№ 14322
гр. София, 11.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110154564 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 12 от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба на Л. Д. С., в която се твърди, че Д. И. Т. - лице, с което се
е намирала във фактическо съжителство, е осъществил акт на домашно насилие спрямо
молителката на 15.09.2021г.
В молбата се твърди, че ответникът, с когото молителката живеела на семейни
начала до 2019 г. и с когото имат общо дете – Румина Д.ова Т.а - е упражнил
психическо насилие спрямо нея. Поддържа, че на 15.09.2021г. – първият учебен ден на
детето, което било записано в първи клас на 96-то средно училище „Лев Николаевич
Толстой“, пред касиера на училището-П. В. И., отправил остри реплики към
молителката, а именно: „Гледай си работата“, „Ти кво искаш“ и др., като ответникът
отказал да заплати поискани му 40 лв. за сборници и консумативи. Сочи, че след
оттегляне на касиера, в двора на училището, пред други хора й заявил „Ти си курва и
то високо платена, но с мен удари на камък“, „Ти правиш свирки“, „Минетчийка“, „Ти
си урод и не за заслужаваш да бъдеш майка“. Моли се съдът да издаде против
ответника заповед за защита срещу домашно насилие.
Ответникът оспорва молбата.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Молбата е подадена в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен срок от
1
твърдения акт на домашно насилие. Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу
които може да се търси защита – чл. 3, т. 2, предл. 2 и 3 ЗЗДН, тъй като от събраните
доказателства се установява, че молителката и ответникът са се намирали във
фактическо съпружеско съжителство и че имат общо дете.
Описаните в молбата актове на 15.09.2021г. представляват актове на домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за
осъществено психическо насилие спрямо молителката.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът намира за негодно доказателствено
средство, тъй като в нея липсва ясно описание на твърдения акт на насилие,
отграничен по време, място и начин на извършване, декларирано под страх от
наказателна отговорност.
След извършване на служебна справка се установява, че между страните е
образувано производство по гр.д. № 63312/2020г. по описа на СРС, 89 състав, по
предявен от Л. С. иск с правно основание чл. 127 СК и чл. 143 СК срещу Д. Т..
Образувано е и производство по гр.д. № 13608/2022г. по описа на СРС, 86 състав, с
предмет издръжка, предявен от Л. С., лично и в качеството й на законен представител
на Румина Т.а.
С Протоколно определение в сила от 09.03.2021г. по гр.д. № 57901/2020г. по
описа на СРС, 80 състав, е прекратено производството поради оттегляне на подадена
от Л. С. молба за защита от домашно насилие срещу Д. Т..
От разпита на свидетеля Ваня Радославова Симонска, приятелка на молителката
от 7-8 години, се установява, че отношенията между страните са обтегнати. На
15.09.2021г. свидетелката споделя, че е присъствала на първия учебен ден на Румина,
като молителката я помолила да ги закара до училището, тъй като били на работа след
това. Излага, че слязла в колата и била в двора на училището, но по-встрани, виждала
молителката, която била на близко разстояние. Свидетелства, че след като тържеството
свършило, децата влезли в двора на училището. След това се появила една жена, при
което свидетелката чула груби реплики на висок тон между страните, както и обиди
като „изрод“, „урод“, „жена, която прави минети в болнични заведения“. Настъпила
суматоха, като след оттегляне на свидетелката и молителката в колата, последната
споделила, че жената била касиер с училището и казала, че трябва да се плати такса,
което поставило началото на спора между страните. Свидетелства, че молителката се
изчервила, била в ступор и треперела. Не е чула касиерката какво е говорела, но чула
обидните изрази, тъй като били на висок тон.
По делото е проведен разпит и на свидетеля Румяна Антонова Т.а, майка на
ответника. От нейните показания се установява, че е присъствала на 15.09.2021г. на
първия учебен ден на детето и е била в двора на училището. Уточнява, че на
14.09.2021г. синът й се обадил на молителката, за да попита дали има необходимост от
2
закупуване на материали за училище, като отговорът бил, че всичко е купено. Оказало
се, че трябва да се дадат още 40 лв., което предизвикало спора. Свидетелства, че след
влизане на децата в училището се приближила до страните и чула молителката да
нарича ответника „скапаняк“, „нещастник“, „не си способен да заплатиш една такса“,
като заплашила, че ще се премести в апартамента на партньора си в Южния парк и
няма да види детето. Сочи, че ответникът е говорел тихо, не е чула реплики от неговата
страна. Не е видяла свидетелят Симонска, като сочи, че била много близо, на метър и
половина от страните, като имало много хора и било шумно.
Свидетелят И., родител на едно от децата в класа на детето на страните и касиер
на класа, споделя, че от всяко дете трябвало да се съберат по 40 лв. Свидетелства, че
единствено страните не са дали парите и на първия учебен ден свидетелката отишла
при тях в двора на училището и ги попитала за това, което породило скандал между тях
на висок тон, като ответникът казал „Как така не“, „Аз сега нямам пари“ и я нарекъл
„урод“, „свиркаджийка“. Свидетелката сочи, че от страна на молителката не е имало
обиди, като тя просто обяснила, че се събират пари и трябва да се дадат. Около тях
имало две жени-едната по-възрастна, а другата по-млада и били на два метра
разстояние. След като страните започнали да се карат свидетелката се оттеглила.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в частите, в които изразяват
личните си впечатления като последователни, логични и вътрешно-непротиворечиви.
Съдът не кредитира показанията единствено на свидетеля Румяна Антонова Т.а, в
частта, в която свидетелства за поведението на молителката и обидите, които е
отправила към ответника. От една страна, като майка на ответника е заинтересовано от
изхода на делото лице, а от друга – в тази част показанията са изолирани от останалия
доказателствен материал.
От събраните в хода на делото доказателства – свидетелските показания на
свидетелите Симонска, Т.а и И., се установява, че на 15.09.2021г. молителката и
ответникът са присъствали на първия учебен ден на тяхното дете, като са били в двора
на училището и между тях възникнал спор. Съдът намира, че на процесната дата
15.09.2021г. спрямо молителката е осъществен акт на домашно насилие, представляващ
психически тормоз. Ответникът е употребил обидни думи и изрази спрямо
молителката на процесната дата, а именно „урод“, „свиркаджийка“. Това се
потвърждава от показанията на свидетеля Симонска и на свидетеля И., които са
очевидци на случилото се, намирали са се в двора на училището, където е възникнал
спора между страните и са чули непосредствено отправените обидни квалификации.
Установява се, че спорът между страните е бил на висок тон, като свидетелят И. сочи,
че двете жени, които са се намирали около страните, са били на около два метра
разстояние, т.е. достатъчно близо, за да чуят отправените реплики. Освен това,
свидетелят Симонска е възприела състоянието на молителката непосредствено след
3
скандала между страните, а именно същата била зачервена, в ступор и треперела.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в обсъдената им част, като
вътрешнонепротиворечиви, логични и почиващи на лични възприятия, предвид което
не намира пречка да ги ползва при формиране на свободното си вътрешно убеждение.
Отправените обидни изрази съдът намира за психическо насилие спрямо личността на
молителката.
Предвид изложеното, съдът намира, че спрямо молителката е осъществен
твърдения акт на насилие и молбата следва да бъде уважена.
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че
поведението от страна на ответника на 15.09.2021г., изразяващо се в психическо
посегателство над личността на молителката, граничи с ненормално ниво на
комуникация между тях. Същото попада извън границите на нравствеността и
съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които противоречията,
независимо от техния характер, следва да се разрешават чрез диалог и при
противопоставяне на аргументи. В случая се касае за ескалация на отношенията в
поведението на ответника, който не може да разреши по нормален път възникналите
спорове между страните. Между тях е налице непримирим конфликт на лична основа,
основан на семейни въпроси. Общуването помежду им е извън рамките на добрия тон
и разбирателството.
Всичко изложено по-горе дава основание на съда да приеме молбата за защита за
основателна.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание,
имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите
лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно
установен акт на домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на
страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16,
ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъде
приложена посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка за защита по отношение на
молителката.
Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие –
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалите, тъй като
предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо
извършителя на насилието.
Мярката съдът определи, като взе предвид, настъпилите от извършения акт на
4
домашно насилие вредни последици.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00
лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите
последици от извършеното деяние, липсата на данни за доходите на ответницата,
счита, че на Д. И. Т. следва да бъде наложена глоба в размер от 200 лева.
Относно разноските за делото.
При този изход на спора право на разноски има молителката, която претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., за което са представени доказателства.
Ответникът следва да бъде осъден и да заплати по сметка на Софийския районен
съд, държавна такса за производството в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Д. И. Т., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин-6“, бл. 631, вх. Б, ет.2, ап.73, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Д. И. Т., ЕГН: **********, да
се въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на Л. Д. С., ЕГН:
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 41, ет. 1, ап. 2.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Д. И. Т., ЕГН: **********,
че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го
задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на Д. И. Т., ЕГН: **********, глоба в
размер на 200,00 лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Д. И. Т., ЕГН: **********, да заплати
на Л. Д. С., ЕГН: **********, сума в размер на 600 лева, представляваща разноски,
сторени в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Д. И. Т., ЕГН: **********, да заплати
по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25
лева.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене
на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6