Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Добрич, 13.05.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД втори състав
в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА
Секретар Геновева Димитрова
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 5177 по описа за 2018г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Търговско дружество „Акварор –
Бояджиев и синове” ООД с ЕИК *********,
град София, район ”Изгрев”, ж.к.”***”, ул. ”***” бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап.
***, е предявило против „Водоснабдяване и канализация Добрич” AД с ЕИК *********, град Д., бул. „***” № ***,
по реда на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК искове за установяване вземанията си, за
които е издадена заповед № 2139 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 27.09.2018г. по ч.гр.д.№ 3771 по описа на ДРС за 2018г., а именно:
-
сумата от 22 000 лева, представляваща дължима сума по договор № ЗОП-1 от
27.03.2017г., за което е издадена ф-ра № 10477 от 16.05.2017г. на стойност 34
988,40 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението (25.09.2018г.) до окончателното плащане;
-
сумата от 2 859,60 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 16.06.2017г. до 25.09.2018г.
Исковете се основават на следните
обстоятелства: между
страните по делото е възникнало облигационно правоотношение от сключени на дата
27.03.2017г. договори за доставка на водомери за питейна вода за нуждите на
„ВиК Добрич” АД, в три обособени позиции, на основание чл. 112, ал. 1 от ЗОП и
решение № РД-03-ОП-1/16.02.2017г. на изпълнителния директор на ответното
дружество. В изпълнение на поетите по договорите задължения ищецът извършвал
редовни доставки на водомери по направени поръчки от страна на ответника, като
за всяка доставка ищецът издавал фактура. От месец май 2017г. ответникът
преустановил плащанията, като към момента на подаване на исковата молба
извършил само три частични плащания по една от издадените фактури. С покана от
29.01.2018г. ищецът поканил ответника да му заплати дължимите суми, но
изпълнение не последвало. Ответникът не подписал, въпреки няколкото покани, приемо-предавателни
протоколи за доставките. Претендира се реално изпълнение на задължението на
купувача в размер на 22 000 лева – част от цената на доставените водомери по
фактура № 10477 от 16.05.2017г., както и обезщетение за забава в размер на 2
859,60 лева за периода 16.06.2017г. до 25.09.2018г.
Претендират се разноските в
заповедното и в исковото производство.
В условията на евентуалност, при
отхвърляне на установителните искове, ищецът претендира осъждане на ответника
да му заплати сумата от 24 859,60 лева, с която ответникът се е обогатил без
основание за сметка на ищеца като е получил от него водомери на тази стойност. Искът
е обоснован със следните
обстоятелства: при
недоказване на съществуващо между страните договорно отношение, в изпълнение на
задължение по което ищецът е доставил на ответника описаните в исковата молба
водомери, сумата от 24 859,60 лева се претендира като стойност на обогатяването
на ответника за сметка на ищеца, като се поддържа, че ответникът се е обогатил
като е спестил разходи за заплащане цената на водомерите, а ищецът се е обеднил
със стойността на доставените на ответника водомери, за които не е получил
цена, като обогатяването и обедняването произтичат от един и същи факт.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
не е представил писмен отговор. В съдебно заседание не изразява
становище.
Добричкият районен съд, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Главните искове, предявени по
реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, черпят правно основание от разпоредбите на
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 318 и сл. от ТЗ, както и чл. 86 от ЗЗД. Евентуалният иск почива на разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД.
Между страните по делото е сключен
Договор № ЗОП-1/ 27.03.2017г. по чл. 112, ал. 1 от ЗОП за доставка на водомери
за питейна вода за нуждите на „ВиК Добрич” АД, в три обособени позиции. По
обособена позиция 1 ищецът се е задължил да доставя на ответника водомери за
питейна вода с клас на точност В и Ц, водомерни шахти с монтирани водомери за
питейна вода и радио модули за дистанционно отчитане, по техническа
спецификация (приложение 1), в централен склад на възложителя, под формата на
частични доставки, след заявка на възложителя. Съгласно чл. 1 от договора, заявката
следва да се прави от възложителя на посочени електронни адреси или по факс и
да се потвърди от изпълнителя в срок до два дни по същия начин (чл. 2). За
извършените доставки възложителят е поел задължението да заплаща възнаграждение,
съобразно единични цени по ценово предложение (приложение 3) – така чл. 3 от
договора. Уговорено е заплащането да се извършва въз основа на предоставена
фактура и подписан двустранно приемо-предавателен протокол, в срок до 30
календарни дни от представяне на документите (чл. 4 от договора).
С фактура № ********** от
16.05.2017г. ищецът е документирал извършена доставка на стойност
34 988,40 лева. От заключението на вещото лице Е.Й. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че
фактурата е осчетоводена от ответника по кредита на сметка 401 – Доставчици, с
аналитична партида на ищеца, със сумата от 34 988,40 лева, в
кореспонденция дебита на сметка 302 – Материали, по количество и стойност със
сумата от 29 157 лева и дебита на сметка 4531 – Начислен ДДС покупки, със
сумата от 5 831,40 лева. Тази стопанска операция отразява възникването на
задължение към ищеца в размер на 34 988,40 лева; заприходяване на
доставени материали в размер на 29 157 лева и начисляване на ползване на
данъчен кредит в размер на 5 831,40 лева. Ответното дружество е
представило на вещото лице и стокова разписка с номер ********** от
26.05.2017г. за заприходяването и приемането на стоките, описани във фактурата,
в склад № 3 – склад основни материали. Фактурата е включена през отчетен период
м. май 2017г. в дневника за покупки, на ред 159, с право на пълен данъчен
кредит, съответно е участвала при определяне на резултата в подадената
справка-декларация по ДДС пред ТД на НАП с вх.№ 0800-1467462 от 14.06.2017г.
Вещото лице е анализирало подробно доставените водомери и е констатирало, че
фактурата е съставена за доставка на водомери по процесния договор с обособена
позиция 1. Според вещото лице, в изпратено от ответника до ищеца писмо с изх. №
ВиК-15-92 от 14.01.2019г. с молба за потвърждаване размера на сумите,
отразяващи вземанията/задълженията между страните, се съдържат данни и
записване от ответника, че съгласно счетоводните книги на „ВИК Добрич“ АД към
31.12.2018г. размерът на вземането/задължението е 89 047,20 лева,
включващо и задължението по процесната фактура. Така вещото лице е направило
извод, че посредством потвърждението на разчети – вземания/задължения между
страните по делото са потвърдени и доставките по процесната фактура, като
стойността, която ответникът е следвало да заплати е в размер на 34 988,40
лева. Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата от
22 000 лева възлиза на 2853,89 лева. Вещото лице е приело, че стойността,
с която е намаляло имуществото на ищеца вследствие извършената доставка,
съответства по размер на направените от него разходи за покупката на стоките и
възлиза на сумата от 19 727,16 лева с ДДС, а обогатяването на ответника
вследствие получените водомери се определя от всички разходи, които участват
при формирането на продажната цена, вкл. и следващата се печалбата, и възлиза
на сумата от 34 988,40 лева с ДДС.
От показанията на разпитания
свидетел Д. П. Б. -технически директор при ищцовото дружество, се установява,
че търговските отношения между страните за доставка на водомери датират от повече
от 20 години, като през последните 5-6 години - по реда на ЗОП. Последният
договор е от 2017г. Заявките на водомери по този договор, както и по всички
предишни, са получавани по електронна поща или устно по телефон, след което
заявените количества са подготвяни и предавани на куриерска фирма, заедно с
прилежащите необходими документи - оригинална фактура, приемателно-предавателен
протокол и сертификати, които се изискват за качество и за приемателна комисия,
когато се приема обект с монтирани водомери. От ответното дружество рядко връщали
приемателно-предавателните протоколи. Свидетелят и други служители на ищеца
провеждали разговори с управителите на ответното дружество, както за плащането,
така и относно връщането на подписани приемателно-предавателни протоколи.
Писмени заявки, потвърждения и
приемо-предавателни протоколи за всички
по вид и количество, доставени на дата 16.05.2017г., водомери по делото не са
представени. На 10.12.2018г. ищецът е изпратил на ответника по електронна поща
искане за връщане на приемо-предавателните протоколи, надлежно подписани.
Такова не е последвало.
Ищецът е предявил заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. С разпореждане от 27.09.2018г.
е издадена заповед № 2139 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 3771/2018г. за следните суми:
22 000 лева, представляваща дължима сума по договор № ЗОП-1 от
27.03.2017г., договор № ЗОП-2 от 27.03.2017г. и договор № ЗОП-3 от
27.03.2017г., за което е издадена ф-ра № 10477 от 16.05.2017г. на стойност 34
988,40 лева, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на заявлението (25.09.2018г.) до окончателното
плащане; 2 859,60 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 16.06.2017г. до 25.09.2018г. В двуседмичния срок от получаване на съобщението длъжникът е възразил
писмено срещу издадената заповед. Исковете са предявени в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 1 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се
установява, че между ищеца и ответника е
възникнало облигационно
отношение по сключен Договор № ЗОП-1/ 27.03.2017г. по чл. 112, ал. 1 от
ЗОП за доставка на водомери за питейна вода за нуждите на „ВиК Добрич” АД, по
обособена позиция 1 от който ищецът се е задължил да доставя на ответника
водомери за питейна вода с клас на точност В и Ц, водомерни шахти с монтирани
водомери за питейна вода и радио модули за дистанционно отчитане, по техническа
спецификация (приложение 1), в централен склад на възложителя, под формата на
частични доставки, след заявка на възложителя.
Фактът на предаването на описаните във фактура №
********** от 16.05.2017г. водомери на стойност 34 988,40 лева е безспорно
установен по делото. Съдът следва да съобрази писменото признание на ответника
за съществуване на дълг в размер 89 047,20 лева, включващо и задължението по
процесната доставка (съгласно заключението на вещото лице), направено с искане
за потвърждение на салдата с изх. № ВиК-15-92 от 14.01.2019г. Писменото
признание на този факт не е оспорено по делото от ответника, а като се
съобразят показанията на свидетеля за установената търговска практика и
заключението на вещото лице за съставянето от ищеца на стокова разписка с номер
********** от 26.05.2017г. за заприходяването и приемането на стоките, описани
във фактурата, в склад № 3 – склад основни материали, следва да се приеме, че
ищецът е изпълнил задължението си да достави поръчаните водомери, които са
приети без възражение от ответника и които са били съпроводени от необходимите
по договора документи – фактура и приемо-предавателен протокол. При доказване
факта на предаването на стоките, придружени с описаните в договора документи,
осчетоводяването на фактурата и заприходяването в склад на стоките от страна на
ответника, следва да се приеме, че той неоправдано не е оказал съдействие на
ищеца, необходимо за съставянето на двустранния приемо-предавателен протокол. Ответникът
не е възразил по делото в насока, че не е получил стоките, че те не са били
съпроводени с необходимите документи, че са били с недостатъци. Не е представил и доказателства за погасяване на задълженията си за
плащане на уговорената
цена. С оглед
изложеното, исковете за реално
изпълнение на неплатената цена са основателни и доказани. От датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът дължи и
законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 327,
ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената при предаване на стоката или
на документите, които му дават право да я получи. От следващия ден купувачът е
в забава и дължи обезщетение за неточното си във времето изпълнение на
паричното задължение. Съобразно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетението за
неизпълнение на парично задължение е в размер на законната лихва от деня на
забавата. Според чл. 4 от договора, заплащането на цената следва да се извършва
въз основа на предоставена фактура и подписан двустранно приемо-предавателен
протокол, в срок до 30 календарни дни от представяне на документите. Ответникът
е съставил стокова разписка с номер 350 на дата 26.05.2017г., с което е признал
получаването на водомерите на тази дата. По-ранна дата на доставката ищецът не
е доказал. Не съставляват доказателство в тази насока представените с исковата
молба товарителници, защото те не съдържат означение на конкретното съдържание
на пратките и на датата на приемането им от получателя. Така 30-дневният срок
за плащане е започнал да тече от 27.05.2017г. и е изтекъл на 24.06.2017г. Считано
от 25.06.2017г. ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва, което според данните в заключението на вещото лице възлиза на сумата от 2798,88
лева. До този размер искът е доказан, а за разликата до претендираната сума от
2859,60 лева същият подлежи на отхвърляне.
Не подлежи на разглеждане
предявеният евентуален иск.
В съгласие с т. 12 от
тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Със заповедта
за изпълнение в полза на заявителя са присъдени разноски в размер на 1631,20
лева. С оглед частичното уважаване на исковете, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските до размера на сумата от 1627,22 лева.
Като последица от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноските в исковото производство,
съразмерно на уважената част от исковете - сумата от 1843,49 лева (от общо 1848
лева – адвокатски хонорар, депозит за вещо лице, държавна такса). В полза на
ищеца не се следват командировъчни пари – доказателства за плащане на такива по
делото няма представени (а и не се дължат, защото фактът, че ищецът е
работодател на свидетеля не обоснова командироването му за явяване в съдебно
заседание и съответно определяне на евентуално платените дневни пари като
съдебни разноски). Свидетелят има право на възнаграждение и на разноски за
явяването си в съда, които да бъдат изплатени от внесен от страните депозит, но
той следва да заяви това свое право по реда на чл. 168 от ГПК, в срок до края
на съдебното заседание, в което е разпитан. В случая свидетелят е бил допуснат
при довеждане от ищеца и не е поискал изплащане на разноски, поради което в
полза на ищеца не следва да се присъждат и разходи за нощувка за свидетеля.
Разходите на нощувка на адвоката, а също и дневни пари (посочени в списъка на
разноските като командировъчни) не подлежат на присъждане по ред на чл. 78, ал.
1 от ГПК - доколкото в договора за
правна защита и съдействие не е посочено изрично друго, следва да се приеме, че
уговореното възнаграждение за адвоката включва и направените от него разноски
за явяване в съдебното заседание, в т.ч. и нощувката в хотел.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 415
от ГПК, че „Водоснабдяване
и канализация Добрич” AД с ЕИК
*********, град Д., бул. „***” № ***, дължи на „Акварор – Бояджиев и синове” ООД с
ЕИК *********, град С., район ”***”,
ж.к.”***”, ул. ”***” бл.
***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, следните суми, за които е издадена заповед № 2139 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.09.2018г. по ч.гр.д.№ 3771 по описа
на ДРС за 2018г., а именно:
- сумата от 22 000 лева, представляваща
дължима сума по договор № ЗОП-1 от 27.03.2017г., за което е издадена ф-ра №
10477 от 16.05.2017г. на стойност 34 988,40 лева, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на заявлението (25.09.2018г.) до
окончателното плащане;
- сумата от 2798,88 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 25.06.2017г.
до 25.09.2018г.,
като ОТХВЪРЛЯ този иск в частта за разликата над 2798,88 лева до претендираните 2 859,60 лева и за периода от 16.06.2017г. до 24.06.2017г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация Добрич” AД с ЕИК *********,
град Д., бул. „***” № ***, да заплати на „Акварор – Бояджиев и синове” ООД с
ЕИК *********, град С., район ”***”,
ж.к.”***”, ул. ”***” бл. ***, вх. *** ет. ***, ап. ***, направените разноски в
заповедното производство в размер на 1627,22 лева и направените разноски в
исковото производство в размер на 1843,49 лева.
Банкова сметка *** - „ПроКредит
банк”АД с IBAN: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :