Присъда по дело №123/2023 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 21 |
| Дата: | 6 март 2023 г. |
| Съдия: | Снежана Стоянова |
| Дело: | 20235220200123 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 30 януари 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
НОХД № 123/2023 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс.М. И. В. от град П., ЕГН: ********** е за
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а”, предл. второ, вр. ал. 1,
б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал.1 от НК и чл.119, ал. 1 от ЗДвП за това, че
на 11.01.2021 г., при управление на МПС - лек автомобил „М.“, с peг. № ..., в
гр. П., на кръстовището, образуващо се от ул. „К.В.“ и ул.„Кн.Ал.Б.“, е
нарушила правилото за движение по чл.119, ал. 1 от ЗДвП, като при
приближаването си към пешеходна пътека не е пропуснала преминаващия по
нея пешеходец - П. Д. С. от гр. П. и по непредпазливост й е причинила средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на латералния /страничен/ кондил
на големия пищял на левия крак /вътреставен откършек от латералния кондил
- неразместена фрактура с триъгълна форма/, наложило имобилизация, довело
до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, по смисъла на
чл. 129 от НК, за около 5-6 месеца от датата на травмата.
Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от
НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.П.
поддържа повдигнатото обвинение. Излага съображения по същество. Не
сочи нови доказателства. Пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимата се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен
защитник, като се признава за виновна по обвинението, признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и се отказва от събиране
на доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимата пледира съдът да приложи закон за по-леко
наказуемо престъпление, а именно привилегирования състав на чл.343 а,
буква „в“ от НК, след което да освободи подсъдимата от наказателна
отговорност по реда на чл.78 а от НК и да не й налага кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС.
Подсъдимата се присъединява към защитника си.
С протоколно определение от 06.03.2023 год. пострадалата от
престъплението П. Д. С. бе конституирана като частен обвинител в процеса.
Повереника на частната обвинителка пледира за осъдителна присъда и
налагане на подсъдимата на наказание при условията на чл.55 от НК, както и
лишаване от право да управлява МПС.
Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 11.01.2021 г., около 19, 00 часа , свид. П. С. се движела по бул.
„К.В.“, в посока от изток на запад. На кръстовището с ул. „К.А.Б.“
продължила направо по пешеходната пътека. Преди да предприеме
1
пресичане, когато била на разстояние около 1, 7 м. от началото на
пешеходната пътека, видяла, че на западния край на ул. „К.В.“, на знака „Б2.
Стоп“ има спрял автомобил. Спрелия на знака „Б2. Стоп“, на западния край на
ул.„Ал. Б.“ л. а. „М.“ , с peг. № ... бил управляван от подс. М. В. от гр. П..
Подс. В. предприела маневра „завиване наляво“ и когато свид. С. стъпила на
пешеходната пътека, автомобилът на подс. В. бил изминал разстояние от
около 0,9 м. от първоначалното му местоположение. Подс.В. отклонила
автомобила косо през кръстовището, като навлязла в лентата за насрещно
движение, с 14 км./ч. След като автомобила изминал около 7 метра водачката
му - подс. В. забелязала свид. С., която вече била изминала 3,1 м. от
пешеходната пътека и предприела спиране на автомобила. Въпреки това
последвал удар между автомобила и пешеходката, като автомобилът ударил
пешеходката с неговата странична лява част в зоната на преден ляв калник и
предна лява врата в левия й крак. Свид. С. забелязала с периферното си
зрение приближаващия автомобил, след което усетила удар от лявата си
страна. В следствие на удара свид. С. паднала на земята. Автомобилът,
управляван от подсъдимата изминал още около 0.80 метра, след което
започнало активното му спиране и след като изминал още 1,7 метра спрял
напълно.
Подс.В. излязла от автомобила и се опитала да помогне на свид.С. да
стане, но не могла. По същото време към мястото на инцидента се движел
таксиметров автомобил, в който пътувала свид. Н.Т.. Водачът на
таксиметровия автомобил, с неустановена по делото самоличност, спрял
преди пешеходната пътека и двамата със св.Тилева отишли на мястото на
произшествието, като свид.Тилева предоставила на свид.С. личния си
мобилен телефон, от който свид.С. говорила с близките си. След това,
свид.С., водачът на таксиметровия автомобил и подс.В. качили свид.С. в
автомобила на подс.В.. Подс.В. откарала свид.С. до дома й, където с помощта
на близките й се прибрала в апартамента си на четвъртия етаж. На следващия
ден свид.С. се обадила на лекуващия си лекар свид. д-р Л.М.Р., която
посетила дома й и й извършила преглед. При прегледа установила, че свид.С.
има оток и болки на левия крак и стъпва трудно, като я посъветвала да не го
движи. Свид. С. предприела самолечение с хомеопатични средства за около
14 дни. Тъй като след този период болките й се засилили, на 25.01.2021 год.
свид.С. посетила отново личния си лекар. Било й издадено направление за
ортопед. На 26.01.2022 год. свид.С. посетила отделението по образна
диагностика в МБАЛ „Здраве“ ЕООД - гр. П., където й била направена
рентгенография на колянна става и било установено наличие на данни за
вътреставен откършек от латералния кондил на тибията. Било преценено, че
няма нужда от гипсиране и й била препоръчана шина, която тя носела около
месец. Същият ден свид.С. посетила съдебен лекар при МБАЛ „П.“ АД - гр.
П., където й било издадено СМУ № 57/2021 год. В хода на разследването е
била изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни на
пострадалата свид.П. С., от заключението на която е видно следното:
2
Непосредствено след пътния инцидент /нанесена травма в областта на
левия крак и падането на терена/ свид. П. С. не е изпадала в безсъзнателно
състояние. Непосредствено след пътния инцидент П. С. не е потърсила
медицинска помощ и не е посетила лечебно заведение. На 26.01.2021 год.
свид.С. е посетила отделението по образна диагностика при ДКЦ - 1 ЕООД
при МБАЛ „Здраве“ ЕООД - гр.П., където е била изследвана рентгенологично
и е било установено при лицева и странична ренгенография на колянна става:
наличие на рентгенови данни за вътреставен откършек от латералния кондил
на тибията. На 26.01.2021 год. свид. С. е посетила съдебен лекар в град П.,
който след като я прегледал й е издал СМУ № 57/2021 г., в което е описал
нейните травматични увреждания: счупване на латералния /страничен/
кондил на големия пищял на левия крак; разкъсно-контузна рана по ръката,
кръвонасядания, охлузвания по главата, тялото и крайниците. Бил е издаден
амбулаторен лист № 001011/13.03.2021 г., от д-р С.Х. - лекар по физикална
рехабилитационна медицина, с посочена основна диагноза: последици от
други счупвания на долен крайник. Последици от травма на мускул и
сухожилие на горен крайник. Ограничени движения в лява раменна става,
силно болезнени.
Гореописаните травматични увреждания са получени в резултат от
действието на твърд, тъп предмет чрез удар или притискане с и или върху
такъв и добре отговарят да са получени при ПТП - автомобилна травма -
пострадал пешеходец при блъскане от лек автомобил с последващо падане на
терена по време на въпросния инцидент към инкриминираната дата.По време
на контакта на лекия автомобил с пострадалата, тя е била права и обърната с
лявата си страна на тялото към предницата на лекия автомобил.Счупването на
латералния /страничен/ кондил на големия пищял на левия крак /вътреставен
откършек от латералния кондил/, наложило имобилизация, е причинило на
пострадалата трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, по
смисъла на чл.129 от НК, за около 5 - 6 месеца от датата на травмата при
правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Разкъсно-контузната
рана по ръката е причинила на пострадалата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, за около 10
дни от датата на травмата. Всички останали травматични увреждания
/кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци/ са причинили на
пострадалата болка и страдание, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, за около
2-4 дни от датата на травмата.
В хода на разследването е била изготвена комплексна СМЕ с участието
на експерт - травматолог, като вещите лица са достигнали до същите изводи,
като са допълнили, че при счупването, което е било получено при пътния
инцидент, пострадалата е можела да ходи, но е изпитвала силни болки, за
което е потърсила на по-късен етап медицинска помощ при специалист
ортопед-травматолог, който е осъществил имобилизация на крайника.
Посочено е, че счупването на латералния /страничния/ кондил на големия
пищял на левия крак /вътреставен откършек от латералния кондил -
3
неразместена фрактура с триъгълна форма/, наложило имоболизация от 30 до
45 дни, е причинило на пострадалата трайно затрудняване на движенията на
левия долен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК, за около 5-6 месеца от
датата на травмата, при обичайно протичащ оздравителен процес.Разкъсно-
контузната рана по ръката е причинила на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от
НК, за около 10 дни от датата на травмата. Всички останали травматични
увреждания /кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци/ са причинили
на пострадалата болка и страдание, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, за
около 2-4 дни от датата на травмата.
От заключенията на СМЕ се налага категоричния извод, че на
постр.свид. С. е била причинена средна телесна повреда.
В хода на разследването е била назначена и изготвена авто-техническа
експертиза, от чието заключение е видно следното:
Ударът е настъпил на пешеходната пътека. Определя се зона, в която
е настъпило ПТП. Центъра е на 2 метра от южния край на пешеходната
пътека или на около 0,3 метра южно от линията на ОР и на около 4,6 метра
от източния край на платното за движение. Състоянието на автомобила
отговаря на изискванията на пътните превозни средства, определени в ЗДП.
Няма причинно-следствена връзка между техническото състояние на
автомобила и настъпилото ПТП.Скоростта към момента на удара е равна на
скоростта, непосредствено преди удара и съвпада с максималната скорост,
която може да развие автомобила за това разстояние -14 км/ч. Пешеходецът
се е движил по пешеходната пътека около 3,4 секунди до мястото на удара.
Скоростта му на движение е изчислена на 1,36 м/с. Автомобилът се е движил
до мястото на удара около 4,65 сек. Когато автомобила е потеглил от
първоначалното му положение, пешеходеца се е намирал на около 1,7 м. на
тротоара преди пешеходната пътека. Когато пешеходката се е намирала в
началото на пешеходната пътека, автомобила се е движил и изминал около
0,9 м. от първоначалното му положение. Когато водачът е предприел спиране
на автомобила, пешеходката се е намирала на 3,1 м. от източния край на
пешеходната пътека.
Описан е следния механизъм на ПТП: Пешеходката - свид.П. С. се е
движила по ул. „К.В.“, в посока от изток на запад по северния тротоар. На
кръстовището с ул. „К. Ал. Б.“ тя забелязала автомобил, който е спрял на ул.
„К.В.“, на западния й край. В този момент тя се е намирала на около 1,7 м. от
пешеходната пътека. Едновременно с това подс.М. В. предприема маневра
„завиване наляво“. Свид. С. започнала да пресича улицата, като се е движила
върху пешеходната пътека, която е продължение на тротоара. Когато стъпила
на пътеката, автомобилът бил изминал около 0,9 м. от първоначалното му
положение. Водачът на автомобила – подс.В. го отклонила косо през
кръстовището, като навлязла в лентата за насрещно движение. На около 7 м.
след потеглянето на автомобила, водачката му забелязала опасността и
4
предприела спиране на автомобила. Автомобилът се движил с постигнатата
скорост при неговото ускоряване 14 км./ч. В този момент пешеходката била
изминала около 3,1 м. от пешеходната пътека. Пешеходката продължила
своето движение напред, вследствие на което траекториите на двата
участника се пресекли. Автомобилът ударил пешеходката с неговата
странична лява част в зоната на преден ляв калник и предна лява врата, като
за пешеходеца удара настъпил в левия крак. В следствие на удара
пешеходката паднала на земята. Автомобилът изминал 7,8 м. от мястото, от
което водача забелязал и възприел опасността и след това разстояние
започнал активно спиране. На автомобила били нужни 1, 7 м., за да спре
напълно. Автомобилът се установил непосредствено след пешеходната
пътека.
Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка основната
причина за настъпването на ПТП на 11.01.2021 г. е, че водача на лекия
автомобил не е осигурил предимство при пресичането на пешеходеца.
Посочва няколко възможности за предотвратяването на ПТП: водачът да
осигури предимство при движението на пешеходеца - да го пропусне и тогава
да извърши започнатата от него маневра, пешеходецът да не се възползва от
неговото предимство и да остане на място, докато пред него премине
автомобила.
Изготвена е била допълнителна авто-техническа експертиза, от чието
заключение е видно следното:
В конкретната пътна обстановка не е имало визуални прегради, които да
ограничават видимостта на водача на автомобила. Произшествието е
настъпило в тъмната част на денонощието, при условията на намалена
метеорологична видимост / при работещо улично осветление и валеж на
дъжд/. В момента, в който автомобилът се е намирал пред стоп линията на ул.
„К.В.“, разстоянието от мястото на водача до пешеходеца е било около 15,8 м.
Тази зона е била осветена от фаровете на автомобила и водачът на автомобила
е могъл да възприеме пешеходката .Водачът е имал обективна възможност да
възприеме пешеходката, когато се е намирал около стоп линията на ул.
„К.В.“.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на самопризнанието на подсъдимата за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които напълно кореспондират
със събраните по делото в досъдебната фаза на процеса доказателства, които
го подкрепят, а именно показанията на свидетелите П. С., Н.Т. и Л.М.Р., от
заключенията на съдебно-медицинските, основната и допълнителна
автотехнически експертизи, както и от писмените доказателства приети по
делото.
След като анализира събраните по делото гласни доказателства, съдът
счете, че следва да ги кредитира изцяло, т.к. са непротиворечиви, взаимно
допълващи се, хронологично точни и кореспондиращи със събраните писмени
5
доказателства и изготвените експертни заключения.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна, подс.М. В. е осъществила признаците на
престъпния състав на чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а”, предл. второ, вр.
ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал.1 от НК и чл.119, ал. 1 от ЗДв, като
на 11.01.2021 г., при управление на МПС - лек автомобил „М.“, с peг. № ..., в
гр. П., на кръстовището, образуващо се от ул. „К.В.“ и ул.„Кн.Ал.Б.“, е
нарушила правилото за движение по чл.119, ал. 1 от ЗДвП, като при
приближаването си към пешеходна пътека не е пропуснала преминаващия по
нея пешеходец - П. Д. С. от гр. П. и по непредпазливост й е причинила средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на латералния /страничен/ кондил
на големия пищял на левия крак /вътреставен откършек от латералния кондил
- неразместена фрактура с триъгълна форма/, наложило имобилизация, довело
до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, по смисъла на
чл. 129 от НК, за около 5-6 месеца от датата на травмата.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства по времето,
мястото и начина на извършване, се доказват по един несъмнен и безспорен
начин. Подсъдимата не е предвиждала настъпването на обществено опасните
последици, но с оглед конкретната пътна ситуация, житейския си опит и
умения като водач на МПС е била длъжна и е могла да ги предвиди и
предотврати, при което следва да се приеме, че е извършила престъплението
по непредпазливост, под формата на небрежност, по смисъла на чл.11, ал.3,
предл. първо от НК.
Категорично се установи по делото, че подсъдимата е допуснала
нарушение на правилата за движение по пътищата и по - конкретно на
разпоредбата на чл.119, ал. 1 от ЗДвП, т.к. не е спазила повелята при
приближаване към пешеходна пътека като водач на нерелсово пътно превозно
средство да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Единствено в случая
допуснатото от подсъдимата нарушение на правото на предимство на
пешеходеца е в причинна връзка с настъпилото ПТП, респ. обществено
опасните последици от деянието.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимата, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи вида и размера на наказанието съдът отчете сравнително
високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, предвид
естеството на нарушеното правило за движение по пътищата.
Подсъдимата М. В. е личност с ниска степен на обществена опасност,
доколкото не е осъждана, не е криминално проявена и е положително
охарактеризиран по местоживеене, включително и като водач на МПС,видно
от справката за нарушител на л.46 в делото .
6
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
недостатъчното зачитане на установения в страната правов ред и на правилата
за движение по пътищата.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за
подсъдимата съдът прецени чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, изразеното разкаяние към стореното, а също и факта,
че до момента подсъдимата е наказвана само веднъж за нарушение на ЗДв.П
през 2018 год. с фиш. Последното обстоятелство я охарактеризира
изключително позитивно като водач на МПС. Направеното самопризнание не
се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, т.к. то е обективна
предпоставка за разглеждането на делото по диференцираната процедура по
глава ХХVІІ от НПК. Също така самопризнанието не е от особена важност за
изясняване на обективната истина в конкретния казус. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установиха.
Предвид изложеното и като отчете наличните индивидуализиращи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът при
определяне на наказанието приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 във
връзка с чл. 58а, ал.4 от НК, и осъди подс.В. на наказание от четири месеца
лишаване от свобода, което е съответно на тежестта на извършеното и с което
ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
С оглед на събраните по делото данни за личността на подсъдимата
съдът счете, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на същата не се налага тя да изтърпи ефективно наложеното
наказание лишаване от свобода, с оглед на което и на основание чл.66 ал.1 от
НК отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.
Възпитателната работа с условно осъдената се възложи на Наблюдателната
комисия при Община П..
На основание чл.343г от НК съдът прие, че подс.В. следва да бъде
лишена от право да управлява МПС за срок от пет месеца. За да наложи
това кумулативно наказание в този размер, съдът отчете относително
високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, с оглед
причините за ПТП и причинените на пострадалата травматични увреждания.
При определяне размера и на това наказание съдът отчете и наличните
индивидуализиращи отегчаващи отговорността обстоятелства.
Неоснователно и ненамиращо опора в закона е становището на
защитника на подсъдимата, че съдът следва да приложи закон за по-леко
наказуемо престъпление, а именно привилегирования състав на чл.343 а,
буква „в“ от НК, след което да освободи подсъдимата от наказателна
отговорност по реда на чл.78 а от НК. Практиката на Върховната съдебна
инстанция по този въпрос е константна. Тя е обективирана в редица решения,
сред които решение № 30/06.04.2021 г. на ВКС по н.д. № 28/21г., III н.о.,
докладчик съдия Лада Паунова и решение № 97 от 07.06.2022 г. на ВКС по
н.д. № 195/22 г., I н.о., докладчик съдия Румен Петров. Съгласно цитираните
7
решения, със създаването на привилегирования състав на чл.343а от НК
законодателно е възприет принципа на поощряване при оказване на помощ на
пострадал/ли, когато деецът е направил след деянието всичко зависещо от
него в това отношение. Съобразно даденото тълкуване в ППВС №1/1983 г.,
изключени от привилегирования състав са случаите по чл.343, ал.3 от НК,
които след последвалите постановлението изменения са в няколко хипотези –
когато деецът е бил в пияно състояние, след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, деянието е извършено на пешеходна пътека
или деецът е избягал от местопроизшествието.
След като привилегирования състав на чл.343а от НК е неприложим при
наличието на квалифициращия признак по чл.343, ал.3 от НК в хипотезата -
деянието е извършено на пешеходна пътека, е безпредметно да се излагат
съображения дали в процесния случай подсъдимата като водач на МПС е
направила след деянието всичко зависещо от нея за оказване на помощ на
пострадалата.
Относно веществените доказателства по делото - СД от ДКЦ1 –ЕООД
гр. П., находящ се на л. 32 от ДП съдът постанови да остане в кориците на
делото до срока на неговото съхранение съгласно ПАС, след което да се
унищожи, заедно с делото.
С оглед изхода на делото и признаването на подсъдимата за виновна в
престъплението и на основание чл.189 ал.3 от НПК, същата бе осъдена да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - П. направените по
делото разноски в размер на 952 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8