РЕШЕНИЕ
№ 1450
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330102559 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, предл. І от ЗЗД от Г.П.К.,
ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, а.. Ф. срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК
*********, гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет.7 представлявано от Н.П. за прогласяване
нищожността на договор за заем от *** г. евентуално нищожност на клаузите на чл 6.1; 6.2 и
8 от договора. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на*** г. за сума
от 1000 лв. ЛП е 40,05 %, а ГПР-47,65 %. Сумата се дължи на 10 месечни вноски. Общия
размер на задължението е 1237,99 лв. Съдържа се клауза за предоставяне на обезпечение-чл.
6.1 и при неизпълнение на задължението –чл. 8 за неустойка от 1112,01 лв. Договора е
недействителен поради нарушение на ЗПК-чл. 11, ал. 1, ал. 2. Лихвата противоречи на
добрите нрави. Предвидената неустойка излиза извън допустимите функции. Същата
представлява допълнително възнаграждение.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Оспорва твърденията за
нищожност на клаузата.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства-договор за заем № *** от *** г. е видно, че на
същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 1000 лв. дължима на
10вноски. В чл. 6, от договора е предвидено предоставяне на обезпечение под формата на
банкова гаранция. Съгласно чл. 8 от договора при неизпълнение на задължението следва
1
неустойка в размер от 1112,01 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор
за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заета сума. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК.
Изследвайки съдържанието на договора за кредит, съдът намира, че не са спазени
изискванията към него, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Друг разход в договора не е
посочен, въпреки, че се съдържа задължение за плащане на неустойка.
По отношение ГПР съдът намира, че не е ясно дали посочения размер от 47,65 % отговаря
на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и
това неможе да бъде определено, доколкото липсва посочване на ГЛП и разходите по
кредита.
Изложеното налага извод за липса на част от задължителните реквизити по т. 10 и
съставлява нарушение на ЗПК, което на основание чл. 22 от ЗПК води до недействителност
на договора. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни.
Предвид изложеното съдът намира, че иска за прогласяване нищожността на договор за
потребителстки кредит от *** е основателен и следва да се уважи.
С оглед уважаването на главния иск съдът намира , че не се дължи произнасяне по
обективносъединения с него евентуален такъв за прогласяване нищожност на клаузата за
неустойка.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца не се дължат разноски
поради липса на доказателства за сторени такива. Тъй като същия е представляван от
пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата
на а.. Ф. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към
момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 300
лв.
На ответника разноски не се дължат.
Поради изложеното, съдът
2
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен сключения между Г.П.К., ЕГН **********, от ***, със съдебен
адрес: ***, а.. Ф. и „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет.7
представлявано от Н.П. за договор за заем от *** г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет.7
представлявано от Н.П. да заплати на а. Д.Л.Ф., с личен номер ********** по регистъра на
САК с адрес на кантора: *** сумата от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
3