№ 267
гр. Плевен , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20214430200651 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-005267 от
26.01.2021г. на ** към ОД на МВР-Плевен, с-р „Пътна полиция“, с което на С.
Н. С. с ЕГН ********** от от ** на осн. чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е
наложено административно наказание - глоба в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че на
21.12.2020г. в 14:25 часа в *** с посока на движение към **, като водач на
собствения си лек автомобил „**“ с рег. № ***, който бил със служебно
прекратена регистрация от ** година на осн. чл. 143, ал.10 от ЗДвП–
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание на осн. чл.
175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е останал жалбоподателят, който е подал жалба до
Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН
Наказателно постановление № 20-0938-005267 от 26.01.2021г. на ** към ОД
на МВР-Плевен, с-р „Пътна полиция“. В съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и с пълномощника си – адв. Хр. К. от ПлАК, който взема
становище, че С. не е знаел, тъй като по никакъв начин не е бил уведомен за
прекратяването по служебен ред на регистрацията на моторното превозно
средство.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
1
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и депозирана в
законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва
да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.12.2020г. в 14:25 часа в ***, актосъставителят И. И. Ц. и
свидетелят К. К. А. спрели за проверка управлявания от жалбоподателя С. лек
автомобил „**“ с рег. № *** – негова собственост, като след извършена
справка в информационната система констатирали, че моторното превозно
средство е със служебно прекратена регистрация от **г. на осн. чл. 143, ал.10
от ЗДвП.
За установеното нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДП срещу
жалбоподателяа бил съставен АУАН № 324489 от 21.12.2020 година, а въз
основа на същия на 26.01.2021 година било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните по делото
гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя И. И. Ц., чиито
показания съдът приема с доверие като логични, последователни и обективни.
От показанията му се установява, че на посочените в АУАН и в НП дата и
място жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил. Установява
се също така, че при извършената проверка била направена справка с
дежурния служител в дирекцията, от който проверяващите узнали, че
съгласно данните в информационния масив управлявания от жалбоподателя
лек автомобил бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, за това, че няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Показанията на свидетеля Ц. кореспондират изцяло с приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение
серия GA № 324489/21.12.2020 г., писмо рег. № 316р-6155/12.02.2021 г. ведно
с наказателно постановление № 20-0938- 005267/26.01.2021 г., постановление
за отказ да се образува наказателно производство от 15.01.2021 г., заверено
копие от заповед рег. № 8121з515/14.05.2018 г., копие от застраховка
„Гражданска отговорност“, справка за нарушител/водач, писмо рег. №
316000-15741/26.04.2021 г. относно прекратена регистрация на МПС л. а. ***
с рег. № *** по чл. 143 ал. 10 ЗДвП от ** година. Описаната в АУАН и в НП
фактическа обстанвока не се оспорва по същество и от жалбоподателя.
Съдът обсъди и дадените от жалбоподателя С. обяснения, къто
съобрази, че същите освен доказателствено средство са и средство за защита.
2
След като ги прецени самостоятелсно и в съвкупност с останалия по делото
доказателствен материал намери, че следва да бъдат кредитирани с доверие
като логични и неопровергани. От същите се установява, че жалбоподателят
не е знаел, че управляваното от него МПС-лек автомобил е било със
служебно прекратена регистрация към датата на проверката на основание чл.
143, ал.10 от ЗДвП.
От така установеното от фактическа страна не може да се направи
категоричен и обснован извод, че жалбоподателят С. Н. С. е автор на
нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление.
Съгласно цитираната правна норма “по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.” От материалите по делото става
ясно, че не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и
като водач на същото по смисъла легалната дефиниция по § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предприемайки управлението е бил
субект на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП относно установените
правила за движение по пътищата, в частност и към изискванията относно
регистрацията на МПС. За последните действа регистрационен режим,
регламентиран в подзаконов нормативен акт, а именно Наредба I-45 от
24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр.
105/2002 г./. В посочената Наредба I-45 от 24.03.2000г. намира своята
нормативна уредба и процедурата по служебно прекратяване. Съобразно чл.
18, т. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи
регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, а според чл. 18б,
т. 8 от цитираната Наредба регистрацията на превозно средство се прекратява
служебно по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд.
Според нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. обаче при
прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 8 се уведомява собственикът на ПС,
посочен в регистъра. Аналогично задължение е визирано и в ал. 10 на чл. 143
от ЗДвП, според която когато служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, следва да се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. От разпита на свидетеля Ц. се
изяснява, че при извършената проверка била направена справка с дежурния
служител в дирекцията, чрез който било установено, че съгласно данните в
информационния масив управлявания от жалбоподателя лек автомобил бил
със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за това, че
няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Същевременно обаче
от материалите по делото е видно, че не са налични доказателства за
3
уведомяване на собственика по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ от страна на
Информационния център, съответно не се установява и изпълнението на
произтичащото от разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба I-45 от 24.03.2000
г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в
движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС и чл. 143, ал. 10 ЗДвП
задължение за органите на МВР да уведомят собственика на превозното
средство, т. е. в конкретния случай се установява, че собственикът не е бил
надлежно уведомен от Информационния център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, с
произтичащото от това предоставяне на 14-дневен срок за депозиране на
доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за
тази застраховка. Изпълнението на това задължение от страна на
Информационния център е от особено значение – текстът на следващата
алинея изрично сочи последиците от непредставянето на изисканите
доказателства в рамките на дадения срок, а именно прекратяване на
регистрацията на превозното средство от страна на органите на
МВР. Анализът на подзаконовата уредба, в частност на чл. 18б, ал. 1, т. 8 и на
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП води до извод, че последващите действия по служебно
прекратяване прекратяването на регистрацията на превозното средство от
страна на органите на МВР следва да бъде сведено до знанието на
собственика му. В този смисъл е изричното правило на чл. 18б, ал. 2 от
цитираната наредба. Административно-наказващият орган не е установил
изпълнението и на това изискване, доколкото не се твърди, а и не се
представят надлежни доказателства за уведомяването на санкционираното
лице, съдът намира за безспорно установено, че не са спазени разпоредбите
на чл. 18б, т. 8 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. и чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
задължаващи ОД на МВР да уведоми собственика на МПС за служебно
прекратена регистрация.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че санкционирато лице не е
допуснало виновно вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
доколкото не е установен субективния елемент от нарушението, описано в
атакуваното наказателно постановление като управление на собствено
превозно средство с прекратена регистрация. По делото липсват
доказателства, които анализирани в своята съвкупност по несъмнен начин да
обуславят извода, че жалбоподателя е управлявал превозно средство със
знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение, поради което не се
установява субективната страна на нарушението. Вината, като елемент от
административното нарушение не може да се предполага, а тежестта по
установяването ѝ законодателят е възложил на наказващия орган.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде отменено като
незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 20-0938-005267 от 26.01.2021г. на ** към ОД на МВР-Плевен, с-р „Пътна
полиция“, с което на С. Н. С. с ЕГН ********** от от ** на осн. чл. 175, ал.3,
пр.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на
200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
извършено на 21.12.2020г. в 14:25 часа в *** нарушение по чл. 140, ал.1 от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5