РЕШЕНИЕ № 260007
гр.Хасково, 19.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Хасково, 7-и граждански състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретар Ваня Кирева, като разгледа докладваното от съдия Иванова-Георгиева административно дело № 51 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 126-178 от
Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. § 19 от ПЗР на ЗИДАПК вр. § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл.
28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на Й.Л.Н. против заповед №
862 от 20.05.2020г. на кмета на община Хасково, с която е наредено да бъде
възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на наследниците на В.Т.Т., И.И.Т. и Т.Д. върху недвижим имот, представляващ
новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон,
одобрен с решение № 67 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково с
идентификатор 77195.701.466, ж.р. „Кенана“, землище на гр. Хасково, с площ 1015
кв.м., при граници и съседи: 77195.701.467 – жилищна територия, 77195.701.443 –
улица, 77195.701.469 – улица, 77195.701.545 – жилищна територия и 77195.701.548
– жилищна територия.
Жалбоподателят моли съда да отмени заповед № 862 от
20.05.2020г. на кмета на община Хасково като неправилна и незаконосъобразна.
Твърди, че с цитираната заповед се възстановява правото на собственост върху
имот, който е собственост на жалбоподателя. Уточнява, че при издаването на
заповедта не е проследено хронологично преобразуването на собствеността на този
имот и преминаването й през различни носители, поради което процесната заповед
е била съобщена на дядото на жалбоподателя, за който се твърди, че вече не е
собственик на имота. В тази връзка жалбоподателят посочва, че дядо му П.Т.Б./И./
е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот по давност, за
което бил съставен и нотариален акт № 158, том 1, дело № 329 от 12.03.1976г. До
смъртта си (27.12.1989г.) П.Т.Б.упражнявал правото си на собственост и владял
процесния имот. После правото на собственост върху процесния недвижим имот било
преминало в патримониума на майката на жалбоподателя – С.П.Н., на основание
наследяване. П.Т.Б.имал още един наследник по закон – другата му дъщеря К.П.Д.,
но тя била направила отказ от наследство. Жалбоподателят твърди, че майка му е
станала собственик на имота на основание наследяване и го е владяла и ползвала
до 2014г., когато било изработено изменение на кадастралната карта на град
Хасково с прилагане на плана за улична регулация на жилищен район „Кенана“. Въз
основа на това изменение била издадена заповед № 1585 от 14.10.2014г., с която
на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 16, ал. 5 от ЗУТ майката на
жалбоподателя е била определена за собственик на процесния недвижим имот. Въз
основа на тази заповед С.П.Н. е извършила действие на разпореждане с правото на
собственост като го е дарила на жалбоподателя – нотариален акт № 21, том 3,
рег. № 6003, дело № 391 от 05.10.2016г. на нотариус с рег. № 079 от НК, вписан
в АВ акт № 182, том 21, дело № 3041. Жалбоподателят твърди, че от тогава
единствено той е притежавал правото на собственост върху процесния имот и е
упражнявал владението върху него, както и върху построената от дядо му
едноетажна еднофамилна жилищна сграда. Освен изложените твърдения за
притежанието на правото на собственост върху процесния имот, жалбоподателят
твърди, че в обжалвания административен акт не са посочени фактическите
основания за издаването му и юридическите факти, от които органът черпи
властническите си правомощия. Не било ясно на какво основание наследниците на В.Т.Т.,
И.И.Т. и Т.Д. са обявени за собственици на процесния имот.
Ответникът не е
изразил становище по жалбата с придружителното писмо. В хода на производството
посочва, че оспорва същата. Счита, че издаденият административен акт е правилен
и законосъобразен. Същият бил издаден от административен орган, притежаващ
необходимата материална и териториална компетентност. Оспорваната заповед е
мотивирана – посочени били правните и фактическите основания на издаването й,
които били достатъчни да обосноват правото на органа да упражни предоставената
му от закона компетентност и съответно да осигурят възможност на адресатите на
акта да упражнят правото си на защита. Обжалваният административен акт имал и
законовоизискуемото съдържание. Посочва, че не е налице нарушаване на
материалния закон. Заповедите по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издавали въз
основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ какъвто безспорно бил
налице. Към мотивите на заповедта било записано, че е налице влязъл в сила план
на новообразуваните имоти за местността, одобрен със заповед на областния
управител, която е влязла в сила. Същата била публикувана в Държавен вестник и
срещу нея не били постъпили жалби. Издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ било част от производството по възстановяване на собствеността върху
земеделски земи на бившите собственици, което представлявало многофазна
процедура, преминаваща последователно през различни етапи всеки от които
завършвал с отделен административен акт, подлежащ на самостоятелен контрол. Посочва
се, че възможността за извършване от страна на административния орган на
преценка по отношение на това дали законосъобразно са установени площта и
границите на процесния имот, верността на вписаните данни за собствеността в
регистъра към ПНИ била преклудирана с влизането в сила на заповедта за
одобряване на ПНИ, като последващите действия на кмета на общината имали само
производен характер. При влязъл в сила ПНИ никакви промени не можело да
възникнат в него с издаването на заповедта на кмета на общината. Счита, че в
това производство били неприложими чл. 26 и чл. 35 от АПК. Същевременно в
производството по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ било недопусимо да се решава
възникнал спор за материално право или да се извършва косвен съдебен контрол на
ПНИ. С тези мотиви ответникът моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Претендира разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна, И.М.П., оспорва
изцяло жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че
обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК – издадена е от
компетентен орган, обективирана е в писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, като при издаването й не са налице съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и заповедта съответвала на
материалноправните разпоредби. Посочва, че в производството по обжалване на
заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ контролът за законосъобразност се
свеждал до проверка за съответствието й по съдържание с данните от влезлия в
сила ПНИ. След влизането в сила на ПНИ заповедта на кмета само отразявала
правата на собствениците според него, като не можело с нея да се променят
границите на имотите, нито собствениците. Излага сходни съображения за
законосъобразността и пределите на проверката на същата в настоящото
производство с тези на ответника. В заключение посочва, че счита обжалваната
заповед за законосъобразна, доколкото съответства на влезлия в сила ПНИ, поради
което моли жалбата да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание жалбоподателят, Й.Л.Н., редовно уведомен, не се явява, представлява се от адвокат З.. Той поддържа жалбата на изложените вече основания. Набляга на обстоятелството, че са налице два административни акта с противоречащо си съдържание – единият, признаващ праводателката на жалбоподателя за собственик на процесния имот, а другият, възстановяващ правото на собственост на заинтересованите страни. Обръща внимание и на наличието на построена в имота сграда, чийто статут не е уреден с оспорения администативен акт, а трябвало. Моли за отмяна на обжалвания акт.
Ответникът – кмета на община Хасково, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.
Заинтересованата страна – И.М.П., редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно съдържанието на обжалваната заповед № 862 от 20.05.2020г. на кмета на община Хасково тя е била издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р. „Кенана“, землище гр. Хасково, одобрен със заповед № ДС-28-2 от 26.06.2019г. на областния управител на област Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ № 36-51 от 01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 51180 по чл. 11 от ЗСПЗЗ и скица № 4218 от 27.02.2020г. С оспорената заповед е наредено възстановяването на правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на В.Т.Т., И.И.Т. и Т.Д. върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.701.466, ж.р. „Кенана“, землище на гр. Хасково, с площ 1015 кв.м., при граници и съседи: 77195.701.467 – жилищна територия, 77195.701.443 – улица, 77195.701.469 – улица, 77195.701.545 – жилищна територия и 77195.701.548 – жилищна територия, без ограничения в собствеността, като било отбелязано, че в имота има построена едноетажна жилищна сграда еднофамилна с площ от 55 кв.м. с идентификатор 77195.701.466.1.
Било
изпратено съобщение до П.Т.Б., с което му се съобщавало за издаването на
заповедта и за възможността му за обжалване. Предвид фактът, че Петко Богданов
бил починал на 27.12.1989г. съобщението е било обективно невъзможно да бъде
получено от адресата. Затова на 29.06.2020г. за издаването на заповедта бил
уведомен Й.Н..
По
делото е представена заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019г. на областния управител
на област Хасково, която била издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, чл. 32, ал. 1 от Закон за администрацията и въз основа на представената
документация, съгласно т. 3.8. на заповед № РД-46-494 от 22.08.2003г. на МРРБ
/за определяне на технически изисквания и условия за контрол към сроковете по §
4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ/. Със същата е одобрен ПНИ в М 1:1000 на жилищен
район „Кенана“ в землището на град Хасково, община Хасково, приет от комисията
по чл. 28б,
ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Тази заповед е била
обнародвана в Държавен вестник бр. 55/12.07.2019г., като по отношение на
процесния ПИ не е била обжалвана и е влязла в сила на 26.07.2019г., според
предоставените за това данни на съда от областния управител на област Хасково.
По делото е представена и цитираната в обжалваната
заповед – скица № 4218 от 27.02.2020г. на процесния новообразуван имот с
идентификатор 77195.701.466 по план на новообразуваните имоти на ж.р. „Кенана“,
гр. Хасково, одобрен със заповед № ДС-28-2/28.06.2019 г. на областен управител
на област Хасково. Като собственици в скицата са посочени наследниците на В.Т.Т.,
И.И.Т. и Т.Д., както и П.Т.Б., ЕГН **********.
Видно от представените по делото множество удостоверения
за наследници (удостоверение за наследници № Служебно – 381 от 26.06.2020г. на
община Хасково, удостоверение за наследници № Служебно – 382 от 26.06.2020г. на
община Хасково, удостоверение за наследници № 2756 от 25.05.1992г. на община
Хасково, удостоверение за наследници № 2747 от 25.05.1992г. на община Хасково,
удостоверение за наследници № 2011/05.09.1991г. на Общински народен съвет – гр.
Хасково, удостоверение за наследници № 275 от 27.02.1987г. на Общински народен
съвет – гр. Хасково, удостоверение за наследници с изх. № 0995 от 17.08.2020г.
на община Хасково, удостоверение за наследници си зх. № 0996 от 17.08.2020г. на
община Хасково и удостоверение за наследници № 02480 от 22.12.1976г. на
Ленинския районен народен съвет), единственият наследник на В.Т.Т., И.И.Т. и Т.Д.
е И.М.П., която е конституирана като заинтересована страна по делото. Видно от
известие за доставяне тя е била уведомена за процесната заповед на 13.08.2020г.
По отношение на другия собственик, посочен в скицата,
също са представени писмени доказателства. Съгласно нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност № 158, том 1, дело № 329 от
12.03.1976г. П.Т.Б.е признат за собственик на основание покупка и давностно
владение на недвижим имот, представляващ овощна градина от 1 декар, находяща се
в местността „Кенана“, Хасковско землище, при граници: В.Д.Т., Д.Д., Д.Т.Д.и
път. Съгласно удостоверение за наследници с изх. № 3930 от 13.09.2016г. на
община Хасково П.Т.И.е починал на 27.12.1989г. и е оставил като наследници двете
си дъщери - С.П.Н. и К.П.Д.. Но наследството е преминало единствено в правната
сфера на С.Н., тъй като К.Д.е направила отказ от наследство съгласно
представеното удостоверение № 69 от 08.05.1990г, издадено от Районен съд –
Хасково.
Съгласно влязла в сила заповед № 1585 от 14.10.2014г. на
кмета на община Хасково на онование чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 16, ал. 5 от ЗУТ и влязъл сила ПУП – план за улична регулация на ж.р. „Кенана“, гр. Хасково,
одобрен с решение № 275 от 06.03.2009г. на общински съвет – Хасково С.П.Н. е
определена за собственик на поземлен имот с проектен индентификатор 77195.701.466
по кадастралната карта на гр. Хасково, с площ от 1015 кв.м., при граници: от
север улица с идентификатор 77195.701.443, от изток поземлен имот с
идентификатор 77195.701.467; от юг улица с идентификатор 77195.701.469; от
запад поземлени имоти с идентификатори 77195.701.545 и 77195.701.548. В
последствие с договор за дарение, обективиран в нотариален акт №
21, том 3, рег. № 6003, дело № 391 от 05.10.2016г. на нотариус с рег. № 079 от
НК, вписан в АВ акт № 182, том 21, дело № 3041, С.П.Н. е дарила на Й.Л.Н.
поземлен имот с идентификатор 77195.701.466 ведно с разположената в имота
еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор 77195.701.466.1.
Надареният Н. е жалбоподател в настоящото производство.
По
делото е представено извлечение от регистъра на новообразуваните имоти по § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р. „Кенана“, гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195 – територия с
трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите – „За индивидуално
застрояване“. Видно от него на ред 3-ти от горе надолу на страница втора /л. 24
по делото/ в регистъра е включен имот с идентификатор 77195.701.466 с площ 1014
кв.м., идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990г.
или имот в границите на стария имот, със стар номер по КП, одобрен със заповед
№ 969/88г. – 373, без отразени данни за закупена площ от ползвателя и за
име на ползвателя, с имена на правоимащия стар собственик или на собственика
към датата на приемане на помощния план – П.Т.Б., Т.Д., В.Т.Т. и И.И.Т., с акт
за собственост към датата на приемане на помощния план – нотариален акт № 158
от 12.03.1976г., без данни за
удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г., и за заповед на кмета
по § 62, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ; без данни от решението по
чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ за стария имот (№ по заявление, с име на стария
собственик, решение на ПК/ОСЗ, пореден № по решението на ПК/ОСЗ, номер по
помощен план, площ по помощен план).
По делото е представено и цитираното в атакуваната
заповед - решение № 67 от протокол № 6 от заседание на Общински съвет -
Хасково, проведено на 29.02.2000 г. Със същото, на основание чл. 105, ал.
3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстният полигон на земите по ал. 2 § 4 от ЗСПЗЗ, като селищно образувание
"Кекличево стопанство" /т. 1/, както и е одобрен околовръстният
полигон на земите по ал. 3 § 4 от ЗСПЗЗ, като в строителните граници на гр.
Хасково се включват зоните – "Кенана", "Куба",
"Орфей", "Изгрев" и "Каменец".
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:
По редовността и допустимостта на жалба:
Съдът намира жалбата за редовна, съдържаща всички
реквизити посочени в чл. 150 и чл. 151 от АПК.
Насочена е срещу индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК, с който пряко и непосредствено се засяга законен
интерес на жалбоподателя и който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Жалбата е подадена в преклузивния срок за оспорване,
установен в чл.149, ал.1 от АПК. Видно от отбелязването върху съобщение с изх.
№ 94-00-21/23.06.2020г. жалбоподателят е узнал за издаването на заповедта на
29.06.2020г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 02.07.2020г.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като не
спада към никоя от хипотезите на чл. 159 от АПК.
По
основателността на жалбата:
Съдът намира жалбата за
допустима и НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема,
че оспорваният акт е издаден от компетентен орган. Жалбоподателят
оспорва заповед
№ 862 от 20.05.2020г. на кмета на община Хасково, с която е наредено да бъде
възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на наследниците на В.Т.Т., И.И.Т. и Т.Д. върху недвижим имот,
представляващ новообразуван имот в строителни граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение № 67 от 29.02.2000г. на Общински съвет
Хасково с идентификатор 77195.701.466, ж.р. „Кенана“, землище на гр. Хасково, с
площ 1015 кв.м., при граници и съседи 77195.701.467 – жилищна територия,
77195.701.443 – улица, 77195.701.469 – улица, 77195.701.545 – жилищна територия
и 77195.701.548 – жилищна територия. Съгласно
§ 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяването,
съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от
новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината. В настоящия
случай обжалваният административен акт е за възстановяване на право на
собственост и е издаден от кмета на общината по местонахождение на имота,
следователно оспореният административен акт е издаден от материално и
териториално компетентния орган.
Оспорваният акт
отговаря на изискванията за форма. Процесното решение е индивидуален
административен акт. Като такова за него се прилагат правилата предвидени в
АПК. Съгласно чл. 59, ал. 3 от АПК, устни административни актове, както и
такива изразени чрез действие или бездействие се издават само когато това е
предвидено в закон. Доколкото за актовете на кмет на община, издавани по реда
на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, няма особени правила, се прилагат предвидените
в АПК. Заповедите на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ трябва да
бъдат в писмена форма, тъй като не само, че няма предвидена изрична норма в ЗСПЗЗ
и ППЗСПЗЗ, която да посочва, че актовете се издават в устна форма или чрез
действие или бездействие, а дори е предвидено задължителното им съдържание и
прилагането на скица.
Обжалваната заповед отговаря на
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдържа всички реквизити, които
законодателят е посочил като задължителни за спазване при оформянето на административен
акт. Същевременно заповедта включва и
задължителните реквизити предвидени в чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ – номер на
имота от ПНИ, местоположението, размера, границите, съседите, наличието на
сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Видно от
съдържанието на заповедта тя съдържа всичко изброено. Имотът, чието право на
собственост се възстановява, е индивидуализиран чрез посочване на номера от ПНИ
– с идентификатор 77195.701.466, описано е местоположението му – ж.р. „Кенана“,
землище гр. Хасково, площта – 1015 кв.м., границите и съседите - 77195.701.467
– жилищна територия, 77195.701.443 – улица, 77195.701.469 – улица, 77195.701.545
– жилищна територия и 77195.701.548 – жилищна територия, наличието на сгради –
едноетажна, еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 77195.701.466.1, както и
липсата на ограничения на собствеността. Към заповедта е издадена и скица №
4218 от 27.02.2020г., приложена в административната преписка по издаването на
заповедта.
Тук е моментът да се посочи, че
възражението на жалбоподателя за неспазване на формата на административния акт
и немотивираността му поради липса на посочване на фактическите и правните
основания за издаването му е неоснователно и необосновано. Видно от изложеното
са спазени всички изисквания към съдържанието на обжалвания административен
акт. Относно правните и фактическия основания, служещи за причина за издаването
на административния акт, същите са посочени в него. Заповедта е издадена на основание
§ 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4б, ал.
1, изр. първо от ПРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните
имоти за ж.р. „Кенана“, землище гр. Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т.3 от
ЗСПЗЗ № 36-51 от 01.041998г. на ОСЗГ по заявление № 51180 по чл. 11 от ЗСПЗЗ и
скица № 4218 от 27.02.2020г. Тоест основание и положителна предпоставка за
издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е наличието на влязъл в
сила ПНИ. В производството не се твърди от жалбоподателя да е обжалвал ПНИ в
частта досежно процесния имот. Освен, че това обстоятелство не е спорно между
страните, то се установява и от събраните по делото писмени доказателства –
съгласно писмо с изх. № 60663 от 25.01.2021г. на областния управител на област
Хасково със заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019г. на областния управител на област
Хасково е одобрен плана за новообразуваните имоти на земи по § 4 и следващите
от ЗСП на ж.р. „Кенана“ гр. Хасково, обнародвана в Държавен вестник брой 55 от
12.07.2019г., като по отношение на поземлен имот с идентификатор 77195.701.466
в законоустановения срок не е подадена жалба и заповедта е влязла в сила на
26.07.2019г.
Именно понеже заповедта по § 4к, ал.
7 от ПЗР на ЗСПЗЗ се издава въз основа на влязъл в сила ПНИ предметът на
съдебния контрол при обжалването й е сведен до съответствието на влезлия в сила
ПНИ и дали са спазени изискванията за местоположението, границите, съседите,
както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. В този смисъл е и
установилата се като трайна съдебна практика на върховната инстанция по този
вид дела и обективирана в решение № 17183 от 27.12.2011г., постановено по
адм.д. № 11210 по описа за 2010г. на ВАС, IV отд., решение № 46 от 04.01.2008г., постановено по адм.д. № 9333 по
описа за 2007г. на ВАС, IV отд., решение №
3090 от 01.03.2012г., постановено по адм.д. № 7585 по описа за 2011г. на ВАС, IV отд. и решение № 17039 от 22.12.2011г., постановено по адм.д. № 11334
по описа за 2010г. на ВАС, IV отд.
Доколкото в настоящия случай
жалбоподателя не е оспорил плана на новообразуваните имоти, с който процесният
имот е отреден и записан в регистъра към него на наследниците на Велчо Тодев
Тренндафилов, Т.Д. и И.И.Т. в съответствие с § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.
28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, кметът на община Хасково е бил задължен да издаде
заповед за възстановяване на собствеността именно въз основа на на влезлия в
сила план. При условията на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кмета на съответната
община действия при условията на обвързана компетентност.
Всъщност заповедта по § 4к, ал. 7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ отразява правата на собствениците според ПНИ – съдържанието й
следва да съответства на отбелязванията в този план и това съответствие е
предмет по съществото на настоящия спор за законосъобразността й. Видно от
доказателствената съвкупност по делото и най-вече от данните от регистъра на
новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р. „Кенана“, гр. Хасково,
ЕКАТТЕ 77195 – територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите –
„За индивидуално застрояване“ с процесната заповед правилно и без каквито и да
е било различие от ПНИ е индивидуализиран имотът, предмет на възстановяване.
След като оспорваната заповед има идентично съдържание със записванията в ПНИ и
регистъра към него, тя трябва да се цени като правилна и законосъобразна.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че процесната заповед е опорочена поради нарушения при
процедурата на издаването й, изразяващи се в неправилното проследяване на
преминаването на правото на собственост върху процесния поземлен имот. На първо
място жалбоподателят като заинтересована страна и лице, легитимиращо се като
собственик на процесния недвижим имот, е имал правен интерес и възможност да
обжалва ПНИ, но не го е направил. В производството по обжалване на ПНИ е
следвало да направи възраженията, които навежда в настоящото производство.
На следващо място следва да се
посочи, че основните възражения при оспорването на настоящата заповед на
жалбоподателя са свързани с твърденията му за притежание на правото на
собственост върху процесния имот въз основа на друг титул за собственост.
Доводите на жалбоподателя всъщност представляват такива по оспорване на
принадлежността на правото на собственост, тоест налице е спор за материалното
право. Но в настоящото производство е недопустимо разрешаването на спор за
материалното право между субекта, комуто е възстановено правото на собственост по
§ 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и трето лице, което заявява самостоятелни права
върху същия имот. Възникналият правен спор по аргумент от чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ подлежи на решаване по реда на исковото производство и едва след това на
основание влязлото в сила решение може да се инициира изменение на влезлия в
сила план на новообразуваните имоти.
В тази връзка направените възражения
за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради наличието на
административен акт (заповед № 1585 от 14.10.2014г. на кмета на община
Хасково), който посочва друг титуляр на правото на собственост върху процесния
недвижим имот, са неоснователни. Това не е порок на обжалвания администратнивен
акт, който да води до отмяната му, а евентуално би било основание за
установяване на действителния носител на правото на собственост по исков ред.
По подобен начин стои въпросът и
относно възражението, направено едва в хода на устните състезания, а именно, че обжалваната
заповед следва да урежда въпроса за изградената в имота сграда. Такова
изискване към заповедите по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ няма. При спор относно
правото на собственост върху сградата, същият следва да се реши по исков ред, а
не чрез заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С оглед изложените
мотиви съдът намира, че направеното оспорване на процесния административен акт
следва да бъде отхвърлено. Обжалваната заповед на кмета на община Хасково е
правилна и законосъобразна, тъй като е издадена при спазване на законовите изисквания,
в предвидената форма, с необходимото съдържание и от компетентния
административен орган. Същата съответства на влезлия в сила ПНИ и са спазени
изискванията за местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях.
В хода на
производството е направено искане от ответника за присъждане на направените
разноски по делото. С оглед законосъобразността на обжалвания акт и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г.
постановено по тълк. д. № 5 по описа за
2009г. на ВАС, съдът следва да уважи искането на ответника, доколкото оспорването
на административния акт се отхвърля. Ето защо жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответника сума в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно вр. ал. 1 от АПК съдът,
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалба с рег. индекс № 94 Й-264-4 от
02.07.2020г. по регистъра на община Хасково подадена от Й.Л.Н., ЕГН ********** против заповед № 862
от 20.05.2020г. на кмета на община Хасково.
ОСЪЖДА Й.Л.Н., ЕГН ********** ***, пл. „Общински“ № 1, Булстат
*********, представлявана от кмета С. Н. Д. сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаградение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Хасково.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!