РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 19.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Радомир, гражданска колегия, ІІІ
състав в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 563 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по предявени обективно и кумулативно съединени искове от „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК ….., със седалище и
адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез пълномощника си адв. Ц.
– САК против Л.М.Р. с ЕГН **********
***.
В обстоятелствената част на иска
се излагат доводи, че същият е предявен във връзка с разпореждане по ч.гр.д. №
320/2019 г. на РдРС и дадени на ищеца указания от съда. Сочи, че бил подал
заявление с искане за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, въз основа на което
било образувано ч.гр.д. № 320/2019 г. на РдРС, по което в полза на ищцовото
дружество била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която била
връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Твърди, че между ответника и „Т.Б.“
ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД, били сключени
следните договор за предоставяне на услуги:
Договор за мобилни услуги № … и
Договор за лизинг от 21.07.2016 г., като съгласно сключения по между им договор
за мобилни услуги на ответника бил предоставен мобилен телефонен номер № …. и
мобилен телефонен апарат Lenovo
A6010 Black, като за
предоставеното на ответника устройство за лизинг бил сключен отделен договор за
лизинг, съгласно който стойността на лизинговата вещ била от 252.77 лева, с
включен ДДС. Сочи, че за ползването на лизинговата вещ, ответника се задължил
да извърши 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 10.99 лева, с включен
ДДС, като било предвидено те да се фактурират за едно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера:
Договор за мобилни услуги № .. от
28.06.2016 г. за телефонен номер ..;
Договор за мобилни услуги № . от
28.06.2016 г. за телефонен номер .. и
Договор за мобилни услуги № .. от
28.06.2016 г. за телефонен номер ……. и мобилно устройство Tablet Alcatel Pix3 7 Black.
Сочи, че към периодите на
издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответника мобилни номера и
устройство на лизинг се прилагали следните условия:
За мобилен номер .. – условията,
договорени в договор за мобилни услуги № .. от 21.07.2016 г.;
За мобилно устройство Lenovo A6010 Black – условията договорени в договор
за лизинг от 21.07.2016 г.;
За мобилен номер .. – условията,
договорени в договор за мобилни услуги № .. от 28.06.2016 г.;
За мобилен номер .. – условията,
договорени в договор за мобилни услуги № .. от 28.06.2016 г. и
За мобилен номер . – условията,
договорени в договор за мобилни услуги № … от 28.06.2016 г.
Твърди, че ответникът не е
изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 броя фактури, издадени в
периода от м.04.2017 г. до м.07.2017 г., както следва:
Фактура № ……/20.04.2017 г., с
падеж 05.05.2017 г., издадена за отчетен период от 20.03.2017 г. до 19.07.2017
г., включваща задължения за мобилен номер ….. на стойност от 20.89 лева с
включен ДДС; за мобилен номер …. – на стойност от 27.53 лева, с включен ДДС; за
мобилен номер ********** – на стойност от 30.60 лева, с включен ДДС; за мобилен номер ********** – на
стойност от 20.40 лева, с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo A6010 Black в размер на 10.99 лева, с вкл.
ДДС, като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен
период в размер на 15.32 лева, претендираната сума от процесната фактура е в
размер на 95.09 лева.
Фактура № …../20.05.2017 г., с
падеж на 04.06.2017 г., издадена за отчетен периода от 20.04.2017 г. до
19.05.2017 г., включваща следните задължения: за мобилен номер ********** –
20.89 лева, с вкл. ДДС; за мобилен номер …. – 32.36 лева, с вкл. ДДС; за
мобилен номер ….. – 19.85 лева, с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** – 19.54
лева, с вкл. ДДС и лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo A6010 Black в размер на 10.99 лева, с вкл.
ДДС, на обща стойност от 103.63 лева.
Сочи, че след предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина на ответника, поради
изпадането му в забава, от страна на ищцовото дружество била издадена фактура №
…../20.07.2017 г., с падеж 04.08.2017 г., в която били начислени неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите в общ размер на 1191.80 лева, както и
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Lenovo A6010 Black в размер на 142.87 лева, с вкл.
ДДС, на обща стойност от 1334.67 лева. Твърди, че поради прекратяване на срочен
договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължал неустойка в
размер на сумата от стандартните абонаментни планове месечни такси от
прекратяване на съответния договор до кроя на първоначално предвидения срок на
действието му, но въз основа на уговорено между страните задълженията за
неустойка били определени в следните размери: за номер …. – 213.21 лева, за
номер ….. – 319.81 лева, за номер …. – 319.81 лева и за номер …. – 338.97 лева.
Излага доводи, че изискуемостта
на вземанията на ищеца по всяка една от фактурите настъпвала петнадесет дни
след издаването и, като ответника не е изпълнил задълженията по процесните
фактури.
Искането към съда е да постанови
решение, с което да признае за установено наличие на вземане на ищеца по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.-гр.д. № 320/2019 г.
на РдРС против ответника, както следва:
Сумата в размер на 1533.39 лева –
дължима по фактура № …./20.04.2017 г.; фактура № ……../20.05.2017 г. и фактура №
……/20.07.2017 г., от които:
Сумата в размер на 176.24 лева –
месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода от 20.03.2017 г. до
19.05.2017 г.;
Сумата в размер на 104.85 лева –
представляваща лизингови вноски за периода от 20.03.2017 г. до 20.06.2018 г. и
Сумата в размер на 1191.80 лева,
представляваща неустойка за периода от 09.06.2017 г. до 21.07.2018 г.,
Ведно със законната лихва върху
посочената по горе обща сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, като
им се присъдят и направените по заповедното и исковото производство разноски.
В срока за отговор, ответника Л.М.Р. не е подал отговор на исковата
молба и не е взела становище по иска.
В
съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирана по делото
писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да го уважи.
В
съдебно заседание ответника не се явява и не се представлява, не взема
становище по иска.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца
пред Районен съд Радомир е образувано ч.гр.д. № 320/2019 г., по което в полза
на „Т.Б.“ ЕАД е издадена заповед № 261 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 15.04.2019 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на
ищеца сумата от 1533.389 лева, представляваща неизпълнени парични задължения,
произтичащи от следните договори между длъжника и заявителя (с предишно
наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД): договор за мобилни услуги №
********* от 28.06.2016 г., договор за мобилни услуги № … от 28.06.2016 г.,
договор за мобилни услуги № ********* от 28.06.2016 г., договор за мобилни
услуги № … и договор за лизинг от 21.07.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 30.67 лева – държавна такса и 360.00
лева – адвокатско възнаграждение.
Не е
спорно между страните, че по между им са сключени договор за мобилни услуги № …. от
28.06.2016 г. за телефонен номер ********** и договор за мобилни услуги № …….
от 28.06.2016 г. за телефонен номер ….., съгласно които ищецът,
като оператор се е задължил да предоставя на абоната (ответника) електронни
съобщителни услуги, при условията на договора и ОУ- неразделна част от него.
От приложения по делото договор
за лизинг от 21.07.2016 г., се установява, че на ответника бил предоставен
мобилен телефонен апарат Lenovo
A6010 Black, за
което ответникът се съгласил да заплати стойността на лизинговата вещ от 252.77
лева, с включен ДДС, на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 10.99
лева, с включен ДДС. От приложения и неоспорен от страните договор за мобилни
услуги № ….. от 28.06.2016 г. се установява, че на ответника е било
предоставено и мобилно устройство Tablet Alcatel Pix3 7 Black, което също не се спори по делото.
От
приложените и неоспорени от страните фактури се установява, че ищцовото
дружество е издало 3 броя фактури в периода от м.04.2017 г. до м.07.2017 г., които са както
следва:
Фактура № ……./20.04.2017 г., с
падеж 05.05.2017 г., за отчетен период от 20.03.2017 г. до 19.07.2017 г., включваща:
разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги – 14.50 лева, месечни и
еднократни такси – 98.35 лева, отстъпки – 30.00 лева, с данъчна основа от 82.85
лева, начислено ДДС от 16.57 лева, и вноска лизинг от 10.99 лева на обща
стойност от 110.32 лева. За тази процесна фактура ищецът в исковата молба е
заявил, че е приспаднал надвнесено плащане от ответника на задължение от
предходен отчетен период в размер на 15.32 лева, поради което от тази процесна
фактура претендираната сума в размер на 95.09 лева.
Фактура № ……/20.05.2017 г., с
падеж на 04.06.2017 г., за отчетен периода от 20.04.2017 г. до 19.05.2017 г.,
включваща: разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги – 12.57 лева,
месечни и еднократни такси – 94.63лева, отстъпки – 30.00 лева, с данъчна основа
от 77.20 лева, начислено ДДС от 15.44 лева, и вноска лизинг от 10.99 лева на
обща стойност от 103.63 лева и
Фактура № ……../20.07.2017 г., с
падеж 04.08.2017 г., в която е начислена неустойки за предсрочно прекратяване
на договори за услуги в общ размер на 1191.80 лева, както и вноска лизинг в
размер на 142.87 лева, на обща стойност 1334.67 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетите и неоспорени от страните
писмени доказателства и ч.гр.д. № 240/2018 г.
Районен
съд Радомир, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявени
са по реда на чл.422 от ГПК обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, както и иск по чл.92,
ал.1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница и неустойка, дължими на
основание договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги.
За
основателността на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, по
който той е изпълнил задължението си да предостави далекосъобщителни услуги на
ответника, а по иска за неустойка – че съществува валидно уговорена между
страните клауза за заплащане на неустойка при прекратяване на договора и
настъпването на основанието за начисляването й, както и че договорът е
прекратен предсрочно.
Относно
дължимостта на главното вземане:
Доколкото
ответника чрез назначения му особен представител не оспорва наличието на сключен
между страните договор за мобилни услуги и договор за лизинг, а и от събраните
по делото писмени доказателства – договори и приложенията към тях, носещи
подписите на страните и обективиращи техни валидно направени изявления,
насочени към сключване на договора и настъпване на правните им последици, се
установява по безспорен начин съществуването на валидно облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги между страните и
договор за лизинг, чиято доказателствена стойност не беше оспорена от
ответника.
Това
обстоятелство се установява и от приетите по делото фактури за предоставените
услуги. От тях се установява също така, че през процесния период ищецът е
изпълнил задължението си да предостави на ответника договорените мобилни
услуги, а ответникът е ползвал доставените му услуги. Доказателство за това са
приложените към всяка една от фактурите разпечатки (Приложение А), съдържащи
данни за стойността на месечната такса и информация за използваните пакети,
броя и минутите на проведените от ответника разговори, мобилен интернет, брой
съобщения и други. Ответникът не оспорва, че е закупил от ищеца и устройство на
лизинг, които задължения също са отразени в приетите по делото фактури.
Ответникът
чрез особения си представител нито твърди, нито ангажира доказателства да е
заплатил ползваните от него мобилни услуги, както и дължимите вноски за
устройство на лизинг през процесния период. От друга страна не се спори, че
ищеца не е изпълнил задълженията си по договора, а именно че не е доставил
телекомуникационна услуга и свързаност към мрежата си на ответника, нито пък че
не му е предоставил взетото от ответника устройство на лизинг. С оглед на така
приетото за установено от фактическа страна следва да се признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца стойността на потребените от ответника
услуги в размер на 176.24 лева – месечни абонаментни такси и потребени услуги
за периода от 20.03.2017 г. до 19.05.2017 г., както и сумата в размер на 104.85
лева – представляваща лизингови вноски за периода от 20.03.2017 г. до 20.06.2018 г. Върху
тази сума следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Относно
дължимостта на вземането за неустойка:
Разпоредбата
на чл.92, ал.1 от ЗЗД дава възможност на страните да уговорят неустойка, която
да обезпечава изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите
от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
В
тежест на ищеца е да ангажира доказателства за валидността на неустоечната
клауза, за което с оглед указанията в т.1 и т.3 на Тълкувателно решение №
1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и повелителния характер на
разпоредбите, регламентиращи неравноправните клаузи и накърняването на добрите
нрави при неустоечните клаузи, съдът следи и служебно.
За да
прецени основателността на заявената претенция, изменена по реда на чл.214 от ГПК, съдът следва да обсъди изцяло неустоечната клауза, въз основа на която се
претендира процесното вземане.
Искът
за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор и ОУ, каквато в
процесния случай действително е налице. При недоказване на извършено плащане в
срок, налице е виновно поведение на ответника, посочено и в Общите условия,
имащо значение за едностранно прекратяване на договора от ищеца. Самото му
волеизявление за прекратяване е обективирано и във фактурата, с която е
начислена неустойката.
Липсва нормативно
ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл.9 от ЗЗД
страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или
на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г., по тълк.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС.
При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености
на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се
задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената
му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора
абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на
услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката
се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на
индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване
излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава
принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор
при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение №110/21.07.2016
г. по дело №1226/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 193/09.05.2016 г. по
т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. №
203/2015 г. на ВКС, I т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за
нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с
противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко
от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл са решение № 178 от
26.02.2015 г., по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и решение № 229 от
21.01.2013 г., по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
От друга
страна нормата на чл.143 от ЗЗП третира като неравноправна всяка клауза в
договор, сключен с потребител, уговорена в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално – чл.146,
ал.1 от ЗЗП. Не са индивидуално уговорени според чл.146, ал.3 от ЗЗП клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия, а обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не
изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора – чл.146,
ал.3 от ЗЗП.
Процесната
клауза за неустойка вменява в тежест единствено на потребителя-ответник
задължение да обезщети доставчика-ищец в случай на предсрочно прекратяване на
договора, независимо от причината за това – дали се дължи на виновното поведение
на потребителя или прекратяването на договора е по негово искане. Реципрочно
задължение за заплащане на неустойка от оператора при неизпълнение на
задълженията му по договора не е предвидено нито в договора, нито в общите
условия, а операторът изрично се е освободил от задължението за заплащане на
неустойка при предсрочно прекратяване на договора по причини, за които той
отговаря.
Съобразявайки
изложеното съдът намира, че процесната неустоечна клауза е уговорена във вреда
на потребителя-ответник, нарушава основните принципи за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение, поставя в неблагоприятно положение една
от страните по договора и не защитава интересите на потребителя-ответник,
поради което е неравноправна и тъй като е вписана от ищеца предварително в
съдържанието на договора, а не е уговорена индивидуално с ответника (в каквато
насока липсват каквито и да е било доказателства, ангажирани от ищеца) и
потребителят-ответник не е имал възможност предварително (преди сключване на
договора) да влияе върху съдържанието й, поради което е и нищожна по смисъла на
чл.146, ал.1 от ЗЗП.
С оглед
изложеното, искът за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на
1191.80 лева, представляваща неустойка за периода от 09.06.2017 г. до
21.07.2018 г. е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Предвид
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на
ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното
и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване разпоредбите на чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК. Съобразно изхода на
делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в
размер на 175.23 лева по заповедното и исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.М.Р. с ЕГН
********** *** дължи на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК ……., със седалище и адрес
на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата в размер на 176.24 (сто седемдесет и шест лева и
двадесет и четири стотинки) лева, представляваща месечни абонаментни такси
и потребени услуги за периода от 20.03.2017 г. до 19.05.2017 г.; сумата в
размер на 104.85 (сто и четири лева и
осемдесет и пет стотинки) лева, представляваща лизингови вноски за периода
от 20.03.2017 г. до 20.06.2018 г., дължими по договор за мобилни услуги № …… от
28.06.2016 г.; договор за мобилни услуги № ….. от 28.06.2016 г. и договор за
лизинг от 21.07.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 15.04.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 261
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 15.04.2019 г., по
ч.гр.д. № 320/2019 г. на РдРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата в
размер на 1191.80 лева, представляваща неустойка по посочените договори за
мобилни услуги за периода от 09.06.2017 г. до 21.07.2018 г.
ОСЪЖДА Л.М.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК …., със седалище и адрес на управление:***, Бизнес
Парк София, сграда 6 сумата в размер на 175.23
(сто седемдесет и пет лева и двадесет и три стотинки) лева, представляваща
разноски по заповедното и исковото производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар: /И.С./