№ 1006
гр. Русе, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослава В. Монова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520103653 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба от „Девил Синема Груп“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Стара Загора, представлявано от Управител Христо П. Христов,
чрез адв. П. П., АК-Ст. Загора, с която са предявени установителни искове срещу Д. Б. М.,
ЕГН **********, от гр. Русе, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. 1, вр. с чл. 258 ЗЗД: по сключен с нея „Договор за предоставяне на обучение и
участие в реалити шоу“ от 31.01.2021 г. в качеството й на майка и законен представител на
малолетните й деца К.С.М., роден на *** г. и К.С. М., родена на *** г. за общо сумата 1530
лв. /“с отстъпка 50% за две деца“, за което бил „направен компромис“/ уговорена за плащане
на вноски от по 127,50 лв. за 12 месеца, се претендира неизплатен остатък в размер на 257
лв., от които 2 лв. за шеста вноска дължима от 01.07.21 г. до 05.07.21 г., 127,50 лв. за седма
вноска дължима от 01.08.21 г. до 05.08.21 г. и 127,50 за осма вноска в размер на 127,50 лв.
дължима от 01.09.21 г. до 05.09.21 г. По подадено от ответницата предизвестие от 08.07.21
г., счита Договора за прекратен от 08.09.21 г. и претендира и на осн. чл. 86 от ЗЗД законната
лихва за забава върху главницата за периода от 24.01.22 г. до окончателното изплащане, за
които вземания има издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. *** г. на РРС,
срещу която е подадено възражение.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата и в срока по чл. 131 от ГПК по
делото е представен отговор на исковата молба, чрез адв. К. Х., АК-Русе, с който оспорва
исковете като неоснователни и моли да се отхвърлят. Твърди, че съгласно чл. 4 от Договора
се е задължила да заплати общо сумата 1020 лв. еднократно или на 12 равни месечни вноски
1
по 85 лв., като до неговото прекратяване на 08.09.2021 г., дължимите на ищеца суми са в
общ размер 680 лв. /8 вноски по 85 лв./, а тя е заплатила сумата 763 лв., поради което е
надплатила 83 лв. С отговора ответницата отправя покана към ищцовото дружество да й
върне получената без основание сума, чрез превод по банковата сметка, от която е била
наредена. Твърди, че е изправна страна по договора, а ищцовото дружество не е изпълнило
задълженията си по договора, като нито е предоставено уговореното обучение, нито участие
на децата й в риалити формат. Оспорва ръкописния текст „брат и сестра 50 % отстъпка“
като твърди, че към момента на сключване на договора този текст не е съществувал и не е
била постигана уговорка за заплащане на други суми извън посочените в чл. 4, нито за
„компромис“ или отстъпка.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Между страните „Девил Синема Груп“ЕООД и Д. Б. М., в качеството й на майка и
законен представител на малолетните й деца К.С.М., роден на *** г. и К.С. М., родена на
*** г. бил сключен „Договор за предоставяне на обучение и участие в реалити шоу“ от
31.01.2021 г. Агенцията се задължила по чл. 2 от Договора да организира и предостави
качествено обучение в 5 модула, част от които да ползва по свое усмотрение за създаване на
реалити формат „Малките модели на България“, да издаде Грамота, свързана с успешно
завършен курс на обучение по шестте модула, да създаде график за обучението, който да
обяви на фесбук страницата си. Персонажът по чл. 4 от Договора се е задължил да заплати
такса 1020 лв., за участието си в „Изиграй го“ и проведения курс на обучение, плащайки
еднократно таксата или на 12 месечни вноски от 85 лв. в срок от 12 месеца. Съгласно чл. 4.2
ако Персонажа заплати всички вноски наведнъж до 5 дни от подписване на договора следва
да заплати само 850 лв.
Ищецът твърди, че като място на провеждане на обучението било предвидено
първоначално да е в СОУ „***“ гр. Русе и с преподаватели М.П., Ц.Ц., Л.П. и Н.Б.. Поради
усложнената епидемологична обстановка и провеждането на парламентарни избори на
някои от предварително определените дати не били проведени занимания, като взели
решение вместо всяка седмица, да бъдат провеждани през седмица обучения от 120 до 180
мин., вместо от 60 до 90 мин.
На 08.07.2021 г. на официалния имейл на дружеството е получено предизвестие за
прекратяване на договора от Д. М., тъй като се налага да заминат за Германия.
Не се спори по делото между страните, че ответницата е заплатила сумата 763 лв.
Ищецът представя екземпляр от договора с дописан ръкописен текст в горен десен
ъгъл „брат и сестра 50 % отстъпка“, а ответницата представя екземпляр от договора без
такова дописване и оспорва да е била постигана уговорка за заплащане на други суми извън
посочените в чл. 4. Ищецът твърди, че текстът е дописан от техния сътрудник Ю. С. и
поиска изслушването й като свидетел, но последстие си оттегли искането. Не се установи
ответницата да е била уведомена за направеното допълване с посочения текст.
2
От показанията на изслушаната по делото свидетелка Д. Н. се установява, че и
нейния син участвал в това обучение, не е присъствала на модулите, но ги учили на
сценияно поведение, как да се обличат и да говорят на сцена. Обучението се провеждало в
гр. Русе в ОУ „***“ с преподавател М.П., Ц., Б.. Споменали й, че ако се включи и другото
дете може да ползва 50 % отстъпка, но то не пожелало. Подписали договора в гр. Стара
Загора, там се провел кастинга. Не са плащали авансово. Заради ковид имало моменти , в
които не се провеждало, но след това наваксали. Синът й взел участие в конкурса „Малките
деца на България“. Вноските, които заплащала били по 80 лв. на месец за целия период на
договора.
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на РРС по подадено от ищеца заявление от
24.01.2022 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение№ *** г., за сумата
257 лв. –неизплатена главница по сключен с нея „Договор за предоставяне на обучение и
участие в реалити шоу“ от 31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.01.2022 г. до окончателното изплащане. Срещу издадената заповед е
постъпило възражение в срок, което определя правния интерес на ищеца от водене на
настоящото дело.
От така установеното от фактическа страна съдът направи следните изводи:
Налице е договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, с който изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а
последната да заплати възнаграждение. Уважаването на иска за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно
правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или
частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника; реалното
изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
В случая по делото безспорно се установи, че ищецът е изпълнил задължението си по
облигационната връзка, като е извършил на ответника описаните дейности в чл. 2 от
„Договор за предоставяне на обучение и участие в реалити шоу“ да организира и предостави
качествено обучение в 5 модула, част от които да ползва по свое усмотрение за създаване на
реалити формат „Малките модели на България“, видно от събраните гласни доказателства
на св. Н.. Установи се реалното изпълнение на облигационния договор от страна на
ищцовото дружество.
Ответницата е изпълнила задължението си за заплащане на възнаграждението за
извършеното обучение и услуга, тъй като съгласно чл. 4 от Договора се е задължила да
заплати общо сумата 1020 лв. еднократно или на 12 равни месечни вноски по 85 лв., респ.
до неговото прекратяване на 08.09.2021 г., дължимите на ищеца суми са в общ размер 680
лв. /8 вноски по 85 лв./, а тя е заплатила сумата 763 лв., поради което е надплатила 83 лв.
Относно твърдението на ищеца, че ръкописния текст “с отстъпка 50% за две деца“ е
съществувал към момента на сключване на договора не се събраха доказателства. Липсват
подписи на дописания текст, както от едната, така и от другата страна, липсва и достоверна
дата на допълнения текст, няма никакви доказателства, че ответницата е била уведомена и
3
че се е съгласила с твърдяната уговорка за „направен компромис“ за плащане на вноски от
по 127,50 лв. за 12 месеца.
В процесния случай има извършена услуга, за която се събраха доказателства, че е
извършена съобразно уговореното. Има и признание на плащането за дължимата сума 763
лв., съобразно уговреното в чл. 4 от Договра и за периода до неговото прекратяване.
Съдът намира искът за неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен.
На осн. чл.78, ал. 3 от ГПК и предвид отхвърляне на предявеният иск, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените по настоящото делото разноски в
размер на 800 лв. адвокатски хонорар и по заповедното производство 300 лв. адвокатски
хонорар.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искът предявен от „Девил Синема Груп“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Стара Загора, представляван от Управител Христо П. Христов, чрез адв. П. П.,
АК-Ст. Загора, срещу Д. Б. М., ЕГН **********, от гр. Русе, ул. „***“ №2, бл. „***Б, вх. 2,
ет. 5, ап. 9, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 258
ЗЗД: ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата, че дължи на
ищцовото дружество неизплатен остатък в размер на 257 лв., по сключен с нея „Договор за
предоставяне на обучение и участие в реалити шоу“ от 31.01.2021 г., в качеството й на
майка и законен представител на малолетните й деца К.С.М., роден на *** г. и К.С. М.,
родена на *** г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от
24.01.22 г. до окончателното изплащане, за които вземания има издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. *** г. на РРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Девил Синема Груп“ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Стара
Загора, представляван от Управител Христо П. Христов ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. М., ЕГН
**********, от гр. Русе, ул. „***“ №2, бл. „***Б, вх. 2, ет. 5, ап. 9 направените по
настоящото делото разноски в размер на 800 лв. адвокатски хонорар и по заповедното
производство 300 лв. адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред РОС.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4