Решение по дело №177/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 371
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20207100700177
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                  Р Е Ш Е Н И Е

                                           

                                                      371

 

гр. Добрич, 16.12.2020 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

 

при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 177 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на Д.И.М. *** срещу Ревизионен акт № Р-03000819001513-091-001/27.09.2019  г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Варна, в частта му, потвърдена с Решение № 310 от 20.01.2020 г. на Д.Ж.– изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени задължения Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2013г. и 2014 г. с общ размер от 4 349,92 лева – главница и съответните лихви и задължения за лихви за осигурителни и здравно осигурителни вноски за 2013 г., 2014, 2015 и 2016 г.

Жалбоподателят, счита, че издаденият ревизионен акт е неправилен и незаконосъобразен като излага съображения, че не е съгласен с решението, с което се потвърждава РА в частта, с която органите по приходите са определили обща данъчна основа за облагане с данък върху доходите за 2013 г. и са установили дължим данък в размер на 3 867 лева главница и 2089,81 лихви за забава. Изразява несъгласие с начисления данък за 2014 г. от 421 лева и лихва за забава от 184,74 лева. Счита също, че към датата на започване на ревизията погасителната давност за посочената лихва в размер на 939,47 лева за 2016 г. била изтекла и задължението следвало да бъде отписано. Излага аргументи, че част от установените задължения са погасени по давност и че лихвите върху задълженията са незаконосъобразно начислени, тъй като данъкът бил платен в хода на ревизионното производство след установяването му. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв.М., заявява, че поддържа жалбата. В писмени бележки по делото изразява становище, че определените вноски за ДОО за ревизирания период и тяхното изчисляване не били в съответствие с приложимите правни норми и цитира нормата на чл.6, ал.9 от КСО в редакцията й публ. ДВ бр.104 от 03.12.2013 г., както и чл.7, ал.4 от КСО. Тъй като нямало декларирани задължения, същите били установени едва в ревизионното производство, като по време на производството и преди връчването на ревизионния акт задълженията били платени, то акцесорните задължения за тях следвало да отпаднат. Неправилно била определена едновременно лихва за авансови вноски от датата на изискуемостта до датата, на която е следвало да бъде подадена Декларация обр. 6 и е начислена лихва от датата на подаване на декларациите 24.06.2019 г., при положение, че задължението за главница било платено на същата дата. Моли задълженията по РА да бъдат отменени в следните части: изцяло по отношение на начисления данък и лихви към него за 2013 г. и за 2014 г., както и начислените лихви за данъка за 2015 г. и 2016 г.; по отношение на задълженията по КСО и ЗЗО моли РА да се отмени изцяло по отношение на установените задължения и лихви към тях за 2013 г., както и в частта на установените лихви за 2014г., 2015 г. и 2016 г. Видно от жалбата оспорват се задължения за данък общ доход, осигурителни и здравно осигурителни вноски с общ размер от 4 349,92 лева – главница, видно от петитума на жалбата като се иска в тази част РА да бъде отменен, както и в частта на начислените лихви за забава в посочените по-горе размери.

Ответникът – директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, чрез процесуалния си представители, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ревизионния акт. Моли жалбата да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Добрич извърши проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания и от фактическа и правна страна и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна - ревизираното лице, срещу годен за оспорване административен акт след изчерпване на процедурата по обжалване по административен ред. Решението на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП е връчено на адв.М., редовно упълномощен представител на жалбоподателя, на 09.03.2020 г., а жалбата е постъпила на 06.04.2020 г. като е подадена в периода на извънредното положение, 13.03.2020 г. -  13.05.2020 г., обявено с решение на Народното събрание.

Съгласно чл.3, т.1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020 г., в  сила от 13.03.2020 г.(обн. ДВ. бр.28 от 24 март 2020 г.) в първоначалната му редакция, приложима към датата на подаване на жалбата, 06.04.2020 г., от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда. Затова съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.

От фактическа и правна страна, относно компетентността на органите в ревизионното производство, спазване на административно производствените правила по ДОПК и съответствие на издадените актове с изискванията за форма по ДОПК, съдът приема следното:

Ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000819001513-020-001/13.03.2019 г.,  подписана от Нели И. Бонева, началник Сектор „Ревизии“, на 13.03.2019 г. с квалифициран електронен подпис по см. на чл.141 от АПК, установено в съдебното заседание от 29.06.2020 г. Издателят на заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на Милена Колева- директор на ТД на НАП-Варна.

ЗВР е връчена на жалбоподателя на 12.04.2019 г., с което е спазено изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК.

Със ЗВР е наредено да се извърши ревизия на жалбоподателя за наличие на задължения за данък по ЗДДФЛ, за задължения към държавното обществено осигуряване (ДОО) за самоосигуряващи се и за здравно осигуряване за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. Определен е срокът на ревизията, ревизиращите органи и ръководителя на ревизията. Съдържанието на заповедта формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК.

Със Заповед № Р-03000819001513-020-002 от 09.07.2019 г. срокът на ревизията е удължен до 12.08.2019 г. Като правно основание е посочена нормата на чл.114, ал.2 от ДОПК – недостатъчен срок за извършване на ревизията.

Ревизионният доклад (РД) с № Р-03000819001513-092-001 е издаден на 26.08.2019 г. и е подписан с квалифицираните електронни подписи на органите по приходите, определени да извършат ревизията -  ръководителя на ревизията, Б.Т.Б.и Т. В., главни инспектори по приходите.

Спазено е изискването на чл.117, ал.1 ДОПК ревизионният доклад да се състави не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад съдържа данните, визирани в чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК. В съответствие с чл.117, ал.4 ДОПК ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя на 04.09.2019 г. по електронен път.

 Не е подадено възражение срещу РД.

 На 27.09.2019 г. е издаден Ревизионен акт (РА) № Р-03000819001513-091-001, подписан от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията в съответствие с чл.119, ал.2 от ДОПК. Ревизионният акт е връчен на 29.10.2019 г.

Д.М. е обжалвал по административен ред РА с жалба с вх. № Ф-310, подадена по пощата на 12.11.2019 г. и получена на 14.11.2019г. от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна.

Ръководителят на ревизията, главен инспектор Б. е изготвил към жалбата Справка относно размера на обжалваните и необжалваните задължения от Д.М..

С Решение № 310 от 20.01.2020 г. изпълняващият длъжността „директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна, Д. Ж., е потвърдил РА в частта му, с която са установени задължения за: 1/данък върху дохода по чл.48 от ЗДДФЛ в общ размер на главницата за периода 2013-2016г. от 10 531 лева и лихви за същия период от 4067,55 лева; 2/ за осигурителни вноски по КСО за същия периода в размер на 512,64 лева главница и лихви от 976,20, потвърдени в намален размер; 3/ за здравноосигурителни вноски по ЗЗО в размер на 230,40 лв. главница и 440,76 лева лихви.

След потвърждаване размера на установените задължения директорът на дирекция „ОДОП“ е приел за погасени по давност задълженията, установени за периода 01.01.2013 - 30.11.2013г. за осигурителни вноски по КСО в размер на 469,92 лева главница и 270,32 лихви. Приел е за погасени по давност за същия период и задълженията за здравноосигурителни вноски  в размер на 211,20 лева главница и 130,51 лева лихви.

         Съдът приема, че всички документи в ревизионното производство са подписани с квалифицирани електронни подписи, което се установява от електронните документи и от удостоверенията към всеки от тях. Проверката на представените в електронна форма на оптичен носител документи бе извършена в съдебното заседание от 29.06.2020 г. Видно от представената Заповед № ЗДУ-ОПР-35/19.07.2017г. изпълнителният директор на НАП е определил служителят в „ОДОП“-Варна, Д. И. Ж., да изпълнява правомощията на директор на Дирекция “ОДОП“ - Варна в случай на отсъствие на титуляра, С.Х.П.. По делото е представен Болничен лист № Е 20200222388, издаден на 23.01.2020г. от ВМА-Варна, от който е видно, че титулярът е бил в отпуск по болест на 20.01.2020г., датата на която е издадено решението по повод административното обжалване на РА.

Заповедите, свързани с провеждането на ревизията, ревизионния доклад и ревизионен акт са издадени от компетентни органи и са в съответна на закона форма.

Не се установиха съществени процесуални нарушения на правилата, по които се извършва данъчна ревизия. В хода на ревизията са връчвани няколко искания за представяне на документи на ревизираното лице.

Установените данъчни задължения кореспондират с възложените предметни предели на ревизията.

Ревизионният акт отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от РА.

От фактическа и правна страна, относно съответствието на ревизионния акт с материалния закон

В ревизионното производство е установено, че жалбоподателят Д.И.М. е регистриран като земеделски производител по см. на § 1, т.1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители и няма регистрация като едноличен търговец в Търговския регистър. От 19.02.2019 г. жалбоподателят има регистрация и за целите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

През ревизирания период жалбоподателят извършвал дейност по производство на непреработена селскостопанска продукция от пшеница, царевица и слънчоглед върху собствени и наети земеделски земи в землището на с.Дропла, община Балчик.

Прието е, че от тази дейност жалбоподателят е получил доходи от продажбата на непреработената растителна продукция през ревизирания период , както следва: през 2013 г. - доход в общ размер от 88 143,81 лева;

през 2015 г. - доход в общ размер от 43 409,41 лева; през 2016 г. - доход в общ размер от 78 551,27 лв. и през 2017 г. – 70 824,16 лева.

Установено е, че ревизираното лице не е подавало декларация по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ, в редакцията на нормата към всяка от ревизираните години и затова е направен извод, че всички получени доходи през 2013, 2015, 2016 и 2017 г. следва да бъдат обложени с данък по реда на чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, съгласно редакцията на нормата, действала през процесния период. Към приходите от продажба на непреработена земеделска продукция са прибавени и получените през периода субсидии от Държавен фонд „Земеделие“, които са включени при формирането на общата данъчна основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ, намалена с нормативно признатите разходи.

В производството пред директора на Дирекция „ОДОП“ жалбоподателят не е оспорил така установените факти, а е възразил срещу облагането на получените субсидии под формата на държавни помощи от ДФЗ.

Възражението, че субсидиите, получени по схемите и мерките за единно плащане на площ и по схемата за национални доплащания, не са облагаеми доходи е разгледано в мотивите на решението на ответника и е отхвърлено като неоснователно. В тази връзка органите по приходите са приели, че субсидиите, получени от ДФЗ подлежат на деклариране и облагане по общите правила на закона, тъй като не са предвидени в необлагаемите доходи, изброени в чл.13 от ЗДДФЛ.

Разгледано е и възражението за погасяване по давност на задълженията по чл.48 от ЗДДФЛ и е прието, че същите не са погасени по давност с оглед чл.171, ал.1 от ДОПК, съгласно който публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

В жалбата срещу РА е направено възражение за погасяване по давност и на начислените лихви за просрочие на задълженията по чл.48 от ЗДДФЛ. Позовавайки се на чл.175 от ДОПК, ответникът е приел, че лихвите се дължат, същите не са погасени по давност, тъй както са акцесорни задължения, които следват главното задължение. Щом главното задължение не е погасено по давност, определените за него лихви за забава също не са погасени по давност.

По отношение на установените задължения за осигурителни вноски за ДОО и за здравни осигуровки в мотивите на решението на ответника е прието, че същите са правилно установени в посочените в РА размери.

При ревизията е установено, че жалбоподателят подавал декларации обр.1 и обр.6 по реда на Наредба № Н-8/2005г. за  съдържанието сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм).

При анализ на подаваните декларации и определения в тях осигурителен доход е установено, че в нарушение на чл.6, ал.7 (ал.8, ДВ бр.61 2015г) и чл.7, ал.4 от КСО( в сила от 01.01.2013г. и на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО Д.М.  не е внесъл в приход на бюджета на ДОО дължими вноски и не е внесъл здравноосигурителни вноски. За 2013г. не е внесъл осигурителни вноски в размер на 512,64 лв., внесъл е със забава на 24.06.2019г. дължими осигурителни вноски за 2014 г., 2015г., 2016г.  в размери съответно от 512,64 лв., 640,80 лв. и 640,80 лв., а за 2017г. е внесъл 676,80 на 16.10.2018г. Затова ревизиращите органи на основание чл.113 от КСО са начислили и лихви за невнесените в срок вноски.

За 2013г. не е внесъл здравноосигурителни вноски в размер на 230,40 лв., внесъл е със забава на 12.06.2019г. дължими за 2014г. за 230,40 лв., за 2015г.-288 лв., , а за 2017г. е внесъл 288 лв. на 16.10.2018г.

На основание чл.107 от Закона за здравното осигуряване ревизиращите органи са начислили и лихви за невнесените в срок здравноосигурителни вноски.

При разглеждане на възражението за изтекла погасителна давност директорът на Дирекция „ОДОП“ е приел, че осигурителните вноски за ДОО и здравноосигурителните вноски за месеците от 01.01.2013 до 30.11.2013 г. е следвало да се платят през 2013 г., поради което началният момент на давностния срок за тях е 01.01.2014 г., който е изтекъл на 01.01.2019 г. Относно осигурителните вноски за м.декември 2013 г. е прието, че същите е следвало да се внесат до 25- ти януари 2014 г., съответно началният момент на давностния срок за тях е 01.01.2015 г., който изтича на 01.01.2020 г., т.е. след издаването на РА. Прието е, че на 12.04.2019г. , когато е връчена ЗВР, на основание чл.172, ал.1, т.1 от ЗОПК давността е спряна и в този срок е издаден РА. Така е мотивирано решението на органа по приходите да приеме, че не е погасено по давност задължението за заплащане на осигурителните и здравно осигурителните вноски, дължими за м.декември 2013 г., както и за следващите месеци от ревизирания период.

Отхвърлено като неоснователно е и възражението за неправилно изчислен размер на дължимите лихви за осигурителните и здравно осигурителните вноски.

При съдебното оспорване на ревизионния акт жалбоподателят излага същите възражения, които е изложил пред директора на Дирекция „ОДОП“, видно от съдържанието на жалбата, становището на процесуалния му представител в съдебните заседания и от съдържанието на представените писмени бележки.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице М.А. потвърждава в заключението си констатациите на органите по приходите по всички поставени въпроси, вкл. и по отношение размера на установените лихви. При изслушване на вещото лице в съдебното заседание проведено на 16.11.2020 г.,  същото заявява, че не поддържа първоначалното си заключение по т.4 относно размера на дължимите лихви, като заявява, че след като отново ги е изчислила установява, че размерът на лихвите е правилно установен от органите по приходите, като извършва съответните корекции в съдебно заседание.

Заключението с направеното в съдебното заседание изменение, не бе оспореното от страните и съдът го приема за компетентно и обосновано.

По основателността на жалбата

Жалбата е неоснователна. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспореният ревизионен акт в потвърдената му с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ част е правилен и законосъобразен, издаден при правилно прилагане на материалния закон.

         Спорните по делото въпроси са същите, които жалбоподателят е повдигнал при административното обжалване на ревизионния акт и по които директорът на Дирекция „ОДОБ“ с подробно изложени мотиви обосновано е отхвърлил като неоснователни.

Относно определените задължения за данък по реда на ЗДДФЛ за 2013г. и 2014 г.

         Задълженията за данък върху доходите на жалбоподателя са определени по реда на чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, в редакцията на нормата, действала през процесния период, съгласно която облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва: 1. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) с 60 на сто за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност.

         Правилно получените от жалбоподателя субсидии за този период са включени при определянето на данъчната основа, тъй като след изричната отмяна на чл.13, ал.3 от ЗДДФЛ в сила от 01.01.2010г., публ. ДВ бр.95/2009г., тези плащания към земеделските производители са изключени от обхвата на необлагаемите по ЗДДФЛ доходи.

Определените за тях лихви не са погасени по давност с оглед  чл.171, ал.1 от ДОПК, съгласно който публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

         Задълженията за ДОД за 2013г. са дължими за плащане през 2014г. затова давността започва да тече от 01.01.2015г. и изтича на 01.01.2020г.. Ревизионното производство е образувано през 2019г. г. със ЗВР връчена на 12.04.2019 г., в който момент давността е спряна, на основание чл.172, ал.1,т.1 от ДОПК, според който давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година. С издаването на РА на 27.09.2019г. давността е прекъсната на основание чл.172, ал.2 от ДОПК.

         Затова съдът споделя изводите на органите по приходите, че установените за 2013 г. задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ не са погасени по давност.

         Задължението за лихва за забава е акцесорно задължение и затова същото не може да бъде погасено по давност, ако главното задължение не е погасено по давност. Законосъобразно органите по приходите са определили лихви за забава върху дължимия, но невнесен в срок данък по ЗДДФЛ.

         По отношение оспорването на установените допълнителни задължения за осигурителни вноски по КСО и здравно осигурителни вноски по ЗЗО за 2013г. и погасяването по давност на задълженията за лихви за тях за 2014г., 2015 г. и 2016 г.

         При административното обжалване е прието, че част от тези задължения са погасени по давност, а именно дължимите здравно осигурителни и осигурителни вноски за месеците от 01.0.203г. до 30.11.203г. вкл.Съгласно чл.7, ал.4 от КСО в редакцията му публ. в ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.

Съобразно цитираната разпоредба осигурителните и здравноосигурителните вноски за м.декември 2013 г. се заплащат до 25-ти януари 2014 г. и началният момент за давностният срок е 01.01.2015 г. като давността изтича на 01.01.2020г., поради което правилно органите по приходите са определели, че задълженията за ДОО за месеците от декември 2013 г. включително и следващите не са погасени по давност.

         Неоснователно е възражението, че неправилно и изчислен размерът на дължимите лихви, тъй като същото не се потвърждава от заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, което не бе оспорено от жалбоподателя.

С оглед изложеното съдът приема жалбата за неоснователна, тъй като не се установиха основания за отмяна на ревизионния акт в оспорените му части.

Разноски

При този  изход на делото и по аргумент от чл. 161 от ДОПК, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответната страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, но не в посочения размер. Възнаграждението за юрисконсулт следва да се определи върху материален интерес от 4 349,92 лева, съобразно частичното оспорване на РА до размера на оспорените задължения за данък общ доход, осигурителни и здравно осигурителни вноски по реда на  чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ответника следва да се присъдят разноски в размер на 534,49 лева.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд - Добрич, ІІІ състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.М. *** срещу Ревизионен акт № Р-03000819001513-091-001/27.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Варна, в частта му, потвърдена с Решение № 310 от 20.01.2020 г. на Д.Ж.– изпълняващ длъжността директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2013г. и 2014 г. с общ размер от 4 349,92 лева – главница и съответните лихви и задължения за лихви за осигурителни и здравно осигурителни вноски за 2013 г., 2014, 2015 и 2016 г.

ОСЪЖДА Д.И.М. с ЕГН ********** *** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ сумата от 534,49 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд - Добрич пред Върховен административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.

                                     

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: