№ 2330
гр. София, 18.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110140390 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Простъпила е искова молба, с молба-уточнение от 29.09.2022 г., на К. С. М. срещу К. С. М.,
в която са изложени фактически твърдения, че страните по спора се познават, с оглед на
съжителството на дъщерята на ищеца с ответника, и тяхното дете. Посочва се, че през 2017
г. ответникът съобщил на ищеца, че намерил недвижим имот, който да закупи и бъде техен
дом на изгодна цена около 30 хил.лв., но нямал възможност за банково кредитиране. Твърди
се, че ищецът приел да му помогне с част от сумата за къщата, с уговорка ответникът да
върне парите. Ищецът превел на ответника по банков път сумата 16500,00 лева на
14.03.2019 г. Не е уговорен срок за връщането й. Пояснява се, че средствата са дадени на
ответника с цел да го подпомогне в закупуване на жилище, но с уговорка жилището да бъде
записано на името на внучката на ищеца. Това условие не се сбъднало, поради което
ищецът претендирал извънсъдебно и с искова молба връщане на паричните средства, ведно
със законна лихва от датата на подаване на иска до окончателното й изплащане.
Ответникът не оспорва, че се намира във фактическо съжителство с дъщерята на ищеца и
имат малолетно дете, както и че на 14.03.2019 г. по банков път е получил сумата 16500 лв., с
основание на плащане "покупка на имот". Оспорва всички останали твърдения и счита
исковата претенция за неоснователна. Твърди, че сумата е получена като дарение в полза на
внучката на ищеца под условие, че бъде намерено, закупено и при необходимост
ремонтирано жилище, което да е на неино име. Посочва, че е намерен имот и на 21.12.2020
г. е закупен на името на детето, като сделката е оформена с нот. акт. Счита, че сумата е
дадена и като изпълнение на нравствен дълг и по арг. от чл. 55, ал.2 от ЗЗД не подлежи на
връщане.
Правна квалификация на предявения осъдителен иск: чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Правна квалификация на възраженията на ответника: чл. 225, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 2 от
ЗЗД.
Към настоящия момент се признава и не се нуждае от доказване, че на 14.03.2019 г. ищецът
е предал на ответника сумата 16500,00 лева; целта, за която е получена сумата - покупка на
недвижим имот на името на внучката на ищеца - М К.ова М.а.
Няма права и други обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване,
освен ако страните не предложат в първото открито съдебно заседание.
Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва:
1
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факт):
наличието на действително правоотношение по договор за заем, за възникването на което
заемодателят да е предоставил на заемателя процесната сума в твърдения размер; наличие
определена цел за даване на средствата и че не са ползвани за целта, за която са получени,
съобразно изложеното от ищеца; размер на иска. Тези обстоятелства следва да бъдат
установени от ищеца. В случай че се установи твърдяното от ищеца право, ответникът
трябва да докаже, че е изпълнил паричното си задължение за връщане на сумата по
договора, за което се указва, че не сочи доказателства за това; или твърдения, че
основанието за предаване на сумата е друго - договор за дарение под условие , а именно:
безвъзмездно предаване на паричните средства на малолетната, чрез родител-ответник, с
дарствено намерение и под условие, съобразно изложеното в отговор на искова молба.
Представените от страните документи са допустими и относими, както и искането по чл. 164
от ГПК. Исканията на ищеца по чл. 186 от ГПК и чл. 62, ал. 7 от ЗКИ са ненеобходими.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становище по дадените указания и проект за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в
насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-
късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени
доказателства.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ответника, при режим на довеждане за
датата на насроченото първо открито съдебно заседание. УКАЗВА на страната, че ако не
доведе свидетелите в с.з., съдът ще отмени определението за допускане разпита и делото ще
се гледа без гласни доказателства, на основание чл. 253, вр. чл. 158 от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186 от ГПК и чл. 62, ал. 7 от ЗКИ на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на
спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл.
78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл.
234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи
на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
2
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: spogodbi@srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2023 г. от
11,30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА се връчи препис от определението на страните, а на ищеца и препис от отговор
на искова молба, с приложения, чрез пълномощник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3