РЕШЕНИЕ
№ 3251
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110151207 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективни съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[*************], с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни
искове. Срещу Б. И. Р. – за сумата от 398,88 лева, представляваща ½ част от главница в
общ размер на 797,76 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода
от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в [*************]; за
сумата от 56,01 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 112,01 лева -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 10.08.2022 г.; за сумата от 19,42 лева, представляваща ½ част от сумата от общо
38,83 лева за главница за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 3,95 лева, представляваща ½ част от сумата
от общо 7,90 лева за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.08.2019 г. до 10.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.09.2022 г. до
окончателното изплащане. Срещу Т. И. П. – за сумата от 398,88 лева, представляваща
½ част от главница в общ размер на 797,76 лева за доставена, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се
в [*************]; за сумата от 56,01 лева, представляваща ½ част от сумата от общо
1
112,01 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 10.08.2022 г.; за сумата от 19,42 лева, представляваща ½ част от
сумата от общо 38,83 лева за главница за дялово разпределение на топлинна енергия
през периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 3,95 лева, представляваща
½ част от сумата от общо 7,90 лева за обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 10.08.2022 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.09.2022 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба, пояснена по реда на чл.143, ал.2 ГПК в първото по делото
открито съдебно заседание, са изложени твърдения, че ответниците, в качеството си на
собственици на гореописания недвижим имот, са потребители на ТЕ за битови нужди.
Сочи се, че съгласно чл.139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по системата за дялово
разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по
чл.139а ЗЕ. В конкретния случай, сградата-етажна собственост, в която се намира и
процесния топлоснабден имот, е сключила договор за извършване на услуга дялово
разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Сумите за процесния имот са начислявани
от ищеца съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ – по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение в сградата. Поддържа, че в предвидения в ОУ срок, ответниците
не са заплатили издадените фактури, поради което са изпаднали в забава за плащане на
дължимите от тях суми. Твърди се още, че в деловодството на ищцовото дружество не
е подавано възражение относно стойността на начислената ТЕ. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените
искове. Претендират се разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.
В подаденото в срока по чл.131 ГПК възражение ответниците поддържат, че са
платили сума в размер на 956,50 лева, поради което молят ход на делото да не бъде
даден. Противопоставят се на искането за привличане на трето лице-помагач на
страната на ищеца и допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника –
[*************] изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№
264922 в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.
Представя писмени доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалния представител
на ищеца заявява, че действително в хода на процеса е извършено плащане, като е
останала незаплатена главница в размер на 20,94 лева. Претендира и направените в
хода на производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
2
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства – решение по гр.д.№ 5445/1985 г. по описа на СГС, нотариален акт за
дарение на недвижим имот и удостоверение за наследници на Магдалена Т.ова
Станоева се установява, че ответниците се легитимират като собственици на процесния
недвижим имот, при равни права, въз основа на правна сделка и наследствено
правоприемство.
По делото е представен договор сключен между ищеца, в качеството на
възложител и третото лице-помагач, в качеството на изпълнител, по силата на който
изпълнителят е приел да извършва услуга дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост (СЕС) или в сгради с повече от
едни потребител в гр.София.
От страна на третото лице-помагач са представени индивидуални справки за
използваната топлинна енергия през процесния период в жилището на ответниците,
формуляр за отчет на уредите за ДР на ТЕ, документи за връчване на изравнителните
сметки.
Видно от приложените по делото извлечение от счетоводната система на
ищцовото дружество и съобщения към издадени фактури, неоспорени от ответниците
е, че начислените и незаплатени суми за главница и лихва за топлинна енергия и
дялово разпределение в процесния имот, възлизат на претендираните в настоящото
производство суми.
От страна на третото лице-помагач са представени индивидуални справки за
използваната топлинна енергия през процесния период в жилището на ответниците,
формуляр за отчет на уредите за ДР на ТЕ, документи за връчване на изравнителните
сметки.
Видно от приложените по делото извлечение от счетоводната система на
ищцовото дружество и съобщения към издадени фактури, неоспорени от ответника е,
че начислените и незаплатени суми за главница и лихва за топлинна енергия и дялово
разпределение в процесния имот, възлизат на претендираните в настоящото
производство суми.
По делото е приложена операционна бележка, от която се установява, че на
15.12.2022 г. двамата ответници са заплатили по банкова сметка на ищцовото
дружество сумата от 956,50 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил
3
топлинна енергия да процесния недвижим имот за съответния период, потребената от
ответниците топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия
период.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответниците е да докажат плащане.
В конкретния случай от изложените в исковата молба обстоятелства,
изявлението на процесуалния представител на ищеца в първото проведено открито
съдебно заседание и доказателствата по делото, съдът приема, че не се претендира
топлинна енергия по силата на облигационно правоотношение съгласно ОУ за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, а за битови такива.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3“.
По делото не се спори, че ответниците се легитимират като собственици при
права по ½ част за всеки от тях на процесния топлоснабден имот през исковия период.
Ответниците не спорят също, че стойността на доставената и незаплатена топлинна
енергия за процесния имот и на обезщетението за забава през исковия период възлизат
на процесните суми.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите
условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след
публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от
клиентите. Следва да се отбележи още, че в нормативната уредба не съществува
задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като
условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на
топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен
акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и
задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални
условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителите – настоящи
ответници, са се възползвали от тази възможност, поради което приложими са
утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
4
процесния периода между ищцовото дружество и ответниците е съществувало
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия. По силата на това правоотношение ответниците се явяват потребители на
топлинна енергия за битови нужди и дължат заплащане на същата, съобразно
притежаваната от тях част от съсобствеността.
Размерът на дължимите сума за главница за топлинна енергия се установява от
представеното по делото извлечение, в което са отразени отделните фактури, кредитни
известия и техните стойности. Представеното извлечение не е оспорено от
ответниците.
Видно и от изявлението на процесуалния представител на ищеца е, че
ответниците са заплатили претендираните суми, но поради приспадане на законната
лихва, е останала неплатена сума за главница в размер на 20,94 лева.
Плащането на претендираните суми представлява факт, настъпил в хода на
процеса, който следва да се вземе предвид при постановяване на съдебния акт. С оглед
предходното и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът дължи да съобрази този
правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковете, който е от значение за
спорното право.
Настоящият съд, като взе предвид приложените по делото доказателства,
съпоставени с изявленията на ищеца и ответника относно извършените и получени
плащания, намира следното: Претендираните в настоящото производство от двамата
ответници суми /за главници за ТЕ и дялово разпределение и обезщетение за забава
върху главниците, без законна лихва/, възлизат на сумата от общо 956,50 лева, т.е. в
заплатения от ответниците на 15.12.2022 г. размер. Изчислена при предпоставките на
чл.162 ГПК и с помощта на калкулатор за законна лихва, находящ се на интернет адрес
www.calculator.bg, законната лихва върху главницата за топлинна енергия в общ
размер на 797,76 лева и за периода от 21.09.2022 г. /датата на подаване на исковата
молба в съда/ до 15.12.2022 г., възлиза на сумата от 19,06 лева. Изчислена по същия
начин законната лихва върху главницата за услугата дялово разпределение в общ
размер на 38,83 лева, възлиза на сумата от 0,93 лева. При предпоставките на чл.76, ал.2
ЗЗД правилно ищецът е приспаднал първо дължимите лихви и след това главница, но
при горните изчисления съдът приема, че остатъка от неплатена главница за ТЕ
възлиза на 19,99 лева, а не сочения от процесуалния представител на ищеца размер от
20,94 лева.
При горните съображения, предявените искове за главница за дялово
разпределение и обезщетение за забава върху същата, за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия, следва да бъдат отхвърлени изцяло, тъй като
вземането е погасено чрез плащане в хода на процеса. Искът за главница за топлинна
енергия следва да бъде уважен за сумата от общо 19,99 лева или за сумата от 9,99 лева
5
от всеки от двамата ответници, като в останалата част до пълния предявен размер
следва да бъде отхвърлен. Върху тази сума също се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.09.2022 г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него в хода на производство
разноски. Това е така, тъй като плащането на претендираните от ищеца суми е
настъпило в хода на процеса, поради което с поведението си ответниците са дали повод
за завеждане на делото. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80
ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът е направил разноски за държавна такса в
общ размер на 400,00 лева, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200,00 лева. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.8 ГПК в правомощията на съда е да определи юрисконсултско възнаграждение, като
не е обвързан от претендирания от страната размер. Ето защо и като взе предвид, че
делото не е от фактическа и правна сложност, и е приключило само в едно открито
съдебно заседание, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100,00 лева. С оглед предходното, всеки от ответниците следва да понесе
отговорността за разноски съобразно правото си в съсобствеността на имота, а именно
по ½ част, или всеки от тях дължи на ищеца сумата от по 250,00 лева /200 лева по
предявените срещу него искове и 50,00 лева от юрисконсултското възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ Б. И. Р., ЕГН
********** да заплати на [*************], със седалище и адрес на управление:
[*************] сумата от 9,99 лева, представляваща ½ част от неплатен остатък от
19,99 лева - главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. до топлоснабден имот, находящ се в [*************], ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.09.2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата над 9,99
лева до пълния предявен размер от 398,88 лева, представляваща ½ част от главница в
общ размер на 797,76 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода
от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в [*************]; за
сумата от 56,01 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 112,01 лева -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 10.08.2022 г.; за сумата от 19,42 лева, представляваща ½ част от сумата от общо
38,83 лева за главница за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от
6
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 3,95 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 7,90 лева за обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 10.08.2022 г., поради
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ Т. И. П., ЕГН
********** да заплати на [*************], със седалище и адрес на управление:
[*************] сумата от 9,99 лева, представляваща ½ част от неплатен остатък от
19,99 лева - главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. до топлоснабден имот, находящ се в [*************], ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.09.2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата над 9,99
лева до пълния предявен размер от 398,88 лева, представляваща ½ част от главница в
общ размер на 797,76 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода
от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в [*************]; за
сумата от 56,01 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 112,01 лева -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 10.08.2022 г.; за сумата от 19,42 лева, представляваща ½ част от сумата от общо
38,83 лева за главница за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 3,95 лева,
представляваща ½ част от сумата от общо 7,90 лева за обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 10.08.2022 г., поради
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. И. Р., ЕГН ********** да заплати на
[*************], със седалище и адрес на управление: [*************] сумата от
250,00 лева, представляваща направени по производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Т. И. П., ЕГН ********** да заплати на
[*************], със седалище и адрес на управление: [*************] сумата от
250,00 лева, представляваща направени по производството разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице [*************], със
седалище и адрес на управление: [*************] помагач на страната на ищеца
[*************].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7