МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НЧХД № 1711/2015г.І
ПЪРВИ наказателен състав - РРС
Частният
тъжител М.К.Д. обвинила
Ж.Т.К.,***, ЕГН-**********,
в това, че
На 27.07.2015г., в с.Николово, обл.Русе, казала нещо унизително за честта и достойнството на
М.К.Д.,*** нейно присъствие, като я нарекла “ненормална”, “крадла”, “мошеничка”
и правила въртеливи движения с ръка около главата си, с които искала да каже,
че Д. е луда и обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.
По делото
е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимата в размер на 2
500.00лв. за причинени неимуществени вреди, резултат от престъплението, ведно със
законната лихва от деня на увреждането – 27.07.15г. до окончателното изплащане .
Частният
тъжител и повереникът й поддържат обвинението. Молят Съда да признае подсъдимата
за виновна в извършването на престъплението, за което била предадена на съд и да
й бъде наложено наказание за него, както и да бъде уважен гражданския иск в
пълния му размер.
Подсъдимата
Ж.К., редовно призована се явява лично. Дава обяснения в които отрича
извършването на престъплението. Защитникът й моли Съда да признае подсъдимата за
невинна и я оправдае по обвинението, като излага съображения за липса на
елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете за установено от фактическа страна следното:
Семейството на частният тъжител М.Д.
притежавало вилен имот /къща с дворно място/ в с.Николово, ул.”Опълченска” №17,
който обитавали и през летния сезон. В къща в съседното дворно място, ползващо
обща ограда с имота на К., живеела подс.Ж.К.. Отношенията на Д. и К. били
влошени от около десет години, по повод имуществени спорове между тях, касаещи
границата между двата имота.
През лятото на 2015г. семейството на тъж.Д.
започнало изграждане на гараж в дворното им място, непосредствено до границата
между техния и имота на подс.К.. Строителството било възложено на строителна
фирма “Декра-Строй”ЕООД гр.Русе, която изпратила на обекта свои работници –
свидетелите Г.Ю. и Н.Н..
На
27.07.2015г. сутринта Г.Ю. и Н.Н. започнали строителните работи на обекта на
тъж.Д.. Сутринта на гости на тъж.Д. дошла свид. А.К., която живеела в съседство,
а по-късно и свид. А.С., също живуща ***. Трите седели под беседката в двора,
докато по това време работниците работели. По същото време, подс.Ж.К. също
излязла в двора си и подразнена от започналото строителство се обърнала към
тъж.К. и на висок тон я нарекла “ненормална”, “крадла”, “мошеничка”. Докато
изричала тези думи, К. правила въртеливи движения с ръка около главата си.
Думите и жестовете на подсъдимата били възприети както от тъж.Д., така и от
присъстващите на мястото свидетели Г.Ю., Н.Н., А.С. и А.К..
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на
свидетелите Г.Ю., Н.Н., А.С. и А.К., дадени в хода на съдебното производство по
настоящото дело, както и от приетите и приобщени писмени доказателства – Характеристична
справка от кмета на Кметство с.Николово, протокол за полицейско предупреждение,
справка за съдимост.
Всички
доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимата
Ж.Т.К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.148,
ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, тъй като на 27.07.2015г., в с.Николово, обл.Русе, казала нещо
унизително за честта и достойнството на М.К.Д.,*** нейно присъствие, като я
нарекла “ненормална”, “крадла”, “мошеничка” и правила въртеливи движения с ръка
около главата си, с които искала да каже, че Д. е луда и обидата е нанесена
публично.
От обективна страна:
За
да е осъществен състава на престъплението “обида” е необходимо деецът да изрази
чрез думи или действия отрицателна оценка или мнение, унижаващо чувството за
лично достойнство на засегнатия. С тези си действия деецът изразява своето
презрително отношение към личността на засегнатия и то по начин противоречащ на
морала. Обидно съдържание имат думите на дееца, когато са използвани унизителни
епитети, свързани с отрицателно качество; псувни; отрицателни унизителни
съждения и оценки за качествата на засегнатия и др. Чрез действията обидата
може да се изрази в унижаващо достойнството накърняване на телесна
неприкосновеност на засегнатия; в обидни символични жестове, мимики, прояви и
др.
В
настоящия случай е налице изразяване чрез думите “ненормална”, “крадла”, “мошеничка”, на отрицателна
оценка унижаваща чувството за лично достойнство на засегнатата М.Д.. Такова
отношение към пострадалата изразявали и извършваните по същото време от К. въртеливи движения с ръка около главата си. Несъмнено тези
телодвижения на подсъдимата представляват обидни символични жестове, чието основно значение общоприето се възприема еднозначно
като израз на твърдение, че лицето към което насочен е с психични проблеми
/”луд”/. С тази си думи и жестове подсъдимата изразила своето
презрително, негативно отношение към личността на тъжителката, по начин
противоречащ на приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите. Обидните думи и
жестове на подсъдимата К., тъжителката М.Д. възприел лично, на мястото на
изричането и извършването им и непосредствено след тяхното изричане и
извършване.
Досежно така възприетата фактическата обстановка, Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.Ю.,
Н.Н., А.С. и А.К., тъй като те се характеризират с последователност,
изчерпателност и категоричност относно основните факти, предмет на доказване. Свид.Юсени
заявява категорично, че в първият ден, в който започнали работа /понеделник/,
без да може да посочи точна дата, около обяд, видял подс.К. в двора й и чул как
нарекла тъж.Д. “мошеничка” и “крадла”. Видял също така как едновременно с това
прави с ръка въртеливо движение около главата си. По същият начин, свид.Н.Н.
заявява, че около обяд чул подсъдимата, застанала в двора си да отправя към
тъжителката обидните думи “крадла”, “мошеничка” и “ненормална”, както и да
ръкомаха, като въртяла едната си ръка до главата. А.С. заявява, че на 27 или 28
юли, 2015г., около 10.00-10.30ч. докато била в двора на пострадалата видяла
подс.К. в двора й и чула отправени към Д. думи “лъжкиня”, “крадла”, “дошла от
друго място да ми вземе имота”.
В показанията си, свид.А.К.,
твърди, че на 27.07.2015г., след 08.00ч. , докато била на гости в двора на
тъжителката, видяла подсъдимата и чула как тя отправя обидни думи към Д.. Твърди,
че не видяла извършването на обидни жестове. Действително, А.К. заявява, че
възприела думи, различни от тези твърдяни от свидетелите Г.Ю. и Н.Н. и сочени в
частната тъжба, а именно: “Дошла си от гъза на майната си да ми завземеш имота,
некадърница, измамница”. По мнение на Съда обаче, това противоречие е
несъществено, тъй като думата, “измамница” възприета от свид.А.К. е със сходен,
макар и не идентичен, смисъл с думите “мошеничка” и “крадла”, които Г.Ю. и Н.Н.,
заявяват, че са чули от устата на подсъдимата, поради което това противоречие не
може да послужат като основание показанията на свидетелите Г.Ю. и Н.Н. да бъдат
игнорирани като недостоверни. Съда счита, че това противоречие следва логично
да бъде отдадено както на периода от време, изминал от дата на деянието до
депозиране на показанията на свид.А.К. пред Съда, така също и на специфичната и
индивидуална психологическа, социално-културна и интелектуална годност на всеки
от свидетелите да възприема и възпроизвежда факти от действителността.
С оглед на изложеното
дотук, Съдът приема за доказано по несъмнен начин, че подс.К. отправила към М.Д.,
в нейно присъствие, обидните думи “ненормална”, “крадла”, “мошеничка”, както и че отправила
към същата обидният жест, извършен чрез въртене от страна на подсъдимата на
ръка около главата.
Показанията на свидетели взаимно
се допълват, не противоречат на останалите събрани по делото и кредитирани
доказателства и очертават една логична и житейски приемлива фактическа
обстановка идентична с тази изложена в частната тъжба. Г.Ю., Н.Н., А.С. и А.К. били
преки очевидци на нанесените на пострадалата обиди от страна на подсъдимата,
намирали се в близост до мястото на инцидента и несъмнено имали възможност
правилно и пълноценно да възприемат случилото се.
Съдът констатира, че
действително е налице и твърдяното от защитника на подсъдимата противоречие
между показанията на свид.Н.Н. и показанията на свидетелите Г.Ю. и А.К.,
досежно датата на деянието. Свид.Г.Ю. заявява, че инцидента се е случил в
първият ден, в който той и колегата му започнали работа по строежа на гаража на
К., като твърди със сигурност, че това било в понеделник. Не може да посочи
обаче точна дата. От своя страна, свид.А.К. завява категорично, че датата е
27.07.2015г., а деня понеделник. В същото време, свид.Н.Н., потвърждава, че
действително първият ден, в който са започнали работа с Г.Ю. бил 27.07.2015г. -
понеделник, но заявява, че обидните думи били отправени от подсъдимата няколко
дни по-късно, без да може да посочи конкретна дата. А.С. пък заявява, че е било
или 27 или 28 юли, 2015г. При така установените показания и след тяхната
съпоставка и анализ, Съдът приема, че процесното деяние, подс.К. извършила
именно на 27.07.2015г.Това е така по следните съображение: На първо място,
единственият свидетел категоричен и за датата и деня на инцидента
/27.07.2015г.,понеделник/ е А.К.. От своя страна пък свид.Г.Ю. е категоричен,
че всичко се е случило в първият ден от започването на работата им, който е бил
понеделник, което е в подкрепа на твърдяното и от А.К.. По същият начин и Н.Н.
е убеден, че първият ден, когато отишли на обекта, бил 27.07.2015г.,
понеделник. Според А.С. е било или 27 или 28 юли, което категорично изключва
твърдението на Н.Н., а в първия вариант потвърждава заявеното от Г.Ю. и А.К.. При
това положение, за Съда е несъмнено установено, че първият ден в който Наделчев
и Г.Ю. започнали работа бил 27.07.2015г., понеделник, а това бил и денят, а не
някои друг, в който и А.К. и А.С. отишли на гости у пострадалата. Това дава
основание на Съда да възприеме за достоверни в тази насока показанията на свид.А.К.,
респективно, да приема за доказано, че датата на която подс.К. извършила
процесното престъпление е именно 27.07.2015г.
Съществено противоречащи на показанията на свидетелите
Г.Ю., Н.Н., А.К. и А.С. досежно обсъжданите обстоятелства, са обясненията на
подсъдимата Ж.К., в частта им, в която излага твърдения, че на 27.07.2015г. не
била в дома си и не е отправяла обидни думи и жестове към тъжителката Д..
Несъмнено, обясненията на подсъдим следва да бъдат
анализирани както като законно средство за защитата, така и като
доказателствено средство. В настоящият случай Съдът не възприема тези обясненията
на подсъдимата за правдиви и убедителни. В тази им част, обясненията на подс.К.
са изолирани и се опровергават от останалите събрани по делото и възприети от
Съда доказателства – показанията на свидетелите Г.Ю., Н.Н., А.С. и А.К., което
дава основание на Съда да приеме, че представляват защитна теза.
Съдът не възприема за достоверни и показанията на
свид.М.В., в частта им в която заявява, че на 27.07.2015г. от сутринта подс.К.
била в дома й, където заедно приготвяли зимнина. На първо място, тези показания
противоречат на останалите събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства
досежно датата на деянието. На второ място, напълно нереалистичен, нелогичен и
неприемлив е факта, че категоричността за тази дата, В. аргументира единствено с
обстоятелството, че именно на 27.07.2015г. узрявали доматите й. Ноторно е, че
плодовете и зеленчуците узряват всяка година по различно време, при това не
едновременно всички от един вид, поради което узряването на който и да било от
тях, едва ли може да бъде приет като метрологичен ориентир за конкретна,
неизменна дата в годината. Съдът приема възможността подсъдимата да е
пребивавала няколко поредни дни през лятото на 2015г. в дома на свид.В. по
повод приготвяне на консерви, но с оглед останалите събрани по делото
доказателства, категорично приема, че датата 27.07.2015г. не една от тях.
Обстановката,
в които обидните думи “ненормална”,
“крадла”, “мошеничка” и жеста с въртеливи движения с ръка около главата, били изречени и
извършени, изначално влошените отношенията между тъжителката и подсъдимата и
поводът за тяхното изричане, преценени в аспекта на граматическото им значение
и смислов негативизъм от гледна точка на общоприетия етичен порядък, сочат, че
те са накърнили честта и достойнството на тъж.М.Д..
Безспорно,
налице е публичността на деянието, тъй като както бе посочено по-горе обидните
думи били изречени от подсъдимата освен пред пострадалата Д., но и пред други
присъстващи лица, които възприели казаното от подс.К., а освен това деянието
било извършено на общодостъпно място – открити дворни места в близост до улица
на с.Николово, поради което квалифициращият признак на чл. 148, ал.1, т.1 от НК е също
установен.
По делото не бяха представени и не се
събраха от Съда доказателства, от които да се обоснове извода, че в
инкриминирания случай, тъжителката М.Д. се е държала предизвикателно или
агресивно към подсъдимата, или я е провокирала по какъвто и да било друг начин,
което да бъде оценено като повод за изречените обиди.
От субективна страна, подсъдимата
осъществила деянието при пряк умисъл. Тя съзнавала, че казва и прави нещо,
което унижава честта и достойнството на тъжителката. Била наясно, че използва думите
и извършва обидният жест в присъствието на пострадалата и че те ще бъдат възприети
от последната, като обидни. Подсъдимата К. била наясно и с обстоятелството, че
нанася обидата публично. Съзнавала обществено-опасния характер на деянието и неговите
последици и искала тяхното настъпване.
Въз
основа на изложеното, Съдът намира, че с действията си подс.Ж.К. е осъществила
всички елементи от обективна и субективна страна на състава на престъплението
по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.
Подсъдимата
е наказателноотговорна, поради което следва да бъде призната за виновна и й
бъде наложено, предвиденото за това престъпление наказание.
Налице
са предпоставките на чл.78а от НК по отношение на подсъдимата. За деянието се
предвиждат наказания “Глоба” и “Обществено порицание”. Престъплението е умишлено.
Подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана
от наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК. С деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди. Поради това и на основание чл.301,
ал.1, т.4 от НПК подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна
отговорност, като й се наложи административно наказание.
При индивидуализацията
на наказанието по отношение на подсъдимата Ж.К. за това престъпление, Съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото й съдебно минало,
трудовата й ангажираност и влошеният й социален статус, предвид факта, че е
вдовица.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е множеството
обиди отправени към пострадалата.
Предвид
това, Съдът приема, че с оглед характера
и относителна им тежест е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, при което целите на наказанието ще се постигнат с определяне на
наказание в размер между минималния и средния предвиден в разпоредбата на
чл.78а от НК, а именно “Глоба” в размер на 1500.00лв.
Така
наложеното наказание, по преценка на Съда, съответства в пълна степен на
обществената опасност на дееца и деянието. С налагането му последната ще има
възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си
със законоустановените порядки в обществото.
Относно
гражданския иск:
Подсъдимата Ж.К. е извършила деяние по
чл.146, ал.1 от НК, с което причинила на пострадалата неимуществени вреди,
щетите от които следва да възмезди. Подсъдимата осъществила фактическият състав
на непозволеното увреждане, поради което дължи обезщетение за неимуществените
вреди. От събраните по делото доказателства, Съдът приема, че е налице
противоправно деяние, извършено от подсъдимата, което е в нарушение на правни
норми, свързани с неприкосновеността на личното чувство за достойнство и
охранявани от нормите на чл.146 и сл. от НК. Налице са и останалите визирани в
закона елементи на състава на чл.45 от ЗЗД. Предвид това Съдът приема, че в
хода на съдебното производство предявеният граждански иск е доказан по своето
основание. С оглед правилата на деликтната отговорност и на справедливостта, и
като взе предвид причинените на гражданския ищец морални страдания от деянието,
както и обстоятелството, че обидата били възприета и от трети лица, Съдът
оценява неимуществените вреди в размер на 1500.00лв.
Съдът приема, че по този начин в пълна
степен ще бъдат репарирани причинените на пострадалата морални страдания,
резултат от огорчението, унижението и накърненото достойнство. Съдът счита това
обезщетение за справедливо и съответно на обществената опасност на извършеното
престъпление. Тази сума подсъдимата следва да заплати на гражданския ищец М.Д.,
ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното й изплащане.
Останала част от гражданския иск до размера на 2 500.00лв. Съдът счита за
недоказан.
Подсъдимата следва да заплати държавна
такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 60.00лв.
Подсъдимата следва да заплати на частният
тъжител М.Д. и сумата от 562.00лв., разноски направени от последната за
завеждане на делото и адвокатски хонорар.
Мотивиран
така Съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: