Решение по дело №5188/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 879
Дата: 22 февруари 2023 г. (в сила от 22 февруари 2023 г.)
Съдия: Любомир Луканов
Дело: 20221100505188
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 879
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова

Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100505188 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Е. И. К., действаща чрез упълномощения
адв. А. С. Ц., срещу решение № 20018617 от 04.03.2022г., постановено по гр. дело №
14932/2021 г. на СРС, 86 състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като
са изложени подробни съображения. Въззивникът моли да се отмени решението на
районния съд и да се постанови друго решение, с което да се промени собственото
име от „Е.“ на „А.“, както и да се промени бащиното име от „И.“ на „И.“. Сочи нови
доказателства.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
заинтересованата страна - Столична община, както и от контролиращата страна
Софийска градска прокуратура.
В открито съдебно заседание Столична община, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Представителят на Софийска градска прокуратура дава становище за частична
основателност на жалбата. Поддържа да се отмени първоинстанционното решение в
частта, с която е отказана промяна на собственото име на молителката, а именно: да се
казва А., а в останалата част решението да се потвърди.
Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден
и допустим съдебен акт.
1
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
С обжалваното решение от 04.03.2022г., по гр. дело № 14932/2021г., Софийският
районен съд, 86 състав, е оставил без уважение молбата на Е. И. К., за промяна на
собственото и бащиното ѝ имена на основание чл. 19 от ЗГР, като неоснователна.
В молбата до съда се изложени твърдения, че при раждането на молителката
през 1980г. на майка не са позволили да я запише с желаното от нея име, а е трябвало
да избере име от задължителен списък с възможни имена. Поддържа, че името Е. е
неприемливо за нея, а и от малка в семейството се обръщат към нея с името А..
Излага, че и приятелите , както и колеги и всички от обкръжението се обръщат към
нея с името А.. Иска съдът да допусне промяната на собственото име, както и да
отпадне наставката „ова“ от бащиното ѝ име и да се впише с презиме И..
Столична община и Софийска районна прокуратура не са взели становище по
молбата.
Въззивницата е родена на 10.11.1980г. в гр. София от родители Е.Т.К. и И. Л. К.,
което се установява от представения пред първата инстанция заверен препис от
дубликат на удостоверение за раждане, издадено от Столична община, район
„Възраждане“, въз основа на съставен акт за раждане № 3423/21.11.1980г.
От справките, изискани от първоинстанционния съд, не се установи наличие на
евентуален користен мотив за исканата промяна в имената на въззивницата. Същата не
е осъждана за престъпления от общ характер, за нея не са намерени данни за
неприключени наказателни производства и за образувани и неприключили досъдебни
производства, както и не са налагани принудителни административни мерки и санкции
по реда на Глава VІІ от Закона за българските лични документи.
Във въззивното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката В.Б. С..
От кредитираните показания на свидетелката С. се установява, че познава Е. С.
от 15 години, като я знае с име А.. Към нея се обръща с име „А.“, като умалено на А..
Заявява пред съда, че молителката не харесва името Е. и никой не я познава като Е., а
всички и казват А.. Поддържа, че лично е чувала и мъжът, който е баща на децата и,
̀̀
също да се обръща към нея с името А.. Познава и майка и, която също се обръща към
̀
нея с името А..
Пред първата инстанция са събрани и показанията на свидетеля К.А.К. –
фактически съпружески съжител на молителката. В показанията си св. К. излага, че
познава молителката от 11 г. с името А., а и всичките близки я познават с името А..
Твърди, че тя не харесвала името Е. и иска да бъде с име А..
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, като
неоспорени от страните и взаимно кореспондиращи и допълващи се.
Описаната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на
съвкупната преценка на всички събрани доказателства, ценени като относими,
допустими и неоспорени от страните.
Въз основа на така установените факти и с оглед направените от молителката
искания, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) промяната на
собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба
на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо,
както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
2
Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части -
собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни
условия на социално общуване. Законът установява различни критерии за формиране
на различните части на името - пълна свобода при подбора на собственото име, през
вариантите за фамилно име, до стриктно указани правила за съдържанието на
бащиното име. Настоящият съдебен състав приема, че известността на въззивницата
със собствено име „А.“ и идентифицирането на лицето с това име в ежедневните
взаимоотношения с обкръжаващите я семеен, професионален и социален кръг, са
„важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Името е призвано да
обезпечи и определени обществени функции, в т. ч. и да индивидуализира личността
при участието в социалния живот. Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо
и неотменимо право от категорията на естествените, свързано с определен
гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни правни норми.
Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при
точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред (в този
смисъл е решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр. д. № 513/2003 г. на ВКС, ІІ г. о.).
Собственото име е част от личното самоопределяне на всяко лице, поради което
субективното му желание да носи определено собствено име съставлява „важно
обстоятелство“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР и обуславя промяна на това име
(Решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011 г. на ВКС) при условие, че
исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или
определени институции (решение № 19 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 486/2011 г. на ВКС).
С настъпване на зрелостта, всяко дееспособно лице следва да може да определи дали
даденото му име го удовлетворява, и ако са налице фактически основания, да упражни
правото си да промени собственото си име, без това да бъде свързано с укрИ.е от
наказателна, гражданска или административна отговорност. Настоящият съдебен
състав намира, че въззивницата следва да носи име съответстващо на нейния светоглед
и вътрешен мир и самоопределяне.
По изложените съображения въззивният съд приема, че обжалваното решение в
частта по отношение собственото име на молителката е неправилно и следва да се
отмени, а молбата за промяна на собственото име на въззивницата – да се промени от
„Е.“ на „А.“.
В останалата си част въззивната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
Въззивната инстанция счита наведените доводи във въззивната жалба за
промяна на бащиното име на въззивницата за неоснователни по следните съображения:
Съгласно чл. 13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото
име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на
детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези
окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции
на родителите. Цитираната норма, уреждаща формирането на бащините имена на
българските граждани съдържат императивни правила. Обстоятелства по чл. 19, ал. 1
от ЗГР, при които се допуска промяна на името, не могат да противоречат на
императивните правила, въз основа на които се определят имената на българските
граждани.
От събраните пред първата инстанция доказателства се установи, че на
молителката е с бащино име „И.“, което е съобразено с приложимата норма на чл. 13
от ЗГР.
В съдебното производство от молителката не са ангажирани доказателства
относно бащиното име, с което тя е известна в обществото, нито за „важни
3
обстоятелства”, които да налагат промяната му, като се приложи изключението при
евентуално наличие на противоречие със семейните, етническите или религиозните
традиции на родителите.
В този смисъл въззивният съд приема, че обжалваното решение в частта по
отношение бащиното име на молителката е правилно и следва да се потвърди, а
молбата за промяна на бащиното име на въззивницата от „И.“ на „И.“ – да се остави без
уважение.
Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:

ОТМЕНЯ съдебно решение № 20018617 от 04.03.2022г., постановено по
гр. дело № 14932/2021 г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 86
състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Е. И. К., ЕГН
**********, за промяна на собственото име и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ПРОМЯНА на СОБСТВЕНОТО ИМЕ на Е. И. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „*******, на основание чл. 19,
ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, от „Е.“ на „А.“;
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20018617 от 04.03.2022г.,
постановено по гр. дело № 14932/2021г., по описа на Софийски районен съд,
III ГО, 86 състав, в останалата обжалвана част.
СЪОБЩЕНИЯ за промяната на името да се изпратят на служба ГРАО –
София и на бюрото за съдимост при Софийския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4