№ 93
гр. Варна, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. К.а
при участието на секретаря Соня Н. Д.а
в присъствието на прокурора С. В. К.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Наказателно дело за
възобновяване № 20243000600187 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството пред апелативния съд е по реда на чл.420, ал.2,
вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Н. Б., чрез
пълномощник адвокат М. Д., за възобновяване на ВНОХД № 1378/2023 г. на
Окръжен съд Варна, и постановяване на нова, оправдателна присъда, а в
условията на алтернативност – за връщане на делото за ново разглеждане от
съда.
В съдебно заседание искането, аргументирано подробно, се поддържа
от защитника, прокурорът от въззивната прокуратура оспорва неговата
основателност, осъденият иска делото да се възобнови.
Съставът на Апелативния съд във Варна извърши проверка по доводите
и намери, че подаденото в срок искане е допустимо, но неоснователно, и не
може да бъде уважено.
Предметното наказателно производство е приключило в две инстанции.
С решение № 286/23.11.2023 г. по ВНОХД № 1378/23 г. състав на Окръжен съд
Варна е потвърдил оспорената присъда № 202/31.07.2023 г. по НОХД №
1
1984/23 г. на Районен съд Варна, с която Н. Б. е бил признат за виновен и
осъден по чл.343б, ал.1, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца при първоначален строг режим, глоба в размер на триста
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. С
присъдата е приложен и чл.68, ал.1 от НК по отношение на наказание от
предходно осъждане.
Искането за възобновяване се обосновава с допуснато съществено
процесуално нарушение, лишило осъдения от право на защита, и с нарушение
на материалния закон. Твърди се, че инстанциите по същество неправилно са
приели, че не е било допуснато съществено процесуално нарушение поради
незаконосъобразна доказателствена дейност при предходно разглеждане на
делото и незаконосъобразна процесуална пасивност на органите на
досъдебното производство, при отказа и неосигурената възможност да бъде
изготвена своевременно повторна химическа експертиза за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта, което е лишило осъдения от право на
защита, и същевременно е довело до прилагане на закона, без да е потвърден
извода за наличие на този обективен съставомерен признак на престъплението
по чл.343б, ал.1 от НК. Двете основания следва да бъдат разгледани в
последователност
Тъй като извън компетентността на проверяваните два конкретни
съдебни състава – първоинстанционен по НОХД № 1984/23 г. на ВРС и
въззивен по ВНОХД № 1378/23 г. на ВОС, е било обсъждането допуснати ли
са били съществени процесуални нарушения при предходно разглеждане на
делото от други състави, това възражение не следва да се разглежда, а следва
да бъде обсъдено само оплакването, че органите на досъдебното производство
неправилно са проявили процесуална пасивност, като са отказали/не са
осигурили повторно експертно изследване на взетата за проба кръв от
осъдения Б..
Последното е факт, тъй като при предявено на 09.08.2022 г. обвинение
по чл.343б, ал.1 от НК, още на същата дата защитникът на обвиняемия тогава
Б., при предявяване на разследването в условията на бързо производство, е
заявил искане за повторна химична експертиза за установяване на алкохолното
съдържание в кръвта, което не само, че не е било удовлетворено, но и е
останало без отговор от органите на досъдебното производство. И макар
2
действащият сега текст на относимата разпоредба в Наредба № 1/2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози - чл.27, ал.3, да не предоставя такава
възможност, в редакцията й към датата на инкриминираното деяние тя е
гласяла: „В седемдневен срок от връчване на наказателното постановление
или от предявяване на обвинението за престъпление по чл.343б от
Наказателния кодекс изследваното лице може да поиска за своя сметка
повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството,
ако не е изтекъл срокът по чл.26, ал.4.“ Видно е, че съществувалата тогава
възможност за обвиняемия по чл.343б, ал.1 от НК да иска повторна проверка,
е била негово безусловно право, което не подлежи на оценка за основателност,
и макар нарушаването на това право от страна на органите на досъдебното
производство да не е лишило осъдения от защита, както се твърди в искането
за възобновяване, то безспорно правото му на защита в наказателния процес е
било в известна степен ограничено. Допуснатото по този начин процесуално
нарушение обаче не може да бъде отстранено при евентуално ново
разглеждане на делото, тъй като посоченият срок по чл.26, ал.4 от Наредбата е
изтекъл, и пробите за алкохол, включително контролните, вече са унищожени,
поради което и това нарушение не може да послужи като основание за
възобновяване на наказателното производство.
Претенцията за възобновяване на второто основание – нарушение на
материалния закон, изисква отговор на въпроса дали престъплението по
чл.343б, ал.1 от НК е доказано в съответствие с визирания в него надлежен
ред, какъвто е приет за наличен във въззивното решение и потвърдената с него
първоинстанционна присъда. Становището на този състав на въззивния съд
също е, че надлежният ред за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта на осъдения Б. е бил спазен.
За да аргументира претендираното второ основание за възобновяване,
искателят се позовава на три решения на ВКС - Р 221/13 г., ІІ н.о., Р 67/16 г., ІІ
н.о. и Р 350/2014 г., ІІІ н.о., но в действителност само второто от тях е изцяло в
подкрепа на поддържаната теза, като на същото основание е била постановена
оправдателна присъда в касационната инстанция. С решение № 67/2016 г.
съставът на ВКС е приел, че игнорирайки искане за повторно изследване на
кръвната проба, „…органът на досъдебното производство ….се лишава и от
възможността за установяване по надлежния ред на обстоятелството
3
обвиняемият, респективно подсъдимият да е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1.2…. промила…., - поради
невъзможност да бъде зачитано направеното кръвно изследване, чийто ред
на оспорване не е изчерпан.“ След преглед на относимата съдебна практика в
касационната инстанцията не се открива друго решение в същия категоричен
смисъл, но пък са налични две точно в обратния – Р 277/18, І н.о. и Р 290/13, ІІ
н.о., като във второто от тях изрично е казано, че: „…Опорочаване на
надлежния ред за установяване наличието на алкохол в кръвта му, не може
да се приеме само поради отказа на прокурора да извърши повторен
химически анализ, в какъвто смисъл е довода на жалбоподателя. Да се
приеме, че във всички случаи, когато поради някаква причина е отказано
повторно изследване на кръвната проба, се нарушава надлежният ред
предвиден в цитираната по-горе Наредба № 30 означава да се изтълкуват
превратно нейните норми. Двата метода за установяване на алкохолната
концентрация предвидени в нея са използване на съответни технически
средства или медицински и лабораторни изследвания.“
Решение № 67/16 г., ІІ н.о., което единствено подкрепя искането, е по
конкретно дело, явява се изолирано, и не представлява задължителни
указания, дадени при тълкувателна дейност на ВКС, поради което изложеното
в него становище не се приема за достатъчно да обоснове възобновяване на
претендираното основание.
Във връзка с другите две решения, цитирани от искателя, следва да се
отбележи, че не могат да послужат в подкрепа на претенцията, тъй като:
- с решение № 221/13 г., ІІ н.о., макар да се приема, че отказът да се
допусне повторен химически анализ на кръвната проба съставлява
съществено нарушение на процесуалните права /прието аналогично по-горе и
в настоящото решение/, не се твърди, че сам по себе си той обосновава
едновременно и отсъствие на обективен съставомерен признак, а конкретното
дело е било върнато за отстраняване на други нарушения и осъществяване на
допълнителна доказателствена дейност,
- казусът, предмет на производството, приключило с решение 350/2014 г.
ІІІ н.о., не е идентичен, тъй като предмет на обсъждане е било деяние по
чл.343, ал.3 от НК, извършено в "пияно състояние", при което резултатите от
химическото изследване са били осреднени и изключително близки до тези,
4
при които не се носи отговорност за употреба на алкохол /до 0.5 на хиляда/,
което е обосновало и извод за съмнение относно наличието на съставомерна
концентрация на алкохол в кръвта на дееца към момента на произшествието.
В рамките на цялото производство по настоящето дело е било
безспорно, че техническото средство, с което е установено наличие на алкохол
в издишания въздух, е било изправно, а редът, очертан от Наредба № 1/2017 г.
относно издаването на талона за медицинско изследване, вземането на
кръвната проба, нейното съхранение и своевременното й изследване в
съответната специализирана лаборатория, е бил спазен. Щом този ред е
спазен, видно и от разпита като свидетел на химика, анализирал кръвта,
съмнение в правилността на крайния извод на химическото изследване на
кръвната проба и констатираното алкохолно съдържание в нея, такова,
каквото е посочено в протокол № 895/05.08.2022 г., не може да има. По делото
е свидетелствал и лекарят, съставил протокола за медицинско изследване и
вземане на биологични проби, който е потвърдил отразените в същия
протокол мирис на алкохол от изследваното лице и сведения, предоставени
лично от него, че във времето 21-23 ч. същата вечер е изпил две бири.
Съобразно извлечените от събраните по надлежния процесуален ред
фактически данни, въззивната инстанция правилно е приела, че деянието е
съставомерно и от обективна страна, тъй като при установяване употребата на
алкохол и неговата концентрация в кръвта на водача не са допуснати
нарушения, които да обуславят допълнително изследване, и че липсата на
такова допълнително изследване не влияе на правния извод, с оглед на
наличните взаимно допълващи се доказателства. Престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК е на формално извършване. За съставомерността на деянието е
необходимо и достатъчно обективното наличие на алкохол в кръвта на водача
над изискуемия от закона минимум, установено по надлежния ред.
По изложените съображения искането за възобновяване на всяко от
посочените основания се явява неоснователно, поради което и по реда на
чл.424, ал.1 и чл.426 от НПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Б. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД 1378/2023 г. на
5
Окръжен съд Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6