РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Карлово, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Стефка Ф. Атанасова
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215320200061 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0281-001412 от 18.01.2021 г. на
Началник Група към ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, на С.А. А., ЕГН
**********, от с. С., Х. област, е наложено административно наказание на
основание чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в
размер на 2000 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок 12
месеца, за нарушение на същата разпоредба, както и на основание Наредба №
Iз- 2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
А. и го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно
и незаконосъобразно. Оспорва извършване на нарушението.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В депозирано по делото писмено становище счита атакуваното
наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като прави
искане същото да бъде отменено.
1
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. В представено по делото писмено становище, счита
жалбата за неоснователна, а атакуваното наказателно постановление за
правилно и законосъобразно, поради което се иска оставянето му в сила.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители
С. като актосъставител и Г. като свидетел по акта, свидетелката Ч., доведена
по почин на жалбоподателя, както и приобщените писмени доказателства-
наказателно постановление № 20-0281-001412 от 18.01.2021 г., разписка за
връчване на наказателно постановление, АУАН GA № 233031/03.12.2020 г.,
талон за медицинско изследване, 7 бр. стикери с №№ А026003, обяснение,
справка за собственост, справка за нарушител/водач, справка за преминали
последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, справка от ЦСМП,
заверено копие от журнал за вземане на кръв и урина, заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г., заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., заповед № 8121к-
14578/31.12.2019 г., заповед № 8121к-14581/31.12.2019 г., справка от РУ-
Карлово, справка от ОДМВР- Пловдив, обобщена справка, пътен лист 1,
справка от МВР, Дирекция „Вътрешна сигурност“, справка РУ- Карлово,
разпечатка от системата за локализация и визуализация, 2 бр. справки от РУ-
Карлово, пътен лист, съдът намира за установено следното:
На 03.12.2020 г. служителите на РУ- Карлово- С.- мл. автоконтрольор и
Г.- полицай изпълнявали служебните си задължения като автопатрул в гр. К..
Около 19,50 часа полицейските служители установили движещ се пред
полицейския автомобил по ул. „*****“ в града лек автомобил „Ситроен
Ксантия“ с рег. № *****. Водачът на автомобила, след като възприел
движещият се след него полицейски автомобил, свил рязко в посока към
пазара на града, където спрял. Св. Г. слязъл от полицейския автомобил и
поискал да провери документите на водача, при което констатирал силен
2
мирис на алкохол. Било установено, че това е жалбоподателят С.. Други лица
в автомобила нямало. През това време дошъл и св. С., който също
констатирал мирис на алкохол от водача, който отрекъл да е управлявал
автомобила, но същевременно заявил, че си стои на това място и пие алкохол,
тъй като имал лични проблеми. Същият обаче не могъл да покаже, къде се
намира алкохола в автомобила. Било преценено, че водачът следва да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, което обаче лицето
отказало да стори. Бил издаден талон за изпращане на медицинско
изследване, който С. отказал да получи, което обстоятелство било
удостоверено с подписа на св. Г..
Във връзка с констатираното мл. автоконтрольор С. съставил процесния
АУАН, с който приел, че жалбоподателят С. е осъществил нарушение на
разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, тъй като на 03.12.2020 г., в 19,50 ч., в гр.
К., по ул. „*****“ до №**, с посока на движение от север на юг управлявал
лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с рег. № *****, собственост на Л. Ч., като
водачът отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM 0250 за установяване употребата на
алкохол в кръвта. Бил издаден и талон за медицинско изследване № 091981
от 03.12.2020 г., като не изпълнил предписанието му за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо изследване за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта му.
С така съставения АУАН било иззето СУМПС на С. и контролния талон
към него. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, което обстоятелство
било удостоверено с подписа на св. Н.С..
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което на С. било наложено административно
наказание на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП- глоба в размер на 2000 лв., както
и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца, за нарушение на
същата разпоредба, както и на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР били
отнети 12 контролни точки.
Наказателното постановление било връчено на С. на 20.01.2021 г., а
жалбата срещу него депозирана на 25.01.2021 г.
Видно от представените по делото писмени доказателства- справка от
3
РУ- Карлово и пътен лист 1 за служебен автомобил „Киа Сиид“ с рег. №
******* се установява, че около посоченото в АУАН време на установяване
на нарушението автомобилът се е движил и е престоявал в района на гр. К..
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието и
процедурата, които да налагат отмяна. АУАН и наказателното постановление
са издадени от компетентни длъжностни лица, в рамките на техните
правомощия. Твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения се явяват необосновани и неоснователни.
От материалноправна страна, съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила за вписаното в тях до
оборване на същото. Доколкото актът е редовно съставен, то съобразно тази
законова презумпция, установеното в него се ползва с доказателствена сила.
В случая фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а се
подкрепят от гласните доказателства по делото. От показанията на
актосъставителя и на свидетеля по акта се установява, че жалбоподателят е
управлявал лек автомобил в гр. К. на 03.12.2020 г. като е лъхал на алкохол
към момента на проверката и е отказал проверката с техническо средство за
установяване употребата на алкохол, а също така е отказал да получи
издадения му талон за медицинско изследване, като по този начин е отказал,
както установяване употребата на алкохол чрез лабораторно изследване или
доказателствен анализатор. Отказът на жалбоподателя да получи талона и
така да даде кръвна проба е установен с подписа на свидетеля Г.Г., съобразно
чл.6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни
средства. Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля,
които са незаинтересовани от изхода на делото. Същите са ясни,
последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи едни на други
и взаимно допълващи се и в унисон с писмените доказателства по делото.
Показанията на посочените свидетелите категорично установяват
обстоятелствата, предмет на доказване по делото.
По отношение показанията на св. Ч. съдът ползва същите частично. Що
се отнася до показанията на свидетелката касателно навиците на
4
жалбоподателя да пребивава в автомобила си и употребява алкохол, когато
има семейни проблеми в дома си съдът кредитира. Що се отнася до
обстоятелствата относно процесната вечер и извършената проверка, съдът не
кредитира показанията на свидетелката, която се намира в отношения на
съпружеско съжителство с жалбоподателя и стремежът й да защити същия
ясно проличава. От друга страна, показанията на свидетелката относно
посочените обстоятелства противоречат на показанията на останалите
свидетели и писмените доказателства по делото.
С оглед изложеното и като взе предвид нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП,
съгласно която „Водач на моторно превозно средство, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две
години и глоба от 2000 лв.“, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
твърдяното нарушение, за което е бил правилно санкциониран. Размерът на
наложеното наказание- глоба е правилно определен, като същият е в
фиксиран размер от 2000 лв., съобразно разпоредбата чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Правилно е определен и броя на отнетите контролни точки, които за това
нарушение са именно 12, съобразно чл.6 ал.1 т.3 от Наредба № Iз- 2539 на
МВР.
Що се отнася до наказанието лишаване от право да управлява МПС,
което е наложено за срок под предвидения в закона от 24 месеца, а именно от
12 месеца и доколкото с посоченото не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, то атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено и в тази част.
Мотивиран от гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от НК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0281-001412 от
5
18.01.2021 г. на Началник Група към ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, с което
на С.А. А., ЕГН **********, от с. С., Х. област, е наложено административно
наказание на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП- глоба в размер на 2000 лв., както
и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца, за нарушение на
същата разпоредба, както и на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР са
отнети 12 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.
Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6