СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ
„Б“ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на девети
юли през двехиляди и двадесета година, в състав:
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 11698 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Б.А.Г. срещу решение от 01.07.2019г., постановено по гр. дело № 64877/2017г.
на Софийски районен съд, 118 състав, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на
ответното дружество „Ч.Е.Б.“ АД сумата 2385. 36 лв., начислена служебно по
констативен протокол № 1017197/06.06.2017г. по
партида с кл. № 310194575082 за периода 22.10.2016г.
-19.01.2017г. С решението са присъдени разноски в полза на ответника съобразно
изхода на спора.
Въззивницата - ищца поддържа доводи за необоснованост и
неправилност на атакуваното решение, поради нарушения на материалния закон,
както и на съдопроизводствените правила. Сочи, че за процесния период не са налице предпоставките за начисляване
на процесната сума при действието на сега действащия
чл. 98а ЗЕ и чл. 43 – 47 ПИКЕЕ, тъй като ответното дружество няма право да
извършва едностранно корекции, както и не е бил редовно уведомен за извършената
корекция. Излага подробни доводи, че не е налице за извръшената
корекция и с оглед окончателната отмяна на чл. 48-51 ПИКЕЕ. Моли съда да отмени
решението като неправилно и да уважи иска, с присъждане на разноски.
Въззиваемият - ответник е депозирал
писмен отговор, с който оспорва
жалбата по подробно изложени съображения. Поддържа, че решението е правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди, с присъждане на разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна
проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
При преценка на обжалваното
решение по същество по реда на чл. 269 ГПК, въззивният
съд намира, че същото е правилно.
Предявен е иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен
за установяване недължимост на корекционна сума в размер на 2385. 65 лв., начислена съгласно
констативен протокол № 1017197/06.06.2017г. по
партида с кл. № 310194575082 с административен адрес гр.
София, жк Бояна, ул. „******за периода 09.03.2017г. –
06.06.2017г. , съгласно фактура №
*********/18.08.2017г.
По делото е безспорно установено,
че страните са били обвързани от облигационно правоотношение, породено от
договор за продажба на ел. енергия, сключен при Общи условия /ОУ/, като ищцата има
правата и задълженията на потребител на електрическа енергия, а ответникът - на
продавач. Представените по делото ОУ на договора за продажба на ел. енергия са
одобрени от ДКЕВР през 2007г. и са изменени през 2010г.
По делото е установено,
че на 06.06.2017г. е извършена проверка от отдел
„НТЗ“ към ЧЕЗ „Разпределение България“ АД на електромер с фабричен № 10210286031
в процесния имот, за което е съставен констативен
протокол № 1017197. От съдържанието на приложения по делото констативен
протокол се установява, че проверката е извършена от двама служители на
ответника, като са присъствали и двама свидетели- представители на Федерацията
на потребителите. От съдържанието на протокола се установява, че проверяващите
са констатирали, че липсва пломба на щита на ел. таблото, нарушена е пломбата на
капачката на клемния блок на електромера и са
нарушени холограмните стикери на големия капак на
същия; пломбите на големия капак са залепени към винтовете, служещи за
затваряне и пломбиране на големия капак. Електромерът е демонтиран и изпратен в
плик с пломби на БИМ. При извършената метрологична експертиза на СТИ в БИМ е
констатирано с протокол № 847/07.08.2017г., че на дъното на кутията на
електромера има допълнително монтирано нерегламентирано устройство, състоящо се
от електронна платка, обвита в бяла PVS
лента и електронни елементи; устройсттвото е свързано
към вторичните токови вериги на трите фази на електромера, както и че е
осъществен достъп до вътрешността на електромера.
Въз основа на съставения
констативен протокол е извършена корекция на сметката на ищцата, за която е
издадена фактура № **********/08.08.2017г. за процесната сума 2385. 36 лв. с включен ДДС.
Ищцата е лично уведомена за извършената проверка с писмо, връчено й на 16.06.2017г.,
а за извършената метрологична експертиза – с писмо, връчено на 23.08.2017г.
Съгласно заключението на
приетата СТЕ, стойността на преизчислената електроенергия съгласно методиката
по чл. 48, ал.1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ е в размер на сумата 2 385. 36 лв. с ДДС. Вещото
лице дава констатации, че след монтажа на допълнително устройство, състоящо от
електронна платка и електронни елементи, включено към вторичните токови вериги
на трите фази на електромера, е осъществена сериозна промяна на електрическата
схема на трифазния електромер. При изчисляване на дължимата сума са спазени
утвърдените от ДКЕВР цени, валидни за битови потребители за процесния
период, като общото количество електроенергия, неотчетено от СТИ – 16 628 КWh за период от 90 дни, е изчислено при спазване на разпоредбата на чл. 48,
ал.1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ.
По въпроса за
правото на въззиваемото дружество да извършва
едностранна корекция при сега действащата редакция на ЗЕ, е налице съдебна практика на ВКС, която се споделя от
настоящия състав и приема, че след приемането на чл. 83, ал1., т. 6 и чл. 98а, ал.2, т. 5 ЗЕ е
налице законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите
от страна на доставчика на електрическа енергия – така и решение №
118/18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г. на ВКС, ІІ ТО. По силата на горецитираните норми след влизане в сила на
новите ПИКЕЕ е предвидено законово основание за доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния
факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.
С изм. на ЗЕ /обн. ДВ, бр.
54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г. / и приетите въз
основа на законовата делегация ПИКЕЕ
/обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. / е предвидена възможност за доставчика
на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи
на неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия, като с оглед конкретната
причина за неизмерването или неточното измерване, е предвиден начин на извършване
на корекцията. Съгласно
мотивите на цитираното решение на ВКС, тази процедура въвежда
обективни правила за измерване на
доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението
да докаже периода на неточното
измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на
установените по този ред данни
да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването
им. Във всички
случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на
доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно
корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването
или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността
на потребителя за негово виновно
поведение. В същия смисъл е и решение №
124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ ГО/.
Неоснователен е и довода в жалбата за липса на основание за корекция, с
оглед неизпълнено от ответника задължение по чл. 98а, ал.2, т. 6 ЗЕ за приемане на Общи условия, в които да е установен редът за уведомяване
на потребителя за извършената корекция. /в тази връзка мнозинството от съдебния
състав отстъпва от своя предишна практика/. В приложимите към исковия период
ОУ, /представени по делото/ е предвидено изрично връчване на констативния протокол за корекцията
на потребителя с клаузите на чл.
17 вр. чл. 49, ал. 2 от същите. Ищцата е уведомена за корекцията по реда,
установен с горепосочените клаузи на ОУ. Цитираната
норма от ЗЕ в конкретния случай реално е обезпечена от ответника,
тъй като ищцата
е уводомена за проверката и метрологичната
експертиза, а изпратеното писмо за извършената корекция, изпратено на 23.08.2017г.,
е върнато като непотърсено. Това не налага различен извод, тъй като и при липсата на уведомяване,
за ищеца съществува
гарантираната правна възможност да заяви
и докаже своите оспорвания на констатациите
в КП в рамките на исковия процес – в
същия смисъл и решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ
ГО. В мотивите на цитираното решение е прието, че липсата на предвиден ред
принципно не е основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато вземането се установява по съдебен ред, а има значение само за
поставянето на потребителя в забава. Поради това са неоснователни възраженията
относно липсата на предвиден ред за уведомяване на клиента.
Неоснователно е и оплакването за
липса на нормативно основание за начислената корекция, с оглед последващата отмяна на ПИКЕЕ. Към момента на
проверката са действали разпоредбите на чл. 47 - 51 ПИКЕЕ, като нормите на чл.
48-51 ПИКЕЕ са отменени с решение № 2315/21.02.2018г. на ВАС, ДВ, бр.
97/2018г., в сила от 23.11.2018г., а на чл. 47 – с решение на ВАС, обн. ДВ,бр. 15/2017г. Отмяната няма обратно действие и е
без значение за изхода на спора – арг. чл. 195, ал. 1 АПК.
Други релевантни оспорвания не са
направени в жалбата.
Предвид съвпадението на изводите на двете
инстанции, жалбата е неоснователна и недоказана и решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода
на спора, на въззиваемото дружество следва да бъдат
присъдени претендираните разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 01.07.2019г.,
постановено по гр. дело № 64877/2017г. на Софийски районен
съд, 118 състав.
ОСЪЖДА Б.А.Г., ЕГН ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
сумата 100 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение за СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.