№ 270
гр. Пловдив, 01.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000414 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано по молба с вх. № 2967 от 24.08.2021 г. от „Д. з.“ АД и по
молба с вх. № 3224 от 07.09.2021 г. от адвокат П.К. като пълномощник на
ИВ. Б. Л. и СТ. Б. Л., за изменение на постановеното по делото решение №
102 от 09.08.2021 г. в частта за разноските във въззивното производство.
В молбата от ответника „Д. з.“ АД се съдържа искане за увеличаване
размера за присъдените в полза на това дружество разноски за въззивното
производство със сумата от 800 лева, внесена допълнително за формиране на
пълния размер на дължимата за въззивната жалба държавна такса от 1600
лева.
В молбата на ищците се съдържа искане за изменение на решението в
частта за присъдените в полза на ответника разноски, като се намали размера
на присъденото адвокатско възнаграждение за представляващия дружеството
юрисконсулт до размер на не повече от 200 лева за всяка инстанция.
От ищците е изразено и становище за неоснователност на молбата от
„Д. з.“ АД за увеличаване размера за присъдените в полза на това дружество
разноски за въззивното производство
Пловдивският апелативен съд разгледа постъпилите молби, съобразно с
изложените съображения и възражения на страните, и намира следното:
При определяне размера на разноските, както във въззивното, така и в
1
първоинстанционното производство, изхождайки от изхода на спора и
съгласно с разпоредбите на чл. 78, ал. 3, ал. 4 и ал. 8 ГПК, Пловдивският
апелативен съд е присъдил в полза на ответника „Д. з.” АД всички сторени от
дружеството и установени в двете производства разноски.
Във връзка с настоящата молба на ответника, Пловдивският апелативен
съд констатира, че при определяне общия размер на дължимите на тази
страна разноски за въвзивното производство, е пропуснал да включи сумата
от 800 лева, която „Д. з.“ АД е внесло допълнително за достигане на пълния
размер на дължимата за същото производства държавна такса – 1600 лева.
Това означава, че молбата е основателна и сумата от 800 лева ще следва да се
добави към присъдените разноски, като в този смисъл се измени
постановеното решение в частта за разноските.
Неоснователно е поддържаното от представителя на ищците възражение
във връзка с дължимия размер на тези разноски, че след като
първоинстанционният съд е допуснал увеличение на исковете, за чиято
допустимост следвало да следи служебно, ищците "не следвало да отговарят
за разноски за претенции, които съдът погрешно приел за разглеждане".
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, от която произтича задължението на
ищците в конкретния случай, не съдържа ограничения относно основанията
за прекратяване на делото, при които ответникът има право на разноски.
Следователно липсва законово основание, предвиждащо изключение от
общото правило за присъждане на разноски в конкретната хипотеза.
В същото време Пловдивският апелативен съд преценява като
неоснователна молбата на ищците ИВ. Б. Л. и СТ. Б. Л. за изменение на
решението в същата част и намаляване размера на присъдените в полза на
ответника деловодни разноски за производствата пред двете инстанции чрез
редуциране на адвокатското възнаграждение за юрисконсулта, представлявал
застрахователното дружество, до 200 лева за всяка инстанция.
Съдът преценява като неоснователно предварително направеното преди
публичното заседание евентуално възражение за недължимост и
прекомерност на това възнаграждение, поддържано и в молбата по чл. 248
ГПК.
Определящите размера на адвокатското възнаграждение за юрисконсулт
критерии, съдържащи се в разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, са материалният интерес, както и
неговият размер в паричен еквивалент, като максималният размер на това
възнаграждение е ограничен в диапазона от 100 до 360 лева по основния
критерий – ал. 1 и до 50 % върху базовия размер - по допълнителния критерий
- ал. 2. В конкретния случай, всеки от предявените искове в уважения им
размер надвишава четирикратно предвидената в чл. 25, ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ максимална парична стойност на
материалния интерес, поради което максималното дължимо възнаграждение
за всеки от тези искове и за всяка инстанция е 540 лева. С постановеното
2
решение съдът е определил възнаграждение в размер на 300 лева за защитата
по всеки от исковете, което представлява 55 % от допустимото максимално
възнаграждение по Наредбата и в този смисъл не би могло да бъде
квалифицирано като прекомерно. Изводът е, че не са налице основателни
причини за редуциране на определените с решението размери на адвокатското
възнаграждение за представлявалия ответника по делото юрисконсулт,
поради което молбата на ищците в този смисъл е неоснователна следва да се
остави без уважение.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 102 от 09.08.2021 г.,
постановено по търг. дело № 414 по описа за 2021 г. на Пловдивския
апелативен съд в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА ИВ. Б. Л., ЕГН ********** и СТ. Б. Л., ЕГН **********, от
гр. ***, да заплатят на „Д. з.” АД, ЕИК ********** допълнително сумата от
800 лева към сумата от 1400 лева, или общо - сумата от 2200 лева -
деловодни разноски по т.д. № 414 по описа за 2021 г. по описа на
Пловдивския апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3224 от 07.09.2021 г. от
адвокат П.К. като пълномощник на ИВ. Б. Л. и СТ. Б. Л., за изменение на
постановеното по делото решение № 102 от 09.08.2021 г. в частта за
разноските.
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3