Решение по дело №1726/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 11

гр. Несебър, 23.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 1726 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Б.” ЕООД, срещу наказателно постановление № К-040206 от 14.10.2019г. на главния директор на Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на жалбоподателя на основание чл. 219 от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН), за извършено нарушение на чл. 165, ал. 1 от ЗВСН, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Жалбоподателят сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Развива съображения в насока за неправомерно осъществена процедура по вземане на проби. Акцентира върху нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН при издаване на НП. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.

Ответната страна в производството – Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Намира, че нарушението е доказано от събраните по делото доказателства. Сочи, че жалбоподателят е въвел в заблуждение потребителите относно алкохолното съдържание на напитките, които консумират. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 18.07.2018г., около 21:35 часа, от св. Т. (началник сектор в ГД „Контрол на пазара”) и св. Юрий Луканов (главен експерт в КЗП) била извършена проверка на бистро „Прима”, находящо се в гр. Несебър, ул. „Струма” № 5, стопанисвано от „Б.” ЕООД. Проверяващите констатирали, че в обекта се предлагат за продажба алкохолни напитки. С протокол за вземане на проби № К-2656057/18.07.2018г. (на л. 53 от делото) от проверяващите била взета за изпитване в акредитирана лаборатория проба от спиртна наптика шотландско уиски „Тийчърс”, 40 % VOL, от разпечатана бутилка, от която се извършвали продажби за клиентите. От напитката били взети три проби от по 50 мл., запечатани с отделни пломби в пластмасови бутилки. Била иззета и 1 бр. неразпечатана бутилка от 0,7 литра от същия вид алкохол – за сравнителна проба. Пробите били запечатани с три броя пломби – за анализ в акредитирана лаборатория, за търговеца и за контролния орган. За резултатите от проверката на място бил съставен и констативен протокол № К-2656057 от 18.07.2018г. (на л. 46 – л. 49 от делото), връчен на упълномощеното лице Самарджиева (с пълномощно на л. 42 от делото). Впоследствие – на 20.07.2018г., била извършена и проверка на документи, за резултатите от която бил съставен протокол за проверка на документи № К-090178 (на л. 50 – л. 51 от делото). При проверката представител на търговеца депозирал пред проверяващите органи фактура за произхода на спиртната напитка, от която били взети проби. Проверяващите възложили на „Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки” да бъде извършено изпитване на микробиологичен и физикохимичен анализ на взетите по време на проверката проби. В тази връзка от изпитвателна лаборатория към института били изготвени 2 бр. протоколи за изпитване и експертно становище (на л. 58 – л. 61 от делото). С тях било направено заключение, че по изпитаните физикохимични показатели пробата от разпечатаната бутилка не съответства на категорията спиртна напитка „уиски” по стойността на алкохолно съдържание, като от изпитването е определено алкохолно съдържание 25,73 %, вместо и изискуемото съгласно етикета – 40,0 %. Констатирано било, че е налице несъответствие и по алкохолно съдържание, летливи вещества (обща киселинност, алдехи, естери, висши алкохоли), метанол и фурфурал. При тези констатации св. Т. съставил в отсъствието на жалбоподателя АУАН № К-040206 от 11.09.2018г. за извършено нарушение на чл. 122, ал. 2 ЗВСН. Първоначално АУАН бил изпратен на основание чл. 43, ал. 4 от ЗАНН за връчване чрез РД Бургас при КЗП (с писмо от 20.09.2018г. на л. 52 от делото). Впоследствие АУАН бил изпратен за връчване чрез РД Пловдив при КЗП (с писмо от 21.11.2018г. на л. 25 от делото). Видно от протокол (на л. 26 от делото) връчител при район централен в община Пловдив не открил на адреса на седалището на дружеството (в гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо” № 40, ет. 2, ап. 10) негов представител за връчване на АУАН. При тези данни св. Т. вписал в текста на АУАН, че след щателно издирване нарушителят не може да бъде намерен и на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН производството се спира с дата 17.12.2018г. Впоследствие АУАН отново бил изпратен за връчване чрез РД Бургас при КЗП, като видно от писмо от 15.01.2019г. на Четвърто РУ при ОД на МВР Пловдив (на л. 27 от делото) представител на дружеството не е открит на адреса на седалището. С оглед така събраните данни св. Т. съставил докладна записка (на л. 22 – л. 23 от делото), в която описал събраните данни относно неуспешните опити за връчване на АУАН. При тези данни предложил на главния директор в главна дирекция „Контрол на пазара” производството да се спре на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Докладната записка получила изх. № Ц-03-7581 от 21.02.2019г. Върху нея била поставена резолюция „ДА”. На 07.08.2019г. АУАН отново бил изпратен за връчване чрез РД Бургас (видно от писмо на л. 64 от делото), като при този опит същият бил връчен на упълномощено лице на 02.09.2019г. Срещу АУАН било подадено възражение от представител на дружеството (на л. 30 от делото), прието за неоснователно от наказващия орган. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива (доклад от актосъставителя Т., АУАН № К-040206 от 11.09.2018г., заповед № 282 от 01.07.2019г. на председателя на КЗП, заповед № 417 ЛС от 22.04.2015г. на председателя на КЗП, протокол за проверка на документи № К-090178, констативен протокол № К-2656057 от 18.07.2018г., протокол за вземане на проби № К-2656057/18.07.2018г., меню на проверения обект, 2 бр. протоколи за изпитване и експертно становище, изготвени от „Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки”, докладни записки и писма, свързани с връчването на АУАН). Фактическата обстановка се потвърждава от показанията на актосъставителя Т. и свидетеля Луканов, като възраженията на жалбоподателя са концентрирани върху правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Процедурата по съставяне, предявяване и връчване на АУАН е разписана подробно в разпоредбите на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН. Следва да се отбележи на първо място, че става въпрос за три отделни действия, които съставителите на АУАН следва да предприемат и да изпълнят съобразно изискванията на тези норми. С осъществяването на всички тези действия приключва и цялата процедура по издаването на АУАН, въз основа на който се образува административнонаказателното производство. Относно съставянето на АУАН е въведено правило същото да се извърши в присъствието на нарушителя (чл. 40, ал. 1 ЗАНН). При такава ситуация още при съставянето му АУАН се предявява за подпис на нарушителя и му се връчва (чл. 43, ал. 1 и ал. 5 ЗАНН). Налице е изключение от това правило – съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя когато не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставянето на АУАН (чл. 40, ал. 2 ЗАНН). Очевидно при отсъствие на нарушителя АУАН няма как да бъде предявен за подпис и връчен едновременно със съставянето му. За такива ситуации в разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗАНН е предвидено, че АУАН следва да се изпрати на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. В 7-дневен срок актът следва да бъде предявен на нарушителя и подписан от него. При отказ на нарушителя да подпише акта това следва да се удостовери чрез подписа на един свидетел (чл. 43, ал. 2 ЗАНН). В хипотеза, при която актът е изпратен за връчване на служба или общинска администрация по местоживеенето на нарушителя, компетентните служители от тази служба следва да направят опит да предявяват акта за подпис и да го връчат. Ако е налице отказ на нарушителя това са и компетентните служители, които следва да удостоверят връчване по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН. В случая към преписката не са приложени доказателства, от които да се установява, че нарушителят не е бил намерен за съставяне на АУАН, или след покана не се е явил за съставянето му. Ето защо не става ясно какво е наложило изключение от правилото за съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя. Т.е. процедурата по съставянето на АУАН е опорочена още при започването й, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Извън това, както е прието в т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г., постановено по тълк. д. № 1/2014г. по описа на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН за давностни. За спазването на тези срокове съдът следи служебно, като след изтичането им се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Т.е. след изтичането на сроковете по чл. 34 от ЗАНН наказващият орган губи правото си да реализира отговорността на наказаното лице. Точно в такъв смисъл е и разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, според която образуваното административнонаказателно производство трябва да се прекрати, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставянето на АУАН. В случая АУАН е съставен на 11.09.2018г. В тази връзка от наказващия орган се твърди, че след съставяне на АУАН производството било спряно на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Според цитираната норма когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Текстът на чл. 43, ал. 6 ЗАНН е част от чл. 43 ЗАНН, в който са уредени правилата за предявяване АУАН на нарушителя. В случая АУАН безспорно е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН – в отсъствие на нарушителя (макар да липсват доказателства, установяващи причините за това). Поради тази причина съобразно с правилото на чл. 43, ал. 4 ЗАНН актът е следвало да се изпрати на съответната служба за предявяване и подписване. Именно във връзка с чл. 43, ал. 4 ЗАНН следва да се тълкува и чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Т.е. ако нарушителят не бъде открит в процедурата по чл. 43, ал. 4 ЗАНН и след провеждане на щателно издирване производството следва да се спре. Касационната инстанция е имала повод да се произнесе в насока, че спиране на производството на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН е допустимо, само след щателно издирване на нарушителя и надлежно отбелязване в акта (Решение № 405 от 09.03.2017г. по КНАХД № 2388/2016г. по описа на Административен съд Бургас). По делото действително са събрани данни за издирване на лицето на територията на област Бургас, а така също и на адреса на седалището на дружеството в гр. Пловдив, вкл. чрез общински служител и полицейски органи. В тази връзка обаче съдът приема, че надлежно спиране на производството е извършено по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН едва на 21.02.2019г. с вписване на положителна резолюция върху изготвената от св. Т. докладна записка, описваща всички опити за връчване на АУАН (на л. 22 от делото). Самото вписване на актосъставителя в текста на АУАН, че производството се спира с датата 17.12.2018г. не е породило правните последици на спирането, тъй като компетентен да спре производството е наказващият орган (а не актосъставителят), а освен това към 17.12.2018г. не са били извършени всички действия по издирване на лицето (последните такива са извършени от полицейски служители в гр. Пловдив през месец януари 2019г.). За надлежно спиране на производството в настоящия случай е било необходимо да се осъществи следният фактически състав: 1. АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя по чл. 40, ал. 2 ЗАНН; 2. Съставеният по този ред АУАН да бъде изпратен за предявяване на нарушителя и подпис на съответната служба по чл. 43, ал. 4 ЗАНН; 3. Съответната служба да не успее да осъществи контакт с нарушителя; 4. Нарушителят да не бъде открит след щателно издирване; 5. Да се направи отбелязване в АУАН, че производството се спира. В случая всички предпоставки са осъществени най-рано на 21.02.2019г. (с поставяне на резолюцията за спиране от наказващия орган), поради което това се приема от съда за надлежна дата на спиране на производството (а не отразената при вписването в текста на АУАН – 17.12.2018г.). Налага се краен извод, че в периода 11.09.2018г. – 21.02.2019г. производството не е било спряно. Наред с това следва да се обърне внимание, че в материалите по административнонаказателната преписка липсва акт за възобновяване на производството. При това положение съдът приема, че производството е възобновено със самото фактическо действие по връчването на АУАН – на 02.09.2019г. Това е така, тъй като няма как да се извършват надлежни действия по спряно производство, а в случая е извършено действие по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН – връчване на АУАН. С осъществяване на това действие производството е възобновило висящността си. Т.е. в периода от 02.09.2019г. до датата на съставяне на НП – 14.10.2019г. производството също не е било спряно. Налага се извод, че от съставяне на АУАН на 11.09.2018г. до издаването на НП на 14.10.2019г. производството не е било надлежно спряно в периодите 11.09.2018г. – 21.02.2019г. и 02.09.2019г. – 14.10.2019г. Към 21.02.2019г. са били изтекли 5 месеца и 9 дни от съставянето на АУАН. В периода 02.09.2019г. – 14.10.2019г. са изтекли още 1 месец и 11 дни. Следователно между съставяне на АУАН и НП са изтекли 6 месеца и 20 дни, през които производството не е било спряно. Следва да се има предвид, че след като се възобнови спряното производство, не започва да тече нова давност (както е при прекъсването на давностен срок), а вече изтеклият срок се зачита и към него се прибавя започващият да тече от възобновяването срок. Ето защо се налага извод, че НП е издадено 6 месеца и 20 дни след съставянето на АУАН. 

Т.е. след изтичането на шестмесечния срок и в съответствие с нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН административнонаказващият орган е следвало да прекрати образуваното със съставянето на АУАН административнонаказателно производство. Вместо това в нарушение на процесуалните правила от наказващия орган е издадено процесното НП. Както се посочи съдът следи служебно за изтичането на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Ето защо настоящият съдебен състав констатира, че издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като административнонаказателната преписка е следвало да бъде прекратена.

Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че обжалваното НП следва да бъде отменено, като не е необходимо да се обсъждат останалите изложени от жалбоподателя доводи за незаконосъобразността му.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № К-040206 от 14.10.2019г. на главния директор на Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на „Б.” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 219 от ЗВСН, за извършено нарушение на чл. 165, ал. 1 от ЗВСН, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: