Р Е Ш Е Н И Е
№….........../18.09.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на девети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 19327 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Предмет на разглеждане е предявен от Р.К. З., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул***, осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 758,69 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени данъци върху превозните средства за периода от
м.10.2014 г. до м.12.2018 г. за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК № ***,
иззет като веществено доказателство по досъдебно производство № 441/2013 г. по
описа на Пето РУ на ОД на МВР – Варна, пр.пр. №
10205/2013 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 23.08.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, ищецът е собственик на лек автомобил
„Фолксваген Голф" с ДК № А 63 68 МК, придобит чрез договор за
покупко-продажба при продажна цена от 8 000 лв., заплатена в брой при
доставката на автомобила, като МПС е регистрирано на 24.10.2013 г. На
02.10.2014 г. ищецът бил призован в ОД на МВР - Бургас за даване на обяснения
по повод автомобила, тъй като следвало да бъде извършена проверка за евентуална
интервенция върху номера на рамата му. На същата дата ищецът доброволно предал
автомобила, за което бил съставен съответен протокол, като от тогава не е
виждал превозното средство. Двукратно бил викан на разпит в гр. Варна, от
където разбрал, че автомобилът бил откраднат от полски гражданин месеци преди
да му бъде продаден. Въпреки направените опити за това, Прокуратурата отказала
да върне обратно на ищеца МПС с аргумент, че имало спор за собственост.
Междувременно ищецът продължил да плаща всяка година данъка на автомобила, тъй
като била невъзможна неговата дерегистрация и
снемането му от данъчен отчет без регистрационните табели и част втора от
свидетелството за регистрация, които Прокуратурата също отказала да върне. По
изложените аргументи ищецът поддържа, че е претърпял имуществени вреди в размер
на 758,69 лв., изразяващи се в заплатените данъци за превозното средство в
периода от неговото предаване през м. октомври 2014 г. до датата на исковата
молба – 23.08.2018 г., като счита, че тези вреди следва да бъдат репарирани от
ответника, доколкото именно органите на Прокуратурата са отказали връщането на
автомобила, регистрационните му табели и свидетелството за неговата
регистрация, с което са принудили ищеца да заплаща данък върху превозното
средство, което не ползва.
В съответствие с изложените твърдения е и формулираното искане по същество
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 758,69 лв. като
обезщетение за претърпените загуби. Ищецът претендира присъждането и на
разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния му
представител, поддържа исковата молба и направеното в нея искане. Представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът – Прокуратурата на Република България, е депозирал отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Не оспорва, че автомобилът е иззет като веществено доказателство по ДП №
441/2013 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, както и че е постановен
отказ за неговото връщане. Намира, че отказът е законосъобразен, като се
позовава на разпоредбата на чл. 111, ал. 1 НПК. Отделно излага, че по
досъдебното производство са правени искания за връщане на автомобила, освен от
ищеца, и от други лица, поради което е налице спор за правото на собственост
върху вещественото доказателство по смисъла на чл. 113 НПК. Счита, че
задържането на автомобила е извършено на законно основание, поради което не
дължи обезщетение за вреди. Освен това намира, че такива вреди изобщо не са
претърпени, доколкото ищецът е собственик на иззетия автомобил и като такъв има
задължение да заплаща дължимите данъци върху превозното средство. Релевира възражение за изтекла петгодишна погасителна
давност, считано от изземането на автомобила през 2013 г.
По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по
делото, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание не изпраща представител. Предварително депозира
молба, в която поддържа депозирания отговор и формулираното искане по същество.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С приетия за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че ищецът е сключил договор за
покупко-продажба на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, рама № ***, и моторното превозно средство е
регистрирано на негово име на 24.10.2013 г. Това обстоятелство се потвърждава и
от приложеното свидетелство за регистрация част 1 (л. 39 гръб).
От приобщените материали по ДП № 441/2013 г. по описа на Пето РУ на ОД на
МВР – Варна се установява, че досъдебното производство се води срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК за това, че на 15/16.07.2013 г.
в гр. Варна м-ст „Ален мак“ противозаконно отнел
чуждо превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф плюс“ с рег. № ***,
рама № ***, от владението на Б.Й.Ш.без негово съгласие с намерение да го
ползва. На неустановена дата след отнемането на превозното средство до
02.10.2014 г. неизвестен извършител пренабил номера
на рамата му и бил поставен друг номер – ***, автомобилът бил предаден във
владение на Радослав Русинов Монев, който го предал на ищеца Р. З..
Страните не спорят, че автомобилът е иззет като веществено доказателство по
досъдебно производство № 441/2013 г. по описа на Пето РУ на ОД на МВР – Варна,
пр.пр. № 10205/2013 г. по описа на Районна
прокуратура – Варна. Видно е и от приложения протокол за доброволно предаване
на вещ (л. 6), че на 02.10.2014 г. Р. З. е предал на служител на ОД на МВР –
Бургас автомобила заедно с един брой ключ, ведно с дистанционно управление,
един брой свидетелство за регистрация част 1 № ********* и част 2 № *********.
На 02.12.2014 г. Р. З. е депозирал до ОП – Бургас молба с вх. №
7759/02.12.2014 г. за връщане на автомобила, ключовете и документите на МПС (л.
10), по която компетентният орган се е произнесъл с постановление от 15.12.2014
г. (л. 11), с което е оставена без уважение молбата за връщане на автомобила и
е постановено връщане на малък и голям талон. В изпълнение на прокурорското
постановление е съставен и подписан от служител на ОП – Бургас и от ищеца приемо-предавателен протокол от 19.12.2014 г. (приложен към
материалите по досъдебното производство), в който е отразено, че свидетелство
за регистрация на МПС № ********* за л.а. „Фолкваген
Голф“ – част 1 и 2 е предадено на Р. З..
С постановление на прокурор Д. Д. при ВРП от 22.07.2016 г. по ДП № 441/2013
г. по описа са 5 РУ ОД на МВР-Варна е отказано да бъде върнат на Р. З. лекия
автомобил, иззет като веществено доказателство (л. 15), доколкото преди молбата
на ищеца по досъдебното производство са постъпили няколко молби за връщане на
МПС и е налице спор за правото на собственост върху вещта между Р. З. и К. К.
Постановлението е обжалвано от ищеца и потвърдено с окончателно определение,
постановено по ЧНД № 4145/2016 г. по описа на РС-Варна (л. 18).
С определение № 740/04.05.2018 г. по ЧНД № 1854/2018 г. по описа на
РС-Варна е оставена без уважение и жалбата на ищеца срещу постановление от
17.01.2018 г. на прокурор при ВРП, с което е отказано връщане на веществено
доказателство по ДП № 441/2013 г., а именно две регистрационни табели на л.а. „Фолкваген Голф 5“ с ДК № *** (л. 36). В мотивите на
съдебния акт е изложено, че лекият автомобил е предмет на престъпление по чл.
345а НК и връщането на регистрационните табели като част от инкриминираната вещ
ще затрудни изясняването на фактическата обстановка по висящото досъдебно
производство.
За доказване размера на претенцията за
имуществени вреди по делото са представени приходни квитанции за заплатени
данъци за МПС в общ размер на 758,69 лв. (л. 8), от които: 186,06 лв. за 2014
г. съгласно квитанция № 59475/18.08.2014 г., 197,41 лв. за 2015 г. съгласно
квитанция № **********/03.05.2016 г., 187,83 лв. за 2016 г. съгласно квитанция
№ **********/26.10.2016 г., 187,39 лв. за 2017 г. съгласно квитанция №
**********/09.10.2017 г. и № **********/12.10.2017 г.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Посочената разпоредба предвижда
отговорност на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа. Отговорността е
обективна и гаранционно-обезпечителна, предназначена да репарира вредоносните
последици, настъпили в резултат от чуждо виновно и противоправно поведение
(действие или бездействие), осъществено при или по повод изпълнението на
възложената дейност. Същата е приложима и в хипотези, в които във връзка с
изпълнението е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила.
В този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. Следователно, за да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за вреди, причинени при
или по повод на възложената работа, следва да бъде осъществен фактическият
състав на деликта по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: противоправно
деяние (действие или бездействие), вреди, причинно-следствена връзка между тях
и вина, която по агр. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага,
както и да е налице допълнителната предпоставка на приложимата норма на чл. 49 ЗЗД, а именно делинквентът да е причинило вредите при
или при повод на изпълнение на възложената работа. Съгласно задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на
ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа, и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
В контекста на
разглеждания случай, основателността на предявения иск е обусловена от
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: постановяването на незаконен отказ на органите на Прокуратурата за връщане
на иззетия лек автомобил, регистриран като собствен на ищеца (включително и на неговите
регистрационни табели и свидетелство за регистрация), от който като пряка и
непосредствена последица са настъпили посочените в исковата молба имуществени
вреди (претърпени загуби) – заплатени данъци за превозното средство.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на тези факти. С оглед наведените от ответника
възражения за законосъобразност на отказите за връщане на иззетата вещ, в
негова тежест е да установи, че по досъдебното производство са правени искания за
връщане на автомобила, освен от ищеца, и от други лица.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че процесният лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** е регистриран като собствен на ищеца,
че същият е иззет като веществено доказателство по ДП № 441/2013 г. по описа на
Пето РУ на ОД на МВР – Варна, както и че е постановен отказ за връщане на
автомобила и на регистрационните му табели. Отказ за връщане на свидетелството
за регистрация на МПС, какъвто ищецът твърди да е постановен, не се установява
от доказателствата по делото. Напротив – доказва се, че на Р. З. са върнати
част 1 и 2 от свидетелството за регистрация на 19.12.2014 г.
При установената фактическа обстановка съдът намира, че в
разглеждания казус не е налице противоправно деяние като предпоставка за ангажиране отговорността на
ответника, доколкото отказът на органите на Прокуратурата за връщане на
иззетия лек автомобил и неговите регистрационни табели е законосъобразен.
Според чл. 111, ал. 1 НПК веществените доказателства
се пазят, докато завърши наказателното производство. Ал. 2 на същата разпоредба
предвижда, че предметите,
иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат
върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да
завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни
разкриването на обективната истина и не са предмет на административно
нарушение. Когато
възникне спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства,
който подлежи на разглеждане по реда на Гражданския процесуален кодекс, те се
пазят, докато решението на гражданския съд влезе в сила – арг.
от чл. 113 НПК. Съгласно
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2/12.11.2014 г. на
ОСНК на ВКС, за прилагането от прокурора в производство по чл. 111, ал. 2 НПК
на разпоредбата на чл. 113 НПК не трябва да е налице висящо производство пред
съда, за да се приеме, че е налице спор за право относно собствеността на
вещта, а е достатъчно да са налице
претенции на две или повече лица за връщането й. В мотивите на цитираното
тълкувателно решение е посочено, че правният спор да бъде разгледан като
обективирано по какъвто и да било начин противоречие между поне две насрещни
твърдения било по фактите, било по правното им
значение относно спорната вещ. За възникването на правен спор е
определящо не отнасянето му в съда, а самото му обективиране
и констатирането на последното от съответния орган - служебно или по инициатива
на спорещите.
В случая се
установява, че по досъдебното производство са депозирани молби за връщане на
иззетия лек автомобил освен от ищеца още и от друго лице – Красимир Колев,
поради което между това лице и ищеца е налице правен спор във връзка със
собствеността на моторното превозно средство, обуславящ основателен отказ за
връщане на вещта. Отделно от това законосъобразността на постановените
откази за връщане на ищеца, както на автомобила, така и на регистрационните му
табели, е била проверена и потвърдена при инстанционния
контрол на съответните постановления.
Липсата на
противоправно деяние води до извод за липса на елемент от фактически състав на
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, респективно за неоснователност на предявения иск.
Независимо от
това, за пълнота следва да се посочи още, че не са налице и твърдените вреди за
ищеца, изразяващи се в претърпени загуби от плащането на данъка върху МПС, тъй
като ищецът твърди да е собственик на иззетия лек автомобил и като такъв е
задължен да заплаща този данък. Макар да са настъпили неблагоприятни последици
в правна сфера на Р. З., същите не се изразяват в заплащането на данъка върху
собствения му автомобил.
По изложените
съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определен по реда на чл. 78, ал. 8 във вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.К. З., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул***, осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 758,69 лв.
(седемстотин петдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени данъци върху
превозните средства за периода от м.10.2014 г. до м.12.2018 г. за лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с ДК № ***, иззет като веществено доказателство по досъдебно
производство № 441/2013 г. по описа на Пето РУ на ОД на МВР – Варна, пр.пр. № 10205/2013 г. по описа на Районна прокуратура –
Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
23.08.2018 г., до окончателното изплащане на задължението;
ОСЪЖДА Р.К. З., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул***,
сумата от 100 лв. (сто лева),
представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. чл. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: