Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                    Година  06.06.2019                        Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                         Първи  граждански състав

На четиринадесети май                                               Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 320 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Ищцата М.Г.П. твърди в исковата си молба, че през периода от 12.04.2004 г. до 28.04.2014 г. работила по трудов договор №33/12.04.2004 г., сключен между нея и ответника „Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД. Заемала длъжността "Специалист ПТО", с код по НКПД 21426012. На основание чл. 325, т. 1 КТ, поради постигнато взаимно съгласие, било прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 28.04.2014 г. В т. 2 на заповед №РД-78/28.04.2014 г. за прекратяване на трудово правоотношение, издадена от изпълнителния директор на „Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 26, ал. 3 от Колективен трудов договор, и при представяне на решение за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят следвало да заплати на ищцата, обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на брутното трудово възнаграждение на заявителя за срок от 6 месеца за работа при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия му стаж, увеличено с 20%. С разпореждане №********** за отпускане (изменяне) на пенсия от 30.06.2014 г., представено на работодателя, й била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно служебна бележка с изх. №21/07.04.2017 г., издадена от „Главно управление строителство и възстановяване" ЕАД и фиш от месец юли 2017 г. дължимото от работодателя на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 6364,80 лв., увеличено с 20%, съгласно колективния трудов договор, възлизало на 7637,76 лв. Сочи, че макар и със значителна забава, на 22.12.2016 г. от така дължимото обезщетение работодателят й заплатил единствено част в размер на 2000 лв. Твърди, че към момента ответникът не й бил заплатил остатъка от дължима му сума за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 5637,76 лв. Ответникът й дължал и лихва за забава плащането на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в общ размер на 2261,49 лв., считано от датата на падежа на дължимото обезщетение до датата на подаване на процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх. №11262/28.04.2017 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, формирана както следва: мораторна лихва върху главницата 7637,76 лв. - в р-р на 2061,02 лв. от 28.04.2014г. до 22.12.2016г., мораторна лихва върху главницата 5637,76 лв. - в р-р на 200.47 лв. от 22.12.2016 г.до 28.04.2017 г. Ответникът се възползвал от правата си по чл. 414 от ГПК и неоснователно възразил писмено, че не дължи изпълнение по заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №34435/2017 г. по описа на Районен съд - гр. София, въпреки че не бил заплатил нито дължимата главница, нито дължимите мораторни лихви, сторените разноски по делото, за завеждането на което дал повод с поведението си, както и дължимата законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на посоченото заявление до цялостното изплащане на дължимата главница. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника "ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ" ЕАД, гр.София, че й дължи сумата общо в размер на 7899,25 лв., от които главница в размер на 5637,76 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и лихва за забава на плащането на дължимата главница в общ размер на 2261,49 лв., считано от датата на падежа на дължимото обезщетение до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 28.04.2017 г., както и направените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. №34435/2017 г. по описа на Софийски районен съд. Също така претендира  ответникът да й заплати и дължимата законна лихва върху неплатената главница от 5637,76 лв., считано от 28.04.2017 г. - датата на депозиране на посоченото заявление до цялостното изплащане на дължимата главница. Претендира за разноските в исковото производство.

Ответникът "ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ" ЕАД, гр.София заявява, че не дължи на ищцата твърдяното обезщетение. Оспорва всички твърдения в исковата молба, с изключение на твърдението, че ищцата е била в ТПО с дружеството в периода от 12.04.2004 г. до 28.04.2014 г., когато ТПО било прекратено с приложената към исковата молба заповед на изпълнителния директор на ГУСВ ЕАД. Ищцата не била представила пред дружеството приложеното към исковата молба разпореждане № **********/30.06.2014 г. за отпускане /изменяне/ на пенсия. Сочи, че към момента на прекратяване на ТПО ищцата не била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че представената служебна бележка с изх.№ 21/07.04.2017 г., която се твърдяло да е издадена от ГУСВ ЕАД, не би могла да послужи като доказателство за установяване на твърдените обстоятелства. Последната не била издадена от лице, което представлява и управлява дружеството, нито пък била сведена до знанието изпълнителния директор. Същото се отнасяло и за представения фиш от м. 07.2017 г., ако въобще такъв бил издаван от ГУСВ ЕАД. Счита, че в подкрепа на твърденията на ищцата, не би могъл да послужи представеният разходен касов ордер. Отразената в него сума била заплатена на ищцата без знанието и съгласието на изпълнителния директор на дружеството. В случай че съдът приеме претенцията за основателна, при условията на евентуалност прави възражение за изтекла давност на всички претендирани суми. Претенцията на ищеца била за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, което се твърдяло да е дължимо от датата на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1 т.З от КТ вземането на ищеца за обезщетението му следвало да се погаси с изтичането на тригодишен давностен срок, който започвал да тече от датата на възникването му или от датата, на която ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че настоящото производство е образувано по искова молба, която била предявена след изтичането на посочения по-горе срок. С оглед неоснователността на главния иск акцесорната претенция за дължима лихва се явявала също неоснователна, поради което я оспорвал изцяло. Отделно от горното, доколкото ищцата не била уведомявала дружеството за разпореждането за отпускане на пенсия, то и претенцията за лихва преди предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК, била неоснователна само на това основание.

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 34435/2017 г. по описа на Софийския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.01.2018 г. за сумата 5637,76 лева за главница, представляваща остатък от обезщетение при прекратяване на 28.04.2014 г. на трудовото правоотношение  при придобито право на пенсия /чл.222 КТ/, изчислено съгласно чл.25,а л.3 КТД, и законната лихва от 28.04.017 г. до изплащане на вземането, сумата 2261,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 28.04.2014 г. до 27.04.2017 г. по отношение на обезщетение по чл.222 КТ в общ размер от 7637,76 лв.   В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Видно от представената заповед № РД-78/28.04.2014 г. на изпълнителния директор на „ГУСВ“ ЕАД, гр.София, между страните е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено на основание чл.325, т.1 КТ.  Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищцата на 07.05.2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Изплащането на обезщетение на ищцата в размер на 6 брутни  заплати, увеличено с 20 %, е предвидено в т.2 на представената заповед № РД-78/28.04.2014 г. на изпълнителния директор на ответното дружество.

От показанията на свидетелката Р.С.И. се установява, че обезщетението при пенсиониране на ищцата не било изплатено, тъй като предприятието било в затруднено положение. На по-късен етап на ищцата били  изплатени 2000 лева с касов ордер. Свидетелката сочи, че лицето С.Б.е работела  като счетоводител, а по-късно – като управител на клон Стара Загора на ответното дружество. Ищцата била член на синдикалната организация „Подкрепа“ и за нея важал колективният трудов договор. По искане на ищцата  й била издадена служебна бележка  въз основа на разплащателните ведомости за този период. Тази служебна бележка била съставена от свидетелката, а С.Б.като управител на клона на Стара Загора я подписала. Относно РКО 4 на л.10 от делото свидетелката потвърждава, че подписът срещу „съставил” и „броил сумата” е неин, а подписът срещу „главен счетоводител” и „ръководител” е на С.Б.. Относно фиш за м. юли 2014 г. на л.11 от делото сочи, че това е фишът, издаден от разплащателната ведомост. По делото е представена и справка от ТД на НОИ – Пловдив, от която е видно, че лицето С.И. Б. е работила в ищцовото дружество през периода 08.02.2012 г. – 01.06.2017 г.  С оглед на така събраните доказателства съдът намира за доказана автентичността на оспорените от ответника служебна бележка изх.№21/07.04.2017г., издадена от „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, и фиш за месец юли 2014 г., издаден от „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че ответникът дължи на ищцата обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 7637,76 лв., като след приспадане на частичното плащане, извършено с РКО № 4/22.12.2016 г., дължимият остатък е в размер на 5637,76 лв. Същият е депониран по счетоводна сметка № 4212, аналитична сметка 4 „Депоненти“, партида 1035 М.Г.П. с дата 31.10.2014 г.

Предвид гореизложеното съдът намира за установен пълният размер на претендираното от М.Г.П. в заповедното производство вземане за обезщетение по чл.222, ал.3 КТ.

Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на вземането на ищцата за обезщетение. По отношение на вземането за обезщетение е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б.”б” ЗЗД. Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от датата на изискуемостта на вземането. В разглеждания случай ищцата е можела за иска изпълнение на задължението от ищеца от 07.05.2014 г., когато й е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, от който момент се счита предявен искът, е подадено в съда на 28.04.2017 г.  Следователно до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 28.04.2017 г. за не е изтекла предвидената в ЗЗД погасителна давност.

Ищцата претендира установяване и на обезщетение за забавеното плащане на обезщетението по ч.222, ал.3 КТ. В хода на производството е заявено намаляване на размера на тази претенция, но не е посочено изрично дали това намаляване е съчетано с оттегляне или отказ от иска в останалата част. С оглед на това съдът не се е произнесъл по допускане на изменението, тъй като намаляването на размера на исковата претенция задължително следва да е съчетано с някое от посочените процесуални действия.  Изричното изявление за оттегляне или от отказ от иска по чл.415, ал.1.,т.1 ГПК е необходимо и оглед обстоятелството, че в този случай ще се стигне до частично прекратяване на исковото производство и обезсилване на заповедта за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Забавата като форма на неизпълнение настъпва при наличието на следните предпоставки: изискуемост на вземането, покана за изпълнение /при задълженията без определен срок за изпълнение/ и вина за неизпълнението. В процесния случай изискуемостта на вземането за обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ настъпва с прекратяване на трудовото правоотношение. В действащото законодателство обаче не е определен срок за изпълнение на това задължение /за разлика от задълженията за заплащане на трудово възнаграждение по чл.245 от КТ/, поради което простата изискуемост на вземането не е основание за изпадане на длъжника в забава. Необходимо е отправянето на покана до длъжника с искане за получаване на дължимата престация в определен подходящ срок /в този смисъл са съображенията, изложени в Тълкувателно решение № 3/96 г. на ОСГК на ВС, определение № 901/10.08.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 376/2010 г., ІІІ г.о., ГК и др./. По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че кредиторът е отправил такава покана към длъжника, което налага извода, че ответникът не е изпаднал в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид гореизложеното съдът намира, че не е установена дължимостта на претендираното обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забавено плащане на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК е основателен и следва да бъде уважен досежно сумата 5637,76 лева за главница, представляваща остатък от обезщетение при прекратяване на 28.04.2014 г. на трудовото правоотношение  при придобито право на пенсия /чл.222 КТ/, изчислено съгласно чл.25, ал.3 КТД, и законната лихва от 28.04.017 г. до изплащане на вземането, присъдени  със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.01.2018 г. по ч. гр. д.№ 34435/2017 г. по описа на Софийския районен съд. В останалата част относно сумата 2261,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 28.04.2014 г. 27.04.2017 г. по отношение на обезщетение по чл.222 КТ в общ размер от 7637,76 лв., присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.01.2018 г. по ч. гр. д.№ 34435/2017 г. по описа на Софийския районен съд, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство съобразно установената част от вземането в размер на 678,02 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, и направените в настоящото производство разноски съобразно уважената част от предявения иск в размер на 1070,56 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата 225,51 лв., представляваща държавна такса, и сумата 71,37 лв., представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице, съобразно уважената част от предявените искове.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ” ЕАД, гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” 13, ет.7, ЕИК *********, представлявано от П.Г.П., съществуването на вземането на М.Г.П. *** за сумата 5637,76 лева за главница, представляваща остатък от обезщетение при прекратяване на 28.04.2014 г. на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия /чл.222 КТ/, изчислено съгласно чл.25, ал.3 КТД, и законната лихва от 28.04.017 г. до изплащане на вземането, присъдени  със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.01.2018 г. по ч. гр. д.№ 34435/2017 г. по описа на Софийския районен съд.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.П. *** против „ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ” ЕАД, гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” 13, ет.7, ЕИК *********, представлявано от П.Г.П., иск за установяване съществуването на вземането за сумата 2261,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 28.04.2014 г. до 27.04.2017 г. по отношение на обезщетение по чл.222 КТ в общ размер от 7637,76 лв., присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.01.2018 г. по ч. гр. д.№ 34435/2017 г. по описа на Софийския районен съд, като неоснователен.

ОСЪЖДА „ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ” ЕАД, гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” 13, ет.7, ЕИК *********, представлявано от П.Г.П., да заплати на М.Г.П. *** сумата 678,02 лева, представляваща разноски в заповедното производство, и сумата 1070,56 лева, представляваща разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА „ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ” ЕАД, гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев” 13, ет.7, ЕИК *********, представлявано от П.Г.П., да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд сумата 225,51 лева, представляваща държавна такса, и сумата 71,37 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: