Определение по дело №35/2020 на Окръжен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Габрово, 11.02.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА КОСЕВА

                                                                                   мл.съдия МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Дългичева в. ч. гр. д. № 35/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

            С определение № 6857 от 12.12.2019 г. Габровският районен съд е прекратил производството по гр. д. № 2444/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, като е приел недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, поради липса на правен интерес.

            Срещу горепосоченото определение е подадена частна въззивна жалба на Т.С.Д., заявена чрез адвокат Х.М. ***, с която са наведени оплаквания по правилността на обжалвания съдебен акт, с искане за неговата отмяна и връщане на делото на първата съдебна инстанция за произнасяне по същество на правния спор.

            Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав намира, че разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

            За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че е недопустимо да бъде предявен отрицателен установителен иск за отричане, като погасено по давност, съществуването на публично общинско задължение, за което е образувано изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител.

Настоящият въззивен състав намира, че крайният извод на първата съдебна инстанция за прекратяване на производството по делото е  правилен и законосъобразен, поради което обжалвано определение следва да бъде потвърдено. В разглежданата хипотеза е предявен отрицателен установителен иск за отричане съществуването на публични общински вземания. В исковата молба се твърди, че вземанията в полза на ответната община, обективирани в акт за установяване на задължения - № А000297, в общ размер на 6437, 24 лева, за които е образувано изпълнително дело № 20197340400215 по описа на ЧСИ-Звезделина Василева, са погасени по давност. Съгласно чл.162 от ДОПК вземанията на общината за данъци и такси представляват публични общински вземания. Тези вземания се установяват с административен акт, който съгласно чл.209, ал.2, т.3 вр. чл.107, ал.1 от ДОПК е изпълнително основание и подлежи на събиране по предвидения в този кодекс ред. Обстоятелството, че в разглежданата хипотеза процесните вземания са възложени за събиране на частен съдебен изпълнител, а не на публичен, не променя правния им характер на публични вземания. Според чл. 292 АПК задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Изтеклата погасителна давност след влизане в сила на изпълнителното основание – административния акт, е именно такъв факт. Ищецът има правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, при сочените в исковата молба твърдения, но произнасянето по така предявения иск е от компетентността на административните съдилища. В случая не се отрича съществуването на неоснователно претендирано гражданско право, поради което и не може да се приеме, че спорът е от компетентността на гражданските съдилища. Ищецът не обжалва административния акт, установяващ процесните вземания, а се позова на факт – изтекъл период от време, след влизането му в сила. Без правно значение е, че изпълнително производство е образувано пред частен съдебен изпълнител, по реда на ГПК, тъй като не вида на образуваното изпълнително производство, а характера на вземането, чието несъществуване се претендира, е релевантно в случая. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в определение № 4 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 42/2012 г., която се споделя от настоящия съдебен състав.

            Първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Настоящият съдебен състав намира, че е предявен отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК, с който се отрича съществуването на публично общинско задължение, като компетентен да се произнесе по така предявения иск е Административен съд – Габрово. В случая не може да се приеме, че е предявен иск по чл. 439, ал.1 ГПК поради характера на оспореното вземане, макар изпълнителното производство да е образувано пред частен съдебен изпълнител. При тава положение правилно първата съдебна инстанция е прекратила производството по делото, но неправилно, с оглед възприетите от нея мотиви, не е изпълнила служебните задължения по изпращане на делото на компетентния съд. Ето защо това следва да бъде осъществено от въззивната съдебна инстанция. 

            По тези съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение, обжалваното определение – потвърдено, а преписката да се изпрати на Административен съд - Габрово.

            Водим от горното, Габровският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6857 от 12.12.2019  г., постановено по гр. д. № 2444/2019  г. от Габровски районен съд.

ИЗПРАЩА делото на Административен съд – Габрово за произнасяне по искова молба с вх. № 9542/10.12.2019 г.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: