№ 831
гр. София, 25.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000501966 по описа за 2024 година
С молба, депозирана в съда на 04.03.2025 год., въззивникът ищец П. Н. Н., чрез
процесуалния си представител адв. Е. М. моли съда да сезира по реда на чл.150, ал.2 от КРБ
Конституционния съд /КС/ с искане за установяване на противоречие на чл.2 от ЗОДОВ с
чл.4, чл.6 и чл.7 от КРБ. Искането се основава на становището на въззивника, за липса на
консистентност между конституционно установен принцип и изчерпатено развитата правна
уредба на ЗОДОВ, поради което жалбоподателят счита, че тези процесуални разпоредби
противоречат на чл.4, чл.6 и чл.7 от КРБ.
Съдът, в настоящия си състав намира молбата за неоснователна.
В практиката на КС /определение № 2/14.04.1994 г. по конст. д. № 1/1994 г., определение №
2/13.03.2024 г. по конст. д. № 8/2024 г., определение № 6/27.06.2024 г. по конст. д. № 19/2024
г./ е разяснено, че съгласно чл.62, ал.1 от КРБ, законодателната власт се осъществява
единствено от Народното събрание, както и че КС не е компетентен да замества волята на
законодателя със свое решение, нито да дава указания на НС каква правна уредба да създава.
В тази връзка е прието и че допускането за разглеждане по същество на основание чл.149,
ал.1, т.2, във вр. с чл.150, ал.2 от КРБ на искане за твърдяна липса на необходима правна
уредба, би означавало КС да излезе извън пределите на своите правомощия в рамките на
инцидентния нормен контрол и да се превърне в позитивен законодател. Разяснено е още, че
за да е допустимо искането по чл.150, ал.2 от КРБ за упражняване на възприетата
специфична форма на инцидентен контрол за конституционосъобраз-ност, то следва да бъде
обосновано не от съмнение за противоконституционност, а да се основава на достигнатата
убеденост на сезиращия съд, изразена чрез приведени доводи.
В случая от страна на въззивника не се сочи противоречие на процесуални разпоредби на
чл.2 от ЗОДОВ с чл.4, чл.6 и чл.7 от КРБ, а се твърди, че в противоречие с тези
1
конституционни разпоредби била налице „липсата“ на възможност за разширително
тълкуване. Така твърдяната от въззивника, липса на необходима правна уредба, съгласно
цитираната по-горе практика на КС, не би могла да бъде преодоляна чрез сезирането на
същия от настоящия съдебен състав по реда на чл.150, ал.2 от КРБ. Наред с това съдът
намира, че така сочената от страна на въззивника празнота в процесуалния закон, както и
доводите му в тази насока не обосновават противоконституционност на която и да било
действаща разпоредба от ЗОДОВ, приложима по настоящото дело, поради което на
самостоятелно основание молбата за сезиране на КС е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийския апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Н. Н., чрез процесуалния си представител адв. Е.
М. за сезиране по реда на чл.150, ал.2 от КРБ на Конституционния съд с искане за
установяване на противоречие на чл.2 от ЗОДОВ с чл.4, чл.6 и чл.7 от КРБ, като
неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2