стремеж за постигане на набелязаната цел. При нея не е налице склонност за
преиначаване на истината във връзка с конфликта и с П. Ш.. Считат, че тя е
изпитвала основателен страх за живота си след отправените спрямо нея заплахи за
убийство от Ш..
Тъй като съдът констатира, че експертизата, макар и назначена като
комплексна, всъщност е изготвена без участието на експерт психолог, а само от
експерти със специалност медицинска психиатрия - д-р Л.С. и д-р Х.В., в хода на
съдебното следствие по искане на защитата съдът допусна комплексна
психолого-психиатрична експертиза със същата задача, но с участието на експерт
психолог. Делото беше многократно отлагано за изготвяне на допуснатата
експертиза, но такава не беше изготвена поради невъзможност вещите лица да
осъществят контакт с пострадалата Е.Ц., за която по делото постъпиха
категорични данни, че е напуснала пределите на страната и е с неустановен
адрес, без ясна перспектива за евентуалното й завръщане. Поради обективната
невъзможност да бъде изготвена експертизата, съдът отмени определението си за
допускането й.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от събраните гласни доказателства - показанията
на св. Е.А.Ц. /отчасти/, показанията на св. Ц.К.Ц., св. Т.К. /на последния и
показанията, дадени на досъдебното производство, приобщени чрез прочитане по
реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК/ , св. Л.Х.Л. /на последния и
показанията, дадни на досъдебното прозводство, приобщени чрез прочитане по реда
на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК -отчасти/, св. П.Д.М., св. С.Г.А., св.
М.Н.А., св. И.Р.И., от заключенията на балистичната и дактилоскопна експертизи, заключението на
комплексната психолого-психиатрична експертиза /отчасти/, веществените
доказателства, както и от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства и доказателствени средства - протоколи за претърсване и изземване
и фотоалбум, докладни записки, съобщение
от Е.Ц. и К. Ж., справка от хотел "Д.П.", копия от регистър на настанени
туристи, справка за съдмост, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние и др.
В показанията си св. Е.Ц. /М./ твърди, че към инкриминирания
период била принудена от подсъдимия П.Ш. да съжителства с него против волята си,
принудена била да подава в полицията различни жалби срещу К.М.с неверни
твърдения, във връзка с конфликта пред сградата на РС Луковит на 06.11.2014 г.
също била принудена от подсъдимия да даде
лъжливи показания. Твърди, че подсъдимият й споделил, че се снабдил с
пистолет преди тази дата /06.11.2014 г./
и че възнамерявал с него да застреля К.М.преди
делото, че на инкриминираната дата подсъдимият Ш. през цялото време в ресторанта
и в казиното носел пистолета на кръста
си, в казиното дори се похвалил пред приятелите си - показал им пистолета и на
тях също казал, че го е купил преди делото, за да убие К. М.. По нататък
твърди, че подсъдимият се държал агресивно още на рецепцията в хотела, в стаята
заредил пистолета и многократно го насочвал към свидетелката, като я заплашвал, че "ще я застреля, ще й пръсне мозъка", дори насочвал
пистолета и към детето, което било будно и което силно се разстроило. Свидетелката
твърди, че се съгласила да прави секс с подсъдимия, за да го успокои.
Свидетелката твърди, че успяла да излезе от стаята, за да потърси помощ, като
казала на подсъдимия, че й прилошало и ще отиде до рецепцията да си вземе вода.
Свидетелката твърди, че преди да излезе от стаята, подсъдимият бил в леглото, в
седнало положение, в будно състояние, държал пистолета в ръка.
Съдът не кредитира показанията на св. Е. М.в тази им част, тъй
като са непоследователни, противоречиви и не кореспондират с показанията на
останалите свидетели. В показанията си св. Ц.Ц. сочи, че подсъдимият и св. Е.Ц.
били редовни гости на хотела, отсядали с
едното или двете си деца, преди подсъдимият отсядал и сам с двете деца, създавали
впечатление, че са семейство, нищо нередно не била забелязала в поведението им.
На въпросната дата изглеждали нормално, еднинствено й направило впечатление, че
са с толкова малко дете, а било след 24 часа. Свидетелката Ц.Ц. сочи, че когато
към 03.00 часа св. Е.Ц. слязла на рецепцията, тя не изглеждала изплашена
/"...аз бях повече изплашена..."/, пред нея пострадалата не е
плакала. Съдът кредитира показанията на
тази свидетелка, показанията й са последователни, същата е незаинтересована от
изхода на делото.
Показанията на св. Е.Ц., в частта им, в които твърди, че
въпросната вечер в казиното се е похвалил пред приятелите си, че си е купил
пистолет преди делото на 06.11.2014 г., за да застреля К. М., че дори им го
показал и всички видяли пистолета, дори
и непознати посетители на казиното също видяли пистолета, не се потвърждават от
показанията на св. С.Г.А., св. М.Н.А. и св. И.Р.И.. Никой от тях не е чул
подсъдимият Ш. да говори за някакво оръжие, нито пък са видели такова у него.
Според показанията им, в казиното П.Ш. и Е.Ц. с детето са останали за съвсем
кратко време и си тръгнали, като св. М.А. посочи, че Е. настоявала да си
тръгнат, а П. казал, че ще се върне. Св.
И.Р., който е близък роднина на пострадалата /неин първи братовчед/
свидетелства, че св. Е.Ц. периодично
напускала подсъдимия и заживявала с К. М., че заради нея отношенията
между двамата били влошени, че към настоящия момент, тя не е нито с подсъдимия,
нито с М., а е с друг мъж в Германия.
Съдът не намира причини, поради които да не кредитира показанията на посочените
свидетели.
В показанията на св. Е.Ц., съпоставени с показанията на
полицейските служители, съдът намира несъответствия и противоречия, които сериозно
компрометират достоверността им. На първо място, прави впечатление, че
полицейските служители, пристигнали около половин час след като св. Е.Ц. е
съобщила на служителката на рецепцията, че мъжът й я заплашва да я застреля, са
намерили една спокойна обстановка в стая № 321 - в показанията си свидетелите сочат, че са
заварили подсъдимия и детето спокойно да спят в леглото, събуден от тях,
подсъдимият бил учуден, не знаел
за какво оръжие го питат. Св. Е.Ц. в
показанията си твърди, че при излизането й от хотелската стая, подсъдимият е
бил на леглото, а пистолетът е бил в ръката му. На полицаите първоначално е
казала, че пистолетът е до леглото, на земята, а на св. Т.К. е пояснила, че пистолетът е на
земята до леглото и върху него има разхвърляни дрехи. В показанията си пред съда св. Т.К. посочи, че
е намерил пистолета на пода до леглото, откъм страната където е спял подсъдимия, долу,
където са били краката му, върху пистолета е имало хвърлена дреха, както е
посочила пострадалата. Не намира логично обяснение фактът, че св. Ц. е посочила
на полицаите местонахождението на пистолета - на пода, до леглото и че върху
него има нахвърлени дрехи, тъй като тя не би могла да знае това обстоятелство,
при положение, че за последно при излизането си от стаята е видяла пистолета в
ръцете на подсъдимия, който бил на леглото и при положение, че повече не се е
връщала в стаята. Изложените несъответствия и
противоречия сериозно разколебават достоверността на показанията на св. Е.Ц..
Съдът кредитира изцяло
показанията на полицейския служител св. Т.
К., допълнени с прочетените по реда на
чл. 281, ал. 5 вр.ал. 1 от НПК, и
частично кредитира показанията на
св. Л.Л. от досъдебното производство,
прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр.ал. 1 от НПК. Последният в показанията си на съдебното
следствие заяви, че не си спомня да е провеждал разговор с подсъдимия в
служебния автомобил, най-вероятно го е
уведомил, че има сигнал срещу него, а в прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 вр.
ал. 1 т. е от НПК показания на досъдебното производство е твърдял, че в
полицейската кола, по пътя към РУ - Луковит, последният му споделил, че е купил
пистолета "след случая с боя пред
съда в гр. Луковит ", че пистолетът бил газов, преправен за стрелба с
бойни патрони, но не му казал откъде го е купил. Макар св. Л. да заяви, че
поддържа изцяло показанията си от досъдебното производство, съдът не кредитира
прочетените показания на свидетеля в тази им част, тъй като противоречат на житейската логика. Самият св. Л. сочи, че
подсъдимият Ш. е казал, че не знае за никакво оръжие /същото сочи и св. Т.К./ и
противно на логиката, в полицейския
автомобил, докато св. Л. го отвежда до районното управление, подсъдимият изведнъж
решава да сподели със св.Л. какво
представлява въпросният пистолет, кога и как го е придобил.
Съдът не кредитира заключението на комплексната съдебна
психолого-психиатрична експертиза в частта му, в която вещите лица са направили
изводи, че при св. Е.Ц. не е налице склонност да възпроизвежда факти, които не
е възприела и събития, които не са се случили, в стремеж за постигане на
набелязаната цел, че при нея не е налице склонност за преиначаване на истината
във връзка с конфликта й с П. Ш., тъй като според съда отговорите на тези
въпроси изискват и съдействие от специалист психолог, какъвто не е участвал в
експертизата. От друга страна, заключението в тази част не почива на обективните данни по делото. Съдът
няма основание да цени заключението и в частта, в която вещите лица считат, че
пострадалата е изпитала основателен страх за живота си след отправените спрямо
нея заплахи за убийство от Ш., доколкото този въпрос е по фактите, отговорът на
който е от компетентността на съда.
При
така анализираните доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Относно обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК.
Според държавното обвинение от неустановена дата след 06.11.2014 г.
подсъдимият П.Ш. придобил и до 13.11.2014 г. държал в стая №*** на хотел „Д.П.“
на ул.“Х. ***, огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ – 1 бр.
сигнално-газов пистолет марка „ZORAKI 917-B“ със заличен фабричен номер, калибър 9 мм, с променена
конструкция – преработен в боен пистолет със замяна на цевта със самоделно
направена стоманена цев, както и боеприпаси по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОБВВПИ
– 4 бр., патрони кал.9х17 мм – фабрично производство на германската фирма “GECO”, представляващи боеприпаси за огнестрелно
оръжие, без да има за това надлежно разрешение съгласно чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ.
Във
връзка с това обвинение по делото са събрани доказателства, след обсъждането на
които настоящият състав счита, че обвинението е недоказано по категоричен и
несъмнен начин. Безспорно е, че предметът на престъплението – въпросните
огнестрелно оръжие и боеприпаси, са намерени и иззети от хотелската стая /№ 321
в хотел „Д.П.“ в гр. Луковит/, в която на инкриминираната дата е бил отседнал
подсъдимият П.Ш., но това обстоятелство не е достатъчно, за да се направи
несъмнен извод, че именно подсъдимият ги е придобил и реално е осъществявал
фактическата власт над тях. Подсъдимият П.Ш. не е бил сам в хотелската стая, в
хотелската стая е била и св. Е. М., върху чиито показания единствено се гради
обвинението. Съдът посочи по-горе защо не кредитира показанията на св. Е. М.. Други доказателства – преки или косвени, от
които да може да се направи несъмнен извод за авторството на деянието, не са
събрани, поради което съдът призна подсъдимият за невиновен по това обвинение.
Относно обвинението по чл. 144, ал. 3
вр. ал. 1 от НК.
За да е обективиран
състав на твърдяното престъпление, от обективна страна се изисква
осъществяване чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено
лице, която да е приета от лицето и същата би могла да възбуди
основателен страх от осъществяването. От субективна страна деецът следва
да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от изплашения като
действителна заплаха. При това не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде
осъществена.
Съдът
намира, че от събраната по делото доказателствена съвкупност не се доказа по
безспорен и категоричен начин, че на 13.11.2014 г., около 03,00 часа, в стая № *** на хотел „Д.П.“
на ул.“Х. ***, подсъдимият П.Ш. се заканил на Е.А.Ц. ЕГН ********** *** с
убийство – че ще я застреля и ще й пръсне мозъка, като насочвал пистолет, от
което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяване на
намерението.
И това обвинение се основава единствено на показанията на
пострадалата Е.Ц., в чиято достоверност съдът се усъмни поради изтъкнатите
по-горе несъответствия с останалите гласни доказателства. По
делото останаха недоказани елементите от обективната страна на престъплението по чл. 144, ал. 3 по отношение на изпълнителното деяние. Не се доказа
категорично, че подсъдимият на инкриминираните дата и място е носил оръжие –
пистолет, а още по-малко, че е извършил твърдяните в обвинителния акт действия
по отношение свидетелката Е.Ц.. Тъй като не се доказа обективната страна на
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, съдът намира за излишно да
обсъжда субективната му страна.
Поради всичко изложеното
дотук съдът прие, че твърдяното в обвинителния акт спрямо подсъдимия П.Ш.
деяние не е извършено, поради което съгласно чл.304 от НПК го призна за
невинен и го оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.144, ал.3,
във вр. с ал.1 от НК.
На основание чл. 53, ал. 2
б. „а“ от НК съдът постанови веществените доказателства по делото – пистолет „Zoraki
S17-B Duble“ и 4 бр. гилзи да се отнемат в полза на държавата, като след
влизане в сила на присъдата да се предадат на служба „КОС“ при РУМВР Луковит за
унищожаване.
На основание чл. 190, ал. 1
от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
Поради изложените съображения съдът постанови
присъдата си
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: