Р Е Ш Е Н И Е
№ 265
гр.Габрово, 07.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселина Топалова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Ива Димова
при секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №321 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответницата по делото Т.Д.Ш. против Решение №249/27.06.2019г. по гр.д.№1618/2018г. на РС Габрово, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на ищеца Д.И.Г. сумата от 1548,38лв.-, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата от 390лв.-разноски по делото, като е отхвърлено направеното от жалбоподателката възражение за прихващане със сумата от 865,27лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че съдът бил приел, че жалбоподателката е получила сумата от 1584,38лв. от банковата сметка на С.Г., след нейната смърт, при липса на основание за това и след като е задържала сумата без правно основание дължала връщането й. Неправилно съдът бил приел, че поемането на разноски за погребението на родител съставлява нравствен дълг и не е налице изрично предвидено в закона задължение за наследниците да ги заплащат. Погребалните и траурно-обредните услуги се извършвали възмездно, като обичайно разноските се поемали от роднини, близки и др. Разходите за погребение не можели по никакъв начин да бъдат свързани с наследство. Поради изложеното за ищецът не съществувало законово задължение да плаща разходите за погребение на своята наследодателка, за да се направела преценката, че разходите са извършени от друга незадължено лице- жалбоподателката. За нея съществувал единствено нравствения дълг да се погрижи за погребението на своята майка. Липсата на доброволно изпълнение от страна на ищеца на неговия нравствен дълг, нямало как да бъде заменено с принудително изпълнение на това морално задължение и по силата на съдебно решение. Тези изводи на съда не намирали опора в закона и били необосновани, освен това не кореспондирали със събраните по делото доказателства. Неправилно районният съд бил приел наличието на изпълнение на нравствен дълг отстрана на жалбоподателката. В българското право не съществувала норма, която да регламентира изрично в чия тежест са разноските по повод смъртта на лицата, от които починалото лице е имало право да получава издръжка приживе. В случая ищецът бил преживял съпруг на покойна ат С.Г., ответницата нейна дъщеря, а по делото безспорно било установено, че починалата имала и син. Жалбоподателката счита, че разходите по погребение, помен и поставяне на паметник не е изпълнение на нравствен дълг, който да е валидно правно основание за престиране на цялата сума от ответницата, а законово задължение на съответния кръг лица, които са били задължение за даване на издръжка приживе на наследодателката. По този начин жалбоподателката била престирала в повече. Не били изложени мотиви по какри причини първоинстанционният съд не бил приел твърдението на ответницата, че ищецът й бил казал с изтеглените пари от влога на починалата й майка да посрещни разходи свързани с нейното погребение и помените, въпреки, че в тази насока били събрани доказателства. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Ако съдът не приеме, че ответницата е следвало да се разпореди със сумата от 2595,80лв. по посочения от нея начин, то моли съда да отмени частично решението и да приеме при условията на евентуалност, че връщане се дължи не на претендираната в исковата молба сума от 1584,38лв., а на сумата от 719,11лв., като бъде уважено направеното от ответницата възражение за прихващане на исковата сума със сумата то 865,27лв. Ако съдът приеме, че направените от жалбоподателката разходи да погребение са в размер на 2259лв. моли решението да бъде отменено частично и да бъде осъдена да заплати сумата от 831,38лв., като бъде уважено направеното от нея възражение за прихващане и да бъде отхвърлен иска за горницата. Моли съда да присъди на жалбоподателката направените по делото разноски.
След постановяване на обжалваното решение ищецът Д.Г. е починал. Тъй като същият е оставил завещание, в което е завещал цялото си имущество на своя син- В.Г., същият, по негова молба, е конституиран като ответник по жалбата на мястото на баща си.
Ответникът по жалбата в депозирания по делото отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да му присъди направените разноски пред настоящата инстанция.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Постановеното
от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо. Решението е обжалвано изцяло.
За да постанови решението си районният съд е приел следното :
След
смъртта на наследодателя С.К.Г., нейната дъщеря Т.Д.Ш. изтеглила от банковата й
сметка в „ЦКБ” АД цялата налична сума в размер на
4 753.16лв., за което е била упълномощена от баща си Д.И.Г., с пълномощно
от 15.12.2017г., рег.№5071/2017г. на нотариус Н.М.. Ищецът в качеството си
на наследник по закон на ицето С.К.Г.,
наследява 1/3 част от изтеглената парична сума от нейната сметка,
представляваща сумата от 1584.38лв. Ответницата не била превела полагащата се
на ищеца сума, като не била имала основание да я задържи.
Първоинстанционният
съд приема, че са налице елементите, включени във фактическия
състав на чл.55, ал.1, предложение 1-во от ЗЗД – ответницата е получила
паричната сума в размер на 1584.38лв. от банковата сметка на С.Г., след нейната
смърт, при липса на основание за това действие към датата на постъпване на
исковата молба в съда. След като ответницата е задържала тази сума на наследодателя на ищеца
без правно основание, тя дължи връщането й.
Районният съд приел, че поемането на разноски за погребение на родител съставлява нравствен дълг и не е налице предвидено в закона изрично задължение за наследниците да ги заплащат. Погребалните и траурно- обредните услуги се извършват възмездно и въз основа на договор, като разноските обичайно се поемат от роднини, близки, колеги, работодатели, държавни и общински органи, с оглед взаимоотношенията приживе, конкретния случай,при който е настъпила смъртта, заслугите на покойника, материалното положение на семейството му и пр. Разходите за погребение не могат да бъдат свързани по никакъв начин с наследството. За ищеца не е съществувало законно предвидено задължение да заплаща разходи за погребение на своята наследодателка, за да бъде направена преценката, че изпълнението се извършва от друго незадължено или само съзадължено лице- ответницата по делото. За нея е съществувало единствено нравствения дълг да се погрижи за погребението на своята майка, като последен израз на почитта към родител. В този смисъл не са спестени имуществени разходи и не е налице обогатяване, а неизпълнение на морално задължение на ищеца. Липсата на доброволно изпълнение от ищеца на нравствения му дълг не би могло да бъде заменено с принудително изпълнение на това морално задължение и по силата на съдебно решение. Извършилата паричната престация ответница при изпълнението й е съзнавала моралното си задължение към своята майка.
Въззивният съд намира
следното :
Не е спорно между страните
по делото, че жалбоподателката след смъртта на своята майка е изтеглила от
сметката й сумата от 4753,16лв., за което била упълномощена с надлежно заверено
пълномощно от своя баща-ищецът по делото. Жалбоподателката не твърди, че е
предала на ищеца полагащата му се част от сумата, напротив същата заявява, че с
нея по поръка на баща си е заплатила разходи за погребение и помен на майка си,
т.е. не е спорно, че жалбоподателката не е предала на ищеца исковата сума.
В тежест на ответницата е
било да представи доказателства, от които да се установи, че ищецът й е поръчал
с полагащата му се част от изтеглените пари ответницата да заплати разходите за
погребение и помен на общата им наследодателка. Такива доказателства по делото
не са представени. От показанията на св.К. се установява, че жалбоподателката е
поела всички разходи по погребението и по помените на своята майка, но не и че
ищецът Д.Г. й е поръчал с полагащата му се част от парите да заплати
погребението и помените. Поради изложеното извода на районния съд, че ответницата е задържала
тази сума, изтеглена от сметката на наследодателя на ищеца без правно основание
е че дължи връщането й е правилен и обоснован.
Съгласно приетото в Постановление
№ 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС съзнателното
изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране, поради което даденото
не подлежи на връщане. Съзнателното изпълнение на
нравствен дълг съставлява основание на даденото и поради това връщането му не
може да се претендира. Нормата не намира приложение, когато за едно лице
съществува законова задължение да изпълни нещо, а изпълнението се извършва от
друго незадължено лице (настоящият случай не попада в тази хипотеза).
Когато се поддържа, че е дадено нещо без основание, необходимо е да се
изясни дали не е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг, и когато се
констатира, че извършилият престацията е съзнавал при изпълнението моралното си
задължение, даденото не следва да се присъжда обратно.
Нравствени
са задълженията за полагане грижи от близките по отношение на техните болни или
стари съпруг, деца, родители или други роднини. Нравственият дълг произтича от брака, родството, или осиновяването и се
извежда от общите принципи за морал, за взаимопомощ между членовете на семейството.
Пример за изпълнение на нравствен дълг е заплащането на разходи за погребение и
помен. Когато те са извършени в съгласие с изискванията на морала, те не
са лишени от основание. Обичайно разходите за
погребение се поемат от най-близките сродници, в случая са поети от
жалбоподателката като един от наследниците, но законово задължение за нея за
поемането им не съществува. Следователно същата, в качеството на дъщеря на
починалата е изпълнила своя нравствен дълг.
Поради изложеното не е налице обогатяване
за ищеца за сметка на ответницата и правилно районният съд е оставил
възражението за прихващане на жалбоподателката без уважение.
Въззивния съд споделя изцяло установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, както и направените правни изводи, поради което на осн.
чл.272 ГПК препраща към тях. Обжалваното решение е постановено след обстоен
анализ и обсъждане, заедно и поотделно, на всички събрани по делото, поради
което следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена
да заплати на наследника на ищеца, конституиран на мястото на своя баща, сумата
от 418лв.-разноски пред настоящата инстанция.
По изложените съображения, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №249/27.06.2019г. по гр.д.№1618/2018г. на РС Габрово.
ОСЪЖДА Т.Д.Ш., с ЕГН ********** *** да заплати на В.Д.Г., с ЕГН ********** *** сумата от 418лв.(четиристотин и осемнадесет лева)- разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :