Решение по дело №2259/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 ал. 1, от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Б.Н.Б. ЕГН **********о***, депозирана чрез адв.Г., против заповед № РД 0700-711/07.09.2022 г. на кмета на община Бяла, с която е одобрен констативен протокол от 26.08.2022 г. на комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ при община Бяла, област Варна, определена със заповед на кмета на община Бяла със Заповед № РД 0700-92/01.03.2022 г. и на основание ч. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 195, ал. 6 от Закона за устройство на територията е разпоредено на Б.Н.Б., в качеството си на собственик на поземлен имот с идентификатор ******по Кадастралната карта на с. Горица, община Бяла, област Варна, одобрена със Заповед № РД 18-32/14.05.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ УПИ І-78, кв. 4 по плана на с. Горица, с площ на имота 561 кв.м, с административен адрес: с. Горица, общ. Бяла, област Варна, да премахне същата в 30-дневен срок, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати при постановяването й нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Сочи се, че заповедта е неправилна. Счита, че е немотивирана, т.к. не може да се установи по кой от критериите е прието, че сградата е „полуразрушена“, дали това е математически израз или означава, че конструкцията е компрометирана. Счита, че е неясен и необоснован извода, че сградата не може да се поправи и заздрави. Счита, че не са налице основанията за прилагане на чл. 195 ал. 6 от ЗУТ. Отправено е искане за отмяната на оспорената заповед и присъждане на направените в производството разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора счита, че по делото са приобщени достатъчно убедителни доказателства, че сградата не е разрушена и не са налице основанията за приложението на чл. 195 ал. 6 от ЗУТ, защото сградата може да бъде поправена и застроена. Отделно от това, счита, че по делото се установяват обстоятелствата, че жалбоподателят е в невъзможност да изпълни заповедта, доколкото за да бъде изпълнена тази заповед трябва да има предварително изпълнение на други условия, като заздравяване и укрепване на съседната сграда, която представлява конструктивна цялост с процесната. Тоест преди да бъде изпълнена заповедта на кмета на община бяла от правна гледна точка следва да бъде издадено разрешение за строеж на собственика на съседната сграда. Тъй като не са налице тези основания, обективно заповедта не може да бъде изпълнена, независимо дали има основание или не. Моли за решение в изложения смисъл като бъдат присъдени сторените разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Кметът на Община Бяла, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения. Направени са констатации, затова че сградата е опасна. Счита, че направените от вещото лице констатации, затова че същата може да бъде използвана и няма да създаде опасност, не кореспондират с обективната истина, т.к. и в самата експертиза е посочено това, че покривът всъщност е с нарушена конструкция. На следващо място е отбелязано в констативния протокол от органите на общинската администрация, че същата е с изключително нарушени санитарно-хигиенни и битови условия. Счита, че в тази връзка би се създала и реална опасност за съществуващата непосредствено до нея изградена очевидно с една конструкция обитаема сграда, във връзка с което моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, предвид наведените с жалбата възражения и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на процесната заповед е инициирано по жалба вх.№РД9400-2010/01.08.2022г. от Р. Р. от с.Горица, община Бяла, собственик на ПИ, жилищна сграда – къща в ПИ с идентификатор №16078.501.45, в която се твърди, че в съседния имот №16078.501.44, строежа е в много лошо състояние, което създава опасност за живота и здравето на гражданите, тъй като е негоден за ползване, опасен за здравето и живота на гражданите, застрашен от самосрутване, създава условия за възникване на пожар, вреден в санитарно-хигиенно отношение, поради което е направил искане за неговото премахване.

Във връзка с подадената жалба били уведомени Р. и собственика на поземлен имот №******настоящ жалбоподател Б., че в 7 дневен срок от съобщението могат да дадат допълнителни обяснения, да направят възражения, да представят доказателства и да бъдат изслушани на основание чл.196 ал.2 от ЗУТ в сградата на общинската администрация-гр. Бяла, ул. Андрей Премянов №29 в дирекция „Регионално развитие, архитектура, благоустрояване и околна среда“. Уведомлението било получено от Р. на 08.08.2022г. лично. До Б. уведомлението с изх.№РД 9400-2088/1/08.08.2022г. било адресирано до с.Горица, ПИ №******община Бяла и от същата дата било изготвено съобщение поставено на обекта и на информационното табло на община Бяла на 08.08.2022г. в присъствието на длъжностни лица инж.Лазарова и инж.Кирова.

Не са представени по делото доказателства да са постъпили възражения или доказателства.

С писмо изх.№РД9400-2010/1825.08.2022г. Р. бил уведомен, че във връзка с негова жалба с вх.№ РД9400-2010/01.08.2022г. на 26.08.2022г. от 10.00 часа ще бъде извършен оглед на място от комисия определена със заповед №РД 0700-92/01.03.2022г. на кмета на община Бяла. Уведомлението Р. получил лично на 25.08.2022г. По делото не са представени доказателства уведомление да е било изпратено на жалбоподателя Б..

Комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ извършила проверка на място, резултатите от която били обективирани в констативен протокол от 26.08.2022г. Констатирано било, че сграда с идентификатор №******е на един етаж, с площ от 36.00 кв.м., собственост на Б.Н.Б.,***. Сградата не се обитава към момента на проверката. Покривната конструкция е разрушена, няма дограма и врати. Съществуващата конструкция е напълно компрометирана, намалена носимоспособност на конструктивните елементи, изтекъл срок на експлоатация на конструкцията, експлоатацията на сградата е рискова и създава опасност за живущите в нея. Сградата е неподдържана в санитарно-хигиенно отношение. Поради естественото си износване сградата е компрометирана, негодна и опасна за обитаване, застрашава живота и здравето на гражданите. Същата не може да се поправи и заздрави. Въз основа на направените констатации комисията предложила на Кмета на Община Бяла да издаде заповед за премахване на същите съгласно чл.195 ал.5 от ЗУТ в 30 дневен срок за доброволно изпълнение.

След запознаване с констативен протокол от 26.08.2022г. съставен от комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД 0700-92/01.03.2022г. кмета на община Бяла установил констатациите на комисията и одобрил констативен протокол от 26.08.2022г. на комисията по чл.196 ал.1 от ЗУТ и на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.195 ал.6 от ЗУТ наредил на Б.Н.Б. като собственик на поземлен имот с идентификатор ******по Кадастралната карта на с. Горица, община Бяла, област Варна, одобрена със Заповед № РД 18-32/14.05.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ УПИ І-78, кв. 4 по плана на с. Горица, с площ на имота 561 кв.м., с административен адрес с. Горица, общ. Бяла, област Варна, да премахне същата в 30-дневен срок, считано от датата на връчване на заповедта.

Във връзка с оспорване от жалбоподателя на констатациите в заповедта обективирани и в КП на комисията по чл.196 ал.1 от ЗУТ е допусната СТЕ, заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От заключението се установява, че сградата с идентификатор 16078.501.44.1, разположена в ПИ с идентификатор ******и сградата с идентификатор 16078.501.45.1, разположена в ПИ с идентификатор16078.501.45 в с.Горица, община Бяла, област Варна представляват едно цяло в конструктивно отношение.

Сградата е изградена по характерния за времето си начин преди повече от 80 години. Изпълнени са основи от каменна зидария с ширина 50 см, които са разположени на 80 см под котата на прилежащия терен. Ограждащите стени са носещи и са изпълнени от каменна зидария с дебелина 50 см и тухлена зидария с дебелина 25см. Върху двата надлъжни зида стъпват носещите дървени греди от таванския гредоред. Изпълнена е дървена покривна конструкция с покритие от керемиди. Покривът е четирискатен.

Носещата конструкция на сградата се състои от вертикални носещи елементи - носещи каменни и тухлени стени и хоризонтални носещи елементи - тавански дървен гредоред и дървена покривна конструкция.

Вещото лице дава заключение, че сградата се намира в добро състояние в техническо отношение. По носещите стени няма хоризонтални и наклонени пукнатини. В този смисъл вещото лице прави извод, че земната основа е здрава и сградата е реагирала много добре по време на земетръсните сили през годините на експлоатация. Някои елементи от дървената покривна конструкция са видимо деформирани и е необходимо да бъдат заменени - дървени ребра, подложни столици и дървената обшивка.

Вещото лице дава заключение, че частта от сградата, разположена в ПИ с идентификатор *****, може да се ремонтира. Ремонтът се отнася до подмяна на деформираните елементи от дървената покривна конструкция, след което да се изпълни покритието от керемиди.

В ПИ с идентификатор ******и ПИ с идентификатор ***** вещото лице сочи, че е изградена сграда, която представлява едно цяло в конструктивно отношение. Няма изпълнена фуга по границата на двата имота, която да разделя сградата на две части — две самостоятелни сгради в двата имота.

Общите конструктивни елементи са следните: основа от каменна зидария, разположена по границата между двата имота, носещ тухлен зид над основата в тази част, общ тавански дървен гредоред и обща дървена покривна конструкция с покритие от керемиди. Вещото лице сочи, че не е възможно да се извърши премахване на една от сградите, условно обозначена като сграда с идентификатор *****, без да се извърши предварително укрепване в сградата, условно обозначена с идентификатор *****. Укрепването представлява строеж по смисъла на ЗУТ, § 5, т.38, за което е необходим проект по част конструктивна, план за безопасност и здраве и издаване на разрешение за строеж.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че на сградата е необходимо да се направи ремонт на покрива. Не застрашава живота на хората. Стените й се намират в много добро състояние. Стените са такива, като стените в съседната сграда. Това са сгради с един общ покрив. Стените изглеждат по същия начин. Сградата не е опасна. Трябва да има пукнатини по стените, застрашаващи живота на обитателите, за да се направи извод за компрометиране на конструкцията. По стените няма хоризонтални, вертикални и диагонални пукнатини. След като се направи ремонт на покрива, сградата е годна за живеене.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице с правен интерес от оспорването по чл. 147, ал. 1 от АПК. Заповедта представлява индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 от ЗУТ, подлежащ на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност. Тя е получена от жалбоподателя лично на 19.09.2022 г, поради което жалбата срещу нея, входирана в Административен съд – Варна на 29.09.2022 г., е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

При извършена служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 195, ал. 6 т.1 от ЗУТ на което основание е издадена оспорената заповед Кметът на общината издава заповед за премахване строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.

Предвид горното кмета на община Бяла е компетентен да разпореди премахване на посочените в разпоредбата строежи.

Относно спазването на административнопроизводствените правила съдът намира следното:

Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, комисията по чл. 196, ал. 1 действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Разпоредбата е императивна и предвижда, че комисията, която събира данни за вида и състоянието на строежа, изслушва заинтересованите лица преди съставяне на констативния протокол. Жалбоподателят Б. не е редовно уведомен за изслушването по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ. По делото е приобщено единствено уведомление с изх.№РД 9400-2088/1/08.08.2022г., което било адресирано на адрес с.Горица, ПИ №******община Бяла и от същата дата било изготвено съобщение поставено на обекта и на информационното табло на община Бяла на 08.08.2022г. в присъствието на длъжностни лица инж.Лазарова и инж.Кирова. Липсват каквито и данни да е изискана информация за постоянен и настоящ адрес на лицето Б., нито да му е изпращано съобщение на тези адреси, независимо, че административният орган разполага с информацията, както е видно от съобщението, с което му е била изпратена процесната заповед. Горното е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, поради нарушаване на административнопроизводствените правила в частност изричната в тази насока специална норма на чл.196 ал.2 от ЗУТ.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Независимо, че е издадена в писмена форма, процесната заповед всъщност не съдържа фактическите основания, които обосновават нейното постановяване. В обстоятелствената част на акта е посочен единствено строежа, но не и защо същия не може да бъде поправен или заздравен по смисъла на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ – посочен като правно основание за издаването на заповедта. Във всички случаи административният орган е длъжен, освен да посочи правното основание за издаването на акта, подробно да опише и фактическите основания /чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/. Това в още по-голяма степен се отнася за заповеди, издадени по реда на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, в която правна норма са изброени различни хипотези кумулативно с тях и обстоятелствата, поради които не могат да се поправят или заздравят. В случая заповедта не е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма. Направеното позоваване в обжалвания по съдебен ред административен акт на протокола от 26.08.2022г. не променя горните изводи за липса на фактически констатации за неговото издаване. От последния не би могъл да се направи извод, с какво застрашава сградата живота и здравето на гражданите, в какво се състои вредата в санитарно-хигиенно отношение, нито причините поради които не би могла да се поправи или заздрави. Съдът намира, че е доведена до крайност тезата на ответната страна, че след като покривът е с нарушена конструкция, то сградата подлежи на премахване, тъй като това не кореспондира с изводите на вещото лице в заключението на СТЕ, но дори житейски е необоснована. На следващо място съдът констатира нарушение на изискването за форма на административния акт, доколкото от заключението на СТЕ се установи и че сградата описана в КП и заповедта е с идентификатор №16078.501.44.1 съгласно Заповед № РД 18-32/14.05.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, а в разпоредителната част на заповедта изобщо липсва разпореждане за премахване на сграда, както и на сграда с този идентификатор. Единствено е посочен идентификатора на поземления имот с №16078.501.44. Горното е в съществено противоречие между обстоятелствената част на заповедта и нейната разпоредителна част. Нормата на чл.59 ал.2 т.4 и т.5 от АПК изрично предвижда да са посочени в административния акт, както фактически и правни основания за издаване на акта, така и разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Тези изисквания не са самоцелни, а определят мотивите за издаване на акта, неговия предмет и изпълнение. В конкретния случай не е налице единство от което може да се направи извод, че в диспозитива на заповедта е разпоредена за премахване сграда, а не описания поземлен имот, който не е бил предмет на обследване нито от комисията по чл.196 ал.1 от ЗУТ, нито е след изложените фактически основания за издаването на оспорената заповед.

Неспазването на изискването за форма на административния акт, както и същественото нарушение на административно производствените правила представляват самостоятелно основание за неговата отмяна като незаконосъобразен – чл. 146, т. 2 и т.3 от АПК.

Съдът приема, че материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ - констативен протокол от 26.08.2022г. е опровергана от събраните по делото писмени доказателства и оспорената Заповед № РД 0700-711/07.09.2022 г. на кмета на община Бяла е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Съгласно чл.195 ал.6 от ЗУТ кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят.

От анализа на цитираната разпоредба се установява, че същата допуска премахването на строежи, които освен че са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение, но и не могат да се поправят или заздравят.

От заключението на СТЕ се установява, че сградата се намира в добро състояние в техническо отношение. По носещите стени няма хоризонтални и наклонени пукнатини. Вещото лице уточнява, че сградата не застрашава живота на хората. Стените й се намират в много добро състояние. Стените са такива, като стените в съседната сграда и изглеждат по същия начин. Сградата не е опасна. По стените няма хоризонтални, вертикални и диагонални пукнатини, поради което не се застрашава живота на обитателите. Вещото лице прави извод, че след като се направи ремонт на покрива, сградата е годна за живеене. В тази връзка някои елементи от дървената покривна конструкция са видимо деформирани и могат да бъдат заменени - дървени ребра, подложни столици и дървената обшивка. Вещото лице дава заключение, че частта от сградата, разположена в ПИ с идентификатор ******, може да се ремонтира. Ремонта се отнася до подмяна на деформираните елементи от дървената покривна конструкция, след което да се изпълни покритието от керемиди.

Предвид изложеното съдът приема, че сградата, изобщо не попада в обхвата на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, поради което заповедта се явява изначално незаконосъобразна.

От всичко, изложено дотук, се налага обоснован извод, че условията за премахване на процесния строеж по реда на чл.195 ал.6 от ЗУТ не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна.

Ето защо, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

При този изход на спора и предвид направеното своевременно искане в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК жалбоподателят претендира разноски в размер на 1 030,00 лева, от които: 10,00 лева – заплатена държавна такса; 300,00 лева – заплатен депозит за вещо лице и 720,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Б.Н.Б. ЕГН ********** ***, депозирана чрез адв.Г., заповед № РД 0700-711/07.09.2022 г. на кмета на община Бяла.

ОСЪЖДА Община Бяла да заплати в полза на Б.Н.Б. ЕГН **********о*** сумата от 1 030,00 /хиляда и тридесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

	Съдия: