О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ І-260993 10.12.2020 год. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, на десети декември през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана Карастанчева
Членове:1. Пламена Върбанова
2.мл.с.Детелина Димова
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като
разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно частно гражданско дело № 2790 по
описа за 2020 година на
Окръжен съд-Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.274, ал.1, вр.чл.413, ал.2 ГПК и е образувано по частна
жалба на „Банка
ДСК” ЕАД с ЕИК *********,адрес гр.София, район „Оборище”, ул.”Московска” № 19,със съдебен
адрес гр.Бургас, ул.”Адам Мицкевиц” № 7 - юрисконсулт Галя Йорданова Петрова,
против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 260816/16.11.2020г., постановено
по ч.гр.д.№ 7157/2020г. по описа на РС-Бургас , с което е оставено без уважение
искането на заявителя за присъждане на сумата от 120 лева, претендирана като разходи при изискуем кредит. Във въззивната частна жалба се поддържа, че разходите при изискуем кредит не представляват такса, а
още повече такса, свързана с управление на кредита, поради което изводът на
съда за приложимост на разпоредбата на чл.10а от ЗПК е неправилен.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна,
като съображенията за това са следните:
Производството по ч.гр.д. №
7157/2020г. на Районен съд-Бургас е
образувано по заявление на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Р.Г.Г. с ЕГН ********** и
адрес: ***, за заплащане на следните суми, посочени
в т.9 от заявлението и дължими по договор за жилищен кредит от
05.12.2018г. :116 945,80 лв. – главница,; 2 922,77 лв. – договорна
лихва за периода 25.06.2020г. - 05.11.2020г.; 7,71 лв. – обезщетение за забава
за периода 01.07.2020г. – 05.11.2020г.; 227,39 лв. – обезщетение за забава за
периода 05.11.2020г. – 11.11.2020г. и законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението на 12.11.2020г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и са присъдени
2 452,07 лв.,представляващи направени по делото съдебни разноски,
съразмерно с уваженото заявление, включващи 2 402,07 лв. - заплатена
държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Със заявлението по чл.417 ГПК се претендира и сумата от 120 лева,представляваща
„разходи при изискуем кредит“, в която част искането на Банката по чл.417 ГПК е оставено без уважение от районния
съд и е предмет на частната жалба, по която е образувано настоящето производство. В заявлението на Банката изрично е посочено, че вземането
произтича от договор за кредит, чиято изискуемост е настъпила поради обявена
предсрочна изискуемост. Представено е връчено на длъжника Р.Г. уведомление /вж. л. 12 от делото на БРС/
за обявяване предсрочна изискуемост на кредита.
За да откаже издаване на заповед за
изпълнение по отношение на претендираните разходи при изискуем кредит,
районният съд на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК във
връзка с чл.10а ал.2, чл.19, ал.4, чл.33 ал.1, чл.21 ал.1 от ЗПК и чл.146 от
Закона за защита на потребителите е
приел, че в тази част искането за издаване на заповед за изпълнение е в
противоречие със закона и с добрите нрави и е налице обоснована вероятност да
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
В производството по издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК съдът следва да извърши формална
проверка на представеното изпълнително основание, или проверката, която
съгласно чл.418, ал.2 ГПК се дължи, е досежно това дали представеният документ по
чл. 417, т.2 ГПК /в случая това е извлечение от счетоводните книги/ е редовен
от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на изпълнение вземане срещу
лицето, което се сочи като длъжник.
След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към
него съдът намира, че представеното извлечение от счетоводна книга е редовно от
външна страна и удостоверява възникналите задължения. Същото съдържа
минималното изискуемо съдържание по чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, като включва броя на вноските, които не са издължени, общият размер
на просрочената сума, посочен е и общият размер на непогасената част, в това
число главници, договорни лихви, обезщетение за забава. Процесното вземане от
120 лева фигурира в извлечението и е индивидуализирано по основание и размер.
Съдът се запозна от интернет-страница с ТАРИФАТА ЗА ЛИХВИТЕ, ТАКСИТЕ И
КОМИСИОНИТЕ, КОИТО БАНКА ДСК ПРИЛАГА ПО ИЗВЪРШВАНИ УСЛУГИ НА КЛИЕНТИ—ФИЗИЧЕСКИ
ЛИЦА, като констатира, че процесното вземане е предвидено в
т.11,раздел дванадесети/римско/ от същата Тарифа.
Следва да се отбележи , че съгласно чл.14 от представения в
настоящето заповедно производство Договор за жилищен кредит, неразделна част от
него са Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на
физически лица и извлечение от Тарифа за лихвите, таксите и комисионните ,
които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента В т.8 от приложеното
извлечение от Тарифата, е включена сумата от 120 лева за „разходи по изискуем
кредит“ ; с т.9.11. от представените Общи условия е предвидено, че кредитополучателят дължи на Кредитора такси и
комисионни съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните , които Банка ДСК
прилага по извършвани услуги на клиента.
Наведените от Банката-заявител твърдения в заявлението
обуславят извода, че претенцията за сумата от 120 лв.
има характер на компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето й предварително в
договора, препращащ към Тарифата и в определен размер, отново по Тарифата, цели
да обезпечи изпълнението в срок на задължението за връщане на заемната сума и
да обезщети разходите за извънсъдебно събиране на вземанията. Наименоваването
на това задължение от заявителя като „разходи
при изискуем кредит“ , вместо неустойка, съставлява опит да се представи
на кредитополучателите същата като възнаграждение за извършването на
допълнителни услуги, които съгласно чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит са разрешени.
Дейността обаче по събирането на просрочено
задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на допълнителна
услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. По същество така
начислената неустойка е в пълно противоречие с ограничението в чл. 33 от ЗПК, тъй като предвижда различен вид обезщетяване на
вредите от неизпълнение на главното задължение от разрешения от закона. С оглед
изложеното и това, че нищожните клаузи не пораждат задължение за плащане по
тях, съдът намира, че заявлението по чл. 417 от ГПК в тази част се явява неоснователно и подлежи на
отхвърляне, като първоинстанционния съд, постановил същият резултат в
обжалваното разпореждане, следва да бъде потвърден в тази част.
По изложените съображения разпореждането следва да бъде потвърдено, като с оглед резултата по делото на частния
жалбоподател не следва да се присъждат разноски по настоящето производство.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в
Заповед № 260816/16.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 7157/2020г. по описа на
РС-Бургас , с което е оставено без уважение искането на заявителя „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска” № 19, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Р.Г.Г. с ЕГН ********** и
адрес: ***, за сумата 120,00 лв. (сто и двадесет
лева),представляваща „разходи при изискуем кредит“ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/мл.с.