Решение по дело №911/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1451
Дата: 25 юли 2022 г.
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20227180700911
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 април 2022 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     1451          Година  2022, 25.07.          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 11.07.2022 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: Р. А.

                                     

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 911 по описа за 2022 година и като обсъди:  

 

                                      Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на „БИКРАФТ РЕСУРС“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Таврия“№9, ет.2, ап.5 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-41-0008298 от 07.03. 2022г., издадена от и.д. Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка – Запечатване на търговски обект – склад, находящ се в гр.Пловдив, бул.“Марица“ №160, в частта, стопанисвана от дружеството – жалбоподател и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС. В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл.146 АПК, поради което настоява за нейната отмяна.

Ответникът – Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юриск.Ш., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.

От доказателствата по делото се установява, че при извършена на 02.03.2022г. в 9,40 часа проверка на търговски обект по смисъла на §1 т.41 ДР на ЗДДС – склад, находящ се в гр.Пловдив, бул.“Марица“№160, стопанисван от „БИКРАФТ РЕСУРС“ЕООД, е констатирано, че последният, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стока в търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. При проверката, преди легитимацията на контролните органи, е извършена контролна покупка на 1 бр. ролка хидроизолационна мембрана на стойност 42,00 лева, платена в брой от Г.Г.– проверяващ, на Ю.В.– продавач-консултант, за която покупка не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство – модел ELTRADE A3 KL с ИН на ФУ ED343585 и номер на ФП 44343585, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Отпечатан от органите по приходите е дневен отчет и е установена положителна разлика в размер на 42,00 лв. между фактическата наличност в касата/42,00 лв. – съгласно приложен опис на паричните средства/ и регистрираните във ФУ суми /0,00 лв. – по дневен отчет/. Прието е, че нарушението води до неотразяване на приходи.

За резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка в обект сер. АА №0008298/02.03.2022г., към който са приложени събраните доказателства. Въз основа на същия е формиран извод, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на документ за продажба по установения ред, с което е нарушен чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка чл.118 ал.1 ЗДДС.

При тази фактическа обстановка и на основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС е наложена процесната принудителна административна мярка –Запечатване на търговски обект – склад, находящ се в гр.Пловдив, бул.“Марица“№160, в частта, стопанисвана от дружеството-жалбоподател и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В заповедта са изложени мотиви относно продължителността на срока, като е прието, че в случая от значение е местоположението на търговския обект – в строителна борса в град Пловдив, големината му – около 220 кв.м. складово помещение и офис, и открита площ от 150 кв.м., както и стойността на контролната покупка и продължителното работно време само с един почивен ден, което предполага възможност за реализиране на високи стопански обороти. Отчетени са характерът на дейността и богатият асортимент на предлаганите стоки в широк ценови диапазон – битумни хидроизолационни мембрани, материали и покривни аксесоари, които обстоятелства, предвид неспазването на реда за издаване на касова бележка, според органите по приходите дава основание да се приеме, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като укрива своите продажби, респ. не позволява да бъдат проверени извършените такива и като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи и дължимите данъци. Посочена е целта на мярката – да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти, както и промяна в организацията на дейността в конкретния обект, като целеният резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността към относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане на вреди за фиска.

Спор по така установената фактическа обстановка не се формира между страните и в хода на съдебното производството не са ангажирани нови доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

С новелата на чл.186 ал.1, б.“а“ във вр. с ал.3 във вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл.186 ал.1, б.“а“ ЗДДС са формулирани така: „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118“.

В нормата на чл.118 ал.1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, като получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите.

По силата на чл.3 ал.1 от посочената Наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26 ал.1, т.1, 4, 7 и 8.

Съгласно чл.187 ал.1, изр.1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката, с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186 ал.1 израз „до 30 дни“.

В конкретния случай принудителната административна мярка е наложена на „БИКРАФТ РЕСУРС“ЕООД за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено/а и това не се оспорва от жалбоподателя/, вкл. и от събраните по делото доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 02.03.2022г. на стойност 42,00 лева от търговеца не е издадена фискална касова бележка при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

Възприемайки извършеното нарушение на чл.118 ал.1 ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ като източник на правомощието по чл.186 ал.3 във вр. с ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение.

Или законосъобразно – обосновано и в съответствие с материалния закон е стореният от ответника извод в тази насока.

На следващо място, този състав на съда намира, че не е нарушено изискването на чл.59 ал.2, т.4 АПК за мотивираност на административния акт досежно срока, за който е предприета мярката, с оглед спазване принципа за съразмерност по чл.6 АПК и целта на закона, в конкретиката на казуса. Следва да се посочи, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон.

В съответствие с нормата на чл.6 ал.5 АПК, разкриваща част от съдържанието на основния принцип на съразмерност в административното производство, нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел.

Според настоящия състав, административният орган е издал индивидуален административен акт, като е съобразил точно установените, релевантни за тази си преценка факти като: размера на неотчетената единична продажба – 42,00 лева/който не е незначителен/ в 09,40 часа при начало на работното време 08,00 часа, т.е. 1 час и 40 минути след началото на работния ден, местоположението и големината на склада, даващи възможност за съществени обороти. Освен това, съставеният на 02.03.2022г. протокол е подписан от управителя на дружеството-жалбоподател и от служителя, извършил конкретната продажба, без възражения по констатациите. Все в тази насока следва да се посочи, че за това нарушение е съставен АУАН от дата 23.03.2022г., отново подписан от търговеца без възражение и от същата дата е депозирано искане за сключване на споразумение с органите на НАП, в което искане управителят на дружеството-жалбоподател признава вината си за извършеното нарушение.

С оглед на това, точна е мярата при извършената преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси. Или, в случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, не се явява нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й/около средата/ се явява напълно обоснован, като не се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

Не се установиха сочените в жалбата до съда нарушения, сочещи на несъобразяване на акта с новелата на чл.146 АПК, неговата необоснованост и допуснато съществено нарушение на производствените правила при издаването му.

По отношение на компетентността на органа, издал процесния административен акт, то се установи от представената по делото Заповед №391/19.10. 2021г. на Изпълнителния директор на НАП, че считано от 18.10.2021г. П.Ф.Г.е определен да изпълнява длъжността „началник на отдел“ в отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Ето защо, като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, оспорената в настоящето производство заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

По разноските.

На НАП се дължат разноски в размер на 100 лева за осъществената по делото защита от юрисконсулт.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав,

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БИКРАФТ РЕСУРС“ЕООД със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.“Таврия“№9, ет.2, ап.5, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-41-0008298 от 07.03. 2022г., издадена от и.д. Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „БИКРАФТ РЕСУРС“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Таврия“№9,ет.2,ап.5, да заплати на НАП с адрес гр. София, бул.„Княз Ал. Дондуков“№ 52 сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: