Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 01.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав - наказателна колегия, в открито заседание на седми септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №1009 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №11-1627/28.10.2020
г. на Михаил Стефанов Михайлов – началник – отдел „Рибарство и контрол –
Централен Дунав“ гр. Русе, към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище
гр. Бургас, оправомощен да издава НП, съгласно заповед №РД-09-25/21.01.2014 г.,
изменена и допълнена със Заповед №РД-09-1177/20.12.2019 г. на министъра на
земеделието, храните и горите, е наложена на Я.К.К., ЕГН ********** *** размер
на 1000.00 лева на основание чл.71, ал.1 от ЗРА за извършено нарушение на
чл.39а, ал.1 от ЗРА, за това, че на 08.08.2020г., след получен сигнал от тел.112 и по сведения на свидетелите на АУАН: Й.К.Й.
- доброволен сътрудник към ИАРА и Х.С.С., е констатирано, че във водите на река Осъм (рибностопански обект по чл.3, ал. 1, т. 1 от
Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ и различен от Черно море и река
Дунав), в землището на с. Сливек, общ. Ловеч, в 16:00 ч. лицето, Я.К. извършва риболов с 1
(един) брой немаркирана риболовна мрежа, като същият е наблюдаван как със съзнателни действия изважда от брега
риболовния уред, поставен в работно положение по-рано във водата, прибирайки
мрежата, с уловената в нея риба в найлонова чанта.
При пристигането на актосъставителя, г-н К.
държи в ръка найлоновата чанта с прибраната в нея мокра мрежа. При извършената
служебна проверка от ИАРА, е констатиран улов на 10 броя риби, оплетени в
мрежата: 5 бр. риби от вида „черна балканска мряна" и 5 бр. риби от вида
„речен кефал", с общо тегло 1 кг. Рибата е измерена със служебна везна №
027546, иззета е с АУАН № В 001б783/08.08.2020г. и е пусната във водите на
реката - мъртва.
Установява се, че нарушителят не притежава
разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА и няма регистрация по реда
на чл. 25 ЗРА. С деянието си г-н К. осъществява състава
на административно нарушение по чл.39а, ал.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите, съгласно който
риболовът с мрежени риболовни уреди във вътрешните водни обекти по чл.З, ал.1
ЗРА - е забранен. За описаното нарушение, на г-н К. следва да се наложи
административно наказание „глоба" по чл. 73, ал.1 от ЗРА.
Актът е съставен в присъствието на служители от РУ- гр.Ловеч.
След проверка в Информационната система на
ИАРА се установи, че г-н К. не притежава и валиден билет за любителски риболов.
Предвид изложеното, на основание чл. 91, ал.4 ЗРА и правомощията, възложени ми със Заповед № РД 09-25 /
21.01.2014 г., издадена от
министъра на земеделието и храните, вземайки предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване, смекчаващото отговорността обстоятелство
предвид липсата на предходни
адм. нарушения по ЗРА и отегчаващото отговорността
обстоятелство, че лицето не притежава билет за любителски риболов, както и
имотното състояние на дееца, и след извършена преценка, че извършеното адм.нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, поради несъответствие на извършеното адм.нарушение с въздигнатите основни
принципи по чл. 1, ал. 2 от ЗРА, включително с
правилата за „отговорен риболов"е наложено цитираното наказание.
На основание чл.90, ал.1 от ЗРА, с НП са
отнети в полза на държавата, поради извършено административно нарушение на
чл. 39а., ал.1 ЗРА, за извършването на което е наложено административно
наказание, съответно по чл. 73, ал.1 от ЗРА , следното:
- 1 бр. немаркирана
риболовна мрежа, с дължина 24 м. и с размер на окото 15 мм., измерена в присъствие на нарушителя и свидетелите,
оставена на съхранение за отговорно пазене в РК„Централен Дунав" офис РК
Ловеч.
- 5 бр. риби от вида
„черна балканска мряна" и 5 бр. риби от вида „речен кефал", с общо тегло 1 кг.
(измерена със служебна везна № 027546), пуснати
във водите на река Осъм - мъртва.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Я.К.К., който го обжалва в срок, чрез адв. Г. от ЛАК и излага, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материално – правните норми и съществени нарушения на процесуалните правила. Излага, че не е извършил нарушението по чл.39а, ал.1 от ЗРА, и че отразеното в НП не отговаря на действителната фактическа обстановка. На следващо място излага, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, като в случая се касае за маловажен случай, с оглед количеството на уловената риба. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП като им се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. Г. от ЛАК, който моли да се отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и необосновано. Извършва подробен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, като излага, че от същите не може да се установи категоричен извод, че подзащитният му е извършил посоченото в НП нарушение. Излага, че действително практиката приема, че да се приеме съставомерност на деянието е достатъчно деецът да извади риболовната мрежа от водоема, с което деянието се явява довършено. Сочи, че в случая в хода на съдебното следствие били установени предхождащи действия, които по никакъв начин не доказвали кой и с каква цел е поставил уреда за незаконен улов на риба. Сочи, че от гласните доказателства се установявали данни за наличието на реката на лице предвижващо се с мотоциклет, като не било установено каква е била ролята на това лице при поставянето на мрежата, а че такова лице го е имало било установено както с показанията на свидетелите посочени от АНО, така и от свидетелите на жалбоподателят. На следващо място сочи, че всички свидетели на АНО говорели за двама души в лицето на жалбоподателят и св. Н., като не ставало ясно защо акт е бил съставен само на жалбоподателят а не и на св. Н.. На следващо място сочи, че количеството уловена риба е било такова, че вредоносния резултат е изключително незначителен. С оглед на горното моли да се отмени обжалваното НП.
Ответникът – ГД РК при ИАРА, редовно призовани, се представляват от юриск. П., който моли да се остави без уважение жалбата и се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Сочи, че не е нарушена процедурата по съставяне на акта и НП, и че същите са съставени и издадени при спазване на материалния и процесуален закон, като всички елементи от състава на нарушението са описани изчерпателно. Сочи че от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установявала описаната в акта и НП фактическа обстановка, като нарушението и авторството му били безспорно доказани.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.Ц.Ш., Х.С.С., Й.К.Й., Б.К.К., П.А.К., С.А.Д., С.Д.Н., Б.Г.Г., от становището на процесуалните представители на жалбоподателят и ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 08.08.2020 год. бил съставен Акт №В за установяване на административно нарушение от св. С.Ц.Ш., в присъствието на св. Х.С.С. и св. Й.К.Й. срещу Я.К.К., ЕГН ********** ***, за това, че по сигнал от 112 на 08.08.2020 г., под моста на с. Сливек, река Осъм, землището на с. Сливек, по сведение на свидетелите по акта, че лицето г-н К. прибира мрежа в найлонова чанта и 10 бр. риба . Водния обект река Осъм е различен от Черно море и река Дунав и лицето няма регистриран воден обект по реда на чл.25 от ЗРА. При пристигането ми г-н К. държеше в ръка найлонова чанта с мрежа и риба с това си деяние нарушава чл.39а, ал.1 от ЗРА. Посочено е, че с акта са иззети 5 бр. от вида черна мряна и 5 бр. от вида речен кефал с общо тегло 1 кг измерени със служебна везна № 0275546 пуснати във водата мъртви; мрежа дълга 2 метра с око 1.5/1.5 см. измерена със служебна UKO 1260027. В акта е вписано като възражение „Видях един човек който ловеше с въдица и отидох към него. Той събра въдицата запали мотор и избяга. Видях мрежата и я извадих.“. Нарушителят е подписал акта, като му е връчен препис от същия. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. С.Ц.Ш. за когото не се спори, че към датата на съставянето на акта е изпълнявал длъжността „Старши специалист Рибарство и контрол“ в отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“, сектор РК Плевен. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Михаил Стефанов Михайлов – началник – отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе, към ГД „Рибарство и контрол“ при АЕРА със седалище гр. Бургас, оправомощен да издава НП, съгласно заповед №РД-09-25/21.01.2014 г., изменена и допълнена кък Заповед №РД-09-1177/20.12.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. В тази връзка са делото са приложени Заповед №РД-09-25/21.01.2014 г. на министъра на земеделието, храните и горите, определяща служителите, които има правото да съставят АУАН и лицата, които имат право да издават НП; заповед № ЧР 214/19.05.2015 г. за преназначаване на Михаил Стефанов Михайлов за началник на отдел РК „Централен Дунав“ и допълнително споразумение №135/06.04.2020 г. към тр. договор №107/22.06.2018 г. за назначаване на С.Ц.Ш. на длъжността старши специалист „Рибарство и контрол“, от които е видно, че както АНО, така и актосъставителят са оправомощени да издават НП и да съставят АУАН за нарушения по ЗРА.
В показанията си служителят на ИАРА - актосъставителят Ш. се установява, че на 08.08.2020 г. след получен сигнал от тел.112 и телефонно обаждане от св. Й.Й. за пусната мрежа във водите на река Осъм под моста на с. Сливек. Същият помолил св. Й., който бил доброволен сътрудник към ИАРА, да остане на място и да наблюдава кой ще извади мрежата, до пристигането му на мястото. Отивайки там той заварил св. Й., който се затичал срещу него казвайки му „….в момента извадиха мрежата…..“. Слязъл под моста, където заварил жалбоподателят да държи мрежа с оплетена риба в нея в найлонова чанта. Поканил го да отиде с него до служебният автомобил, където имало полицаи, които също били получили сигнал от тел. 112. Пътьом жалбоподателят го попитал дали ще са заяжда с него, при което той му отговорил, че ще напиша истината, при което жалбоподателят станал агресивен спрямо св. Йонков изричайки, че ще му избие зъбите, което наложило намесата на полицейските служители, които му съставили протокол за предупреждение, да не се саморазправя. Св. Ш. измерил мрежата и намиращата се в нея риба, което действие описал в съставеният АУАН, като за измерването използвал служебна рулетка и везна. Съставил акта въз основа на свидетелските показания на св. Й. и св. Сименово, който се намирал на другата страна на моста и наблюдавал изваждането на мрежата, тъй като той самият не бил видял самото изваждане на риболовния уред - мрежа от водата. На мястото освен жалбоподателят се намирал и още един мъж по описанието му леко пълен, за когото свидетелите казали, че не го били видели да вади мрежата от реката, а това което самият той възприел било жалбоподателят да държи найлонова торба в която се намирала мрежата и намиращите се в нея риби, поради което и на същият не бил съставен АУАН. Не бил разговарял с полицаите и не знаел дали са станали очевидци на действията на лицето на което съставил акта, както и че жалбоподателят първоначално му казал, че мрежата не е негова, а след това написал, че той я е извадил. Сочи, че жалбоподателят бил длъжен да се обади на тел. 112, ако забележи мрежа, като нямал право да вади мрежата от водата.
От показанията
на св. Х.С., се установява, че се намирал в заведение в гр. Ловеч, когато покрай него минал автомобилът на св. Й.,
с когото провел телефонен разговор в който същият му казал, че има сведения за
пусната мрежа в река Осъм над моста в с. Сливек и че отива натам, за да провери
какво става при което тай също тръгнал към мястото, за да му помогне. Отивайки
на място заварил св. Й., който се бил скрил и двамата изчакали пристигането на
полицейските служители и служител на ИАРА. Той самият минал от другата страна
на моста, където видял, че мрежата е още във водата, като уговорката им със св.
Й. била той да остане от другата на моста, за да следи дали няма да дойде някой
от някъде с лек автомобил и да извади мрежата от другата страна на моста.
Изчакали да дойдат полицаите, които отишли до мястото, където се намирал св. Й.
и инспектора на ИАРА. В момента, в който той тръгнал към св. Й. и полицаите, и
започнал отново да прекосява моста видял как лице с червена тениска вади
мрежата, в този момент подал сигнал на св. Й., при който същият, полицаите и
инспектора от ИАРА слезли директно при него, след което заедно с него се качили
до мястото, където бил съставен акта. До мрежата имало двама мъже един по -
висок и слаб и един по - нисък и пълен, като под моста надолу имало и две жени,
които според него били с двамата мъже и си правили пикник. АУАН бил съставен само
на едното лице, тъй като той видял само него да изважда мрежата от реката, това
бил по - високия мъж на който бил съставен акта, който той видял в момента, в
който бил нагазил и вадел мрежата от водата, която прибирал в чанта. Не бил видял
поставянето на мрежата във водата, но имали информация, че едно по-високо и
едно по-ниско момче опъват мрежа във водата, която информация се потвърдила,
тъй като момчето, което прибирало мрежата било с червена тениска, като
описанието за него съвпадало с това, което им било дадено за лицето поставило
мрежата във водата. Лицето на което бил съставен акта, в момента, в който се
качили горе при служебния автомобил, където бил съставен акта се държал изключително
арогантно като се стигнало и до заплахи към св. Й., че щял да му счупи
прозорците на магазина и да му избие зъбите, при което се наложило намесата на
полицейските служители.
От показанията на св. Й. се установява, че
на посочения в акта ден, около 12.00-13.00 часа получил сигнал от лице, което
познавал и което живеело в с. Сливек, че като се прибирал към къщи видял от
моста над реката двама души да разпъват мрежи, като единият бил нисък рус и
набит, а другият с червена тениска. След сигнала веднага затворил магазина и
със свои приятел тръгнали на там. Минал по моста от където се виждала мрежата, като от долната страна на моста
имало две жени и двама мъже, които видимо отговаряли на описанието, което му
били дали. След като минал по моста, се върнал и по съвет на св. Ш. се обадил
на тел.112, защото се било случвало и друг път да му помага. Обадил се и на св.
Ш., който му казал да не прави нищо докато не започнат да вадят мрежите като
след това дошли и полицаите. Св. С. дошъл малко след полицаите и останал при тях
няколко минути, в това време дошъл риболовец с моторетка, който спрял до
паркиран сив мерцедес, на това лице със св. С. казали да не спира при което той
се махнал от там. Тогава той казал на св. С. да отиде от другата страна на
моста, за да следи какво се случва, а той с полицаите да следят от отсрещната страна.
15 мин. след като св. С. отишъл от другата страна на моста му звъннал по телефона
и му казал, че са започнали да вадят мрежата от водата, който той веднага се
затичал, а полицаите тичали след него. Точно преди моста, на 4-5 м. от моста
имало пътечка по която се слизало до мястото, където се намирала мрежата, като
той слизайки по тази пътека видял човека с червената тениска и другият човек, за
който също се споменавало в сигнала. Това, което видял в този момент било човека
с червената тениска да вади мрежата и да я събира, което станало за части от
секундата и той тръгнал към него. В този момент другото лице нищо не правило,
като той не го възприел да борави с мрежата. Няколко секунди след него слезли и
полицаите, а малко по - късно дошъл и св. Ш., който поканил лицето с червената
тениска да се качат на горе, при което същият му казал „...ще се глобяваме ли сега….“, а св. Ш. му отвърнал „….горе ще видим какво ще стане…“. Със св. Ш.
започнали да мерят мрежата, която била дълга 24 м., а рибите в нея били 5 бр.
речен кефал и 5 бр. черна мряна. Нарушителя се държал агресивно спрямо него, тъй
като той първи слязъл на мястото, поради което се наложило присъстващите на
мястото полицейски служители да се намесят и да вземат отношение по случая.
От показанията на полицейските служители Б.К.К.,
П.А.К., С.А.Д., се установява, че около
13.00 часа на процесния ден били изпратени от дежурния на РУ Ловеч на моста в
с. Сливек, тъй като служители на ИАРА поискали съдействие за незаконен риболов
с мрежа. След пристигането им на място, преди моста за с. Сливек били спрени от
св. Й., който им обяснил, че имало лица, които били разпънали мрежа под самия
мост, но в момента мрежата не била прибрана, като следвало да изчакат служител
на ИАРА да дойде и заедно с него след като бъде извадена мрежата да извършат проверка.
Изчакали известно време служителят на ИАРА, който дошъл след около 15 мин. със
служебен, като след неговото пристигане получили сигнал, че мрежата се вади,
заедно със св. Й. и служителят на ИАРА слезли до коритото на р. Осъм, където
видели две жени, които се къпели в този момент и двама мъже като единия от тях
бил с мрежа в ръката. Поискали документи за самоличност на единия от мъжете, и заедно
с тях се качили до служебните автомобилите, където измерили количеството на
рибата и написали протоколи за предупреждение, тъй като възникнал скандал между
св. Й. и едното от двете лица. При пристигането им на място св. Й. им се представил
като служител или сътрудник на ИАРА, а другите лица, които били с него били обикновени
хора, имало и още един човек, който по телефона им казвал „… вади се
мрежата, не се вади мрежата…“. Същите не видели самото изваждане на мрежата,
а само, че лицето на което бил съставен АУАН носел мрежата.
В хода на съдебното следствие по искане на
жалбоподателят е разпитан св. Н. от показанията на когото се установява,
че през м. август 2020 г., отишли с
жалбоподателят да се изкъпят под моста на р. Осъм, намиращ се в с. Сливек. Бил от страната на града, от
лявата страна по течението на реката. С тях били жените им. Докато се къпели
жалбоподателят видял рибар, който ловял риба по - нагоре от моста и отишъл при
него, за да види какво лови. Когато жалбоподателят отишъл при него рибаря си
тръгнал, като връщайки се при него му казал, че имало някаква мрежа пред него,
попитал го къде е тази мрежа и тръгнал по реката, където се оплел в нея. Видели,
че отвън на брега имало чанта, в която извадили мрежата и я сложили в чантата,
като в един момент се появили хора, които не знаел, че са от ИАРА и някой се
развикал „..дайте мрежата..“, като той
си помислил, че мрежата е тяхна. След това установили, че това са хора от ИАРА,
които им казали че, мрежата е тяхна, започнали да спорят и написали на жалбоподателят
акт, тъй като чантата била в него, защото той я държал. В мрежата имаше три, четири рибки, а може и
повече да са били.
В хода на съдебното следствие е разпитан и
св. Г. от показанията на когото се установява, че познава св. Й. от много
години, а жалбоподателят от настоящата, година, когато зимата, той отишъл при
него, в момент, в който бил с трактора си на нивата, за да го убеждава да не
свидетелства по настоящето дело, че той е бил с мрежата. Миналата година през
м. август преминавал с „камионче“ през
моста на р. Осъм, когато видял гол мъж, който бил в средата на реката и
разпъвал мрежа и още едно лице, което се намирало на брега и било облечено с
нещо червено, тъй като една седмица преди това бил пуснал в съответния вир на
реката около 15 хил. шаранчета зарибител от неговият язовир се обадил на св. Й.
и му казал, че двама човека разпъват мрежа след което си продължил пътя, като
това било някъде след обяд. Разстоянието от което ги наблюдавал било на около
100 м., като е категоричен, че едното лице бил гол, а другия бил с червена риза,
но не можел да каже със сигурност, дали едно от двете лица е бил жалбоподателят
предвид отдалечеността му от мястото, където се намирали двете лица. Докато
преминавал наоколо нямало друг риболовец, нито паркирано моторче, като не бил
гледал на другата страна на моста, а само от дясната страна на моста, където е
големия вир и където бил положил рибите. На другия ден вечерта се чули със св. Й.,
който му казал, че са изчакали от страни с полицай и със служител на ИАРА и са хванали лицата като вадят мрежата.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите очевидци Й. и С., тъй като същите напълно кореспондират със събраните по делото доказателства. Съдът няма основания да не кредитира показанията на свидетелите Й. и С., като обективни. Същите са последователни, взаимно свързани, логични и непротиворечиви. Фактът, че единият от тях е доброволен сътрудник на ИАРА не го прави автоматично заинтересован или предубеден спрямо жалбоподателят, нито пък се доказа в хода на делото, че двамата по някакъв начин са били мотивирани, извън чисто служебните си задължения за св. Й., да му вменят извършването на несъществуващо нарушение. Данни или дори индиции за лично отношение спрямо него липсват по делото.
Съдът намира за безспорно доказано по делото, че жалбоподателят К. е извършил риболов с 1 брой немаркирана риболовна мрежа във водите на река Осъм на посочената в АУАН и обжалваното наказателно постановление дата и място, което се доказва от показанията на свидетелите по акта Й. и С., отчасти от показанията на актосъставителят, показанията на разпитаните по делото полицейски служители и показанията на св. Г., както и описаното в констативния протокол.
Разпоредбата на &1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на ЗРА дава легално определение на понятието "риболов", а именно-"Риболов" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Очевидно с оглед на установените по делото факти, доказано извършените от жалбоподателя действия по изваждане на улова от водата и неговото принасяне се вписват в определението за "риболов". Безспорно река Осъм представлява рибностопански обект по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗРА. Съгласно разпоредбата на чл. 39а от ЗРА се забранява риболовът с мрежени риболовни уреди в обектите по чл. 3, ал. 1. Безспорно жалбоподателят е извършвал риболов в обект по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗРА с мрежен риболовен уред, какъвто е описаната в наказателното постановление мрежа. Безспорно в случая не са налице изключенията п. точки 1 и 2 на ал. 1 на чл. 39а от ЗРА.
Предвид изложеното съдът намира, че извършването на визираното в обжалваното наказателно постановление административно нарушение е доказано и правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е приложил нормативната уредба като е приел, че за извършеното от жалбоподателя административно нарушение следва да се наложи административно наказание по чл. 73, ал. 1 от ЗРА.
Административното наказание е наложено в минималния, предвиден в закона размер, поради което няма възможност за неговото намаляване по размер.
При съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на НП на процесуално основание.
Съдът намира за неоснователни направените от
процесуалният представител на жалбоподателят възражения за недоказаност на
нарушението. От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
– показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица Й. и С. /свидетели
– очевидци на извършването и установяването на нарушението/, еднозначно се
установява, че санкционираното лице е осъществявал риболов по см.
на §1, т.26 от
ДР на ЗРА, използвайки 1 бр. мрежа, като е изваждал
улова от водата, след което е поставил мрежата с уловената в нея риба, в
найлонова чанта, което е съставомерно от обективна и субективна страна деяние –
административно нарушение по чл.73, ал.1 от ЗРА и основание за налагане на
административно наказание. Извършването на това деяние – изваждане от водата на
мрежа, в която е имало риба, се потвърждава и от показанията на присъствалият на
място свидетел Н., който е придружавал жалбоподателят в този ден, и се е
намирал в близост до него, като за състава на нарушението не е от значение
факта, кой е поставил в реката риболовната мрежа, тъй като, видно и от акта и
от обжалваното НП, на нарушителят не е вменявано извършването на това
нарушение, като направените в тази насока възражения не следва да бъдат
обсъждани тъй като не касаят съществото на спора и вмененото във вина на жалбоподателят
нарушение. В подкрепа на показанията на свидетелите Й. и С., от които се
установя, че няколко минути след като св. Й. слязъл на брега на река Осъм
възприели в близост до брега на реката жалбоподателят, който носел в себе си
найлонова торба с намираща се в нея мокра мрежа, са показанията на актосъставителят
Ш. и показанията на разпитаните по делото в качеството на свидетели полицейски
служители. След като от показанията на свидетелите Й. и С., които се
потвърждават и от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, в
това число и от показанията на св. Н., доведен в с.з., който не отрича
жалбоподателят да е извадил от водата откритата в него в найлонова чанта риболовна
мрежа, съдът намира, че по делото по несъмнен начин беше установено, че именно жалбоподателят
е лицето, което е извадило мрежата с риба от водата, като както е посочено и по
- горе за съставомерността на деянието
по повдигнатото административнонаказателно обвинение е ирелевантно чия
собственост е била мрежата и дали лично жалбоподателят е поставил уреда за лов.
Ирелевантно е и обстоятелството, че не е
посочено, че санкционираното лице е действало заедно с друго лице – т.е., че
нарушението е извършено в съучастие под формата на съизвършителство, тъй като в случая разпитаните по делото свидетели са
категорични, че не са видели св. Н. да извършва действия по извъждането на
мрежата от водата, а от друга страна преценката за това чия отговорност
да бъде ангажирана зависи изцяло от преценката на актосъставителят и АНО, и
неангажирането на отговорността и на други лица, не е основание за отпадане
отговорността на привлеченото към наказателна отговорност лице. Освен това, в
случая, в хода на делото освен
показанията на св. Н., от които се установява, че и той е участвал в
изваждането на мрежата от реката, не са събрани никакви други доказателства а
обвинението не може да почива само на самопризнания.
Досежно показанията на св. Г., съдът
намира, че същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по
делото, тъй като същият свидетелства за обстоятелства, за които отговорността на
жалбоподателят не е ангажирана. Съдът цени показанията на този свидетел, само досежно
това, че същият е лицето, по сигнал на което е била инициирана проверката в
хода на която е било установено визираното в акта и НП нарушение и е ангажирана
отговорността на жалбоподателят.
По изложените по – горе съображения съдът
намира, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушение
от жалбоподателят по повдигнатото му административнонаказателно обвинение.
Съдът намира, че процесното НП съдържа
ясно и точно описание фактите и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и обстоятелствата, при които същото е осъществено. Посочени са
датата и мястото, където е извършено нарушението – на 08.08.2020 г. на река
Осъм в землището на с. Сливек е извършен риболов от жалбоподателят чрез
изваждане и пренасяне на конкретно описана мрежа от водата, което е достатъчно,
за да се явяват изпълнени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В случая момента на осъществяване на проверката от служител и сътрудник
на ИАРА и откриването на нарушението съвпадат с момента на извършването му,
поради което не е необходимо отделното посочване на датата на извършване на
нарушението.
Възражението на жалбоподателя относно
приложението на чл.28 ЗАНН настоящият касационен състав намира за
неоснователно. Разпоредбата на чл.28 ЗАНН урежда правомощието на наказващия орган
при констатиран маловажен случай на административно нарушение да не наложи
наказание, а да предупреди нарушителя. В атакуваното наказателно постановление
наказващият орган е изложил съображения за това, по какви причини не приема
случая за маловажен. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2005
г., ОСНК преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол, като
в неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката
по чл.28 ЗАНН. Последното означава, че ако след отчитане
спецификите на случая съдът стигне до извода за неговата маловажност, той може
да отмени издаденото наказателно постановление само на това основание поради
незаконосъобразна и неправилна преценка на наказващия орган. По настоящото дело
от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства относно наличието на
определени смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват
маловажност на деянието. В жалба като такива са посочени единствено малкия брой
риби, които са открити в мрежата и липсата на данни за извършване на предишно
нарушение от този вид. Първото от тях – че в мрежата са били уловени не голямо
количество риба, не би могло да се приеме за смекчаващо обстоятелство, тъй като
законът не поставя изискване за количество уловена риба, като самото използване
на мрежата се явява осъществен състав на нарушение, а липсата на други
извършени нарушения е взета предвид от наказващия орган при определяне на
наказанието. В разглеждания случай се касае формално нарушение, с което се
застрашават обществени отношения, свързани с опазване на околната среда и по
точно с регламентираното извършване на риболов, с оглед опазване на
аквакултурите. Деянията, санкционирани с нормата на чл.73, ал.1 от ЗРА са с висока степен на обществена
опасност, доколкото осъществяването им вреди на устойчивото развитие на рибните
ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на
разнообразието на тези ресурси във водните екосистеми. По изложените
съображения съдът не приема случая за маловажен и съответно е неприложима
разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
основателно и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА, с НП са отнети в полза на държавата,
поради
извършено административно нарушение на чл. 39а., ал.1 ЗРА, за извършването на
което е наложено административно наказание, съответно по чл. 73, ал.1 от ЗРА ,
следното:
- 1 бр. немаркирана
риболовна мрежа, с дължина 24 м. и с размер на окото 15 мм., измерена в присъствие на нарушителя и свидетелите,
оставена на съхранение за отговорно пазене в РК„Централен Дунав" офис РК
Ловеч.
- 5 бр. риби от вида „черна балканска мряна" и 5 бр. риби от вида „речен кефал", с общо тегло 1 кг. (измерена със служебна везна № 027546), пуснати във водите на река Осъм – мъртва.
С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да се остави без уважение искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Ето защо предвид изхода на делото искането на процесуалният представител на ответника за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. Я.К.К., ЕГН ********** *** следва да заплати на ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище гр. Бургас сумата от 100.00 лева, представляваща юристконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Ловеч. Същото е определено в съответствие с обхвата на защитата, фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че процесуалният представител на ответника се е явил в три съдебни заседания.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 62, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11-1627/28.10.2020
г. на Михаил Стефанов Михайлов – началник – отдел „Рибарство и контрол –
Централен Дунав“ гр. Русе, към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище
гр. Бургас, оправомощен да издава НП, съгласно заповед №РД-09-25/21.01.2014 г.,
изменена и допълнена със Заповед №РД-09-1177/20.12.2019 г. на министъра на
земеделието, храните и горите, с което е наложена на Я.К.К., ЕГН ********** ***
размер на 1000.00 лева на основание чл.71, ал.1 от ЗРА за извършено нарушение
на чл.39а, ал.1 от ЗРА, и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА, с НП са
отнети в полза на държавата, поради извършено административно нарушение на
чл. 39а., ал.1 ЗРА, за извършването на което е наложено административно наказание,
съответно по чл. 73, ал.1 от ЗРА , следното:
- 1 бр. немаркирана
риболовна мрежа, с дължина 24 м. и с размер на окото 15 мм., измерена в присъствие на нарушителя и свидетелите,
оставена на съхранение за отговорно пазене в РК„Централен Дунав" офис РК
Ловеч.
- 5 бр. риби от вида „черна балканска мряна" и 5 бр. риби от вида „речен кефал", с общо тегло 1 кг. (измерена със служебна везна № 027546), пуснати във водите на река Осъм – мъртва, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Я.К.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА сумата от 100.00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред РС Ловеч.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на жалбоподателят за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: