Определение по дело №57/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 51/05.06.2015 г., постановено по гр. д. № 849/2014 г., К.районен съд е отхвърлил предявените от А. И. С., А.И.А. и М.Х.Е., всички от гр. К., ул. „П. Д. № *, срещу Х. М. С. от с. А., община К., С. С. Ш. и Г. Р. Ш., двамата от с. З., община К., област С., искове по чл. 108 от ЗС за предаване владението на имот пл. сн. № 134 в кв. № 18 с площ 598 кв. м., за който по одобрения със заповед № 955/30.07.1985 г. план/ПУП/ на с. А., общ. К. е отреден УПИ/пар/ VII- 134 с неприложена регулация, при граници на имота северозапад- път, югозапад- имот пл.сн. № 133, югоизток имот пл. сн. № 130 и североизток- имот пл. сн. № № 135 и 136- по 1/2 ид. част от имота от Х. М. С. и 1/2 ид. част от имота от С. С. Ш. и Г. Р. Ш., и за предаване от С. С. Ш. и Г. Р. Ш., владението на построената в имота на южната граница двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м. С решението са присъдени разноски в полза на ответниците по иска Х. М. С. и С. С. Ш..

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателятА. И. С., който го атакува чрез А. Н. П. като необосновано и постановен¯ при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съставът на К.районен съд допуснал съществено процесуално нарушение, като не приел направения отвод на вещото лице Д.А., с правно основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК и направеното възражение за липсата на квалификация за изготвяне на заключение по поставените му задачи. Жалбодателят твърди, че била нарушена разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ГПК, съгласно която отстраняването може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване. Сочи, че основанието за отстраняване на вещото лице Д.А. е станало известно на жалбодателя след като упълномощения от него адвокат, присъствал в заседанието, в което било определено вещото лице, се разболял и се наложило упълномощаване на нов адвокат. Твърди, че това процесуално нарушение довело до необоснованост на съдебния акт. Поддържа се и това, че необоснован бил извода на съда, че ответниците са придобили правото на собственост по давностно владение, тъй като не почивал на събраните по делото доказателства. Необоснован бил и извода на съда, че наследодателят на жалбодателя, не бил собственик на претендираните недвижими имоти. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява.

Писмени отговори на въззивната жалба не са постъпили.

За образуването и насрочването на въззивното производство са били изпратени уведомления до втория и третия ищец по делото, които не са заявили и не са участвали в производството пред въвзивния съд.

Ответницата по жалбата Г. Р. Ш., не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът С. С. Ш., се представлява от А. Д. Г., от АК- К., която в съдебно заседание моли да се потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно, нестрадащо от релевираните отменителни основания във въззивната жалба. Счита, че съдът е постановил съдебния акт при стриктно спазване на процесуалните правила, при съблюдаване на материалния закон, както и след обсъждане на всички събрани писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Ответницата Х. М. С. не се явява в съдебно заседание, представлява се от А. Ел. П., която моли да се потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че при постановяването му решаващият съд е спазил материалния и процесуалния закон, и решението е обосновано. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Атакуваното решение е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По направеното твърдение във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, като не приел направения отвод на вещото лице Д.А., тази инстанция се е произнесла с определение № 825/09.10.2015 г. постановено по настоящото дело.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира, че същата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, с която ищците са предявили против ответниците при условията на обективно и субективно съединяване иск по чл. 108 от ЗС за собственост на УПИ VII- 134, кв. 18 по плана на с. А., общ. К., с площ 600 кв. м., ведно с построената на южната имотна граница двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м., за осъждане на ответниците да им предадат владението на УПИ VII-134, кв. 18 по плана на С., общ. К., с площ 600 кв. м., тъй като Х. М. С. се снабдила с н. акт за собственост по давностно владение с № 182, том I, дело № 176/2012 г. за 1/2 ид. част от поземлен имот № 134 в кв. 18 по действащия ПУП на с. А., а ответниците Г. Р. Ш. и С. С. Ш. се снабдили за останалата 1/2 ид. част от имота с н. акт за собственост по давностно владение с № 196, том 3, дело № 571/2014 г., и за осъждане на ответниците Г. Р. Ш. и С. С. Ш. да им предадат владението на построена в поземления имот на южната имотна граница двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м.

Ищците твърдят, че са наследници на И. С. И., бивш жител на гр. К., починал на 30.08.2013 г., който приживе по н. акт № 1029/14.11.1975 г., том 1, н. д. 1601/1975 г. придобил от баща си С. И.Ш. дворно място, представляващо овощна градина с площ 1300 кв. м. в с. А., общ. К. и по документа за собственост на баща му нотариален акт № 571/14.11.1975 г. И. И. се разпоредил с част от този имот в полза на сестра си Х. С. М. чрез продажба на 1/2 ид. част, цялото от 600 кв. м., ведно със северната половина от жилищна сграда с нотариален акт № 728/02.10.1978 г. С регулационни промени на овощната градина от 1300 кв. м., имотът бил разделен, и неразпоредената част понастоящем представлявала претендирания имот, в който имало изградени две жилищни двуетажни сгради с площ от 50 и 65 кв. м., съответно на северозападната имотна граница и в южната половина на имота, както и една едноетажна полумасивна сграда с площ от 20 кв. м. на северозападната имотна граница. Ответницата Х. С. се легитимирала като собственик на сградите от 50 кв. м. и 20 кв. м., и ищците не оспорвали собствеността върху същите. Ищците твърдят, че от 1975 г. до смъртта си наследодателят им И. И. непрекъснато ползвал имота и никога не се е разпореждал с него, и той бил тяхна собственост по наследство.

Ответницата Х. М. С. оспорва иска и прави възражение, че УПИ VII- 134, кв. 18 по плана на с. А. не е идентичен изцяло или частично с притежаваната към 1975 г. от наследодателя на ищците овощна градина. Позовава се на придобиване на претендирания от нея имот по давностно владение повече от 30 години като заявява, че оригинерното основание било осъществено още през 1994 г.

Ответникът С. С. Ш. оспорва иска като прави възражение, че УПИ VII- 134, кв. 18 по плана на с. А. не е идентичен изцяло или частично с притежаваната към 1975 г. от наследодателя на ищците овощна градина, а е идентичен с друг имот, притежаван от С. И. Ш.- дворно място, описано в нотариален акт за собственост на недвижим имот № 174, т. I, д. № 459/1975 г., ведно със застроена в него едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 61 кв. м. и полумасивна плевня от 15 кв. м. Поддържа, че е осъществил повече от 35 години давностно владение върху претендирания от него имот, като оригинерното основание се осъществило още през 1989 г.

От фактическа страна се установява следното:

И. С. И., починал на 13.09.2013 г., е баща на първите двама ищци А. С. /жалбодател пред тази инстанция/ и А. А., и съпруг на третата ищца М.Е.. Баща на И. И. е С. И. Ш., който е баща и на ответника по иска С. С. Ш., както и на Ш. С. И., С. С. Ш., Х. С. М.и Н. З.Ответницата по иска Х. М. С. не е в родствени връзки с останалите страни по делото.

Приживе С. И.Ш. бивш жител на с. А., община К., починал на 05.09.1993 г., притежавал на основание давностно владение два имота- първия- дворно място от 1515 кв. м. в с. А., при граници- от две страни път, мера и бирена фабрика, ведно със застроената в него жилищна полумасивна сграда на един етаж със застроена площ 61 кв. м. и полумасивна плевня със застроена площ 15 кв. м. съгласно н. акт за собственост на недвижим имот по давност № 174/07.03.1975 г., д. № 459/1975 г. Втория- овощна градина- дворно незастроено място от 1300 кв. м. в с. А., при съседи С. и Ш. И., общ. мера и път, съгласно н. акт за собственост на недвижим имот по давност № 571/14.11.1975 г., дело № 1600/1975 г., който имот в деня, когато се снабдил с документ за собственост, продал на сина си И. С. И. с н. акт за продажба на недвижим имот № 1029/14.11.1975 г., д. № 1601/1975 г.

През 1977 г. чрез ОбНС в с. Г., К.йски окръг, с н. акт № 153/15.04.1977 г., д. № 301/1977 г., съгласно чл. 20 от ЗСГ /отм./, била извършена продажба на собствен на С. И.Ш. недвижим имот на И. М.И. и С.Х.Х., двамата от с. А., който представлява дворно място от 450 кв. м. в землището на с. А., ведно със застроената в него едноетажна жилищна сграда върху 125 кв. м., представляващо част ¯т дворното място от 1515 кв. м. в с. А., по н. акт № 174/1975 г.

През 1978 г. И. С. И.продал на сестра си Х. С.И. 1/2 ид. част от закупения през 1975 г. имот- дворно място, състоящо се от 600 кв. м., ведно с находящата се в него северна половина от жилищната сграда, която била самостоятелно жилище със самостоятелен вход, вертикално разделена с другата половина от жилищната сграда, с н. акт № 728/02.10.1978 г., том I, дело № 1143/1978 г., при което бил представен н. акт за продажба № 1029, том I, д. № 1061/1975 г.

С Декларации, подписани пред кмета на с. Опълченци на 15.09.1980 г., С. И.Ш. отстъпил право на строеж на синовете си Ш. С. И.- на неурегулирано дворно място от 350 кв. м., находящо се в с. А., и на Е. З.И.- на неурегулирано дворно място от 350 кв. м., находящо се в с. А..

От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещото лице Д.А., която съдът приема и изслушването му в съдебно заседание се установява, че за с. А. е изготвен кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 955/30.07.1985 г. на председателя на ОбНС- К., който е действащ и към настоящия момент, но регулационният план на с. А. в кв. 18 не е приложен, както по отношение на уличните, така и по отношение на дворищните регулационни линии, не е извършвано отчуждаване и уреждане на регулационни сметки и имотите на място се владеят във вида им от 1985 г. по имотни граници по действащия кадастрален план. С оглед представената скица за имот № 134 в кв. № 18 по плана на с. А., и насочената претенция към ответниците, които се легитимират като собственици по давност с констативни нотариални актове на имот № 134 в кв. № 18 по плана на с. А., ведно с находящите се в имота сгради, следва да се приеме, че предмет на ревандикация е имот № 134 в кв. N 18 по плана на с. А., за който по действащия план е отреден УПИ/пар/ VII-134 с неприложена регулация /неуредени регулационни сметки. От заключението се установява, че описаното в нотариален акт № 174, т. 1 д. № 459/07.03.1975 г., дворно място с площ 1515 кв. м при граници- от две страни път, мера и бирена фабрика, ведно с изградената едноетажна полумасивна сграда със застроена площ 61 кв. м. и плевня- полумасивна с площ 15 кв. м., е заемало североизточната част от терена в кв. 18 по действащия ПУП на с. А., нанесен в скица № 1 към заключението. Описаното в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 571, т. 1, д. № 1600 от 14.11.1975 г.- незастроеното дворно място- овощна градина с площ 1300 кв. м., при граници: имоти на Сабахтин и Ш. Ибишеви, общинска мера и път, е заемало югозападната част от терена в кв. 18 по действащия ПУП на с. А., нанесен в скица № 2. Вещото лице установява, че няма конкретен запис за недвижимия имот, описан в н. акт № 571, т. 1, д. № 1600/14.11.1975 г. в изготвения ПУП от 1985 г., защото от 1975 г. до 1985 г. станали промени в собствеността и от този имот били образувани други имоти, в последствие са отразени в действащия ПУП. И. С. Ибишев разделил придобития имот от 1300 кв. м. на две части- имот с площ 600 кв. м. в северозападна част и имот с площ 700 кв. м. в югозападната част. Изготвен бил от И. И. проект за строеж на вила, одобрен на 23.06.1977 г. от ОНС- К.. Сградата била изградена и отразена в одобрения от 1985 г. ПУП и разположена в югозападната част на кв. 18 в имот с пл. сн. № 131, целия с площ 680 кв. м. /скица № 3/. През периода 1975- 1977 г. И. Ибишев построил двуетажна жилищна сграда в северозападния имот и с нот. акт № 728, д. № 1143/02.10.1978 г., продал половината от имота и построената в северната част от имота двуетажна жил. сграда на сестра си Х. С., който имот сега бил с пл. сн. № 133 с площ 310 кв. м., и който по разписен лист към ПУП на с. А. бил записан в нейна собственост. Връзката между тези два имота сега бил имот с пл. сн. № 130, незастроен- с площ 550 кв. м. Имота с площ 1300 кв. м. през 1975 г. не е имал очертанията на сегашните имоти с пл. сн. № 130, № 131 и № 133, като общата площ на тези имоти сега била 1540 кв. м. Вещото лице заключава, че не е налице идентичност между имота по т. 1, в т. ч. имота по н. акт за продажба на недвижим имот № 1029, д. № 1601/14.11.1975 г., и имотите описани в н. акт за констатиране на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение с № 182, д. № 176/07.03.2013 г. и н. акт № 196, д. № 571/10.07.2014 г., тъй като имотите, описани в двата нотариални акта от 2013 и 2014 г., касаели имот с пл. сн. № 134, който по разписния лист към одобения ПУП бил записан в собственост на З. И.И. /С. И.Ш./ и на С.З. И./С. С. Ш./. Вещото лице посочва, че съгласно одобрения регулационен план от 1985 г. за поземлен имот с пл. сн. № 134 кв. 18 бил отреден УПИ/парцел/ VII, но регулацията не била приложена. От регулационния план не можело да се изведат данни, че имот с пл. сн. № 134 е бил част от неурегулирания имот, описан в н. акт за продажба на недвижим имот № 1029, т. 1, д. 1601/14.11.1975 г., /овощна градина от 1300 кв. м./. Вещото лице заключава, че не съществувала и частична идентичност между тези имоти, отчитайки границите на имота, описани в посочения нотариален акт и факта, че дворното място- овощна градина, описано в н. акт № 1029/14.11.1975 г., д. № 1601 от м. ноември 1975 г., било незастроено, а в имот с пл. сн. № 134 към м. март 1975 г., имало вече изградени двуетажна полумасивна жилищна сграда и едноетажна паянтова плевня, каквито били посочени в н. акт № 174, д. № 459/07.03.1975 г., за констатиране собственост по давност на дворно място с площ 1515 кв. м. на С. И.Ш..

В допълнително заключение, вещото лице посочва, че сградата, обозначена на комбинираната скица към заключението от 30.03.2015 г. с цифрата 1, разположена в имот с пл. сн. № 133 и имот с пл. сн. № 134 в кв. 18 по ПУП на с. А., била двуетажна жилищна сграда- близнак, изградена през периода 1977- 1978 г. и от нея са образувани две самостоятелни жилища: самостоятелно жилище със застроена площ 55,50 кв. м., с отделен вход от запад, заемащо югозападната половина на сградата, разположена в поземлен имот с пл. сн. № 133 в кв. 18 по ПУП на с. А., като връзката между двата етажа се осъществява с вътрешно стълбище развито в северната част на коридорите на първи и втори етажи; самостоятелно жилище със застроена площ 55,50 кв. м., с отделен вход от изток, заемащо североизточна половина на сградата, разположена в поземлен имот с пл. сн. № 134 в кв. 18 по ПУП на с. А., като връзката между двата етажа се осъществява с вътрешно стълбище развито в северната част на коридорите на първи и втори етажи. Установява и, че няма изградени мазета към нито едно от самостоятелните жилища.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема за основателни възраженията на ответниците, че придобития чрез продажба имот от И. И. през 1975 г., не е идентичен с този, на който същите са станали собственици по давностно владение, за което са се снабдили с нотариални актове- ответницата Х. С. през 2013 г., а ответникът С. С. Ш. през 2014 г. и, че за претендирания от ищците имот УПИ VII- 134, кв. 18 по плана на с. А., общ. К., регулацията не е приложена. Така, от заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че претендирания от ищците имот не е идентичен с този, който е закупен от наследодателя им през 1975 г. Изводът на вещото лице за липса на идентичност на имота, закупен от И. И. през 1975 г., с претендирания за ревандикация имот, се подкрепя и от представеното извлечение в разписния лист към плана, в който имот 134 в кв. 18 е записан на З. И. И. /бащата на И. И.и С. Ш./, на С.З. И. /ответникът С. Ш./ и е добавено името на ответницата Х. М. С. съгласно нотариален акт от 2013 г. Разписният лист към плана е неразделна част от кадастралната основа и записването на имотите е индиция за това кой владее имота към изготвянето на плана. Липсата на идентичност на имотите се установява и от посочените в нотариалните актове от 1975- 1978 г. граници на имотите, за които се отнасят, а съгласно заключението на техническата експертиза- една от границите на закупения от И. И. през 1975 г. имот е С. и Ш. И., която е посочена и при продажбата на част от имота през 1978 г. на Х.М., и другите две граници- общинска мера и път, посочени в скицата за проектиране на вила. Съдът приема заключението на техническа експертиза, че процесният имот е част от притежавания от общия на страните наследодател С. И.Ш. /З.И.И./- дворно място от 1515 кв. м. по н. акт за собственост на недвижим имот по давност № 174/07.03.1975 г., дело № 459/1975 г. и кредитира показанията на свидетелите, че имот № 134 е бил на С. Ш., който е живял в жилищната сграда, и която продал на ответницата Х. С. с неформален акт, въз основа на който от 1984 г. и досега тя е владяла имота, живяла в него необезпокоявано, както и в същия имот С. Ш. е построил друга сграда- предмет на ревандикация от ответниците С. и Г. Ш..

Следва да се посочи и това, че построяването на вила от наследодателя на ищците през 1977 г. в тази част от имота, която попадала извън строителните граници на с. А., се установява от представените строителни книжа и от показанията на св. Ю.А.- първа съпруга на И. И.и майка на ищците А. С. и А.А., от показанията на св. Х. М., И. И., Н.З., Н.З., А.И.. Установява се също, че след като И. И. продал единия имот /жилище и дворно място/ на сестра си Х.и вÞлата на С., напуснал с. А., бил в гр. К., в гр. Д., заминал за Т., а след това и за Ф., където починал през 2013 г. Свидетелите установяват, че след 1977- 78 г. не живеел в с. А. и ходел там на гости при майка си и баща си.

С оглед представените по делото доказателства, съдът приема и, че възраженията на ответниците, че са придобили процесния имот, в т. ч. и сградата- предмет на ревандикация, на основание недобросъвестно давностно владение, са доказани. Както вече се посочи, установено е, че в частта от имота дворно място от 1515 кв. м., с която С. Ш. не се е разпоредил, представляваща понастоящем имот № 134 в кв. 18 по плана на с. А., към 1975 г., била изградена жилищна полумасивна сграда на един етаж със застроена площ 61 кв. м. и плевня- полумасивна със застроена площ 15 кв. м., които през 1984 г., заедно с половината от имота /според гласните доказателства около 300 кв. м./, продал на Х. М. С. с неформален договор. Според показанията на свидетелите, от 1984 г. Х. С. владеела имота /и сградите/ без някой да й пречи и да предявява претенции към тях. Х. С. декларирала имота в Община К. на 16.01.2013 г., а на 07.03.2013 г. се снабдила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка- № 182, дело № 176/2013 г. за собственост по давностно владение на 1/2 ид. част от поземлен имот с пл. сн. № 134 в кв. 18 по действащия ПУП на с. А., общ. К., одобрен със заповед № 955/30.07.1985 г., целия с площ 598 кв. м., с право на ползване на северната половина от имота с площ 299 кв. м., ведно с изградените в северната част на имота двуетажна масивна жилищна сграда, изградена 1964 г., със застроена площ 50 кв. м. и второстепенна постройка- едноетажна полумасивна сграда на северозападната имотна граница със застроена площ 20 кв. м. Фактическите действия относно владението на имота от ответницата Х. С. от 1984 г. и досега, се установяват от свидетелските показания на Ю. А., Х. М., С.И., И.И., Н.З., А. И.. Впрочем, установява се, че ответницата Х. С. владяла имота непрекъснато от 1984 г. в продължение на повече от 10 години, и досега, и се е позовала на изтекла придобивната давност през 2013 г., което било констатирано с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Поради изложеното, предявения против нея иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

Ответникът С. Ш. основава правото си на собственост върху процесния имот на извършено от баща му приживе неформално дарение на сградата и имота, имащ наследствен характер и владение на същите и досега. От гласните доказателства се установява, че волята на наследодателя С. Ш. е била за всеки от синовете му да има имот, в каквато насока са показанията на дъщеря му- св. Н.З.. Както вече се посочи, по делото е установено, че през 1975 г. наследодателят на ищците И. Ибишев и баща му С. Ш. построили къща близнак, състояща се от две самостоятелни жилища- северна и южна половина. Северната била изградена за И. И., а южната за С. Ш. /когато бил на 14 години/. Понастоящем първата, която попада в имот с пл. сн. № 133 е на Х.С., а южната- в имот с пл. сн. № 134 в кв. 18 в с. А.. След като С. Ш. през 1984 г. продал част от оградено дворно място, жилищна полумасивна сграда на един етаж със застроена площ 61 кв. м. и плевня- полумасивна със застроена площ 15 кв. м. на Х. С., се преместил да живее в южната половина на сградата близнак, където до този момент живеели и други членове на семейството, в т. ч. и сина му С. Ш.. На 10.07.2014 г. ответникът С. Ш. се снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка- н. акт № 196, том 3, дело № 571/2014 г. за собственост по давностно владение на 1/2 ид. част от поземлен имот с пл. сн. № 134 в кв. 18 по действащия ПУП на с. А., общ. К., целия с площ 598 кв. м., ведно с изградената през 1975 г. на южната имотна граница двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 65 кв. м. На 18.08.2014 г. С. Ш. декларирал в Община К. имущество, придобито по давност по посочения нотариален акт; с данъчна декларация от 1998 г., декларирал земя с площ 300 кв. м. и сграда; през периода 2002 г.- 2014 г. заплащал местен данък и такса смет за имота; при изготвянето през 1985 г. на плана с. А. в разписния лист за собственици на имот № 134 са записани С. Ш. и С. Ш.. Или, от изложеното се установява намерението на ответника да държи имота като свой. С оглед на това и показанията на разпитаните свидетели е несъмнено, че ответникът С. Ш. е упражнявал фактическа власт върху имота- земя и сграда. Доказано е съвладение на ответника С. Ш. и съпругата му- ответницата Г. Ш., които са владели изключително за себе си, без да са се съобразявали с права на трети лица и други наследници на С. Ш.. Доказано е и знанието на всички останали наследници на С. Ш., че спорният имот, извън частта, продадена на Х. С., наследодателят е отредил за сина си С. Ш.. Впрочем, налице са действия на ответниците С. Ш. и Г. Ш., които доказват намерението да държат имота като свой, и чрез които отричат правата на други лица върху имота. Освен това, по делото не са налице данни, че преди смъртта на С. Ш. и съпругата му, а и след това, процесния имот да е владян от И. И. Впрочем, следва да се приеме, че имота, за който ответникът С. Ш. се е снабдил през 2014 г. с констативен нотариален акт за собственост по давност, е владян от него непрекъснато от 1984 г. в продължение на повече от 10 години и е изтекла нужната придобивна давност, при което следва да се зачетат последиците й. Поради изложеното следва да се отхвърли предявения иск срещу С. Ш. и Г. Ш. като неоснователен.

С оглед на изложеното, издадените на ответниците констативни нотариални актове не следва да се отменят по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК.

Като е направил същите изводи, първоинстанационният съд е постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да се потвърди. Тази инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

При този изход на делото следва жалбодателят да заплати на ответниците по жалбата С. С. Ш. и Х. М. С. разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 600 лв.- за първия и в размер на 480 лв.- за втората.

Водим от изложеното въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 51/05.06.2015 г., постановено по гр. д. № 849/2014 г. по описа на К.районен съд.

ОСЪЖДА А. И. С., с ЕГН *, от гр. К., ул. „П. Д. № * да заплати на Х. М. С., с ЕГН *, с. А., ул. „П. П. 3, общ. К., направените разноски за тази инстанция в размер на 480 лв.

ОСЪЖДА А. И. С., с ЕГН *, от гр. К., ул. „П. Д. № * да заплати на С. С. Ш., с ЕГН *, с. З., ул. „Д. № *, общ. К., О. С., направените разноски за тази инстанция в размер на 600 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/