Решение по дело №420/2023 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Община Момчилград, чрез изпълняващ функциите кмет на oбщина Момчилград, съгласно Заповед за заместване № РД-24-190/ 25.09.2023 г. на кмета на oбщина Момчилград. Оспорва се писмо, изх. № АО-1387/ 27.09.2023 г. на директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ при Министерство на земеделието и храните, с което по същество е отказано да се извърши промяна на предназначението на земеделска земя в неземеделска на ПИ с идентификатори *** и ***, в землището на [населено място], [община], за изграждане на обект: „Жилищно строителство“. Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспореното писмо с твърдението, че същото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което то трябва да съдържа мотиви, а в случая такива липсват. На следващо място се сочи, че обективирания в това писмо отказ противоречи на материалния закон, в частност разпоредбите на ЗПЗП. Твърди се също, че оспорения акт е издаден и в нарушение на чл. 35 от АПК, без да са изяснени относимите за случая факти и обстоятелства. Искането е да се отмени писмото, в което е обективиран отказ за промяна на предназначението на земеделска земя в неземеделска. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат, който представя писмена защита с подробно изложени съображения за незаконосъобразността на оспореното писмо на директора на дирекция „Поземлени отношение и комасация“ при МЗХ. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ при МЗХ, в писмено становище навежда доводи за недопустимост на жалбата, поради това, че оспореното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт. Алтернативно излага съображения за неоснователност на жалбата. Сочи, че „Жилищното строителство“, каквото е инвестиционното намерение на Община Момчилград, не попада в приложното поле на допустимите за изграждане обекти съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, в земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, каквито са ПИ с идентификатори *** и *** по КККР на [населено място], [община].

Тъй като в оспореното писмо не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, то приложение намира разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК и жалбата е подадена в предвидения двумесечен срок от съобщаването на обжалвания акт.

Съдът, като взе предвид писмо, изх. № АО-1387/ 27.09.2023 г. намира, че същото по своето съдържание, съставлява индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал.1 от АПК. Съдът стига до този извод като отчита, че издателят на процесния документ изразява ясно конкретна властническа воля по въпрос, с който е сезиран с надлежно подаденото от жалбоподателя заявление. Подаденото заявление подлежи на разглеждане и разрешаване от овластен за това орган. Постановявайки своето волеизявление, макар и оформено като писмо, директора на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ обективира по същество отказ за промяна предназначението на посочените в заявлението поземлени имоти, като непосредствено и негативно засяга интересите на заявителя – община Момчилград. Ето защо процесният документ, макар да е обективиран като писмо и да не носи формалните белези на решение, по своята същност е индивидуален административен акт, с който пряко се засягат законни интереси на неговия адресат.

За да се произнесе по същество на жалбата АС – Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка:

Административното производство по издаване на оспореното писмо е започнало със заявление, вх. № АО01387/ 24.08.2023 г., подадено от община Момчилград, за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди, касаещи на следните общински имоти: поземлени имоти с идентификатори: ***, с площ 1.852 дка и ***, с площ 2.836 дка, и двата по КККР на [населено място], [община]. Към заявлението са приложени набор от документи, в т.ч. и Заповед № РД-19-205/ 17.05.2023 г. на кмета на община Момчилград, с която е одобрен Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за ПИ с идентификатори: *** и *** по КККР на [населено място], за новообразувани два квартала ** и **, предвидени за устройствена жилищна зона с преобладаващо застрояване с малка височина и плътност и интензивност – Жм. Начин на застрояване – свободно застрояване. Градоустройствени показатели – Пл. на застр. – до 60%, Кинт – 1,2, Озеленяване – мин 40 %, Характер на застрояване – ниско (Н<10 м.).

От Акт за публична общинска собственост № *** от *** г. на община Момчилград, вписан в СВ – *** с Дв.вх.№*** г., том **, Акт **, дело ***/*** г. е видно, че земя с площ 2836 кв.м, представляваща имот с № ***, с начин на трайно ползване – пасище, мера по КВС на землище [населено място] с ЕКАТТЕ ***, е публична общинска собственост на община Момчилград. За този имот е издадена и Скица №*** от *** г. на ОЗЛ – [община], в която е вписано, че имот с [идентификатор] (номер по предходен план ***), с площ от 2836 кв.м, е земеделска земя от 8 категория, с начин на трайно ползване – пасище.

От Акт за публична общинска собственост № *** от *** г. на община Момчилград, вписан в СВ – *** с Дв.вх.№*** г., том **, Акт ***, както и Скица № *** от *** г. на ОЗЛ – Момчилград се установява, че поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], с площ 1852 кв.м, е публична общинска собственост, с трайно предназначение на територията – земеделска земя от категория 8, начин на трайно ползване – пасище.

С писмо изх. №АО-1387/ 27.09.2023 г. на директора на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ към МЗХ, подаденото от община Момчилград заявление за промяна на предназначението на земеделска земя за незамеделски нужди, ведно с приложените документи, е върнато на неговия заявител. Със същото писмо е уведомена община Момчилград, че обектът предмет на преписката – „Жилищно строителство“, не попада в приложеното поле на допустимите за изграждане обекти съгласно § 12 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) в земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, каквито са поземлените имоти с идентификатори *** и *** по КККР на [населено място], [община].

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, от заключението на която се установява, че според данните от скиците на ОЗЛ – [община], поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на [населено място], [община], са земеделски земи, категория 8, с начин на трайно ползване – пасище. По силата на влезлия в сила ОУП на общ. Момчилград, одобрен с Решение №62/ 25.04.2019 г. на ОбС Момчилград, тези земи са включени в границата на урбанизираните територии, предвидени за разширение на съществуващите строителните граници на [населено място], с установена устройствена зона „3/Жм“.

При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата се явява основателна, поради следните съображения:

Съгласно чл.17, ал. 1 от ЗОСС, промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се разрешава в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната от: 1. комисии към областните дирекции "Земеделие" - когато исканата площ е до 50 дка от пета до десета категория или не е поливна и земята е в землищата на населените места на територията на съответната област и 2. Комисията за земеделските земи - за останалите случаи.

В настоящия случай, видно от данните по приложената административна преписка, с подаденото от община Момчилград заявление, дало началото на административното производство, по което е издадено и оспореното писмо, предмет на настоящото съдебно производство, е поискано промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди по отношение на ПИ с идентификатори *** (с площ 1.852 дка) и *** (с площ 2.836 дка) по КККР на [населено място], общинска собственост, земеделска земя от категория 8, с начин на трайно ползване – пасище. С оглед категорията на процесните земи и тяхната площ, в случая подаденото заявление подлежи на разглеждане, респ. по същото се дължи произнасяне от комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ. Настоящият състав на АС – Кърджали прави този извод, защото поземлените имоти, чиято промяна на предназначение се иска не са за задоволяване на общински нужди. В ЗООЗ не се съдържа определение за „общински нужди“, поради което следва да се има предвид разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за общинската собственост. Нормите на чл. 67в, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОЗЗ определят комисиите към ОД „Земеделие“ като колективен орган, в чиито състав в качеството на председател влиза директора на ОД „Земеделие“, секретар и членове /представители на МРРБ, МЗ, МП, МОСВ, МИИ, МЕ и др/. От компетентността на комисиите към ОД „Земеделие“ е произнасянето с решение в случаите по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ /ал. 5 на чл.67в от ППЗОЗЗ/, което подлежи на обжалване по реда на АПК /ал.9/. След като оспореното писмо обективира отказ за уважаване на заявлението за промяна на предназначението на земеделската земя, то същото следва да бъде издадено от комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ. Постановявайки по същество отказ, директорът на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ към МЗХ се е произнесъл без да има правомощие за това. Произнасянето еднолично от директора на дирекция, а не от колективния орган обуславя нищожност на отказа, която следва да се обяви с настоящето съдебно решение.

Основанията за незаконосъобразност на административния акт са нормативно въведени в чл. 146 от АПК. Тези основание могат да обосноват нищожност на акт, когато конкретният порок е толкова съществен, че актът изначално не поражда правните последици, към които е насочен. Безспорно е, че едно от условията за законосъобразност на административният акт е, той да е издаден от компетентен орган, т.е. от орган, оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. Компетентността е призната способност на даден орган да издаде определен акт, която може да произтича от нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по силата на нормативна уредба за издаване на административен акт по определен кръг от въпроси. Административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен, респ. некомпетентността може да бъде материална, териториална и по степен. Липсата на компетентност във всички случаи води до нищожност на административния акт и е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК и след като е установена от съда, оспореният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен на това основание.

В случая при наличието на констатираната незаконосъобразност, обосноваваща нищожността на административния акт, какъвто е и оспореното писмо на директора на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ към МХЗ, обективиращ отказ за уважаване на заявлението за промяна на предназначението на земеделската земя, е безпредметно обсъждането на други евентуални негови пороци, касаещи процесуалноправната и материалноправната му законосъобразност.

Поради изложените съображения жалбата е основателна и следва да се уважи като се отмени отказа на директора на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ към МХЗ, обективиран в писмо, изх. № АО-1387/ 27.09.2023 г., за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди по отношение на ПИ с идентификатори *** и *** по КККР на ***. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва се върне на компетентния административния орган – комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, за произнасяне по подаденото заявление за промяна предназначението на земеделски земи касаещи процесните ПИ.

При този изход на спора е основателно заявеното искане за присъждане на деловодни разноски в полза на жалбоподателя Община Момчилград. Доказани са такива в размер на 725.40 лв. – възнаграждение за вещо лице по приетата СТЕ и 1000 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно ДПЗС с дата 15.03.2024 г. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК МЗХ следва да бъде осъдено да заплати на Община Момчилград деловодни разноски в размер на 1725.40 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.173, ал.2, предл. 1-во от АПК, Съдът:

 

Р Е Ш И:

 

 

Обявява нищожността на отказ, обективиран в писмо, изх. № АО-1387/ 27.09.2023 г. на директора на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ към МХЗ, за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, по отношение на ПИ с идентификатори ***, с площ 1852 кв.м. и ***, с площ 2836 кв.м.м по КККР на ***, публична общинска собственост.

Изпраща преписката на комисията към ОД „Земеделие“ – Кърджали по чл.17, ал.1, т. 1 от ЗОЗЗ за произнасяне по заявление, вх.№ АО-1387/ 24.08.2023 г., за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди в имоти за ниско етажно жилищно строителство /Жм/, по отношение на ПИ с идентификатори ***, с площ 1852 кв.м. и ***, с площ 2836 кв.м.м по КККР на ***, публична общинска собственост, при спазване на дадените с настоящето решение указания по прилагането на закона.

Осъжда Министерство на земеделието и храните, с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Община Момчилград, с адрес: [населено място], ***, деловодни разноски в размер на 1725.40 лева (хиляда седемстотин двадесет и пет лева и четиридесет стотинки).

Решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.