Р
Е Ш Е Н И Е
№ /…..06.2018г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на десети май две хиляди и осемнадесета година, в
открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
236
по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
405 КЗ.
Oбразувано e по предявен от „В.2.“
ЕООД с ЕИК ***със седалище *** против ***със седалище и адрес на управление:***,
иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100,00 лева, представляваща частичен иск от
общо 2592,91 лева, изразяващи се в разликата между действителния размер на
имуществените вреди, състоящи се в разходите, необходими за възстановяване на
лек автомобил „*** голф“ с ***, в общ размер на 3042,91 лева и изплатеното от ответника, като застраховател по
застраховка „Каско”, обезщетение в размер на 450,00 лв., ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на предявяване на иска – 04.01.2018г. до
окончателното плащане на задължението.
Ищецът поддържа, че на 24.05.2017г. е констатирал
увреждания по застрахования автомобил, който бил паркиран на паркинга на магазин
***. След писмено уведомяване на застрахователя е изготвен опис по щета, в
който са описани като увредени следните детайли: задна лява врата, външна
дръжка, задна броня, конзола задна лява броня, стоп външен ляв, заден калник, обдушник багажник, заден подкалник
пластмасов, основа заден калник и метален подкалник
заден ляв. За претърпените вреди ответното дружество е изплатило
застрахователно обезщетение в размер на 450,00 лева. Действителният размер на
разходите, необходими за отстраняване на щетите, възлиза на сумата от 3042,91
лева, изчислен по цени за оригинални части, поради което ищецът
претендира за осъждане на ответника да заплати претендирания
частичен размер от неизплатения остатък от застрахователното обезщетение.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба,
обективиращ доводите му за неоснователност по
същество на исковата претенция. Поддържа се, че по образуваната при
застрахователя преписка по щета е изготвено опис-заключение, въз основа на
което е определено обезщетение в размер на 450,00 лева, което представлява действителната стойност на
вредите, изчислена съобразно чл.8 от Общите условия в размер на 10% от
застрахователната сума. При образуване на претенцията застрахованият собственик
изрично е декларирал съгласие размерът на обезщетението да бъде определен
съгласно вътрешните правила на застрахователното дружество. Поддържа се, че на
основание чл.5, ал.5 от ОУ застрахователят не носи отговорност за щети по МПС,
констатирани при сключването на застрахователния договор, като в конкретния
случай такива са щетите по задна броня, лайсна на задна броня, конзола на задна
броня лява. Претенцията за заплащане на обезщетение, изчислено по цени на
оригинални части, не отговаря на договореността, при която е сключена процесната полица, а именно при условията на Каско на МПС срещу първи риск. Процесният
автомобил е произведен през 1999г. което означава, че към датата на
застрахователното събитие същият е бил в експлоатация повече от 18 години и
следователно не може да се ползва от правото да бъде отремонтиран
в официален сервиз на марката.
С протоколно определение от
10.05.2018г. е допуснато изменение в размера на предявения като частичен иск
чрез неговото увеличаване в размер на 2676,45 лв., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 29.12.2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и от представените
по делото доказателства се установява, че по отношение на лекия автомобил,
марка „Volkswagen“, модел „GOLF“, с ***,
рама ***,
към момента на настъпване на застрахователното събитие, е съществувала валидно сключена застраховка
„Каско – първи риск“ при ответника със
застрахователна полица № 10500100002650 от 04.03.2017г.
Безспорно е и настъпването
застрахователното събитие, както и изплащане на сумата от 450,00 лв. от застрахователя, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца вреди от произшествието. Установява се от
представения списък на увредени детайли след извършен оглед на процесното МПС, че настъпилите вреди са както следва: задна
лява врата, външна дръжка, задна броня, конзола задна лява броня, стоп външен
ляв, заден калник, обдушник багажник, заден подкалник пластмасов, основа заден калник и метален подкалник заден ляв.
Установява
се още от застрахователната полица, че застраховащ е ищцовото дружество, което е и собственик на
застрахования автомобил.
По делото е изготвено и прието заключение на
допуснатата САТОЕ (съдебна автотехническа и
оценителна експертиза), от което се установява следното: установените
увреждания като последица от настъпилото застрахователно събитие са – врата
задна лява, дръжка врата задна лява външна, броня задна, конзола задна броня
лява, стоп ляв, калник заден ляв, отдушник багажник, подкалник
пластмасов ляв, основа калник заден ляв външна и подкалник
метален заден ляв. Общата стойност на ремонта към датата на настъпилото
застрахователно събитие, като се вземе предвид стойността на ремонтните
дейности на автосервизите, извън официалния сервиз на марката „***“ и на тези,
притежаващи европейски сертификат за качество, като бъдат взети предвид и
цените на части, предлагани от алтернативни доставчици, е в размер на 3126,45 лв., включваща следните позиции
– резервни части – 2116,91 лв., операции за Д/М и Р/О – 432,00 лв., боядисване
– 271,00 лв., основни и допълнителни материали – 306,54 лв. Общата стойност на
ремонта към датата на настъпилото застрахователно събитие по експертна оценка
на застрахователя е в размер на 1001,03 лв.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск намира своето правно
основание в чл. 405, ал. 1 КЗ, който урежда, че при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. От приетата фактическа
обстановка се установи, че в действителност е налице настъпило застрахователно
събитие.
Настоящият спор се съсредоточава
единствено в дължимата стойност за ремонтни дейности на процесния
автомобил.
По смисъла на чл. 386, ал. 2
КЗ
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2
КЗ
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е и трайно установената
практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение
№ 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009
г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. №
1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008
г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010
г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г.
на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия
случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване
на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ.
Направеното възражение от
страна на ответното дружество, че дължимата сума е в размер на 450,00 лв.,
съобразно уговореното в чл. 8 от ОУ на застрахова „Каско
на МПС срещу първи риск“, следва да бъде оставено без уважение поради следното:
Съгласно чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД
договорите, сключени в противоречие със закона, са
нищожни. Това основание е осъществено, когато договорът противоречи на
императивна правна норма, а императивните правни норми са установени в
обществен интерес. За
наличието на основание за нищожност поради противоречие със закона е без
значение дали страните са нарушили закона, защото не го познават, или са
действали съзнателно, т.е. субективното отношение на страните към нарушението е
ирелевантно – достатъчно е обективно противоречие на
договора или отделни негови клаузи със конкретна правна норма. Именно
уредената в чл. 8 от ОУ на договора за застраховка „Каско
на МПС срещу първи риск“ клауза, че застрахователят не дължи застрахователно
обезщетение в пълен размер, а само в размер до 10% от застрахователната сума,
но не повече от 10% от действителната стойност на МПС, за целия период на
застраховката в случай на настъпване на щети, нанесени на застраховано МПС,
докато то е било в паркирано състояние, какъвто е настоящия случай, противоречи
на чл. 386, ал. 2
КЗ. Същата лишава от възможността собственикът на
застрахован автомобил да получи действителната сума за възстановяване на
причинени на автомобила щети, ако тя надвишава 10% от застрахователната сума. С
оглед на това съдът намира, че тази клауза е нищожна на осн.
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради което уреденото с нея е неприложимо в настоящия
случай.
Установи се от заключението по
допуснатата АТОЕ, че общо ремонтните дейности на процесния
автомобил по средни пазарни цени е 3126.45
с ДДС. Следователно съдът намира, че това е и сумата, която следва
застрахователят да заплати на претърпелия имуществени вреди ищец. От тази сума
следва да се прихване вече платеното от ответника обезщетение в размер на 450,00
лв., поради което и дължимото към настоящия момент обезщетение е в размер на 2676,45 лв.
С протоколно определение от
открито съдебно заседание е допуснато увеличение на размера на иска, който след
изменението същият се счита за предявен за сумата от 2676,45 лв. представляваща разходите, необходими
за възстановяване на лек автомобил „*** голф“ с ***. Предвид пълното покриване
на дължимото обезщетение към момента с претенцията по предявения иск, същият
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в производството, в размер на 761,06 лв., съобразно представения списък по реда на чл. 80 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на „В.2.“ ЕООД с ЕИК ***със седалище ***76,45 лв., представляваща разходите, необходими за възстановяване на щетите
на лек автомобил „*** голф“ с ***, настъпили при застрахователно събитие от
24.05.2017г., която сума се дължи по застрахователен договор „Каско – първи риск“ със застрахователна полица №
10500100002650, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
предявяване на иска – 04.01.2018г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА ***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на „В.2.“ ЕООД с ЕИК ***със седалище *** сумата от 761,06 лв., представляваща
сторени в настоящото производство разноски за държавна такса, депозит за САТЕ и
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................