РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. К., 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20245100600368 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 42/17.09.2024 г., постановена по НОХД 595/2024 г.,
Районен съд – К. е признал Ц. Е. Д. от гр. В. за виновен в това, че на 20.10.2023
г. в гр. К., без надлежно разрешително по Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови наркотични
вещества по смисъла на §1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП,
съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични, включено в списък I по чл. 3, т.1 от същата
наредба, а именно: коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0,22 грама и
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол
3,4 % (теглови проценти); метамфетамин с нетно тегло 1,05 грама и
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент 28,9 % (теглови
проценти); и метамфетамин с нетно тегло 0,24 грама и съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент 37,1 % (теглови проценти), поради което и на
основание чл. 354а, ал.3, т.1, предл. 1, вр. с чл. 58а, ал.4, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от
НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, при
първоначален „общ“ режим на изтърпяване, както и наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева. С присъдата, на основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК,
съдът е приспаднал от наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което
подсъдимият Ц. Е. Д. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със
1
Заповед за задържане на лице рег. № 1947зз-375/20.10.2023 г. Със същата
присъда е постановено, на основание чл. 68, ал.1 от НК, подсъдимият Ц. Е. Д.
да изтърпи наложеното му наказание със Споразумение № 51 от 11.08.2023 г.
по НОХД № 675/2023 г. по описа на Районен съд –К., а именно – наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, при първоначален „общ“ режим на
изтърпяване. Съдът, на основание чл. 354а, ал.6, вр. с ал.3 от НК, е отнел в
полза на държавата предмета на престъплението - остатък след анализ от
метамфетамин с нетно тегло 1,05 грама и съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент 28,9 % (теглови проценти) и остатък след
анализ от метамфетамин с нетно тегло 0,24 грама и съдържание на актове
наркотичнодействащ компонент 37,1 % (теглови проценти), предадени за
съхранение на ЦМУ с приемателно – предавателен протокол №
102193/21.06.2024 г. Постановено е също така веществените доказателства –
полиетиленови пликове, ведно с хартиени тестове, опаковани в бял хартиен
плик, да бъдат унищожени, като вещи без стойност. Подсъдимият Ц. Е. Д. е
осъден да заплати по сметка на ОДМВР – К. направените на досъдебното
производство разноски в размер на 212.12 лева.
Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв. П. Б. от
АК – Х., упълномощен защитник на подсъдимия Ц. Д., във връзка с която е
образувано настоящото производство. В жалбата се излагат твърдения, че
присъдата е незаконосъобразна и некореспондираща със съдебната практика
на съдилищата в Република България. Прави се искане да бъде постановена
оправдателна присъда.
Представена е и уточняваща жалба. В същата е посочено, че
неизяснените обстоятелства и доказателства, които следва да се съберат и
проверят от въззивния съд са дали подсъдимия към момента на задържане е
бил под влияние на алкохол или наркотични вещества; дали подсъдимия,
макар и с условна присъда, е имал и други противоправни прояви; както и
дали действителния извършител на престъплението не е лице, пътувало
заедно с подсъдимия в автомобила, спрян за проверка.
В съдебно заседание подсъдимият Ц. Д. се явява лично и с
упълномощения си защитник – адв. П. Б. от АК - Х.. Поддържат въззивната
жалба. В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия моли да бъде
постановено решение, с което да бъде отменена присъдата на
първоинстанционния съд, като неоснователна и недоказана. Алтернативно
моли да бъде отложено изпълнението на наложеното наказание.
Подсъдимия Ц. Д. поддържа казано от неговия защитник. В последната
си дума моли за условно наказание.
В съдебно заседание представителят на Окръжна – прокуратура – К.
изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Счита, че
авторството на деянието е установено по несъмнен начин от събраните гласни
и писмени доказателства. Моли присъдата на районния съд да бъде
2
потвърдена, като правилна, мотивирана и законосъобразна.
Окръжен съд – К., като съобрази изложеното в подадената въззивна
жалба и в уточняващата такава, както и изложените доводи в съдебно
заседание, след собствен анализ на събраните в хода на производството
доказателства и служебна проверка на правилността на обжалваната присъда,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от
легитимирано лице – защитник на подсъдимия, и срещу акт, подлежащ на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на всички относими обстоятелства по повдигнатото на
подсъдимия Ц. Д. обвинение. Производството се е провело по реда на глава
XXVII (съкратено съдебно следствие), в хипотезата на чл. 371, т.2, вр. с чл.
372, ал.4 и чл. 373, ал.2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие
да не се събират доказателства за тези факти. Въз основа на събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 373,
ал.3 от НПК, първоинстанционният съд е приел следната фактическа
обстановка, която се споделя и от настоящия съдебен състав, а именно:
Подсъдимият Ц. Е. Д. е роден на **.**.**** г. в гр. В., български
гражданин е, с начално образование, неженен и осъждан, с лоши
характеристични данни по местоживеене.
Към 20.10.2023 г. подсъдимият е пребивавал в гр. К.. Той бил приятел
със свидетелите В. Н. Х. и М. К. К.. На 20.10.2023 г. подсъдимият Ц. Д. и
свидетелите В. Х. и М. К. се движели с лек автомобил марка „Д., модел *“ с
рег. № * **** ** в гр. К., по бул. „Б.“. Автомобилът бил управляван от св. М.
К.. В този момент подсъдимият носел през рамото си черна платнена чанта с
надпис „Nike” с три джоба. Посоченият автомобил бил спрян за проверка от
полицейски служители на РУ – К. – свидетелите Й. Д. М. и Д. Е. К., в гр. К.,
на бул. „Б.“, срещу бензиностанция „*“.
В хода на проверката свидетелите Й. М. и Д. К. установили, че водач на
автомобила е св. М. К., а пътници св. В. Х. и подсъдимия Ц. Д.. И тримата
били видимо притеснени от извършващата им се проверка, поради което св. Д.
К. решил да им извърши обиск по реда на ЗМВР. При извършения такъв на
подсъдимия Ц. Д. св. Д. К. намерил в средния джоб на носената от него черна
платнена чанта с надпис “Nike” два черни прозрачни полиетиленови плика.
Св. Д. К. установил, че в единия плик има суха зелена листа маса, която при
направен наркополеви тест реагирала на наркотичното вещество коноп
(марихуана канабис). В другия плик установил наличието на бяло
кристалообразно вещество, което било в две разфасовки, и при направен
наркополеви тест реагирало на наркотичното вещество метамфетамин.
3
Откритите два черни полиетиленови плика били иззети от св. Д. К. с
изготвения протокол за личен обиск на подсъдимия Ц. Д..
На 20.10.2023 г. било образувано досъдебно производство № 653/2023 г.
по описа на РУ – К.. В хода на същото полицейският служител – св. Д. К.,
предал на водещия разследването иззетите два плика със съдържащите се в
тях наркотични вещества, за което бил съставен протокол за доброволно
предаване от 20.10.2023 г.
Подсъдимият Ц. Д. бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР, за
което била съставена Заповед за задържане на лице № 1947зз-375/20.10.2023 г.
На 23.10.2023 г. бил извършен оглед на иззетите веществени
доказателства – два полиетиленови плика, единият съдържащ зелена листна
маса, а другият бяло кристалообразно вещество в две разфасовки.
В хода на разследването по досъдебното производство била назначена
физико – химическа експертиза. От същата се установило, че обект № 1
представлява суха зелена листна маса, а обекти № 2 и № 3 представляват бяло
кристалообразно вещество. От заключението на изготвената експертиза се
установило също така, че растителната маса от обект № 1 представлява коноп
(марихуана, канабис) с нетно тегло 0,22 грама и със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 3,4 % (теглови
процента); че бялото кристалообразно вещество от обект № 2 представлява
метамфетамин с нетно тегло 1,05 грама и със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент 28,9 % (теглови процента); както и че бялото
кристалообразно вещество от обект № 3 представлява метамфетамин с нетно
тегло 0,24 грама и със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
37,1 % (теглови процента).
Останалото след изследването наркотично веществото било предадено
за съхранение на Отдел МРР-НОП при ЦМУ, за което бил съставен
приемателно – предавателен протокол № 102193/21.06.2024 г.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото гласни доказателства, установени чрез гласни
доказателствени средства – от обясненията на подсъдимия Ц. Д., дадено пред
орган на досъдебното производство; от показанията на свидетелите Й. М., Д.
К., В. Х. и М. К., дадени пред орган на досъдебното производство; от
писмените доказателства – Протокол за обиск на лице от 20.10.2023 г.;
Протокол за доброволно предаване от 20.10.2023 г.; Протокол за оглед на
веществени доказателства от 23.10.2023 г.; Приемателно – предавателен
протокол № 102193/21.06.2024 г.; Писмо на заместник – министър на
Министерството на земеделието и храните от 01.11.2023 г.; Писмо на
заместник – министър на Министерството на земеделието и храните от
02.11.2023 г.; Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-375/20.10.2023 г.;
Протокол за извършена проверка от 20.10.2023 г.; Справка за съдимост на
подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия и Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, всички
4
приобщени в хода на досъдебното производство; от заключението на
изготвената на досъдебното производство физико – химическа експертиза;
както и от веществените доказателства, приобщени по делото по надлежния
ред.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че самопризнанието на
подсъдимия, направено по реда на чл. 372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2 от НПК, се
подкрепя както от показанията на свидетелите Й. М., Д. К., В. Х. и М. К.,
които е намерил за логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, така и
от събраните писмени и веществени доказателства. Свидетелите В. Х. и М. К.
дават показания за пътуването им с подсъдимия до гр. Х., като от показанията
на св. В. Х. се установяват и обстоятелства, във връзка със закупуването на
наркотичните вещества от подсъдимия. От показанията на свидетелите Й. М.,
Д. К. се установяват факти и обстоятелства относно извършената проверка на
подсъдимия, в частност извършения личен обиск на същия и намирането на
инкриминираните вещества. Посочените доказателства в своята съвкупност
очертават фактическата обстановка по безспорен и безпротиворечив начин
такава, каквато е установена и от двете съдебни инстанции.
При така установената фактическа обстановка районният съд е
квалифицирал деянието, извършено от Ц. Д., като престъпление по чл. 354а,
ал.3, т.1, предл.1 от НК, като е приел, че подсъдимият на 20.10.2023 г. в гр. К.,
без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества по
смисъла на §1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно
Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, включено в списък I по чл. 3, т.1 от същата
наредба, а именно: коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0,22 грама и
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол
3,4 % (теглови проценти); метамфетамин с нетно тегло 1,05 грама и
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент 28,9 % (теглови
проценти); и метамфетамин с нетно тегло 0,24 грама и съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент 37,1 % (теглови проценти), поради което го е
признал за виновен в извършване на това престъпление от обективна и
субективна страна.
Настоящата съдебен състав намира, че безспорно е установено
наличието на обективния елемент от разглеждания престъпен състав -
държане на високорискови наркотични вещества (марихуана и метамфетамин)
от подсъдимия, без да същият да има надлежно разрешително за това. В тази
връзка въззивният съд споделя аргументацията на първоинстационния съд, че
подсъдимият е осъществил деянието както от обективна, така и от субективна
страна. Правилно решаващият съд е посочил, че „държането“, като форма на
изпълнително деяние на посочения състав на престъпление представлява
установяване на фактическа власт върху предмета на престъплението от
дееца, чрез действия, които обективират принадлежността на веща. Без
значение за съставомерността на деянието е времетраенето на тази фактическа
5
власт. В конкретния случай наркотичните вещества са намерени в чантичка,
поставена през рамото на подсъдимия. За държането на посочените вещества
подсъдимият не е имал надлежно разрешително издадено по реда и условията
на ЗКНВП. Правилно също така, решаващият съд е приел, че от субективна
страна деянието е извършено при форма на вина „пряк умисъл“. Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Деецът е
съзнавал, че няма разрешение за извършване на дейности свързани с
наркотични вещества, и че държаните от него вещества са наркотични такива,
а именно – коноп и метамфетамин.
Според въззивния съд обаче, неправилно първоинстационният такъв е
приел, че се касае за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1, предл.1 от
НК, с което е допуснал нарушение на материалния закон. В мотивите си по
отношение на наличие на обективния състав на престъплението по чл. 354а,
ал.3, т.1, предл.1 от НК решаващият съд не е посочил защо приема, че е
осъществен състава именно на посоченото престъпление. Това се извежда от
мотивите, изложени по отношение на определяне на наказанието, като в тази
връзка районният съд е отчел степента на обществена опасност на деянието,
която е приел за завишена, предвид важността на засегнатите обществени
отношения; степента на обществената опасност на дееца, която е приел за
средна, предвид наличието на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства; подбудите за извършване на деянието - незачитане на
установения ред за осъществяване на контрол върху наркотичните вещества;
смекчаващите вината обстоятелства – ниското количеството на наркотичните
вещества и направеното от подсъдимия още на досъдебното производство
самопризнание; както и отегчаващите отговорността обстоятелства –
обремененото съдебно минало на подсъдимия, негативните му
характеристични данни и извършването на деянието в рамките на
изпитателния срок по предходно осъждане за престъпление свързано с
употреба на наркотични вещества, при това само два месеца след влизане в
сила на предходната присъда. За да определи наказанието по реда на чл. 58а,
ал.4, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК, решаващият съд е приел, че е налице
изключително смекчаващо вината обстоятелство, а именно – ниското
количество на държаните наркотични вещества, при наличието на което и най
– лекото, предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало
несъразмерно тежко.
Настоящият състав намира, че е осъществен състава на чл. 354а, ал.5, вр.
с ал.3, т.1, предл.1 от НК, т.е. извършеното деяние от подсъдимия
представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т.9 от НК. Съгласно
правната теория и съдебната практика "маловажен случай" по смисъла на
посочената разпоредба е налице тогава, когато извършеното престъпление, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
6
престъпления от съответния вид. При тази преценка правният извод на съда
трябва да има комплексен характер. Следва да бъдат отчетени механизма на
извършеното престъпление, липсата или незначителността на вредните
последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца при извършване на
деянието, вида и стойността на предмета на престъплението, отражението и
последиците от поведението на дееца за обществото, както и личните му
характеристични данни.
Престъпленията по чл. 354а от НК засягат обществени отношения, които
защитават от посегателство живота и здравето на гражданите, като обекта им
е свързан с поставяне в опасност на неограничен кръг от хора. Тези
престъпления са считани за такива със завишена степен на обществен
опасност, с оглед защитаваните обществени отношения.
В настоящият случай предвид незначителността на вредните последици
и наличието на смекчаващи вината обстоятелства, извършеното от
подсъдимия деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с другите случаи на престъпления от този вид – противоправно
държане на високорисково наркотично вещество. Количеството на държаните
наркотични вещества е изключително малко - коноп с нетно тегло 0,22 грама и
2 обекта, съдържащи метамфетамин с нетно тегло 1,05 грама и с нетно тегло
0,24 грама. Безспорно в случая определящо за правната квалификация е
количеството на предмета на престъплението, като един от обективните
белези на деянието. Макар това да не е първи случай свързан със злоупотреба
с наркотични вещества за подсъдимия, предвид че същият е бил осъждан за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества, то по делото
липсват данни за наркотична зависимост на същия. От събраните
доказателства се установява, че държаните наркотични вещества са за лична
употреба, поради което може да се направи обоснован извод, че вредните
последици от деянието са незначителни, доколкото не са насочени към
застрашаване здравето на други лица, а единствено към здравето на самия
подсъдим. Обстоятелството, че са намерени два различни вида наркотични
вещества – коноп и метамфетамин, както и че последното е било в две
разфасовки не може да доведе извод за завишена обществената опасност на
деянието, предвид факта, както вече се посочи, че наркотичните вещества са в
изключително малки количества. На следващо място, въззивният съд съобрази
и че подсъдимият още на досъдебното производство се е признал за виновен и
е изразил съжаление за стореното, което настоящия състав счита, че не е
формално и декларативно, а показва осъзнатата противоправност на
извършеното и следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство.
Решаващият съд не е придал дължимото значение на обстоятелството,
че държаните наркотични вещества са в изключителни малки количества, а е
придал по – голямо такова на съдебното минало на подсъдимия и на
характеристичните данни на същият, отчетени като негативни. Районният съд
не е отчел, че подсъдимия е осъждан само веднъж и то за престъпление, от
което не са настъпили вредни последици. Също така, в приложената по
7
делото характеристична справка за Ц. Д. е посочено, че сред съседите си не се
ползва в добро име, но не е посочено въз основа на какви обстоятелства е
направен този извод. От така приложената справка не може да се направи
еднозначен и категоричен извод, че подсъдимият понастоящем се ползва с
лоши характеристични данни по местоживеене, тъй като същите са
обусловени единствено от съдебното му минало, за което той е понесъл
наказателната си отговорност. Единственото осъждане на подсъдимия не дава
основание да се приеме, че обществената опасност на деянието и дееца е
завишена до степен, която не позволява да се приеме, че извършеното деяние
представлява „маловажен случай“, предвид изключително малките количества
наркотични вещества, което е водещо за тази преценка, и другите вече
обсъдени смекчаващи вината обстоятелства. Обремененото съдебно минало
на подсъдимия, респ. по – високата степен на обществена опасност на
подсъдимия, обусловена от него, само по себе си не препятства приложението
на разпоредбата на чл. 93, т.9 от НК, без да се държи сметка и за другите
обстоятелства на конкретното деяние, обсъдени по – горе, тъй като би довело
до извода, че посочената разпоредба и по – леко квалифицираните състави на
престъпления с оглед на същата, никога не биха намерили приложение по
отношение на подсъдим, който е осъждан. С оглед липсата на поставени от
законодателя ограничения в тази връзка, такъв извод би представлявал
стеснително тълкуване на наказателно-правна норма, което е недопустимо.
Поради изложеното посоченото нарушение следва да бъде отстранено
от настоящата инстанция в изпълнение на правомощията й на втора
инстанция по същество, като деянието бъде преквалифицирано в по – леко
наказуемото престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1, предл. 1 от НК.
С оглед преквалификацията на подсъдимия следва да му бъде
определено наказание в рамките на предвиденото в чл. 354а, ал.5 от НК, а
именно – глоба до хиляда лева. При определяне на размера на наказанието
„глоба“ съдът е длъжен да се съобрази с имотното състояние на дееца, с
неговите доходи и семейни задължения. Видно от приложената декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние е, че подсъдимият не
получава никакви доходи и не притежава имущество. В тази връзка следва да
се посочи, че независимо от липсата на декларирани доходи и имущество,
следва да се отчете, че подсъдимият е на работоспособна възраст, не страда от
заболявания и няма обективна причина, която да води до извод, че същия е в
невъзможност да получава доходи от трудова дейност. Въззивният съд като
взе предвид и наличието на отегчаващо вината обстоятелство – обремененото
съдебно минало на подсъдимия, както и обстоятелството, че смекчаващите
такива са отчетени при определяне на случая като „маловажен“ счита, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание „глоба“ в максимален размер,
а именно – 1000 лева. Това наказание в най – пълна степен съответства на
характера и тежестта на извършеното престъпление, и със същото ще бъдат
реализирани целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК - да се поправи
и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави; да се
8
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления; както и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
В конкретния случай разпоредбата на чл. 78а от НК е неприложима, тъй
като подсъдимият не отговаря на условието по чл. 78а, ал.1, буква „б“, пр. 1 от
НК, да не е осъждан за престъпление от общ характер. Видно от приложената
справка за съдимост на Ц. Д. е, че той е осъждан за извършено престъпление
по чл. 343б, ал.3 от НК, което е такова от общ характер.
Правилно първоинстанционният съд, на основание чл. 354а, ал.6 от НК
е отнел в полза на държавата предмета на престъплението - остатъка от
наркотичното вещество след извършения анализ – метамфетамин, както и е
постановил веществените доказателства – полиетиленови пликове, ведно с
хартиени тестери, опаковани в бял хартиен плик, да бъдат унищожени, като
вещи без стойност.
На следващо място, закономерно с оглед изхода на делото, на основание
чл. 189, ал.3 от НК подсъдимият Ц. Д. е осъден да заплати по сметка на
ОДМВР - К. сумата в размер на 212.12 лева, представляваща разноски,
направени в хода на досъдебното производство, за изготвяне на експертиза.
Имайки предвид изложеното е необходимо да се постанови решение, с
което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която подсъдимият
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1,
предл.1 от НК, за което на основание чл. 58а, ал.4, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК му
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, при
първоначален общ режим на изтърпяване, както и наказание „глоба“ в размер
на 2000 лева, като деянието бъде преквалифицирано в престъпление по чл.
354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1, предл.1 от НК, поради което наложените наказания
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, при първоначален „общ“ режим на
изтърпяване и „глоба“ в размер на 2000 лева, следва да бъдат отменени. С
оглед преквалификацията на деянието в по – леко наказуемо престъпление
подсъдимият Ц. Д. следва да бъде признат за невиновен и оправдан за
престъплението, за което е признат за виновен, а именно – това по чл. 354а,
ал.3, т.1, предл.1 от НК. На следващо място присъдата следва да бъде
изменена, като бъде отменена в частта й, с която на основание чл. 68, ал.1 от
НК е постановено подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, при първоначален строг режим на
изтърпяване, със Споразумение № 51/11.08.2023 г. по НОХД № 675/2023 г. по
описа на Районен съд – К., както и в частта й, с която на основание чл. 59, ал.1
и ал. 2 от НК е приспаднато от наказанието „лишаване от свобода“ времето,
през което подсъдимият Ц. Д. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24
часа със Заповед за задържане на лице рег. № 1947зз-375/20.10.2023 г. В
останалата й част като правилна, обоснована и законосъобразна, присъдата
следва да бъде потвърдена.
Водим от изложеното и на основание чл.334, т.3 и т.6, вр. с чл. 337, ал.1,
9
т.2 и чл.338 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 42/17.09.2024 г., постановена по НОХД №
595/2024 г. по описа на Районен съд – К. в частите й, с които Ц. Е. Д. от гр. В.,
с ЕГН ********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
354а, ал.3, т.1, предл.1 от НК, за което и при приложението на чл. 58а, ал.4, вр.
с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на наказание “лишаване от свобода” за срок от
6 месеца, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, както и на
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева; на основание чл.68 ал.1 от НК е
постановено подсъдимия Ц. Е. Д. да изтърпи наложеното по НОХД №
675/2023 г. по описа на Районен съд - К. наказание „лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, както и в
частта, с която на основание чл. 59, ал.1 и ал. 2 от НК е приспаднато от
наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият Ц. Д. е
бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със Заповед за задържане на
лице рег. № 1947зз-375/20.10.2023 г., като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1.предл.1 от НК в по – леко наказуемо престъпление по чл.
354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1, предл.1 от НК, като признава за НЕВИНОВЕН и
ОПРАВДАВА Ц. Е. Д., със снета по делото самоличност, по първоначално
повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал.3, т.1, предл.1 от НК;
ОТМЕНЯ наложените на Ц. Е. Д. наказания „лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяване и наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева, като го ОСЪЖДА на наказание „глоба“ в
размер на 1000 (хиляда) лева, за извършено престъпление по чл. 354а, ал.5, вр.
с ал.3, т.1, предл.1 от НК;
ОТМЕНЯ присъдата в частта й, с която е постановено на основание
чл.68 ал.1 от НК подсъдимия Ц. Е. Д. да изтърпи наложеното по НОХД №
675/2023 г. по описа на Районен съд - К. наказание „лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, както и в
частта й, с която на основание чл. 59, ал.1 и ал. 2 от НК е приспаднато от
наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият Ц. Д. е
бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със Заповед за задържане на
лице рег. № 1947зз-375/20.10.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11