Р   Е   Ш   Е   Н   И    Е

№

 

град София, 27.04.2015 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 1510 по описа на 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.

          Ищцата И.С.С., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 03.04.2012 год. водачът А. Т.Ж., при управление в пияно състояние на лек автомобил „Форд” с ДК № ******* по пътя от гр.В. в посока с.К., поради неспазване правилата за движение по пътищата, реализирал пътно-транспортно произшествие, вследствие на което починал возещия се на предната дясна седалка С.С.Я., нейн баща. Поддържа, че смъртта на родителят й причинила силни болки и страдания. Твърди, че собственикът на автомобила, управляван от виновния водач е застраховал гражданската си отговорност при ответника посредством застрахователна полица, валидна към момента на събитието, като въз основа на това ответника определил и изплатил обезщетение за неимуществените вреди в размер на 40 000 лева, което обаче счита, че не е в състояние за репатрира причинените вреди. В тази връЗ.а моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща й в размер на 150 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на увреждането до окончателното им изплащане. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът З. „Л.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва исковата претенция по размер, като твърди, че е удовлетворил ищеца и не дължи повече обезщетение. Твърди също така, че е налице съществено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Моли съда да постанови решение в този смисъл. Претендират се разноските по делото.

Третото лице помагач Т.А.Ж., чрез родител и законен представител М.Т.Х. оспорва исковата претенция, като моли съда да я отхвърли.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 901 от 04.04.2012 год., изготвен от Дежурен ПТП при ОД на МВР от който се установява, че на 03.03.2012 год., около 19.45 ч. на пътя от гр.В. в посока с.К. е настъпило пътно-транспортно произшествие, реализирано от А. Т.Ж., управлявал лек автомобил „Форд” с ДК № *******, при което е починал С.С.Я..

По делото е приета и съдебно авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лица М., която съдът кредитира и от което се установява, че причината за произшествието е високата скорост на движение от страна на водача на лекия автомобил и ряЗ.ата употреба на спирачки, при което губи контрол над управлението и се удря в бетонна стена. След удара и завъртането му пострадалия е изпаднал от автомобила.

Представено е удостоверение за наследници № 120371/18.04.2012 год. на Община В. от което е видно, че С.С.Я. е починал на 03.04.2012 год. и е оставил за наследници съпруга и три деца, сред които и И.С.С..

От разпита на свидетеля Я. С., брат на ищцата се установява, че бащата помагал финансово на дъщеря си, с която не живеели в едно домакИ.тво, но в непосредствена близост. Споделяли празниците и на всички им било весело. Дава показания, че все още сестра му не е преживяла смъртта на баща си, като тъжи за него.

Не се спори от ответника, че към момента на произшествието е било налично застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност” досежно управляваното от виновния водач МПС с ДК *******. Въз основа на това и по депозирано искане от страна на ищцата, застрахователното дружество е определило и изплатило сумата в размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие смъртта на С. Я.

От приетата по делото съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните се установява, че починалия С.Я. е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Дава заключение също така, че по време на извършената аутопсия на трупът му е установена концентрация на алкохол в кръвта – 3.9 промила, отговаряща на тежка алкохолна интоксикация. Вещото лице заявява, че това алкохолно състояние е довело починалия до пълна безотговорност по време на пътуването. В тази връЗ.а опиянението може да се счита като спомагателна причина за неадекватното му действие по време на пътуването. Поетия алкохол обаче не е причина за смъртта. 

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от приетите по делото доказателства, неоспорени от страните, че на 03.04.2012 год. водачът А. Т.Ж., при управление в пияно състояние на лек автомобил „Форд” с ДК № *******, нарушавайки правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е реализирал пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е починал С.С.Я.. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищцата, като негова дъщеря, са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила – Ж./ деяние.

Безспорно се установи по делото, че лекия автомобил „Форд” с ДК № *******, управляван от Ж. е бил застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответното дружество, със застрахователна полица, валидна към момента на събитието, за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗК „Л.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗК „Л.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал.1 от КЗ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортното произшествие, станало на 03.04.2012 год., бащата на ищцата е починал. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания свидетел, че в резултат на това същата е претърпяла болки и страдания от загубата на починалия. Съгласно константната практика на ВКС критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и при определяне размера на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищцата за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение.

На следващо място съдът намира за основателни наведените доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. От приетата по делото медицинска експертиза, които съдът кредитира се установи, че починалият С.Я. е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Установи се също така, че същият е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 3.9 промила, която отговаря на тежка алкохолна интоксикация. Това алкохолно състояние е довело починалия до пълна безотговорност и е спомогнало до значителна степен за неадекватното му действие по време на пътуването. С това си поведение, пострадалият е допринесъл съществено за настъпване на вредоносното събитие и е налице съпричиняване, което съдът приема в размер на 50 %.

Съдът след като се съобрази с изложените обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата от смъртта на баща й е необходима сума в размер на 80 000 лева. От тази сума следва да бъде приспаднато отчетеното съпричиняване /40 000 лева/. Исковата претенция е основателна за сумата от 40 000 лева. Именно тази сума е изплатена от застрахователя на ищцата за обезщетение на причинените й вследствие смъртта на баща й неимуществени вреди, като в настоящето производство не се установи различен размер. Поради изложеното съдът приема, че ищцата е обезщетение за вредите и предявения иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора ищеца има право на разноски, но доказателства за извършени такива не се ангажираха, поради което съдът не следва да присъжда такива.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.С.С. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** против ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ******* с адрес на управление гр.С., бул. „Ч. в.” № ** иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на С.С.Я., починал вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 03.04.2012 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2012 год. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна - Т.А.Ж. с ЕГН **********, чрез родител и законен представител М.Т.Х. *** А.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: