№ 983
гр. Пловдив, 09.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Частно наказателно дело №
20225330203552 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Образувано е по жалба на Н.Е.А. срещу постановление за прекратяване на
наказателното производство от 03.05.2022 г. по досъдебно производство № 774/2021 г.
на Трето РУ към ОД на МВР Пловдив и пр.пр. № 17375/2021 г. по описа на Районна
прокуратура Пловдив на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК –
поради липса на извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 от НК.
С жалбата се прави искане за отмяна на прокурорското постановление. Излагат
се съображения за неговата необоснованост, доколкото се правят изводи за различна
фактическа обстановка и необходимостта от попълване на доказателствения масив с
още доказателства, които не са били събрани.
След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото,
съдът намери следното:
Жалбата е допустима. С нея се атакува постановление за прекратяване на
наказателното производство, подлежащо на съдебен контрол, от процесуално
легитимирано лице, имащо право на обжалване, и е подадена в законоустановения 7-
дневен срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл. 325,
ал. 1 от НК за това, че на 30.12.2021 г. в гр. Пловдив, са извършени непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото.
За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел за установено,
че Н.А. бил ** на траурна агенция „Вечна памет 99“ ЕООД, а за нуждите и дейността
на дружеството ползвал микробус марка и модел „Пежо Експерт“ с рег. № **, върху
който били поставени рекламни материали.
На 30.12.2021 г. около 20:40 ч. А. управлявал посочения микробус по ул. „Сава
Муткуров“ в гр. Пловдив в посока от изток на запад. С него бил Ц.И.Г., негов приятел,
който седял на пасажерската седалка до водача.
В същото време Г.А.А. се прибирал пеш към дома си заедно с неговия ** –
1
М.Г.А., който бил на ** възраст. Когато стигнали до кръстовището на ул. „Полковник
Сава Муткуров“ с ул. „Луда Яна“, предприели пресичане по пешеходната пътека. А. се
огледал за автомобили, като с периферното си зрение забелязал идващ от лявата им
страна микробус. Това бил управляваният от А. автомобил. Сторило му се, че се
движил с висока скорост и дръпнал ** си към тротоара. Цялата ситуация му се сторили
твърде опасна, поради което А. се изплюл по лекия калник на преминаващия
автомобил и започнал да псува на висок тон, като казал „Майка ти **! Ей боклук! Ще
ме сгазиш!“ А. чул това и спрял автомобила. Отворил вратата и слязъл от автомобила,
а от другата врата слязъл Г.. А. попитал А. дали говори на него, при което последният
пак започнал да псува и да казва, че щял да сгази него и ** му. Между тримата
възрастни възникнал неустановен по съдържание словесен скандал с подчертано
негативен характер. Те били на разстояние един от друг. Изведнъж А. извадил изпод
якето си законно притежавания газов пистолет марка „CARRERA“ модел „GT50“ със
сериен № 16-42-00631, който А. видял, но не разбрал, че е газов. А. държал в ръка
пистолетът насочен в посока към А. и му казал, че ще го „утрепе“ и щял да го вози
отзад в катафалката. А. не му отвърнал, след което А. поставил зад гърба си оръжието.
А. се обърнал, тръгнал с ** си по ул. „Полковник Дрангов“ и завил по ул. „Добротич“
към дома си. В същото време А. подал сигнал на телефон 112 и решил пеш и от
разстояние да последва мъжа с **. С него тръгнал и Г.. Двамата видели как на ул.
„Добротич“ А. предал ** на някого и тръгнали да се връщат към автомобила. Спрели
на кръстовището на ул. „Сава Муткуров“ и ул. „Полковник Дрангов“. При тях
пристигнал и А., който попитал А. дали е бил той в ситуацията преди това и той му
потвърдил. А. му споделил предположението, че А. е извикал полиция, затова ще
отиде да си вземе джипа и ще се върне да изчака полицията, след което тръгнал по ул.
„Сава Муткуров“. Не след дълго при А. пристигнал патрулен екип на Трето РУ към ОД
на МВР Пловдив. Той се качил в полицейската кола, която потеглила в търсене на А..
Г. се върнал към спрения преди това микробус. На ул. „Порто Лагос“ А. забелязал А. и
го посочил като лицето, което търсят. Полицейските служители задържали А., а А. се
върнал към автомобила си, за да може да забере Г. и да отидат до сградата на
районното управление. В управлението на полицията А. забелязал Г. и А., на когото
казал, че, ако го пуснат, ще го убие.
С протокол за доброволно предаване А. предал на полицейски служители от
Трето РУ към ОД на МВР Пловдив един брой газов пистолет марка „CARRERA“
модел „GT50“ със сериен № 16-42-00631 с пълнител с четири броя патрони. След това
той бил предаден на домакина на районното управление за експертно изследване.
А. бил задържан за 24 часа по ЗМВР и било образувано досъдебно производство.
Съгласно приложената справка за съдимост А. не е осъждан.
В хода на производството била назначена и изготвена съдебно-балистична
експертиза – протокол № 37 по описа на сектор БНТЛ при ОД на МВР Пловдив.
Съгласно заключението й изследваният пистолет марка „CARRERA“ модел „GT50“,
кал. 9х22мм, със сериен № 16-42-00631 е стандартен сигнално-газов. Той е технически
изправен и годен да възпроизведе изстрел със стандартни газови и шумови пистолетни
патрони, кал. 9х22 мм. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗОБВВПИ пистолетът представлява
неогнестрелно оръжие и не е установено наличие на доработки върху частите и
механизмите на пистолета с цел да бъде използван за стрелба със стандартни
боеприпаси. Представените за изследване четири броя патрони са стандартни,
пистолетни, газови, кал. 9х22 мм и изправни и годни да възпроизведат изстрели.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за сигнално-газови
оръжия. При извършване на експертизата били изстреляни четирите броя газови
патрони.
2
След справка от КОС към Трето РУ към ОД на МВР Пловдив се установило, че
Г.А.А. притежава три броя предупредителни /неогнестрелни/ оръжия, включително
пистолет марка „CARRERA“ модел „GT50“, кал. 9х22мм, със сериен № 16-42-00631,
като притежавал разрешение за съхранение, носено и употреба на огнестрелно оръжие
и боеприпаси за тях, валидно до 21.09.2021 г., което не било подновено в срока за
валидност и е обявено за невалидно.
На досъдебното производство била назначена и изготвена комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, в чието заключение е отразено, че Г.
А. не се води на учет в психиатрично заведение и не страда от психиатрично
заболяване. При А. не са установени данни за САЗ, но са налице данни за алкохолна
злоупотреба. Не са установени данни за наркотична зависимост. Интелектуалното и
личностово развитие на А. съответства на календарната му възраст. Към 30.12.2021 г. е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си. Бил е със запазена годност и след изследваните събития. Психичното му състояние
към момента на възникналия конфликт, непосредствено след него и към момента на
изследване е било съответно на спецификите на неговата личностова структура.
Действията и поведението му са били обусловени от тях, съответни на присъщите
характеристики и нямат болестна, патологична изразеност, която да покрива
критериите за особено или болестно състояние. Не страда от психично разстройство в
тесния или широкия смисъл на думата. Поведението му по време на случилото се се
обуславя от личностовите му особености – повишена самооценка, емоционално
нестабилен, импулсивен с екстрапунитивен модел на поведение. По време на
изследвания период не са установени данни за уплаха и смущение, но има данни за
употреба на алкохол и състояние на обикновено алкохолно опиване. Категорично е
установено, че към момента на изследването няма данни за страх, разкаяние и срам,
което носи белезите на асоциалност.
Приетата фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства.
Относно обстоятелството дали А., след като е извадил пистолета си, го е
насочил към А. или го държал в ръка, която поставил зад гърба си, са формирани две
групи гласни доказателства. От една страна това са показанията на А. и Г., които
твърдят, че А. е извадил пистолета си и го насочил тялото на А. (според личните му
показания) или към гърдите на последния (според показанията на Г.). От друга страна
диаметрално противоположни по съдържание са показанията на А., който споделя, че
при вида на двамата мъже, слизащи от току спрелия микробус и крещейки му,
инстинктивно и с цел да опази живота и здравето на себе си и на ** му извадил от
кобура, намиращ се под лявата мишница, законно притежаваният газов пистолет.
Веднага след това преценил за по-разумно да не влиза в конфликт и го скрил зад гърба
си. След което си тръгнал от мястото. Предвид горното е очевидно, че А. е извадил
законно притежаваното оръжие от кобура му, който се намирал под лявата мишница.
Оттук и поведението му действително следва да се приеме, че е водило към
насочването му в посока на двете лица, слизащи от микробуса. Безспорен е фактът на
изваждане на оръжието, за което свидетелстват всички разпитани лица. Логично за
съда е същият да е бил насочен в посока към А. и Г., доколкото последните изведнъж
са спрели микробуса, слезли са от него и са потърсили ответна саморазправа с А..
Същевременно последният е бил с малолетния си **. Това все са предпоставки да
настъпят събитията, така както споделят А. и Г., включително и А., но без да оценят
като достоверни показанията му, че веднага скрил пистолета зад гърба си.
Същевременно няма основание да се дискредитират показанията на Г. само по
причина, че последният бил приятел на А.. Напротив показанията на А. и Г. се
подкрепят и допълват, като в подробности разкриват и поведението на А.
3
непосредствено преди, по време и след конфликта. Освен всички друго показанията и
на тримата в останалата им част да съответни едни на други и без противоречия.
Затова и съдът се довери на показанията на свидетелите А. и Г. за това, че А. е извадил
законно притежаваното му оръжие и го насочил срещу А., а в останалата част от
фактическата обстановка на показанията и на тримата свидетели.
Не могат да се приемат за достоверни възраженията на жалбоподателя А., че
пистолетът е бил насочен към главата му. Всъщност самият той в разпита си е посочил,
че е бил насочен към тялото му без да конкретизира част от него, а едва Г. споделя, че
това са били гърдите на А.. В този смисъл заявеното от него като свидетел с
твърдяното в жалбата е в пълно противоречие и следва да се даде примат на
показанията му като свидетел поради страха от наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване и все пак да не се пренебрегва склонността му за изопачаване на
събитията с цел продължаване на наказателното производство и то конкретно към А..
Следва да се отбележи, че съдът намира за достоверни показанията на свидетеля
А. относно поведението на А. при слизането му от микробуса, т.е. възникването на
скандал между лицата. Макар самият А. да не сочи размяната на реплики с почертан
негативен заряд, съдът счита, че поведението му, за което и самият той потвърждава –
че е спрял управлявания от него микробус, че е слязъл от него и е попитал установения
на по-късен момент като А. дали говори на него, житейски закономерно сочи, че
споделеното от А. относно словесното отношение на А. към него може и следва да се
приеме като достоверно.
Назначените и изготвени на досъдебното производство съдебни експертизи са в
кръга на професионални знания и опит на вещи лица в съответната област и следва да
бъдат възприети като пълни и достоверни, поради което и не се откриват индиции да не
им се даде вяра.
На досъдебното производство са направени опити за установяване и откриване
на други доказателствени източници, които са останали неуспешни поради
неоткриване на охранителни камери от мястото на деянието, както и други свидетели
по случая, въпреки че полицейски служители са разговаряли с лижа, живущи близо до
мястото, което е видно от наличната по делото докладна записка (л. 15).
Съгласно чл. 243 от НПК прокурорът може да прекрати на наказателното
производство на основанията по чл. 24, ал. 1 от НПК, както и когато прецени, че
обвинението не е доказано. Прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
НПК - когато деянието не съставлява престъпление, предполага липсата на
съставомерност от обективна и/или субективна страна на деянието, за което е
образувано досъдебното производство, така и липсата на обществена опасност на
деянието като признак на престъплението и на вината у извършителя. За да достигне
до тези изводи, представителят на държавното обвинение, а и съдът при проверката за
законосъобразност на прокурорския акт, следва да извърши анализ и преценка на
всички събрани по делото данни и доказателства. Като въз основа на тях да изгради
своите правни и фактически изводи. При противоречия на доказателствените
материали следва да изложи съображения защо едни се приемат, а други се отхвърлят.
При неизяснена и противоречива фактическа обстановка - да събере допълнително
доказателства. Съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК органите на наказателния процес вземат
решенията си само след като е извършено обективно, всестранно и пълно изследване
на обстоятелствата по делото. Това е и предпоставката за законосъобразно
прекратяване на наказателното производство при несъставомерност на деянието, но и
поради недоказването му.
Съгласно приетата фактическа обстановка районният съд намира, че изводите на
4
прокурора за липса на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и чл. 144, ал. 3 от НК за
правилни, а постановлението му законосъобразно в неговия краен резултат.
Преди всичко следва да се отбележи, че мотивите на прокурора по изградената
фактическа обстановка и анализа на доказателствата като цяло се споделят от съда,
като прокурорът е изложил обосновано по какви причини не приема показанията на
свидетеля Г., както и че по делото са налични две версии за случилото се. Съгласно
изложеното вече разлика се откроява в поведението на А. след слизането му от
автомобила, както и в поведението на А. при изваждане от кобура на притежаваното от
него огнестрелно оръжие. Всъщност не може да се сподели мнението на прокурора по
отношение на тези факти, че същите не се доказват по делото, тъй като не са събрани
достатъчно непротиворечиви доказателства. В тази връзка се изложиха по-горе и
мотиви за установяването им и въз основа на кои доказателства, поради което не
следва да бъдат преповтаряни. В останалата част фактическата обстановка се прие за
законосъобразно и обосновано изградена, въз основа на събрания доказателствена
материал, които е обсъден в достатъчна степен.
Досъдебното производство се е водило за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
В конкретния случай не се установяват елементите от фактическия състав на
престъплението, свързани с това да е извършено „грубо нарушаване на обществения
ред“. Подробно, аргументирано и правилно прокурорът е преценил данните по делото
и ги е разгледал в контекста на изпълнителното деяние „престъпно хулиганство“ и
изискванията на съдебната практика по осъществяването му. Установено е в
задължителната съдебна практика, че изпълнителното деяние на престъплението
хулиганство се характеризира с открита брутална демонстрация на цялостно
незачитане на установения обществен ред, дълбокото и грубото му засягане, много
често това е единствената причина за извършването му, като по своя характер
действията на дееца са скандализиращи, неприлични и безсрамни. Чрез него
съществено се засягат важни държавни, обществени и лични интереси и нормите на
нравствеността. Изведените изводи следва да се открояват в естеството,
характеристиките и подбудите за извършеното от дееца. От субективна страна
престъплението се отличава със съзнателно и открито изразяване от дееца на явното
му неуважение към личността, обществото и порядките му, чувството на
необвързаност към спазването на общоприетите норми на поведение и явно
пренебрежение към последните. Съвсем правилно прокурорът е посочил, че
извършеното от дееца трябва да е лишено от всякаква необходимост и сериозна
потребност, без смислена причина, като много често деецът сам търси и/или създава
повод да демонстрира отношението си към защитаваното благо или пряко действа без
какъвто и да е повод изобщо.
Въз основа на изложеното правилно са били подведени установените факти по
делото под признаците от изпълнителното деяние на престъпното хулиганство.
Действително се установява, че А. е изрекъл обидни думи и изрази на публично място
като е казал „Майка ти **! Ей боклук! Ще ме сгазиш!“, извършил е първоначално акт
на пренебрежително отношение като се е изплюл върху движещия се автомобил, а на
по-късен момент е извадил законно притежаваното оръжие, насочил го е срещу А. и
казал, че ще го „утрепе“ и щял да го вози отзад с катафалката. Тези обстоятелства
наистина засягат и нарушават обществения ред в контекста на хулиганството, но не
могат да характеризират поведението му като такова на толкова дълбоко и грубото му
засягане, представляващо брутална демонстрация на цялостно незачитане на
общоприетите норми и явното пренебрежение на А. към тях. За обосноваването на
такъв извод следва да се разглежда ситуацията в цялост, включително и съпътстващите
действия на другите лица участващи в събитията, причините за възникването на
конфликта и последващото поведение на участниците, които могат да бъдат индиция за
5
отношението на дееца към деянието му. В конкретния случай поведението на А. във
всеки момент е било обусловено от прехождащо го такова на А.. Първоначално това е
било преминаването на последния с автомобила му по време, когато А. се канил да
пресича улицата с ** си. После преустановяване на движението на автомобила от
страна на А. и слизането от същия, включително и от неговия спътник, което очевидно
е било, за да потърси сметка за думите на А., т.е. въвличането на всички в
саморазправа, във връзка с което пешеходецът отново потвърдил, че щял да сгази него
и ** му при движението, включително и отправил ругатни към водача на МПС.
Развитието на конфликта чрез отправяне на различни реплики с негативен характер
между А. от една страна и А. и Г. от друга и неговата ескалация. И не на последно
място присъствието на място на малолетното дете на А. – М. А.. Предвид всичко
изложено не може да се приеме, че изваждането на притежаваното оръжие от
пешеходеца и изричането на реплики, че ще „утрепе“ А. и ще го вози отзад в
катафалката, грубо и дълбоко засягат обществените порядки и целят единствено
незачитането им и демонстрацията на преимущество на личността на А. над този ред,
отделния индивид и обществото като цяло. Всъщност съдът намира, че поведението му
е било по-скоро такова по възпиране на последващо развитие на конфликта, но все пак
чрез засягане на защитаваните отношения в по-малка степен. Както се изтъкна вече,
репликите на А. и действията му са били предхождани от подобни на другите лица, а
ситуацията се е развила в тъмната част на денонощието, сравнително късно съобразно
датата му, без на място да са присъствали други лица, а срещу А. внезапно са се
изправили две лица, които са имали агресивен, макар и словесен, подход, насочен
пряко към него. При това положение съдът счита, че житейски обосновано е, особено в
присъствието на малолетния, неговият родител да бъде по-краен при охраняване на
здравето му при движението по уличната мрежа, да бъде по-чувствителен при
правонарушение опасно за него и ** му и по-агресивен при подчертано словесно
нападение, съпроводено със специално спиране на превозното средство и
необосновано слизане от него на водача и спътника му. Това съвсем не значи, че
поведението на А. не преминава границата на обоснованото и дължимата защита със
средства и интензитет, съответстващи на нападението, и то не е укоримо. Въпреки това
думите и действията му не са достатъчни да се приеме извършване на престъпно
хулиганство. Същевременно следва да бъде взето предвид и непосредствено
последвалото от А. поведение, а именно след като А. и Г. прекъснали словесния
конфликт, той прибрал пистолета и потеглил да се прибира без да се въвлича в
допълнителни пререкания и без да извършва допълнителни действия, т.е. защитата му
е оказала целения и необходим ефект. Нещо повече, без да знае, че е бил проследен от
А. и Г., той се е върнал в близост до местопроизшествието и провел спокоен и
нормален разговор с двамата, като заявил, че ще изчака повикания полицейски екип,
макар и да отишъл да си вземе личния автомобил. Следователно той не се укрил или
избягал от органите на реда или лицата, с които имал пререкания, което подчертава, че
демонстрираното поведение не е било такова, че съзнателно и открито да изразява
висока степен на неуважение към личността и реда и явно пренебрежение към тях.
Напротив, той се съгласил с последиците. Всичко това сочи на един защитен
механизъм от страна на А., който макар да надхвърля допустимите рамки, не
обосновава извод за извършване на престъпление. Действията му обаче могат да
покриват признаците на непристойна проява по Указа за борба с дребното хулиганство,
както и на административно нарушение по Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества, която преценка ще следва да се извърши не от съда, а от
компетентния орган.
По отношение на това дали с деянието е извършено и друго нарушение съдът
отново се солидализира с аргументите на прокурора, които следва да бъдат допълнени.
6
На досъдебното производство не са събрани достатъчно данни и за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, което се преследва по общия ред, т.е. е от
компетенцията на прокурора, за разлика от престъплението по ал. 1 от същия член,
което е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия до съда.
Фактическият състав на престъплението изисква закана с убийство спрямо другиго и
това заканване да би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. За да
бъде осъществено от обективна страна това престъпление се изисква в изразите и
действията на отправената закана да се съдържа и формулира недвусмислено
намерение, насочено към лишаване от живот, както правилно посочва прокурора, така
че да се цели промяна на поведението и действията на заплашения – противно на
волята му в исканата от дееца насока, да е възприета от него и заканата обективно да е
в състояние да възбуди основателен страх от нейното реално осъществяване, в който
смисъл е съдебната практика на върховната инстанция (вкл. ТР № 53/1989 г. на ОСНК).
От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата. Следва да се
допълни, че не е необходимо лицето, спрямо което се отправя заплахата за убийство
действително да се е уплашило, затова и именно е достатъчно тя обективно да може да
възбуди основателен страх.
Въз основа на изложените правни аргументи, установените от прокурора факти
и анализа му на доказателствата, представителят на държавното обвинение е
обосновал извод за липсата на реално намерение у А. да осъществи заканата, както и за
недоказване на съпричастността му в извършване на престъпление, а цялостното му
поведение по-скоро покрива признаците на непристойна проява на т.нар. „дребно
хулиганство“ по смисъла на УБДХ и употребата на неогнестрелното оръжие е част от
тази проява.
Доколкото съдът прие за установена фактическа обстановка, която като цяло се
покрива с приетата от прокурора, а в някои моменти е различна, за което вече се
изложиха мотиви, то може да се направи извод, че не е налице недостатъчност на
доказателствените материали, но липсват всички признаци от обективна и субективна
страна за осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК. В този смисъл
изводите на прокурора се приеха за правилни.
Липсва реално недвусмислено намерение от страна на А. да осъществи
заплахата за убийство, отправена към А.. Последното е изводимо времето и мястото на
конфликта, причините за развитието му, интензитета, съпътстващите го
характеристиките и последващите действия на участващите в него лица, т.е. за
преценката осъществяването на престъплението преценката дали реално се
манифестира решение за противоправно действие следва да се вземе предвид цялата
ситуация, включително и установеното афектирано състояние на дееца. Така Решение
№ 290/26.10.2015 г. по н.д. № 815/2015 г. на ВКС, III н.о. По повод на подробния
анализ на тези данни следва да се препрати в частта, в която се обсъжда
престъплението по чл. 325 от НК, доколкото те са част от обективната действителност
и затова анализът им не се различава. Въз основа на приетото за предимно защитния
характер на поведението на А. с нюанси на „дребно хулиганство“, включително и това,
че при повторната им среща не е разпознал лицата, с които преди това е бил в
конфликт, и самоволно си е тръгнал от мястото след като А. и Г. преустановили
конфликта, може и следва да се заключи, че именно тази реалност на намерението за
осъществяване у А. е отсъствала. Напротив, действията му сочат, че всъщност няма
намерение за осъществяване на закана с убийство, а изречените от него думи и
обективираните действия са провокирани от словесното нападение от А. и Г. и са
целели преустановяването му, макар и извън рамките на допустимото. В този смисъл
се установява, че Г. А. не е целял думите му да се приемат като заплаха, както и да
предизвика основателен страх за осъществяването й, а са били насочени към
7
изразяване на недоволството и фрустрацията от възникналата ситуация отново в
контекста на предхождащото поведение на А. и Г. и защитната му позиция. Затова и
употребата на неогнестрелното оръжие се прие от съда за спонтанно и импулсивно
използване в смисъла на изваждането му от кобура и насочването му срещу А.. В този
смисъл Решение № 175/11.11.2019 г. по н.д. № 774/2019 г. на ВКС.
Същевременно действията на А. сочат липса на престъпление и поради
несъставомерността му от субективна страна. Така, за да е налице закана с убийство,
следва деецът да е искал възбуждането на основателен страх от осъществяване на
неговата заплаха у пострадалия. Така Решение № 7/28.01.2019 г. по н.д. № 1191/2018 г.
на ВКС. Следователно действията му трябва да сочат именно за тази страна от умисъла
на дееца и да обективират това негово отношение към противоправното деяние. По
делото обаче се установяват данни, които навеждат точно на обратното – че действията
на А. са били предприети за защита на свои интереси и на тези на негови близки с
изключително значение за него, каквото се явява ** му. От друга страна не може да се
пренебрегне и фактът, че е постигнал търсения ефект и непосредствено след това в
спокойна обстановка е тръгнал да се прибира, а след като се видял и на връщане със
същите лица е проведен спокоен разговор без никакви наченки на предходното му
поведение и в съгласие да изчака органите на реда. Следователно и изначално не е
имал намерение за възбуди основателен страх у А. и Г. от осъществяване на заканата.
Същевременно отправената закана в районното управление от страна на А. към
А. при вида му също не може да обуслови извод за осъществяване на признаците на
коментираното престъпление. Тя е изолирана с оглед на предходното му поведение и
обективно не може да бъде основание за възбуждане на основателен страх от
осъществяването й, доколкото вече е демонстрирал, че няма такова намерение.
В цялост изложените от правни аргументи се обуславят от приетата фактическа
обстановка и се установяват по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по
делото, кореспондират с тях и това води до обоснованост на прокурорския акт. В хода
на разследването са положени достатъчно усилия от страна на разследващите органи
по установяване на всички обстоятелства, имащи отношение към обективната страна
на престъплението.
При така изложените съображения съдът намира, че тъй като по делото е
проведено обективно, всестранно и пълно разследване и е извършен обоснован правен
анализ на всички данни от обективна страна на престъплението, изводът на прокурора
за несъставомерност на деянието като основание за прекратяване на наказателното
производство е обоснован и правилен. Поради това и обжалваното постановление
следва да бъде потвърдено.
По повод на изводите за пълнота на доказателствения материал е необходимо да
се изследват и възражения на жалбоподателя. Те са свързани именно с възможността за
събиране на допълнителни доказателства – видеозаписи от камерите в Трето РУ към
ОД на МВР Пловдив, както и разпит на полицейски служители. От една страна съдът
намира искането за приобщаване на видеозаписи за неоснователно, тъй като се твърди
поведението в полицейското управление да се характеризира само със словесния си
израз, което няма как да бъде извлечено от видеозапис. От друга пък – искането за
разпит на евентуални полицейски служители, чули думите на А., няма да допринесе за
пълното, всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото, тъй като в
показанията на разпитаните свидетели не се твърди да е осъществено нещо повече от
споделеното, а описаното в жалбата не се различава съществено от показанията им.
Следователно разпитът на едни евентуални свидетели не би довел до практическо
значение за изхода на делото и спора, поради което се явява и безпредметен.
И на последното място, ирелевантно за обективната страна на престъплението е
8
как заплашеното лице е възприело думите на дееца и дали те действително са
възбудили страх у него. Този извод е трайно установен от съдебната практика поради
невъзможността му от доказване, поради което и тя се е ориентирала към обективния
критерий – без значение на субективните усещания на заплашения дали поведението
обективно би могло да възбуди основателен страх. Последното беше обсъдено
достатъчно подробно по-горе, поради което съдът намира за ненужно да бъде
преповтаряно. Затова и възраженията в горния смисъл се оцениха като неоснователни.
Ето защо и на основание чл. 243, ал. 6 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор от Районна прокуратура Пловдив
за прекратяване на наказателното производство от 03.05.2022 г. по досъдебно
производство № 774/2021 г. на Трето РУ към ОД на МВР Пловдив и пр.пр. №
17375/2021 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив на основание чл. 243, ал. 1, т.
1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – поради липса на извършено престъпление по чл. 325,
ал. 1 и чл. 144, ал. 3 от НК.
Определението може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Пловдив по реда на чл. 243, ал. 7 от
НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9